Кафене в библиотеката
Георги АнгеловМного от американските академични библиотеки – в опит да привлекат студенти – насърчават отварянето на Starbucks и други вериги кафета, пише USA Today. Целта на академичните библиотеки е да останат централно място в студентските кампуси и да не губят клиенти, насочващи се към кафетата с безжичен интернет извън кампуса. University of South Florida отчита почти 150 000 повече посетители в библиотеката откакто там има и Starbucks.
Нищо такова в българските библиотеки. Съвсем не изглежда те да имат някаква смислена идея за маркетинг на продукта си. Дори в някои библиотеки изглежда, че целта на служителите е да те изгонят по-набързо, за да не им пречиш да си вършат нещо друго.
Защо е така в България?
Статията в USA Today дава един отговор. Някои от библиотеките в САЩ получават финансиране на база на броя хора, които ги ползват. Може би трябва да се приложи този модел и в България, за да се насърчи иновативността и тук.
Не знам дали в България кафе в библиотеката може да привлече читатели, но неща като безплатен безжичен интернет и компютри могат. Както и абонамент за онлайн бази данни от научни списания и книги.
Да подхванем въпроса по-общо. Според мен в случая целите на собственика на библиотеката и работещите съвпада – да отмре някак си по-бързо, за да може съответната библиотека/читалище да се продаде като имот, от който да се гепнат прилични комисионни. А ти ми говориш за привличане на клиенти. Ми то какво им е наред на библиотеките, та да привличаш някого…
С уважение към изключенията.
Виж, Комита, тия конспиративни теории … както и да е. В Народна библиотека през зимата умираш от студ, защото пестят откъм отопление. И не можеш да им се сърдиш, защото в противен случай няма да могат да купуват и мизерното количество книги, за да попълват фондовете си. Даже законът за задължителния депозит не се спазва от българските издателства. А абонамент на чужди периодични издания май има само на разменни начала – ако някой се подлъже да поръча някое българско издание, та срещу това подарява абонамент на чуждо.
Впрочем, в Народна библиотека има кафене, както се знае. Нали. Вечер работи на пълни обороти, а денем има 2-3 маси за читатели. И при това никой не се сеща за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места – лисичарник. Ако ти е кеф, мри от студ, ако ти е кеф – от задушаване. Какъв маркетинг, какви пет лева
Впрочем, с онлайн абонамента нещата са още по-сложни – нужен е съответен софтуер, какъвто и в НБКМ май няма скоро да имат, нужни са разходи за създаване на базите данни, да не говорим за проблемите с авторските права.
Комита, читалищата никой не ги слага в сметките. Става въпрос за университетски и научни библиотеки. Даже и за тяхи нещата, за които говори Георги Ангелов, са нещо като виртуален свят.
Мм, може би трябваше да поясня че разсъждавам главно за кварталните, читалищните и градските библиотеки по провинцията, а не за националните и университетските. Бил съм в надзорен съвет на читалище и знам за какво говоря
Грешка на езика. Настоятелство, а не надзорен съвет в горния коментар
Комита, разбрах. Нямам лични впечатления от читалищните библиотеки. Презполагам, че може и да има такъв момент, за какъвто говориш. Но болката ми е за университетските и научните библиотеки. А там нещата стоят по съвсем различен начин. Болка ми е, честна дума.
Като се вълнувам и правя много правописни грешки. Моля за извинение!
Ако целта е да са вкарват човекоединици в определени сгради, можем просто да раздаваме там храна, безплатни мдицински прегледи, банкноти и всички онези блага които ще привлекат необходимия ни брой човекоединици.
Тома, не е точно така. Библиотеката е място, където се получават знания. А те могат да бъдат получени по различни пътища. Няма нищо по-полезно за студентите да има къде да обсъдят нещата, които туку-що са прочели. Вярно е, че нашите библиотеки не предлагат такива условия. Но вярвам, че то не е защото не искат, а защото не могат да си го позволят. Философията на нашенските заведения за бързо хранене или за не толкова бързо е съвсем различна от тази на библиотеките. Не са особено съвместими, за съжаление.
Колкото и цинично да звучи, отговорът е близо до това, което предлага Тома. Библиотеката трябва да стане част от някакво културно пространство и тогава ще бъде посещавана. В момента например моловете са такива културни пространства. Отиваш, купуваш си нещо или купуваш подарък, хапваш, след това на купон или на кино… цялостно пространство. Ако има и добре позиционирана библиотека със съвременно звучащи услуги и там ще влязат немалко хора. Но да не забравяме че се стремим към либерално общество, където за да има библиотека в мола трябва или да има обществен или частен интерес, а не просто да се отбие номера.
Комита, позволи ми да не се съглася, че моловете са културни пространства. Те са пространства за развлечение. Философията различна. Иначе – не би имало нищо лошо да има там и библиотеки, разбира се, но техните фондове трябва да много специфични. Пак ще повторя, че в поста става въпрос за университетски библиотеки, а аз прибавих и научните, не само защото в България те също биват посещавани от студенти. Просто е всеизвестна истина, че библиотеката се нуждае и от пространство за общуване, а кафенето е отлично решение.
Библиотеката е информационен център, не развлекателен. Залитането по модела на моловете ще компрометира идеята.
Впрочем, долових ирония в коментара на Тома и бих се съгласила, че целта на библиотеката не е да се “вкарват човекоединици в определени сгради”.
Хора, библиотеките са място където човек отива по желание с цел получаване на информация. Защо да ги поставяме в неестествена позиция да се конкурират на база броя посетители. Ако институцията има значение за съхраняване на културни ценности (националната, тази на БАН или СУ) те имат смисъл да съществуват и без да влезе 1 човек през годината (ако обществото реши това)За друга библиотека ако има основна цел да предоставя информация – то нейносто съществуване престава да има смисъл за обществото, когато разходите за нейното поддържане надвишат конкуретен начин за предоставяне на информация. Естествено това може да се случи много рядко, защото бихте ли ми показали финансово конкурентен метод за осигуряване на розови или криминални романи за социално слаби възрастни жени или достъп до ежедневници за пенсионери.
Значи, за да стане библиотеката отново притегателен център, тя трябва да задоволява важна обществена потребност и да я прави най-добре.
Понеже стана твърде дълъг коментара, написах отделен пост при мен:
http://komitata.blogspot.com/2007/10/blog-post_20.html
Накратко, библиотеките трябва да са в авангарда на предоставяне на информационни и образователни услуги както през възраждането и тогава нещата ще си дойдат на мястото.
Аз не мисля, че въпросът е свързан с човекоединиците, които влизат в съответните сгради. По-скоро важният показател са хората, които ползват библиотеката и въпросът е как да бъдат привлечени повече хора да го правят.
Много хубаво е да има библиотека с книги. Още по-хубаво е някой да ги чете тези книги. Това, второто, е въпрос на маркетинг. И на качествено обслужване. Които липсват.
Може да видите навсякъде листовки на театрите, артпритурки и статии във вестниците, които показват какви са най-новите постановки. Няма да видите подобно нещо за най-новите книги в библиотеката.
И да се върна на абонамента за онлайн списания и книги. Много важно нещо, което предоставят западните университети на студентите си, е онлайн достъп до хиляди научни списания – става въпрос за JSTOR, Elsevier, Questia и пр. В JSTOR могат да се намерят стотици списания от началото на издаването им (някои още през 19-ти век) до днес.
Напълно съм съгласна с това, че е необходимо да се дигитализират фондовете на библиотеките. Въпросът е във финансирането на тази дейност. Доколкото ми е известно, НБКМ го прави най-вече с ръкописните си и редки фондове, за да се осигури съхраняването им. Да се надяваме, че скоро ще стигне и до всички периодични издания и книги. Но предвид Закона за авторските права това, най-вероятно, ще стане само за българските. За другите – ще се наложи да се ползват споменатите вече възможности за онлайн достъп. На съответните цени, за съжаление.
Впрочем, НБКМ издава библиографски бюлетини за новите постъпления. Проблемът е, че излизат с огромно закъснение и разпространението им е слабо. Предполагам, пак по финансови причини.
Съгласна съм с Тома, че НБКМ, ЦНТБ, университетските и още няколко (за които сега не се сещам, за да ги посоча поименно) библиотеки трябва да разполагат с такива ресурси, за каквито си говорим, дори и един човек годишно да влиза в тях. Защото те, освен това да обслужват читатели, имат още по-важната функция да са хранилища. Въпросът е да имат средствата и възможностите да направят съхраняваното по-леснодостъпно. Засега не се справят много добре, но смея да се надявам, че не е по тяхна вина.
Аз лично нямам оплаквания от обслужването в читалня 4 на НБКМ. В интерес на истината, ходя предимно там и ми е трудно да съдя за другите библиотеки и читални. Не мисля, че дейността на Народна библиотека трябва да има някаква маркетингова дейност поради естеството на основните си дейности. Имам впечатления, че и Библиотеката на СУ не страда от липса на читатели, а от липса на средства за попълване на фондовете (да не говорим за въвеждане на информационни технологии). Може би същото важи и за Градската библиотека на пл. “Славейков”.
Впрочем, случвало се е да няма свободни места във въпросната 4-та читалня. Преди се пълнеше главно с пенсионери, които си търсеха занимавка като четат безплатно вестници. Напоследък преобладават младите хора, някои от които си водят записки на лаптопи. Ксероксът е доста скъп, но да се благодарим, че поне няма табелка за ограничения (например, че е позволено да се копира само една глава от книга, както е според правилата на библиотеката към British Council)
Много ми е интересно какво мислят икономистите по въпроса “Кой трябва да поощрява четенето на книги?”. И тъй като подобен въпрос има множествен отговор – в какви съотношения (вероятно различни от 3:5 :8)?
Библиотеките – при наличие на подходящи стимули.
Родителите.
Учителите – но не чрез заповеди и “задължителна литература”, а чрез предизвикване на интерес.
Издателите на книги.
Разбира се, не всяко четене на книги е за насърчаване, но това е друга тема.
A propos, щом стана въпрос за издателите… изненадвам се, че икономист им вменява някакви неикономически функции
След като специалист по рекламата (май даже професор) заяви, че книгата като стока не е по-различна от салама. Вярно, той не е икономист и може би не иска да признае, че не всяко четене на книги е за насърчаване.
Но фактът си е факт – не всяко четене на книги е за насърчаване. И издателствата май трябва да се изключат от кръга на институциите, които трябва да имат принос към читателската култура. За съжаление.
Съвсем икономическа си е функцията
Както мобилните оператори обясняваха преди 10 години каква е ползата от мобилен телефон, така и издателите на книги могат да положат усилия в тази насока. Книжарници също. При тях се забелязват някои опити в тази насока. Макар че в България нямаме нито една истински голяма и удобна книжарница, в която да има всичко, в която човек да може да обикаля с дни и да преглежда книги.
Всъщност, за пропагандиране на четенето като такова и на книгата изобщо, повече разчитам на книжарите. Обнадеждена съм като виждам как се развиват нещата напоследък. Дай боже, да дойде време да си имаме и такива книжарници – големи и удобни и т.н. Между другото, точно защото книгата не е салам, е важно да има всякакъв тип книжарници. Поне на мен така ми се струва. В купуването на книги винаги има някакъв сантимент
Колкото до издателствата, за тях е много по-лесно да издават само високотиражни бестселъри, за които вестниците бездруго пишат. Като икономически субекти не могат да бъда укорявани – далеч по-рентабилни са големите тиражи и възможно минимализираните разходи по реклама, за преводач (оттам и все по-снижаващото се ниво на преводите) и т.н. Бездруго авторските права са достатъчно скъпи. Ако всичко останало се направи както трябва, екзеплярът ще струва толкова, че никой не може да си го позволи. Да не говорим пък за тясноспециализираната литература или за такава за ценители. При потенциален пазар от под хиляда човека, повечето от които са неплатежоспособни, не може да се разчита на някаква просветителска дейност на издателствата. За разлика от случая с мобилните телефони. Книгата, на всичкото отгоре, не е престижна стока.
Дано не ставам досадна, но ми се ще да споделя тъкмо с икономист. Съвсем наскоро присъствах на виртуална среща с автор, който е решил сам да издаде книгата си. Освен, че я написва, той сам прави предпечатната подготовка, оформлението на корицата (с помощта на приятели-художници, разбира се), дори сам генерира бар-кода. Извършва нужното маркетингово проучване и го оформя по съответния начин. Проучва издателствата, които са специализирани в POD-издаването (Print on demand) като важно за него било издателството да си партнира с Amazon за САЩ и Великобритания (авторът е англичанин). Е, после се оказало, че е сбъркал и разпространението станало само в американския Amazon, ама вече било късно
Та ролята на издателството се свежда само до провеждане на преговори с Amazon за публикуване на сайта, защото всичко друго вече е налице. И при поръчка – да отпечата поръчаните екземпляри. Amazon има задължение само да публикува информация за книгата. Впрочем, маркетинговото проучване е направено с оглед решението от страна на Amazon дали да се захване с тази книга. И понеже това не е първата творба на автора и продажбата на предишната е вървяла много добре, Amazon склонява.
Резултатът: екземплярът струва $14,99, от тях авторът (който е направил на практика почти всичко разходно) получава $2. Останалото си поделят издателството (в случая – само печатница) и Amazon. Целият процес му е отнел между 2 и 3 години.
Та, това е картината на издателския бизнес.
Амазон, всъщност, се оказва много добро средство за продажба на нишови книги. Защото нито една книжарница няма да държи хиляди нишови книги на склад – докато електронната няма никакъв проблем да държи списък от такива книги на сайта си.
Дори се появиха множество такива книги – които обясняват, че в момента най-големи печалби се правят от т.нар. long tail, т.е. не от продажби на няколко популярни заглавия/стоки, а от продажби на множество на брой нишови книги/продукти.
Print on demand има някакъв смисъл, доколкото при него се печатат толкова бройки колкото се поръчват. Т.е. не е нужно предварително да се инвестират значителни суми в отпечатването на хиляди бройки от съответната книга. Но ми се струва, че пък цената на една книга е по-висока при Print on demand, защото няма икономия от мащаба, печатат се книга за книга. Не се пуска пресата, за да отпечата 1000 бройки наведнъж. Т.е. спестява се част от първоначалната инвестиция, но после цената за единица е по-висока. Поне за момента.
Възможно е все пак издателството да има икономии от мащаба, защото има много рестриктивни изисквания относно оформлението на книгите – твърде унифицирани са. Допускам, че съвременната печатарска техника позволява голяма гъвкавост и на практика да няма решаващо значение какво точно се отпечатва в момента, важното е да се печата нещо и тя, техниката, да не бездейства. Защото, струва ми се, има бум в създаването на подобни мини-издателства, специализирани дори в отпечатване на блогове в хартиено тяло – по поръчка на автора и срещу съответното заплащане.
Но, ако говоря сериозно, учудвам се, че тук още никой не го прави.
Ако разбирах от бизнес, бих искала моят да е в тази ниша
V Germany ima universitetski biblioteki, koito rabotjat 24h 365 dena v godinata!!!Bez bogata biblioteka njamash chance da napishesh edna domashna ili diplomna rabota!
“Bez bogata biblioteka njamash chance da napishesh edna domashna ili diplomna rabota!”
Мислех, че е естествено да го каже човек от по-старото поколение (като мен). Убедена съм, че цитираното съждение е вярно.
Аз лично предпочитам да ползвам всички източници, до които се добера – било то на традиционен носител, било – на дигитален, било то виртуално. Важна е информацията, не носителят й
sorry za kirilizata
Illa, bydi sigurna, che ako reshish da pishesh edna domashna rabota ili diplomna, digitalnite nositeli na informacija sa ogranicheni, dori i da tyrsish v google , print. Ima knigi i teorii po opredeleno problemi, koito se namirat samo v pechatni izdanija. Osven tova vsichki spisania, za koito trjabva da plashtash online abonament, v edna uvazhavashta biblioteka mozhesh da gi imash na hartien nositel. Ne si misli, che internet ti dava goljama vyzmozhno, kogato pishesh nauchna rabota. No pak ti kazvam, mnogo e vazhno v koja tochka na sveta se namirash, zashtoto v germany iziskvanijata sa na visoko nivo, otnosno citirana literatura, a v bg i s ednakniga mozhesh da poluhish otlichen chest;)!
Не можеш да си представиш, колко ме радва това, което казваш. Радвам се, че някой го казва. Така е, прав си.
Аз не правя класация на източниците. Интернет може да ти даде насоки къде да търсиш и да ти спести време и усилия по идентифициране на собствено източниците – книгите и списанията, за които говориш. (Освен ако някой вече не е свършил тази работа вместо теб и не ти е дал готов списък.) Но ако тръгваш съвсем “на чисто”, не би било много рационално да прнебрегваш каквото и да било. Оттам нататък твоя работа е как ще преработиш вече достъпната ти информация.
Смея да се надявам, че все по-голяма част от написаното ще се дигитализира и ще може да се намира свободно в интернет (проектът “Гутенберг”, например). Надявам се, че и регулацията на авторските права ще стане по-балансирана. Но необходимостта от библиотеки и развитието им няма да отпадне, сигурна съм.
a online-biblioteki? Dori i Sofijskija ima neshto podobno! Samo si pomisli, kolko vreme otnema skaniraneto na edna kniga i puskaneto i v google print? Vse pak sym siguren, che printiraneto na knigi njama da byde zamesteno v pylna stepen ot online izdanijata. Masovi vestnici i spisanija pylni s reklami iskat da sa presentirani v internet, no knigite biha se prodavali samo tam, zashtoto promjanata na navika da chetesh kniga i da se opitash da ja zamenish s online-kniga shte traje godini…
Аз гледам на нещата от гледната точка на потребител. Имам си софтуер, който улеснява четенето он-лайн. Мисля, че напоследък доста фирми се погрижиха да създадат хордуер, който да направи четенето на е-книги толкова продуктивно, колкото е и четенето на хартиени издания. А колкото до рекламите, те са еднакво досадни както в хартиените, така и в е-изданията.
Не знам как ще се развият нещата вбъдеще. Сега те са такива, че четенето на хартиен носител е много по-продуктивно. Но дали ще продължава да е така, не знам. Затова не отхвърлям никаква вероятност априори
Да се ходи в библиотека вече не е модерно.
По-добре редактирайте Уикипедия (и разбира се сродните проекти – най-вече Уикикниги), вместо да се нервите, че библиотеките са зле
Ако натрупаме достатъчно качествени свободни книги ще отпадне нуждата от класическите библиотеки 
Следващия път преди да пишете подобни коментари като горните се замислете дали вместо това да не напишете същото количество текст в Уикипедия (разбира се на подходяща тема).
koj kazva, che ne pishem i tam?;)