Ако има глобално затопляне, породено от човешката емисия на въглероден диоксид, то очевидно трябва да се намали емисията на въглероден диоксид и проблемът се решава. Кое е най-сигурното средства за намаляване на нещо, произведено от човека? Данъкът!
Значи решението е просто – налага се данък върху въглеродния диоксид (въглероден данък) и съответно емисията на въглероден диоксид намалява. С приходите от данъка правителството намалява данъка върху доходите и данъка върху печалбата и по този начин връща обратно парите на данъкоплатците и прави реформата приходно неутрална.
Резултатът – обезсърчава се разрастването на отраслите, които отделят въглероден диоксид, насърчават се всички останали отрасли.
Горе-долу това пише Грег Манкю в Ню Йорк Таймс.
Скрий коментарите11 Коментара
Николай Михайлов
Така,
след това се появява Ал Гор, който прави филма “УжасТната истина”. В същото време Ал Гор си “прави устата” да се направи борса за обмен на въглеродни емисии. Така че този който има много емисии, да може да ги продаде на този който няма, с цел намаляване на данъка. За сделката въпросната борса получава комисионна, която влиза в джоба на Ал Гор.
Георги Ангелов
Търговията с квоти за емисии е по-неефективен начин за постигане на оптимално ниво на замърсяване. А катастрофичните сценарии на Ал Гор въобще не ме впечатляват, въобще не е убедителен.
Г. Василев
Този “Въглероден данък” няма ли да постави една част от бизнеса в неравностойно положение спрямо друга?
Ето, имаме някакъв регион, където една ТЕЦ
и една АЕЦ/ВЕЦ се конкурират на местния пазар на електроенергия. Изведнъж правителството казва: “Момчета, от 1 Януари няма вече данък печалба! Но, ще има въглероден данък, правете си сметката.” АЕЦ и ВЕЦ какво да му мислят, тяхната дейност нама общо с въглеродни емисии. А какво да правят в ТЕЦ-а? Каквито и технологии да измислят (а това струва пари) каквото и да предприемат винаги ще се отделя СО2. Така ТЕЦ-а изпада в едно неравностойно положение спрямо конкурентите си, по чисто административен (непазарен) път.
Николай Михайлов
Чул съм, че има технология за “Чист ТЕЦ”, не съм запознат с технологията но мисля, че изгарят вредните газове при огромна температура. Отпадният продукт е мръсна вода, която би замърсила природата ужасно, но вместо това, се складира или се “инжектира” някъде под земята.
Петко Босаков
“…Така ТЕЦ-а изпада в едно неравностойно положение спрямо конкурентите си, по чисто административен (непазарен) път”
Не съм съвсем съгласен. Една ТЕЦ използва атмосферата като производствен ресурс (т.е. като място, където да изхвърля отпадъци). Обаче въздухът няма как да е предмет на частна собственост и няма как да се разпределя на пазарен принцип. Т.е. един ползва ресурса, а друг плаща (в случая – цялото население, което губи от последиците от замърсяването). Затова един данък, ако е в оптимален размер, не нарушава равновесието, а напротив – възвръща го.
Г. Василев
Г-н Босаков, а кой ще определи този оптимален размер на данъка? И по-важното- как?
Винаги съм мислел, че е много важно правилата на играта да бъдат ясни и да не се променят по нечий произвол. Изведнъж, обаче, се сещаме, че някой ползвал нещо, а не плащал за него. А да не говориме, че това безвъзмездно ползване на атмосферата, като склад за парникови газове, е в полза най-вече на потребителите. Щото ние си приказваме за екология, ама стандарта ни на живот е пряко обвързан с голям разход на енергия в няколко нейни форми. И докато заплахите от глобалното затопляне са малко неопределени и в един такъв неявен вид, дето човек трудно може да ги оцени, то сметката за тока и същата на бензиностанцията са си челен удар с реалността на настоящето, главоболия в явен вид, тук и сега.
Ето защо се съмнявам в административните фокуси с данъци и др. подобни. Проблема е фундаментален: искаме стандарт- жертваме екологията, искаме екологично производство- ще трябва да пожертваме стандарта, който ни дава евтината енергия.
А може и да съм в грешка. Знам ли. Но аз съм от хората дето се усмихват скептично, когато им разказват историята за барона, дето измъкнал себе си и коня си от блатото, като се дърпал за перчема.
Петко Босаков
По-скоро изборът е между стандарт днес и стандарт утре
Риск има. Лошите реколти, пожарите, наводненията, влошават качеството на живот и носят излишни разходи.
Знам, че заплахата е много неопределена, недоказана и мъглява, но се надявам някой ден някой да успее да изчисли до цент колко ще ни струва затоплянето, можем ли да го спрем, има ли смисъл, и дали е по-изгодно да потрошим милиони с превантивна цел сега или да се справяме както можем след 20, 50 или 100 години.
Едва тогава ще знаем кое е правилното решение. Сега можем само да правим догадки
Лъчезар Богданов
Няма проблем чистият въздух да се “оцени” и да се плаща за замърсяването му. Но по същия начин може да се оцени и рискът от ядрена авария и потенциалните разходи по очистване на площадките и атомните централи да плащат (или да се застраховат, или да натрупват фонд). В момента по международна конвенция отговорността на ядрените оператори за нанесени вреди на населението е ограничена – т.е. горницата ще се поеме от данъкоплатеца.
Георги Ангелов
Да си представим една река, в която има много много вода и един завод ползва водата от реката безплатно. В един момент, обаче, заводите вече са 20, а освен това в близкия град населението е достигнало огромни размери. Водата вече е на ръба да не е достатъчна за всички, ако продължи да бъде безплатна. Затова се появява нужда от нейното разпределяне – а най-доброто разпределяне е чрез наличие на цена.
Ако един ресурс е в огромни количества, много по-големи от нуждите, неговата цена е нула. Когато, обаче, той стане относително оскъден при нарастване на нуждите, възниква необходимост от цена за този ресурс. Обикновено тази цена си се появява от пазара при частно договаряне – така е станало с много ресурси като петрол, земя, гори, води и пр.
Проблемът с чистия въздух – поне за момента – е, че той не може да се разпредели и да му се сложи ограда, той е един вид “общ” ресурс. И затова е трудно частното договаряне. Подобна е ситуацията и с водата – но там съществуват някакви пазарни начини за договаряне все пак.
Другият проблем с чистия въздух е, че – за разлика от водата – е трудно да разберем доколко е оскъден. Колко е оптималното ниво на замърсяване на въздуха? Колко въглероден двуокис може да се изхвърля без това да навреди? И т.н. и т.н. Понеже за момента е трудно да се отговори на тези въпроси, е трудно и да се определи дали таксата за замърсяване /или “въглероден данък”/ да е нулева, символична или много висока.
Г. Василев
Имам чувство, че тука стана някаква подмяна на проблема. Говорим за въглероден данък, фиксираме като проблем емисиите СО2. Ако не съм прав моля коригирайте ме.
Може да не съм разбрал, но аз възприех този въглероден данък като средство за ограничаване на концентрацията на СО2 в атмосферата, която създава т.нар. парников ефект- т.е. говориме за промяна на климата. Чист въздух и проблеми с клима за мене са две различни неща. СО2 е храна за всичко фотсинтезиращо и е част от цикъл, за разлика от отровите дето се изхвърлят в атмосферата и тровят въздуха.
Колкото до проблемите с чистия въздух: всеки софиянец може да се качи на Витоша и да оцени чистотата над столицата. Не е трудно да се посочат и основните причинители на това замърсяване. Какъв е проблема с определянето на цената?
Проблемите с климата са друго нещо, дори учените не могат да формулират и оценят нещата точно. Лесно можем да накараме Митал да плати глоба, защото Кремиковци замърсява въздуха със серни съединения. Това може да бъде лесно доказано! А как да ДОКАЖЕМЕ, че собствеността на Митал променя климата?
И друго, замърсяването на въздуха над София е причинено от локални фактори, докато за промяната на климата, над същата тази София, ТЕЦ-овете в Китай имат не по-малка вина от транспорта в столицата, примерно. Кой ще им поиска на тях “въглероден” данък?
Anonymous
Трябва да има данък за това че дишаме? Болни хора!!!