0

• Разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия, като дори тежки кризи само забавят тенденцията, но не я обръщат.

• Коефициентът на вариация на БВП на човек (по ППС) се е свил почни наполовина от около 45% в края на 90-те години до почти 25% през 2016 г. Разликата в БВП на човек между най-богатата и най-бедната страна в ЕС е спаднала също наполовина от 5.4 пъти през 2000 г. до 2.6 пъти през 2016 г.

• Причината за подобрението е поддържането на висок икономически растеж в новите страни членки. В 19 от последните 22 години новите страни в ЕС изпреварват старите страни по икономически растеж на човек от населението като средногодишно икономическият им растеж е около три пъти по-висок. Новите страни членки вече произвеждат БВП на стойност 1.3 трилиона евро годишно.

• Най-бедните страни в региона (България и Румъния) отчитат най-висок икономически растеж през последните години, което помага да се намалят различията в доходите между самите нови страни членки и потвърждава наличието на конвергенция в доходите.

• При запазване на настоящите темпове на растеж, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки ще надминат 90% от средния БВП (по ППС) на човек в ЕС. В този период те все още ще имат нужда от европейска подкрепа, вкл. финансова.

• За Западните Балкани, обаче, положението е доста по-негативно – при настоящите темпове на икономически растеж тези страни ще догонят по доходи средните нива в ЕС едва към края на века или дори в следващия век. Без европейска перспектива Западните Балкани едва ли ще могат скоро да настигнат страните от ЕС.

 

Цялото изследване е достъпно тук:

http://osi.bg/downloads/File/2018/convergence-final_May2018.pdf

 

 


Няма коментари

    Leave a Reply

    Your email address will not be published. Required fields are marked *