Както и преди три месеца, новите данни на НСИ показват продължаващ спад на заетостта – през първото тримесечие на 2012 са загубени 53.1 хиляди работни места на годишна основа. Все пак, продължава и намалението в темпа на спад, като първото тримесечие на 2012 е на второ място по най-малко загубени работни места от началото на кризата насам.
Промяна в броя на заетите над 15 годишна възраст, хил. на годишна основа
Източник: НСИ
Скрий коментарите3 Коментара
Иван
Може ли малко помощ в таклуването на графиката. След като е на годишна основа трябва да се сравняват резултати за 1 година назад ? Това означава, че от 2008Q1 do 2009Q1 са загубени 27 хиляди, след това до 2010Q1 са загубени оше 251 хиляди, до 2011Q1 още 120 хиляди и сега с новите данни за периода 2011Q1 2012Q1 още 53 хиляди ? Или общо 450 хиляди работни места от началото на кризата ?
Чавдар Русков
Е какво от това! Така представени тези данни ми приличат на някакво мрънкане. Важното е да се коментира в обществото какво може да се направи по въпроса, какви условия да се създадат за да се улесни бизнеса и тенденцията да се обърне. Разбира се лошо е и когато някой се събуди сутрин и му е дошла една мярка в главата и започва да я коментира, че тя ще доприесе за преодоляване на кризата. Трябва да се погледне на проблема от всички страни и да се коментира пакет от мерки. Да се повлияе на всички фактори които могат да допринесат за развитието на икономиката. Ние констатираме и чакаме да ни отмине!
Димитър
Показва следното – идеите и предприетите действия на това правителство да се справи с кризата са провал.
За три години нямаше политика за заетостта и затова безработицата се влошава непрекъснато. Дори напротив, ненужната фиксация при нашите ниски нива на държавна задлъжнялост към дефицита потиснаха търсенето.
Всички мерки които могат да се нарекат анти-кризисни трябва да правят едно нещо: да подкрепят съвкупното търсене. Това е очевидно от всеки учебник по макроикономика.
Подобни мерки може да са:
- Държавни инвестиции в транспорта, енергийната ефективност, опазването на природата, ремонти на държавно имущество.
- Финансова помощ на общините.
- Различни форми на данъчни амнистии.
- Временно замразяване на реформите, които включват съкращаване на държавни служители.
- Защита на потребителя и бизнеса от произвола на банки.
Первите три мерки трябва да струват на страната около 4 млрд. лв. (колкото е грубо сметнато е реалната разликата в търсенето от преди кризата). Дори и да ги вземем назаем с гръцки лихви, ще бъдем от страните с най-малко отношение публичен дълг към БВП. Няма да сме толкова добри ученици, но ще си го изплатим с времето. И няма да имаме голяма безработица и нищожен ръст.