Чуждите банки са изтеглили от България 2.3 милиарда долара през третото тримесечие на 2011 – научаваме от в. Дневник, който цитира в. Сега, който цитира Дарик финанс, които пък са го взели от блога на Елена Маринова, която цитира Банката за международни разплащания (BTW, ако все още не четете блога на Елена, сега е моментът да започнете).
Данните на БМР са верни (макар и с леки разминавания в различните медии). Въпросът е какво точно отчитат тези данни – и то не е това, което се твърди в заглавията. Ето защо:
1. Данните на БМР са в долари, докато активите на банките в България са основно в евро и левове. Т.е. при всяка промяна на курса евро/долар се променят данните на БМР, без това да показва вливане или изтичане на средства от България.
През третото тримесечие експозицията на европейски банки в България е намаляла с 6.9% измерена в долари, но еврото е поевтиняло с 6.6% спрямо долара за същия период. Т.е. промяната в курса на долара спрямо еврото обяснява почти изцяло движението на експозицията.
Преди няколко тримесечия се наблюдаваше обратното – увеличаване с 4 милиарда долара на експозицията измерена от БМР, не защото чуждите банки са налели повече пари в България, а защото еврото поскъпваше (от средата на 2010 до март 2011 еврото поскъпна с цели 15%).
2. Данните на БМР не отчитат парите, които чужди банки са дали на българските си дъщерни банки или са си взели обратно от тях. Данните на БМР отчитат активите на дъщерните банки в България и техните изменения.
Това поражда поне две изкривявания. Първо, ако една банка загуби пазарен дял в България (депозити и кредити), данните ще отчетат спад на експозицията в България независимо дали тази банка е изнесла или е внесла пари в България. Второ, може да се получи и обратното – една банка да изнесе средства от страната, но в същото време да увеличи пазарния си дял; данните на БМР няма да отчетат изнасянето на пари.
Конкретно, това означава, че ако си изтеглите парите от банка с чужд собственик и си ги внесете в една банка с български собственик, статистиката на БМР ще отчете, че има намаление на експозицията към страната. Но това не е изтичане на пари от страната – парите просто преминават от една в друга банка и си остават в страната.
Нещо повече, ако една банка с чужд собственик бъде продадена на български собственик, целият актив вече няма да се води чужда експозиция – т.е. експозицията към България ще намалее с тази сума, въпреки че банката си остава в България и няма никакво изнасяне на средства навън.
Накратко – внимание към методологията на данните преди да се правят заключения.
П.С. Дарик финанс имат още една статия по темата, под заглавие "3.5 млрд. лева се изпариха през лятото", базирана на данни от БМР.
Скрий коментарите26 Коментара
CBfan
Добре, горе-долу стана ясно какво НЕ показват данните, по-интересно обаче е какво показват. Интересният въпрос е има ли изтегляне на пари от гръцки банки или няма.
Лъчезар Богданов
за целта трябва да се гледа статистика за платежния баланс, статистика за външния дълг, паричен отчет и индивидуални тримесечни отчети на търговски банки.
DF
Искам да внеса малка поправка в написаното от Вас – материалът в darikfinance.bg е авторски и се базира на последните статистически данни от BIS. Имаме строга политика на цитиране на източниците. А в случая, ясно е посочено името на автора. Това че “Сега” не го цитират, въпреки че са препечатали материала почти дословно, говори зле за тях. В същото време, Фактът, че различни експерти паралелно са стигнали до подобни заключения, би трябвало да Ви накара да се замислите.
Второ, съветвам Ви по-внимателно да четете написаното, особено когато се опитвате да го оспорвате. В материала на darikfinance.bg, се говори за активи и то за активи в небанковия частен сектор. Сега Ви предлагам да преосмислите това, което сте написал и, което по принцип е вярно, но по никакъв начин не оборва направените в “3.5 млрд. лева се изпариха през лятото” заключения.
Добри Божилов
Този коментар казва, че има някаква схема, при която е възможно и да не са изтегляни пари. Но нека помислим логично – кое е с по-висока вероятност.
При положение, че банковата система е пред пълен крах заради лошите кредити, и при положение (изтъкнато и в статията), че нови кредитополучатели няма (т.е. пазарът се свива), не е ли по-логичното наистина да се изнасят пари, с цел спасяването им?
CBfan
@ Лъчезар Богданов
Така де, гледайте. На мен ми е интересно, но нямам време да ги следя подробно данните, а на вас донякъде това ви е работата. Затова ми е интересно да чуя мнението на човек който знае кои данни какво показват и който е отделил нужното време да ги разгледа.
Георги Ангелов
@ CBfan
През третото тримесечие банковият сектор е изплатил (нетно) 106 милиона евро дългосрочни заеми, взел е нови 45 милиона евро краткосрочни заеми и е изплатил 286 милиона евро краткорсочни депозити. Нетно, 346.67 милиона евро са изплатените външни дългове.
Въпреки това, за същия период балансовото число на банковата система се е увеличило с 1.5 милиарда лева, а кредитите към граждани и фирми са се увеличили със 700 милиона лева. Т.е. ликвидността се повишава, което обяснява защо се изплащат някои пасиви.
Господин Гюров
Говорите за две различни публикации в ДФ. Тази:
http://darikfinance.bg/blog/view/3301
която е статистическа, и тази:
http://darikfinance.bg/novini/70765
която е аналитична.
mrvip
При 4 милиарда ръст на депозитите за 2011-та и значително по-малък ръст на кредитите за същия период, кво да правят с излишната ликвидност, под дюшека ли да си я сложат и да ѝ плащат лихви? Ще връщат на майките, разбира се. Ако нямаше ръст на депозитите, нямаше да има и “изтичане” към майките.
Даниел С
“Нещо повече, ако една банка с чужд собственик бъде продадена на български собственик, целият актив вече няма да се води чужда експозиция – т.е. експозицията към България ще намалее с тази сума, въпреки че банката си остава в България и няма никакво изнасяне на средства навън.”
Как така няма да има изнасяне на средства навън? Депозитите и активите си остават, но парите от продажбата къде ще отидат?
Господин Гюров
@ mrvip
Постоянно се приказва колко са ни нужни инвестиции, а какво излиза? Че в момента, в който си увеличим нормата на спестяване, няма какво да се прави с парите и те изтичат навън? Направо върха сме.
Господин Гюров
При това положение какво да правим с приказките за финансова стабилност и премахване на дефицита на всяка цена, щото видите ли, така щели да влязат чужди инвестиции, както и да паднат лихвите? И със и без фискален дефицит, и с толкова ниските ни преки данъци, изглежда инвестициите просто няма какво да правят в страната.
CBfan
Както обикновено въпросът има две страни, което се подсилва от използваните думи. “изтичане на пари от страната” не звучи добре, докато “намаляване на външната задлъжнялост” си е друго нещо. Обратно, “привличане на чужди инвестиции” не звучи като “трупане на външен дълг”, макар че в случая с банките си е същото.
Господин Гюров
CBfan, ако местните клонове ТРЯБВА да върнат пари на майките си, е едно, а ако ги връщат, защото няма какво да ги правят тук, е друго.
mrvip
@Господин Гюров
Отвържи дефицита и гледай тогава пък какво ще стане с лихвите и инвестициите. На кантара са от една страна малкия ни пазар, корупцията, съдебната система, слабата защита на собствеността, тежката администрация, липса на истински квалифициран (не само на дипломии) лоялен персонал, лошия имидж, от другата е едната гола финансова стабилност, що да не махнем и нея. Повечето отчетени инвестиции през периода 2004-2008 бяха основно наливане на ресурс от банките майки и бясно кредитиране за тухли и потребление, както и инвеститори, надценили пазара ни. Това няма да се повтори. За да дойдат сериозни инвеститори трябват дългосрочни усилия във всики области по-горе, включително и финансова стабилност. А и какво ще постигнем като увеличим дефицита, освен трупане на дълг. Краткосрочен ръст на потреблението на държавните служители и пенсионерите и ново Бентли за абонираните за обществените поръчки?
Greece anyone?
А и само да попитам, ако решим да увеличим дефицита, кой ще ни купи дълга с който ще го финансираме и при какви условия? Ние за едни кирливи 800 милиона по Велчевата замяна в началото на 2013-та се готвим вече 2 години…
mrvip
@Господин Гюров
В момента с кредитите ситуацията е такава, че тези които искат не са надеждни, а тези ,които са надеждни дори банките им се натискат да им дават, но те се въздържат. Стандартите за кредитен риск доста са се променили, след като българите изобретиха номера като фалит със задна дата по фактура от офшорка отпреди 10 години, съответно невалидни обезпечения по кредита или прехвърляне на собственост на жената и спиране на плащанията. Тук също се намесват и защитата на кредиторите, защитата на собствеността, и изпълнението на договорите, т.е. съдебната система. Ако те бяха в ред, при равни други условия банките щяха да кредитират повече и на по-ниски лихви. Инвестиции ни трябват, но инвестициите не са само кредити от банките майки.
Господин Гюров
@ mrvip
Всички неща, които си изброил като минуси, могат да се решават по-лесно чрез инвестиране на повече пари от страна на държавата и общините. “Дългосрочни усилия във всички области” – какви са тия услия без пари, някой като благотворителност ли ще ги полага?
Относно кой ще ни купи дълга – ами ето, банките се чудят какво да си правят парите.
Не казвам, че още утре трябва да се вземат N милиарда дълг и да се похарчат. Казвам, че само с “хайде държавата да харчи по малко и инвестициите ще дойдат” не става. Явно не е достатъчно.
Мислещ
При този скъп капитал и при ниската платежоспособност на потреблението, няма шанс за изгодни инвестиции.
А че ни била кофти работната ръка – ами съвсем нормално, хубавата вече или се изнесе от България, или вече има работа. Въпросът е – какво правим с лошата и все по-влошаващата се? Да затворим границите и да пуснем атомна бомба ли?
Георги Павлов
Кое ни кара да мислим, че банките правилно преценяват разликите в риска между различните проекти за финансиране?
Моето лично наблюдение не потвърждава положителен отговор.
Георги Павлов
Иначе банките връщат в чужбина около 1 млрд.евро годишно. Хубаво беше да намерят реализация в страната, ама.. абе дълъг разговор.
sami
В България освен може би някоя малка турска или гръцка(която пък в общия случай е руска)банка няма чужди банки. Всичкото е франчайзинг, като Макдоналдс , ОМВ и т.н.
Просто собствениците им – реалните, след като си изперат печалбата от лихвения диференциал с нарочно въведения за целта смещен плосък данък си пренасочват парите към смислени икономики. Искрено се учудвам дали сте незапознати, наивни или семпли – или и трите заедно.
mrvip
@sami
Фани се изнеси от тоя форум, че си мноу хай за нашето ниво. Ние мое сме семпли, ама ти си откровено прост, а с този пост направо счупи тъпомера. Чуждите банки в България са или еднолична собственост на банката майка, или с очевидно свързани с банката-майка акционери.
Примери:
Къде точно са се вклинили без следа реалните собственици на “Райфайзенбанк” АД между нея и едноличния собственик на капитала, Райфайзен Интернешънъл Банк Холдинг АГ – Австрия?
Или кой от следните акционери на “Уникредит Булбанк” АД е скрития реален собственик? :
- Уникредит Банк Австрия АГ (собственост на Уникредит Груп Италия) 92.78%
- International Financial Corporation Washington (собственост на 182 държави, член на Световната Банка) 3.71%
Allianz AG Germany (да обяснявам ли?) 3.5%
Unicredit s.p.a. (Италианската банка-майка) 0.004%
Има няколко банки с големи дялове на акционери, които аз и ти не можем да проследим до краен собственик, но първо са малцинство и второ БНБ има задължение да проследява собствениците на над 5% от капитала до физическо лице и да отказва регистрация по 1000000 причини.
А за намека, че Алфа Банк – Гърция и Алфа Банк – Русия имат нещо общо… ROTFLMAO
mrvip
P.S. Що не пробваш някой форум на таксиджии или сервитьори, там ще те прегърнат като свой и дори ще доразвият теориите ти.
EE
@sami
Виж сега, аз лично нямам нищо против във форума да се изказват каквито и да е мнения, обаче ако искаш изобщо някой сериозно да дискутира нещо с теб е много хубаво да се научиш да не обиждаш. Изобщо не е сложно да запазиш личното си мнение за другите за лично ползване. Никой не иска от теб да не го имаш, а просто да не го споделяш.И причината е, че само така може да се води цивилизована дискусия. Ако не желаеш, то съвета на mrvip от по-горния пост е много добър.
Георги Павлов
Нека не се гоним и не се обиждаме.
Ама и да не сме докачливи като госпожици. “Незапознат, наивен или семпъл – или и трите заедно” – хм.. това далеч не е най-страшното, което съм чувал за себе си без да трепна
Наивен и семпъл направо ми звучат миловидно!
сами
наистина все едно че съм в детска градина. Ако аз дам пари на някой да ми купи акции от някоя компания и искам да остана анонимен, ще ме проследите до под кривата круша – има поне 10-тина начина да не се разбере кой съм. Това е световно явление – и е елементарнмо приложимо при публичните дружества, каквито са повечето банки-майки.
Сега може да почнете да ме убеждавате, че Булгартабак е руски, защото е купен с пари и от името на руска банка. Ако някой от вас поне за известно време беше поработил реално в български клон на чужда банка на да кажем средно мениджърско ниво, щеше да ме разбере.
Трябва да си много смел италиански или австрийски акционер, за да оставиш мениджмънта на клоновете ти в България да се командват от туземци като Левон и Момчил – обикновено сериозните банки си назначават висшия мениджмънт от централата – ако са наистина собственици де. Тука обаче за това кой е реалният собственик може да се досетите, като видите кръга близки приятели на Левон и Момчил и другите българи – шефове на чужди банки.
Георги Павлов
Виолина Маринова пък е собственик на ДСК. Да бе, да!
Между това е най-вероятно, защото и Левон, и Момчил си имат изпратени хора от централата да ги гледат какво правят. А Виолина няма