Анонимен автор твърди, че няма ефект от въвеждането на плосък данък от 10%. Как се обосновава? Разглежда растежа на приходите от данъка преди и след въвеждането му и също така чуждите инвестиции преди и след въвеждането му.

Обаче, има един сериозен проблем – кризата.

В края на 2008 започна световна финансова криза, която достигна и до България. Тя доведе води до влошаване икономическите условия, съответно до спад на инвестициите и данъчните приходи. Няма нищо учудващо – нормално е в добрите времена приходите от данъци и инвестициите да растат по-бързо отколкото в лошите. Това няма логическа връзка с плоския данък (освен ако не се твърди, че плоският данък в България е довел до световната криза).

Тогава как да измерим ефекта от плоския данък? 

1. Преди започването на кризата

В началото на 2007 беше въведен 10% данък върху фирмите – въпреки очакванията, това доведе не до спад, а до огромен растеж на приходите от този данък (40%). През 2007 беше достигнат и абсолютен рекорд в чуждите инвестиции към България.

2. След започване на кризата

Кризата очевидно пречи, но все пак не е невъзможно да видим някои ефекти дори в криза. За да видим приходния ефект от данъчната реформа без той да се изкривява от кризата, можем да сравним развитието на приходите от плоския данък върху доходите с развитието на приходите от други данъци (например ДДС). Между 2007 и 2010 година приходите от данъка върху доходите се увеличават с почти четвърт милиард лева, докато за същия период приходите от ДДС намаляват с над 330 милиона лева. И двата данъка са засегнати от кризата, но очевидно данъкът върху доходите се справя по-добре, т.е. ефектът от данъчната реформа е видим дори в криза. А в добри времена (когато те се върнат) ефектът само ще се увеличава, включително от гледна точка на инвестиции, работни места и икономически растеж – което в крайна сметка е целта.

 

Промяна в приходите от данък върху доходите и ДДС, 2007-2010, млн. лв. 




3. Ефект върху данъкоплатците

До момента, над 95% от данъкоплатците вече са на печалба от плоския данък от 10% (повечето от останалите също са спечелили, заради съпътстващи мерки). Причината е проста – преди въвеждането на 10% плосък данък пределните ставки на облагане варираха между 22 и 24% (всички доходи над 600 лева месечно се облагаха с 24% ставка). Човек лесно може да изчисли колко би плащал при предишните ставки и колко реално плаща в момента при 10% ставка. Отделно, за в бъдеще при всяко увеличение на заплатата само 10% отиват като данък, а не 24% колкото беше преди. В дългосрочен план, това е огромна разлика.




Скрий коментарите94 Коментара

  • Иван

    Спомням си един много забавен коментар от Walter Block на една лекция за института Мизес която гледах в youtube. Той каза, че намалянето на данъчните ставки не е задължително добра новина, защото ако приходите се увеличат то държавата ще може да преразпределя по-голяма част от дохода! Така, че зависи в тази статия какво са имали предвид 🙂 Може да са искали по-малка държава!

  • Алтернативен Капацитет

    Анонимника по всяка вероятност е Димитър Събев http://mittag.wordpress.com

  • valentor

    От гледна точка на справедливостта “плоския” данък е НАЙ-СПРАВЕДЛИВ = от всички , и всеки по отделно, се взема една и съща част/дял.
    Несправедлив е прогресивно-нарастващия данък.

  • Господин Гюров

    @ valentor

    Това не е вярно. От разходите, заради които се събират данъците, ползите не са пропорционални за всички. Например армията и полицията пазят частната собственост. Ползата от разходите за сигурност за един беден човек без собственост клонят към нулата, докато ползата за един богат човек са огромни. От предотвратяването на войни и безредици в обществото и от ниското ниво на престъпност печелят най-вече богатите, така че те би трябвало да плащат много повече за целта.

  • Красимира Найденова

    Поствам нещо по темата, писано от проф.Минасян. Той е стар противник на плоския данък, но намирам поне една голяма грешка в анализа му и коментарът ми под статията мисля, че обяснява позицията ми.

    http://darikfinance.bg/novini/68483/%CC%E8%ED%E0%F1%FF%ED%3A+%C1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%FF%2C+%EA%E0%EA%E2%EE+%F1%F2%E0%ED%E0+%F1+%EF%EB%EE%F1%EA%E8%FF+%E4%E0%ED%FA%EA%3F

  • Иван

    @Господин Гюров

    Естествено, че всеки данък има недостатъци. Ако сте учил данъчна политика или сте разглеждал учебници по темата сигурно сте срещали изречение от типа на: Във всеки данък има баланс между това колко е справедлив и това колко е прост. Колкото по-справедлив е, толкова по-сложен и обратно. Проблема е, че ако данъка иска да обхване ползи като тези които вие току що описахте ще ни трябват страници с уравнения. За това трябва да се гледа дали е ефективен, а плоския данък определено е ефективен. А относно примера ви с това кой се възползва от какво, мога да кажа, че бедните в САЩ са доста по-добре от бедните в Африка, тоест те имат индиректни ползи от това, че богатите в държата им са по-богати. Да не би тогава да предлагате да се наложи данък бедност за да се обхванат тези индиректни ползи ?

  • Добри Божилов

    Въвеждането на плоския данък не беше намаление на данъците за всички. Премахването на необлагаемия минимум доведе до лесни приходи на база на облагане на най-бедните – които обикновено имат най-малко възможности да крият данъци. Съпоставка може да се направи само ако от събраните пари при плосък данък се извади събраното върху бившия необлагаем минимум. Ако тази “горница” е повече от преди събраните данъци, значи плоският данък е по-изгоден за бюджета. В противен случай се съпоставя и едно фактическо увеличение на данъците (от 0 на 10%), което беше за най-ниските доходи.

    Според мен, не трябваше да отпада необлагаемият минимум, а плоският данък да е 10% за сумите нагоре.

  • Господин Гюров

    @ Иван
    “бедните в САЩ са доста по-добре от бедните в Африка, тоест те имат индиректни ползи от това, че богатите в държата им са по-богати.”

    Ако ще си приказваме така, аз бих казал, че е обратното – богатите в САЩ имат полза, че бедните в САЩ са по-добре от бедните в Африка. Ако бедните в Африка станат по-добре от бедните в САЩ, гарантирам ви, че много от американските богаташи ще избягат в Африка. И заради сигурността, и заради по-платежоспособния потребителски пазар.

    Последното е една от главните причини защо големите инвестиции заобикалят България, колкото и ниски данъци да слагаме. Ниските заплати за тях означават от една страна евтина работна ръка, но от друга – слабо потребителско търсене в страната. И ако им трябват 1000 работници, ще спестяват от заплатата на 1000 души. Но ще губят заради ниските доходи на 7 милиона население. Докато в Китай доходите като цяло може да са ниски, но при 1.3 милиарда население има достатъчно много хора (като брой, не като процент) със сравнително високи доходи. Така че при избор примерно между Дания, България и Китай България ще бъде на последно място.

    Колкото до простотата на данъка, нищо сложно няма в един прогресивно нарастващ данък с няколко ставки. Особено когато го смятат на компютър, което е масовият случай.

    Да, няма как данъците да се направят абсолютно справедливи, предният ми коментар не беше искане за такава справедливост, а реакция на твърдението, че най-справедлив бил плоският данък.

  • valentor

    Господин Гюров
    Първо – казал съм : от гледна точка на данъкоплатеца
    Второ – не зная поради каква причина, мога само да се досещам, Вие измествате темата към разходната част на бИджета /двойнореактивен/
    Трето : В призведенията на автора под псевдоним М-кс и особено другия, наименуван на името на голяма река, много често се срещат употребените и от Вас пропагандни митове .
    Къде се видели примерно “беден човек без собственост” , а и да има единици от цялото народонаселение- то всички останали в същата категория ли попадат ?
    Доводите Ви са годни може би в някоя сбирка на юноши/тийнейджъри и до там. Все пак се приема , че тук, в тази тема участниците уважават поне себи си.
    Моля Ви не правете да изглеждате смешен, какъвто съм сигурен, че не сте.

  • Господин Гюров

    @ valentor

    Дори Иван, с когото иначе съвсем не сме на едно мнение (и не само по този въпрос, доколкото си спомням, освен ако не са различни Ивановци), е написал, че “всеки данък … колкото по-справедлив е, толкова по-сложен и обратно.” Вашето твърдение е точно обратното – най-простия данък бил най-справедлив. Така че мога да ви върна репликата – моля ви не правете да изглеждате смешен. Твърдението ви е абсурдно.

    Колкото до това, че съм бил измествал темата към разходната част – това не е изместване, защото данъците се събират с една единствена цел – да се финансират някакви разходи. Не можем да съдим справедливи или не са някакви данъци, ако не разгледаме за какво се харчат събраните чрез тях пари. Другото е нон сенс.

  • пътуващ

    8 Господин Гюров твърденията ви са освен неразумни ами и неаргументирани .
    1-во всеки човек е заинтересован от сигурността си независимо беден или богат (под сигурност се разбира живота на човек и имуществото му,независимо от доходите му). Независимо дали живееш в триетажна къща в Дргалевци или живееш в панелка под наем в Меден Рудник , независимо дали караш Мерцдес или Голф тройка теб, те е интересува да се грижат органите за сигурността ти.
    По отношение на плоския данък – това е едно най-правилните неща случвали се в България през последните години. Не е вярно ,че плащат всички еднакъв данък , тези с по-високи доходи така или иначе плащат в абсолютен размер повече (пример плосък данък върху заплата 1000лв. е 100лв. , а при заплата 400лв. е 40лв. т.е. повече от два пъти по-малко). “Беден” не е някаква константа категория на човека , тя е материално състояние (и възшриятие разбира се) , което може да се промени чрез работа , образование и т.н.
    2-о чуждестранните инвестиции вероятно една част от тях заобикалят България заради малки вътрешен пазар и ниското платежоспособно търсене , но потребителското търсене е във абсолютна величина е ниско , защото и икономиката произвежда малко. Примери с малък вътрешен пазар – Словения , Словакия , Хърватия , и т.н. но тяхното платежопособно търсене не е станало такова с едно щракване на пръстите или за един ден .
    3-о прогресивно нарастващия данък е първо дискриминационен , второ създава предпоставки за сива икономика и криене на доходи .

  • Мислещ

    Тъжното на плоския данък е, че пренася “платежоспособното търсене” в необяснимо богати държави като Лихтенщайн, Монако и тем подобни, където кой знае защо си нямат проблем с престъпността. А за нас остава удоволствието да се чудим как да закърпим социалните бездни в държавния бюджет, генериращи легиони обезчовечени и побъркани от недоимък твари.

  • мишо

    Тезите могат да бъдат защитавани с всякакви аргументи, смятам обаче ,за пресилено твърдението ,че плоския данък е положително явление за бизнес средата. Да сравнително ниските данъци създават предпоставка за засилване активността на предприемачите т.к. те инвестират по голяма част от разполагаемия ресурс, но плоския данък не оставя по голям ресурс у бизнеса, а облагодетелства една по малка част от населението със по високи доходи за сметка на по бедните. Така ,че плоския данък според мен , ако не се въведе необлагаем минимим е несправедлив. Приходите в бюджета от този данък са по големи за сметка пак казвам на бедната част от народа, е що за справедливост е това. По принцип споделям по голяма част от идеите на Г.Ангелов, но в случая мисля ,че той греши.

  • Господин Гюров

    @ пътуващ

    1. Да, всеки е заинтересован от сигурността си, което обаче не значи, че държавата плаща еднакво за сигурността на всеки! Когато богати хора като Ангел Бончев ги отвличат за откуп, цели отдели в полицията се занимават с месеци и години с това. Но когато собствениците на 1-2 декара с череши всяка пролет се принуждават да спят сред дърветата с риск за живота и здравето си, за да опазят реколтата и самите дървета от набезите на мургави балкански субекти, полицията я няма никаква там. Има ли въобще полиция в селските райони?

    И като става дума за сигурността в едно общество, това само с разходи за армия и полиция не се решава. Във Великобритания тези разходи са огромни, но пак имаше масови безредици наскоро, при които бяха потрошени множество магазини и автомобили. Нещата тръгват още от училищата и основното образование, минават през социалните помощи и т.н. И колкото по-високо в социалната стълбица е някой в дадено общество, толкова повече той може да загуби от дестабилизацията в това общество. Мен или вас за откуп едва ли ще ни отвлекат.

    2. Нещата в нашия случая са взаимосвързани – потребителското търсене е ниско, защото икономиката произвежда малко, и икономиката произвежда малко, защото потребителското търсене е ниско.

    3. Прогресивен данък има в практически всички нормални държави. А криенето на доходи и сивата икономика в много от тях са по-малки, отколкото у нас.
    Относно дискриминационността вече писах.

  • Георги Павлов

    @Георги Ангелов

    Не мога да повярвам, че пишете това:
    “До момента, над 95% от данъкоплатците вече са на печалба от плоския данък от 10%.”

    Това е толкова невярно, че .. нямам думи. Наистина не знам мога да вярвам в личната ви почтеност, ако поддържате това твърдение!

    Не виждам нужда да го опровергавам дори.. толкова е беочливо да сменяте МАРЖИНАЛНАТА със ЕФЕКТИВНАТА ставка.

  • Георги Павлов

    Сравнението ДОД/ДДС 2007 срешу 2010г. е меганепочтено.

    Въвеждането на плоския данък беше УВЕЛИЧЕНИЕ на данъка за мнозинството от гражданите. И това увеличение беше направено през 2008г.!

    Гражданите осъмнаха без необлагаем доход и ако не реагираха, то беше, защото бяхме в период на бързо увеличаване на заплатите.

  • CBfan

    @ Господин Гюров

    Тук има два различни въпроса. Първо, всеки данък изкривява икономиката /прави всички по-бедни/. Въпрсът е как държавата да събере х пари така че да обеднеем по-малко. Отговорът на икономическата теория е че плоският данък е по-добър от прогресивния.

    Логиката на свободния пазар не е в защита на богатите. Ако можем да разпределим ползите това е чудесно, най-добре всеки да плаща според това което получава. Сигурността примерно може да е частна услуга. Тогава богатите ще бъдат принудени да плащат много повече от бедните, това е справедливо. Но това не е данък, а такса за предоставена услуга.

  • EE

    @Господин Гюров
    “Ползата от разходите за сигурност за един беден човек без собственост клонят към нулата, докато ползата за един богат човек са огромни.”

    Я да го погледнем така: разходите за сигурност за един човек на социални помощи и за индустриалец. Какво ще загуби обществото, ако на човека на социални помощи му откраднат дрехите? Много малко. Какво ще стане обаче ако на индустриалеца му разграбят завода? Безработни, загуба на огромно количество произведен продукт който досега е отивал при потребителите (т.е. по високи цени за тях).
    Гледам, че продължаваш да мислиш, че богатството на бизнесмените е в пари.

  • Спас

    Не е ли по-добре вместо да има нарастваща скала на подоходният данък, да има допълнителен данък.

    1. За хората с много ниски доходи (например под 3000лв на година), подоходният данък да им се връща. Например – преди Коледа.

    2.Например да се казва “Богатство”. Той да се дължи от хора имащи годишен доход над 25000лв (например) и да е 10% върху цялата сума. Да се начислява с подаването на данъчната декларация! През останалото време от годината те си внасят 10% и накрая внасят още 10%. Към този данък може да се добави още една скала например при доход над 250000 още 10%.

    Малко са архаични идеите ми, но разделянето на подоходният данък на две части има и по-социален елемент.
    А пък връщането на данъка за коледа на най-бедните, ще е доста положително…

  • Мислещ

    @CBfan:
    “Първо, всеки данък изкривява икономиката /прави всички по-бедни/”

    Не е така. В тази плоскост на мислене, всяко нещо което си купим ни прави по-бедни. Данъците са, така да се каже, такса държава. Задължителна, защото ползуването на продукта е неизбежно. Може би най-близко подобие е идеята за сградната инсталация в блоковете с ТЕЦ – искаш не искаш, фактически го ползваш щом живееш с сградата.

    И от тук нататък е вече спора, койкто се води – как да се формира таксата “държава”.

  • CBFan

    @мислещ

    Нямам това предвид. Плащането на 100 лева данък ни прави по-бедни със 120 лева. Перфектният данък трябва да елиминира тези загуби и да плащаме само 100 лева. Колко е ставката и какво се прави със събраните пари е съвсем друг въпрос.

  • Господин Гюров

    @ CBFan
    “всеки данък изкривява икономиката /прави всички по-бедни/”

    Не е така, поне по две причини. Първо, ефективната съвременна икономика е възможна изключително благодарение на добре функциониращите държави. Без такава държава икономически се получава Сомалия, или в най-добрия случай – нещо като България. А добре функциониращите държави навсякъде по света се финансират основно чрез данъци. Ерго, данъците са полезни за икономиката.

    Втората причина е нуждата от преразпределение на пари от върха към дъното на пирамидата, без което икономиката отива в криза, а обществото би се дестабилизирало. Наскоро писахме доста по тази тема, затова сега няма да се разпростирам пак по нея.

    “Отговорът на икономическата теория е че плоският данък е по-добър от прогресивния.”

    Отговорът не на икономическаТА теория, а на тази икономическа теория, която лично ти харесваш.

  • Господин Гюров

    Колкото до чисто икономическите ефекти от даден данък, дори ако се абстрахираме от целия социален контекст, който прави възможно доброто функциониране на икономиката, пак може да са положителни. Дълбокото ми убеждение е, че повсеместното въвеждане на данък на Тобин ще се отрази благотворно не само на реалната икономика, но дори на самия финансов сектор.

  • Господин Гюров

    @ ЕЕ

    Като те отвлекат, отрежат ти някой и друг пръст и ти поискат някой и друг милион, ходи им обяснявай, че богатството ти не е в пари, ами във фабрики.

  • EE

    @Господин Гюров
    Нещо не ти разбрах аргумента в горния ти пост.

    “Първо, ефективната съвременна икономика е възможна изключително благодарение на добре функциониращите държави. .. Ерго, данъците са полезни за икономиката.”

    Тази част от данъците която отива за да се създаде (поне някакво бегло подобие на) свободен пазар е напълно оправдана. Обаче огромна част от тях отиват за други цели (социални, държавно-инвестиционни и т.н.). Тези, вторите не са оправдани. Но да, без да има защита на свободния пазар (полиция, съд и военни), то няма да има пазар изобщо (Сомалия).

    В твоето твърдение по-горе правиш логическата грешка да заместваш частното (данъци необходими за съществуването на свободен пазар)с общото (общи данъци).

    “Отговорът не на икономическаТА теория, а на тази икономическа теория, която лично ти харесваш.”

    То и моят отговор е същия. А ЦБФан не е от моята школа.

  • Димитър Георгиев

    Мда чудно защо ли ДДФЛ (бившия ДОД) се е увеличил ,за разлика от ДДС.Въобще няма общо увеличението на данъчните постъпления с плоският данък.Повечето участници много правилно отбелязаха,че необлагаемия минимум изчезна.Това е първият много важен фактор.За втората причина постъпленията ДДФЛ да растат е вдигането на МОД.По принцип има възможност едно лице да се назначи на мин.раб.заплата и да се осигуряван а МОД,но аз съм счетоводител и ви казвам истината ,работниците се назначават на МОД ,всяка година той се вдига и се сключват допълнителни споразумения ,оттам и расте расте на дължимия данък.МОД беше вдиган през всичките години т кризата и постъпленият се увеличиха.Все пак нали аз нареждам плащането на дължимия данък,така че много добре знам,защо плаща фирмата повече от миналата година,а особено пък с промяната НКПД и оотам на МОД ,направо ни разбиха на 01.01.2011.

  • Господин Гюров

    @ EE

    За да ме разбереш, трябва да спреш да боготвориш пазара и да го възприемаш като това, заради което съществуват светът и цивилизацията. Пазарът е обслужващ механизъм, а не център на вселената.

    Икономиката винаги съществува в някакъв социален контекст. Може да се твърди, че данъците ВИНАГИ правят всички по-бедни (както заяви Cbfan), само ако се забрави контекстът и икономиката се разглежда като нещо само за себе си. Но такава икономика няма, никога не е имало и не може да има.

    Между другото, за всички тук би било полезно да прочетат следното изказване на Робърт Кенеди по отношение на БВП:

    http://mittag.wordpress.com/2011/12/18/gdp-kennedy/

    Много е показателно за цялото объркване, което цари в главите на икономистите – постоянно забравящи, че икономиката трябва да служи на хората, а не обратното.

  • EE

    @Мислещ
    За данъците:
    Данъците се взимат в огромната си част от бизнесмените (директно или индиректно). Т.е. те намаляват тяхните печалби. Противно на широко разпространеното мнение, печалбите на бизнесмените не отиват да си купуват само яхти и мазератита, а една сериозна част от тях отива за инвестции. Т.е. те се използват за да расте съответния бизнес. Ако ти намалиш печалбата на бизнесмена като му вземеш повече от нея ти намаляваш и растежа. А от там и растежа на цялата икономика.
    А това, че някой бизнесмени могат да имат много по-големи печалби от други поради целенасочено предизвикани изкривявания на пазара (примерно политика) е съвсем отделен въпрос.

  • EE

    @Господин Гюров
    Доста общи приказки. Нищо не става ясно. Както и да е.

    По отношение на БВП мисля, че имаме съгласие с теб. Той не е представителен за реалното благоденствие на хората. Обаче само той се гледа и таргетира в днешно време.

    И да: икономиката трябва да служи на хората. И тя това прави най-добре когато е свободна (чист капитализъм, а не сегашната смеска от капитализъм и социализъм).

  • mick

    Всички сте се съсредоточили върху подоходните данъци. А всички данъци трябва да се гледат заедно – балансът между тях определя как се развива икономиката.

    Значи имаме ДОД + осигуровки, ДДС и акцизи, и данък имоти.

    И тъй като хората се стремят да плащат колкото се може по-малко данъци, не е трудно да се види в каква посока ще отива икономиката – сива икономика – за да се плаща по-малко ДОД и ДДС, както и осигуровки. От друга страна данък имоти е толкова привличащ – например за земеделските земи и горите – няма въобще такъв данък. Данък сгради е смешно нисък. Така се казва на хората – трупайте имоти, няма нужда да ги използвате.

    Ако хипотетично започнем да вдигаме данък имоти с 1 промилен пункт всяка година. А в същото време намалим например ДДС, за да запазим общата данъчна тежест, какво би се получило?

    1. Ще спре трупането на неизползвани имоти и те ще започнат да създават стойност/ще се отдават под наем, земите ще се работят, ще се живее в жилищата, вместо да стоят заключени/. 2.Ще намалее сивата икономика, защото вече няма да е възможно някой с малки легални доходи да притежава много имоти, както е сега – ще трябва поне парите с които плаща данъците да са легални. 3. Имотите освен, че ще носят доход, но и ще се поддържат/щото собствениците вече няма да са “бедни”/ – което ще създаде работа на поддържащите фирми и майстори. 4. Постоянните разходи на бизнеса свързани със земята и имотите, офиси и т.н. ще станат по-ниски и като резултат, цените на произвежданите стоки ще може да паднат. 5. Инфраструктурата около имотите ще се поддържа много повече, щото голяма част от данък имоти би трябвало да се използва точно за това – ще има повече работа за фирмите. 6. Някои собственици, които не могат да плащат данъка ще бъдат принудени, да продадат и да отидат в по-малко жилище/даже ще им останат пари/ или ще дават голямото жилище под наем и ще живеят в по-малко и пак ще им остават пари. Т.е. ще им се увеличат доходите.

    Всъщност каква част от БВП в една нормална европейска страна отива за поддръжка на имотите? Колко е в България?

    Аз твърдя, че имаме ниски доходи, точно заради символичния данък имоти, който кара хората да трупат имоти в резерв без да ги поддържат и използват. Парите на България стоят там. И даже в момента по някаква причина да дойдат инвестиции.. те пак ще отидат в нови имоти и пак ще останем без пари за доходи.

    За ДОДто, от една страна имаме пропорционален данък, от друга имаме и осигуровки само до 2000 лева. Това направо разказва играта на хората с ниски доходи щото те носят цялата тежест.

    Лъжа е, че ДОД е нисък,щото практически трябва да прибавим към него и осигуровките.

    Т.е. в момента работиш ли, наказват те с ДОД + осигуровки. По-добре да я караш в сивата икономика. Или пък да даваш апартаментите под наем без договор, че и с договор може – тогава само 10% ДОД ще дължиш.

    Потребяваш ли – наказват те с ДДС и акцизи. Т.е. гледаш колкото се може по-малко да потребяваш…

    Та в момента, най-евтино е да имаш имоти. И нищо да не правиш. И тъй като всички така правят/правеха, даже цените се вдигаха и човек беше на далавера от нищо неправенето/.

    Всъщност и при автомобилите е така.

  • Миро Костадинов

    @EE,
    сравнението ти между индустриалец и човек на социални помощи има смисъл, ако дискусията е за или против данъци изобщо. Но в случая темата е за вида данък, т.е. дали да е плосък или прогресивен.

    Очевидно какъвто и да е данъкът той влияе на индустриалеца. В единия случай му облагаш парите които дава за заплати в другия случай неговия личен доход.
    Но има разлика, защото плоският данък за индуструалеца е като данък оборот, докато прогресивния има характер на данък печалба.
    Тая разлика може да се разглежда в различни аспекти. По отношение на държавата, плоският данък е по-лесен за събиране. Индустриалецът много по-лесно би изнесал печалбата си в някоя офшорка, отколкото да укрие заплати.
    По отношение на структурата в държавата, плоският данък прави бедните по-бедни и богатите по-богати. Или обратното прогресивния данък прави богатите по-бедни, а бедните по-богати. И тук според мен е много важно съотношението, защото прекалено голяма уравновиловка води до комунизъм. А прекалено голямо разминаване между бедни и богати води до социално напрежение и също до негативни последствия за икономиката. С други думи отново изборът е между трън и глог.
    По отношение на външните пазари плоският данък облага евтината работна ръка и съответно тия производства се изнасят от държавата. Прогресивният данък пък гони високоплатената работна ръка. Отново от трън на глог, освен ако не го правим умишлено. Примерно ако имаме много безработни висококвалицирани специалисти, плоският данък би стимулирал инвестициите. Лошото е, че май работната ни ръка е по-скоро нискоквалифицирана и по-плоският данък я прави още по-непривлекателна за чуждите инвеститори.

    Предполагам има и още аспекти. Това прави анализа доста труден, защото по един апект може да имаме положителни резултати, а по друг отрицателни. Сравнението само на някакви приходи, без да се анализират останалите последици е ТЪПО!. Още повече, че у нас както много хора по-горе отбелязаха плоският данък увеличи облагането за по-голяма част от хората. А намалението за горния край на скалата беше използвано за узаконяване на минали доходи, на имоти, на скъпи лимузини. В това няма нищо лошо… по-добре е богатите да плащат 10% отколкото да продължават да укриват доходи. Но още по-добре е наистина да се стимулират предприемачите, а не само под тоя предтекст да улесняваме мутрите.

  • EE

    @Миро Костадинов
    “сравнението ти между индустриалец и човек на социални помощи има смисъл, ако дискусията е за или против данъци изобщо.”

    От изказването на Гюров останах с впечатление, че той счита, че индустриалното производство е само за бизнесмените и за това се намесих. При плосък данък един индустриалец плаща много повече от такъв с едно единствено магазинче.

    “Но има разлика, защото плоският данък за индуструалеца е като данък оборот, докато прогресивния има характер на данък печалба.”

    Според мен не си прав. Можеш да имаш огромен оборот и никаква печалба. А плоският/прогресивния данък са данъци върху печалбата.
    Оставаше да се облага и оборота! Тогава печелиш или не печелиш – плащаш.

    “По отношение на структурата в държавата, плоският данък прави бедните по-бедни и богатите по-богати. Или обратното прогресивния данък прави богатите по-бедни, а бедните по-богати.”

    Би ли обяснил какво имаш предвид? Според мен горното просто не е вярно.

    “А прекалено голямо разминаване между бедни и богати води до социално напрежение и също до негативни последствия за икономиката.”

    Виж, не е проблема, че има бедни и богати. Това е така и трябва да бъде така по простата причина, че хората са с различни способности и възможности за да допринасят към обществото.
    Проблемът е, че това разделение расте (питай Гюров по въпроса). При чиста пазарна икономика това разпределение би било константа. Т.е. всички биха забогатявали едновременно (усреднено). В момента големи групи забогатяват много повече (взето като процент) от други такива и затова се получава класова диференциация по доходи.

    “По отношение на външните пазари плоският данък облага евтината работна ръка и съответно тия производства се изнасят от държавата. Прогресивният данък пък гони високоплатената работна ръка.”

    Много опростенчески разглеждаш нещата. Напълно е възможно един прогресивен данък да е по-добър от плосък такъв. Примерно: плосък данък от 20% и прогресивен такъв от 5 до 20 %. Кое е по-добре според теб?
    Трябва да се гледа освен структурата (която е хубаво да е плоска) и големината (най-хубаво 0%, но тук нещата са ми малко неясни и ми е трудно да защитавам тази теза).

    Аз лично съм само за данъци върху потреблението. Те не би трябвало да засягат производителите изобщо, а просто да променят вида на стоките които се произвеждат. Те не пречат на спестяването, а от там на инвестициите и растежа.
    При косвен данък не се облага производството, т.е. един производител ще работи без данъци. Също така не се облагат и парите които си спестил (т.е. не си изхарчил). Облага се само това което си купил наистина в магазина.

  • EE

    Ето проблеми с данък печалба изобщо.

    Нека имаме една фирма която работи на печалба от примерно 5% (спрямо общия си капитал). Инфлацията обаче е примерно 2%. Това значи, че реалната печалба на фирмата е 3% (5%-2%). Двата процента които дискутирам са псевдо-печалба. Т.е. изглежда, че фирмата е много печеливша, но всъщост част от печалбата автоматично ще отиде за да може фирмата да закупи стоките и услугите които са и необходими за последващо производство.
    Приемерно една фирма за обувки е купувала кожи. На следващата година обаче кожите са по-скъпи. На хартия имаш печалба, но на практика ти трябва да дадеш повече пари за същото количество кожа да са си продължиш производството. Обаче тези 2% псевдо-печалба се облагат като другите. Т.е. за тях се счита, че са реална печалба, а те не са такива. Те са необходимост за да може фирмата да продължи да работи.
    Когато облагаемата скала е фиксирана и прогресивна обаче (нормалния случай), то поради инфлацията все повече доходи/печалби излизат нагоре и съответно се облагат повече.
    Т.е. ако имаме инфлация от 5% годишно то държавата всяка година ще взима 5% повече от данъци (ако имаме плоски данъци). Ако обаче скалата е прогресивна, то все повече доходи/печалби ще преминават в горната и част и държавата всяка година ще изземва повече. Примерно в началото е било: 5% инфлация и 5% повишение на данъчните приходи. След няколко години: 5% инфлация и 7% увеличение на данъчните приходи. След още няколко: 5% инфлация и 9% увеличение на данъчните приходи.

    Вероятно има и други проблеми с данък печалба, но в момента не се сещам.

  • Георги Павлов

    @EE

    Много е полезно преди да се пише малко да се почете. Реално данъкът върху печалбата в БГ винаги е бил плосък (имаше разделение малки/големи фирми, но нямаше съществено преливане между категориите).

    Прогресивна скала имаше при данъка върху общия доход и именно поради инфлацията всяка година нивата бяха повишавани.

    Примерите ти очевидно са напълно хипотетични. При 2% инфлация да имаш 5% норма на печалба не е добро постижение. По-добре затвори този бизнес.

  • Миро Костадинов

    @EE
    ” А плоският/прогресивния данък са данъци върху печалбата”

    Заплатата може да е печалба за работника, но е счетоводен разход за работодателя. Така че по-високото облагане на труда, дефакто е данък оборот за работодателите. На практика работодателят удържа авансово данъка върху заплатите и го превежда на държавата.

    От гледна точка на работодателя данъкът върху работниците е данък оборот (плаща се при дейност, независимо дали има печалба). Докато данъкът върху доходите на собственика си е данък печалба.

    Прогресивният данък означава по-голям данък печалба, по-малко данък оборот.

    Кое не разбра тук?

  • Мислещ

    УВажаеми ЕЕ,

    Няма как да се стърпя да взема отношение по “обущарския” ти пример. Защо завода ще харчи повече пари за материали? Нали преди време си говорихме с теб, че той просто може да си повиши производителността, като започне да прави от една кожа – две обувки, следващата година – четири и т.н.? Помня, че така се случваше в хипотетичната ти дефлационно нарастваща икономика.

    Само това исках да кажа и отдавна исках да ти го кажа.

  • EE

    @Георги Павлов
    Вероятно си прав за корпоративния данък (да, не съм чел по въпроса). Аз наистина го смесих с ДОД при расъжденията си. Обаче на качествено ниво това което казах е валидно.

    “Примерите ти очевидно са напълно хипотетични. При 2% инфлация да имаш 5% норма на печалба не е добро постижение. По-добре затвори този бизнес.”

    Тук описвам примерен процес. Ако желаеш, замени 5-те процента печалба с 10, а инфлацията от 2 на 5%. Това не променя по никакъв начин нещата.

  • EE

    @Мислещ
    “Защо завода ще харчи повече пари за материали? ”

    Бъркаш дискусията. Аз дискутирах дефлационна икономика тогава. А в момента се дискутира сегашната (инфалационна) такава.

  • EE

    @Миро Костадинов
    “От гледна точка на работодателя данъкът върху работниците е данък оборот (плаща се при дейност, независимо дали има печалба). Докато данъкът върху доходите на собственика си е данък печалба.”

    Май ще трябва да се съглася с теб, че данъкът върху доходите на работниците е еквивалентен на данък оборот за собственика.
    Само тоя “данък върху доходите на собственика” не разбрах какъв е? Собствениците работят за печалба, не за някакъв доход който си плащат на себе си. Според мен трябва да го сложиш също в горната графа.

    Между другото, хайде да не разглеждаме само ситуацията в България (както май се подразбира).

  • Господин Гюров

    @ ЕЕ

    За да не влизам пак в безкрайни дискусии, ще се спра само на 2 момента. Разликата в богатството се дължи не само на това, че хората са с различни способности, но в по-голяма степен на това, че не се раждат в еднакво богати семейства. Едни се раждат до коша с боклук, а други със златна лъжица в устата. Бил Гейтс може да е способен човек, който е постигнал много сам (макар и с измами и непочтени прийоми в ред случаи) но в същото време е роден в богато семейство и е случил на шанса да учи в едно от първите училища в света, разполагащи с компютър. Джобс може да е бил беден, но от една страна, в цялата световна история случаи като него са твърде малко на брой, а от друга, и да не е бил роден със златна лъжица в устата, израсъл е в Силиконовата долина точно по времето, когато тя започва да се превръща в световен център на технологиите. Ако се беше родил в Африка, едва ли днес някой щеше да е чувал за него.

    Както заяви неотдавна Бъфет, богатствата се наследяват така, както са се наследявали аристократичните титли и владения при феодализма, и това определено е проблем.

    Относно това, че разделението бедни-богати сега расте, а “при чиста пазарна икономика това разпределение би било константа” – блажени са вярващите. При “чиста” икономика това би било само по-зле и то е очевидно, но от досегашния си опит съм установил, че да те убеждавам дори в такива очевидности е силно неблагодарна задача и тоя път няма да опитвам.

  • EE

    @Господин Гюров
    “Разликата в богатството се дължи не само на това, че хората са с различни способности, но в по-голяма степен на това, че не се раждат в еднакво богати семейства.”

    Ами аз горното изобщо не го оспорвам. Проблемът е, че за теб това е лошо (доколкото схващам). Решението на един баща да завещае пари, имоти и т.н. е лично негово. Той ги е изкарал и той е този който има право да реши как да се разпорежда с тях. Ако ги е изкарал при условия на чист свободен пазар, то той е дал толкова полезна стойност на пазара колкото е и получил, така че тези пари са си абсолютно заслужени. Ако си е изкарал парите обаче с изнудване, политически протекции и изобщо непазарни методи, то парите му не са честно изкарани.
    Да твърдиш, че един баща няма право да се разпорежда с парите си както намери за добре значи на практика да счетеш, че те не са негови. Ти това намекваш.
    Между другото, ако наследника не става за бизнесмен, то той ще ги профука бързо и тези активи ще отидат в по-способни ръце. Ако обаче е достатъчно добър, то той ще продължи да създава полезен продукт за обществото (пак наблягам, че по-голямата част от богатството е във формата на заводи и всякакви други производителни активи, а тези активи работят за населението).

    “Относно това, че разделението бедни-богати сега расте, а “при чиста пазарна икономика това разпределение би било константа” – блажени са вярващите. При “чиста” икономика това би било само по-зле и то е очевидно, но от досегашния си опит съм установил, че да те убеждавам дори в такива очевидности е силно неблагодарна задача и тоя път няма да опитвам.”

    Хайде да се опитам да обясня точно какво казвам в математически понятия. Нека в даден момент разпределенито на хората по доход е гаусова крива, примерно 1% с доход 200 лева, 50% с доход 400 лева и 1% с доход 600 лева. Аз твърдя, че при чист свободен пазар кривата пак ще е гаусова, но постоянно ще се отмества нагоре по доход (май трябва да кажа покупателна способност, а не пари).
    В този случай пак ще има неравенство на доходите (което на теб не ти харесва, но е абсолютно норамално и необходимо), но няма да има диференциация по класи както се получава сега (един от не толкова многото въпроси по които сме в съгласие).

    А за твоите “очевидности”: не знам от къде е толкова очевидно. Никой не е живял при такава система, че да го е видял. За състоянието при чист свободен пазар може да се съди само от расъждения. В момента има огромен насаден страх от свободния пазар, следствие от социалистическите влияния в разбиранията на хората. Така сигурно едно време са плашели хората какво ще стане ако робите вземат, че се освободят.

  • Господин Гюров

    @ ЕЕ

    Със същия тип аргументация можеш да защитаваш и феодалните привилегии.

  • EE

    @Господин Гюров
    Не може. При феодалните привилегии има насилие от един (феодал) над друг (крепостник). При свободния пазар няма насилие. Феодалът не си е изкарал парите като е предоставил равна стойност за размяна, а просто си ги взел насила.
    Крепостникът няма пари защото са му взети насила и в пълното си право да си ги иска. Обаче бедният (без богат баща) няма пари не защото са му взети насила(при свободен пазар).
    Аргумент би имало само при наличие на насилие, а такова липсва.

  • Георги Павлов

    @ЕЕ

    Говориш по принцип и затова примерите ти не действат в реалния свят. 3-5% норма на печалба на капитала (след инфлация) не дава основание за поддържане на бизнеса. Рисковете са много по-големи.

    Възвращаемостта на капитала обикновено е с пъти по-висока от инфлацията и да, ефективната ставка не е 10%. Ако приемем обаче, че данъкът се внася в момента на възникване на печалбата.

    Това по-често не е вярно и има забавяне. (Да не обяснявам режима на авансови вноски, моля.) Това забавяне действа в обратна посока – инфлацията действа в полза на облагания.

    Затова бизнесът игнорира инфлация от 2-5%, когато прави планове за година напред.

    Сори, но няма да направиш мениджмънт революция с разсъжденията си 😉

  • Георги Павлов

    @Георги Ангелов

    Продължавам да следя темата, за да разбера НАИСТИНА ли вярвате, че “до момента, над 95% от данъкоплатците вече са на печалба от плоския данък от 10%”.

    Или това е грешка в преценката – нещо допустимо, разбираемо и подлежащо на поправка, – или е просто интелектуална недобросъвестност. Т.е. лъжа.

  • Миро Костадинов

    EE,
    ествено, че собствениците работят за печалба. Една част от която могат да реинвестират и да ползват данъчни облекчения. Има и други начини за отлагане на облагането, но в крайна сметка печалбата се облага по един или друг начин и така се формира дохода на собственика.
    Разбира се според данъчното законодателство в съответната държава и според типа на фирмата има различни варианти. Има ситуации в които се дължи само данък печалба и след това собственика не дължи данък върху този си доход. Има ситуации в които се плаща само данък върху дохода (примерно под формата на заплата за управител). И има ситуации в които първо се начислява данък печалба, след това данък доход/дивидент.
    Но каквато и да е практиката, от гледна точка на собственика това е печалба и данъците върху нея имат ефекта на данък печалба.

  • EE

    @Георги Павлов
    “3-5% норма на печалба на капитала (след инфлация) не дава основание за поддържане на бизнеса. Рисковете са много по-големи.”

    Предполагам, че си прав. Аз не съм бизнесмен. Колко е норамата на печалба в България и по света (без или с инфлация)?

    “Възвращаемостта на капитала обикновено е с пъти по-висока от инфлацията и да, ефективната ставка не е 10%. Ако приемем обаче, че данъкът се внася в момента на възникване на печалбата.”

    До тук сме в съгласие.

    “Това по-често не е вярно и има забавяне. (Да не обяснявам режима на авансови вноски, моля.)”

    Не разбрах как авансовите вноски са забавяне.
    Представи си, че аз стоя самолет. В началото на годината си купувам материалите и продължавам да си ги купувам през годината, а на края на годината инкасирам печалба от продажбата на самолета. И през това време плащам авансово данък печалба.

    “Това забавяне действа в обратна посока – инфлацията действа в полза на облагания.”

    Ако имаш предвид, че данъка се плаща годишно, и то примерно 3 месеца по късно (до април), то да през това време инфлацията си върви и ефективно бизнесмена плаща по-малко отколкото ако би трябвало да плати веднага на края на годината. За това ако инфлацията е много голяма може да се получи, че държавата не може да си събере парите преди те да се обезценят. Типично такива работи стават при хипеинфлация.

    “Сори, но няма да направиш мениджмънт революция с разсъжденията си ”

    Аз и не целя да правя такава. Тези тип теми са ми интересни и обичам да ги дискутирам.
    Дори и проблемите които дискутирах с данък печалба да не са серизни според професионалното ти мнение, то едва ли имаш съмнение, че данъка печалба ти намалява инвестициите. А от там и количеството работна ръка която наемаш. Да, 10% данък печалба е нискък такъв, но ефекта си го има.

  • Господин Гюров

    @ EE

    В общия случай феодалът си е бил роден като феодал, а крепостният – като крепостен. Никакви пари не са му взети насила, най-малкото защото той никога не е имал пари. Ако е имало някакви данъци, те са били много по-ниски от сегашните и в натура.

    Днес 99% от родените като прошляци в Африка си умират като прошляци в Африка. Де юре те не са закрепостени там, но де факто са. Всеки би искал да отиде примерно в Норвегия, да работи каквото и да е там (или да живее на тамошните социални помощи), а като се пенсионира, тлъстата му пенсия да се осигурява от Норвежката държавна компания за нефт и газ. Да, ама не може – има крепостна стена. Всички държави, в които си струва да се живее, са се оградили със стени и не пускат.

    Някогашният крепостен селянин поне е имал гарантирана работа и препитание (освен при форсмажорни обстоятелства). Днес на родения в африкански или азиатски бордей му е гарантирана единствено смъртта. А шансовете му да се установи на място, където би искал да бъде, са не по-добри от тези на крепостния селянин.

  • Миро Костадинов

    Относно “феодализма”…

    Разбира се, че родителите имат право да завещаят собствеността си на децата си (може и на друг).

    Разбира се, че предприемчивите и работливите имат право да стават по-богати и по-уважавани също.

    Това са изключително важни стимулатори за развитието на икономиката и на обществото. Без тях накъде ??

    Проблемът, обаче е, че тези стимули не действат винаги. Най-силен ефект имат когато разликата между бедни и богати е един порядък. Тогава хората си казват “ахъ, значи и аз мога да стана богат ако бачкам яко”.

    Но когато разликата между бедни и богати стане в много порядъци, тогава бачкането престава да бъде стимул. Ако искаш да станеш милиардер, очевидно няма как да го постигнеш бачкайки на заплата. И няма по-голямо зло за една икономика, ако толкова огромна част от хората (каквито са тия на заплата) загубят стимулите си.

    Освен че убива стимулите, фрапантната разлика между бедни и богати създава и много други проблеми на обществото. Примерно расте броя на психично болните, расте детската смъртност, расте престъпността.
    Аз мисля давах линк с едно филмче за тоя сорт проблеми, но ще го дам пак:
    http://www.ted.com/talks/lang/en/richard_wilkinson.html
    Забележете, че няма никакво значение как се е стигнало до неравенството. Независимо дали богатите са станали богати с кражби или по честен път – стигне ли се до огромно неравенство има проблеми. И то сериозни проблеми, включително и проблеми за самите богаташи.

  • Господин Гюров

    Да, не става въпрос за наследяването на семейното жилище от децата, а за наследяването на цели бизнес империи.

    Филмчето е много интересно, но един момент в графиките ме притеснява – броят на държавите в тях постоянно се променя. На повечето е между 20 и 23, което събужда подозрения, че 1-3 “неудобни” случая може да са изхвърлени. А при психичните заболявания бройката пада до 12. После имаше друга графика със само 11 страни.

  • EE

    @Миро Костадинов
    Да, когато се стигне до голямо неравенство то проблеми има. И ще има. Ако има неравенство то трябва да е на пазарен принцип, а не с привилегии (“аз познавам кмета”,”спах с шефа”, “лобирах за фирмата си” и т.н.). Този тип пречки обезсърчават хората защото са непазарни и изключително трудни за преодоляване.
    При пазарно неравенство, то тези с повече пари ще са допринесли повече за другите и за това ще са по-богати. Както се казва “пито-платено”.

  • Георги Павлов

    @ЕЕ

    Нека не обяснявам ЗКПО, в Коледното настроение съм.

    Но относно “данъка върху печалбата намалява инвестициите и оттук заетата работна ръка”. Ама много е смешно, благодаря 🙂

    Не знам дали си го писал за 10% данък, ама ме развесели, защото така го разбрах.

    А смехът е безценен дар!

  • EE

    @Господин Гюров
    Много интересни неща си написал:

    “В общия случай феодалът си е бил роден като феодал, а крепостният – като крепостен. Никакви пари не са му взети насила, най-малкото защото той никога не е имал пари.”

    Нека да скочим в робовладелския строй. Горното би излеждало така:

    “В общият случай робовладелеца си е бил роден като робовладелец, а роба – като роб. Никакви пари не са му взети насила най-малкото защото той никога не е имал пари.”

    Относно стената за хората от Африка: при свободен пазар нея не би я имало изобщо. Движението на хора и капитали би било неограничено. Трябва да ти кажа обаче, че ако развитите дъжави махнат тези изкуствени ограничения, то самите африкански държави ще си въведат подобни. За да си запазат подопечните които да си ползват. Иначе ще се окаже просто цар без поданници.

  • EE

    @Георги Павлов

    “Но относно “данъка върху печалбата намалява инвестициите и оттук заетата работна ръка”. Ама много е смешно, благодаря”

    И кое му е смешното? Когато ти вземат цялата печалба от какво ще инвестираш? А ако не инвестираш, как ще наемаш хора?
    Да, данъка в България е 10%, но ефекта си го има, макар и слаб поради ниския данък. Накратко, 10% по малко инвестиции.

  • Господин Гюров

    @ EE

    Наследяването на богатствата е типичен пример за непазарно неравенство.

    “ако развитите дъжави махнат тези изкуствени ограничения, то самите африкански държави ще си въведат подобни. За да си запазат подопечните”

    Като се заприказваме така, всеки път се стига до момент, в който се чудя колко по-голяма глупост още можеш да кажеш, и винаги успяваш да ме изненадаш 🙂

    Ще поразсъждаваш ли малко над тази, за да не се налага да пиша наистина очевадни неща?

  • Господин Гюров

    Апропо, нещо интересно по темата за свободния пазар и конкуренцията. Дарвин vs Адам Смит:

    http://www.darikfinance.bg/novini/68635

  • Георги Павлов

    @ЕЕ

    Всяко изземване води до по-малко инвестиции (респ. спестявания).

    Това обаче НЕ Е аргумент против данъците. Защото по тази логика не трябва да се налагат никакви данъци.

    А изобщо не мога да приема, че ръстът на икономиката е универсална обществена ценност. Виж графиката тук:
    http://krugman.blogs.nytimes.com/2011/11/03/inequality-trends-in-one-picture/

    Регресивната данъчна система в България води до още по-страшни резултати.

  • EE

    @Господин Гюров
    “Наследяването на богатствата е типичен пример за непазарно неравенство.”

    Ти какво точно предлагаш? Да се раздели завода на 500 равни части? Когато притежателя умре да се раздадат дялове от имуществото му ли?
    Кой изобщо е казал, че хората трябва са равни по икономически възможности? Маркс и Енгелс? Защо трябва да са равни по богатство? Какъв е моралния принцип който застъпваш? И по интересно:защо?

    “Ще поразсъждаваш ли малко над тази, за да не се налага да пиша наистина очевадни неща?”

    Май ще се наложи! 🙂

  • EE

    @Господин Гюров
    Дарвиновата конкуренция няма нищо общо с икономическата такава. Ще цитирам себе си от моята статия за конкуренцията (в линка ми).

    Самоцитат:

    Много често се оприличава процесът на икономическа конкуренция с този на животинската конкуренция при естествения подбор в природата. Живописно се описва как в природата животните се разкъсват едно друго, за да оцелее по-силният и приспособим за сметка на по-слабия такъв. И се счита, че пазарната конкуренция е същата, т.е. че тя е насилствена и за това лоша като такава. И хората се чудят как така нещо лошо само по себе си води до добри резултати. Няма нищо по-невярно от горното виждане. Нека направим сравнение на конкуренцията при естествения подбор (в природата) и тази, която е налична в икономиката (при свободен пазар) и да видим дали горната аналогия е приложима.

    Първата и най-най-важна разлика между двата типа конкуренция (естествен подбор и свободен пазар) е, че при свободния пазар конкуренцията е НЕНАСИЛСТВЕНА. Пак подчертавам, при свободния пазар (когато той е такъв, обаче) конкуренцията става без проява на насилие. Да, и тук най-добрите и приспособими фирми оцеляват, но физическо насилие липсва. За пример: една фирма произвежда нещо и го пуска на пазара. Поради факта, че на пазара има по-добри производители (които произвеждат на по-ниска цена и/или по-качествено), никой не купува продукцията на фирмата и тя фалира. Тук, както виждате, физическо насилие няма, защото никой не е накаран да направи нещо против волята му. На потребителите е предложен нов продукт, който те не са задължени да купят и те просто правят своя избор. Не, че една фирма изяжда друга, а просто потребителите отказват да поддържат дадена фирма и тя си отива. На междуличностно ниво еквивалентът е да ви предложа да си купите някой от моите панталони и вие да ми откажете. Отказът ви да купите продукта ми (панталон) не представлява насилие върху мен, но въпреки това аз нямам приходи от непродадения панталон и преставам да го произвеждам. Това е и основната разлика между двата типа конкуренция: насилствена при естествения подбор и ненасилствена при свободния пазар.

    Втора основна разлика между двата вида конкуренция е, че докато при естествения подбор конкуренцията е за потребление (консумация), то при свободния пазар тя е за ПРОИЗВОДСТВО. С други думи в природата животните се конкурират кое да изяде другото, докато при пазара конкуренцията е кой да произведе по-хубав (евтин, качествен) продукт. Да подчертая пак: при естествения подбор конкуренцията е за потребление, а при свободния пазар – за производство. Това е фундаментална разлика, която обикновено просто се подминава, а не бива.

    Трета основна разлика между естествения подбор и пазарния процес е следната. При естествения подбор конкуренцията е за ограничен ресурс. Т.е. за пример, определен брой лъвове се конкурират за определено количество зебри. Количеството на зебрите е определено и лъвовете могат единствено да го намалят, но не и да го увеличат. С други думи, ресурсът за който се конкурират е ограничен. При свободния пазар обаче конкуренцията е за производство на НЕОГРАНИЧЕНО количество стоки и услуги. Това е много сериозна разлика. Възможността за създаване на стоки и услуги е неограничена. Всеки, който може да предложи нещо ново и полезно или пък старо, но на по-добра цена или качество е добре дошъл. Казано по друг начин, конкуренцията при свободен пазар няма граници на това, което може да произведе.
    Четвърта основна разлика между двата типа конкуренция е, че докато при естествения подбор губещият загива и изчезва, то при пазарната конкуренция това не е така. При естествения подбор по-силният и издръжлив вълк ще оцелее, а по-слабия ще изчезне. При пазарната конкуренция обаче ресурсите на по-слабата фирма (работна ръка, машини, сгради и прочее) не изчезват, а просто отиват при друг собственик. Т.е. ресурсите на губещия участник не се губят, а отиват на по-производително място. В природата това не е така. Там губещият на практика изчезва. Дори когато от него има някаква полза (като месо например), то тя е малка. Еквивалентът на естествената конкуренция в пазарна обстановка е например камионите на една фалирала фирма да отидат за старо желязо. Да, и от продажбата им за скрап би имало някаква полза, но тя е малка. При пазарната конкуренция тези камиони отиват и работят за по-конкурентната фирма (не се губят). Това се отнася и за всичко друго, като например работна ръка, сграден фонд и прочее. Т.е. няма загуба на ресурси или пък ако има такава (примерно дадени машини са неизползваеми), то тя е минимална.

    Хайде пак да контрастираме двата типа конкуренция:
    Естествен подбор – насилствен, за потребление на ограничен ресурс и свързан със загуби на ресурси,
    Свободен пазар – ненасилствен, за производство на неограничено количество стоки и услуги и без загуби на ресурси.

    От горното описание може да се заключи, че двата типа конкуренция не са съпоставими един с друг. Те са фундаментално различни. Човекът като такъв е много по-умен от всеки животински вид и си е създал една различна, ненасилствена, съзидателна конкуренция. По тази причина и прилагането на “животинската” аналогия е абсолютно некоректно. Трябва да се признае обаче, че тази аналогия е много жива и впечатляваща и поради тази причина лесно запомняща се. От там е и нейното широко разпространение, колкото и да е невярна.

  • EE

    @Георги Павлов

    “Всяко изземване води до по-малко инвестиции (респ. спестявания).”

    Хубава мислъл. А по-малко инвестиции значат по-малко работни места (безработица).

    “Това обаче НЕ Е аргумент против данъците. Защото по тази логика не трябва да се налагат никакви данъци.”

    Единствените данъци които мога да приема (пак с неудоволствие) са тези които правят пазара възможен. Т.е. за полиция, съд и военни (последното такова много не ме радва).
    Обаче как според теб ще намали инвестициите едно облагане на потреблението? Допускаме, че данъка е добре администриран, и не води до загуби (без да знам почти нищо съм чувал, че ДДС се е превърнал в един псевдо-данък върху фирмите).

    “А изобщо не мога да приема, че ръстът на икономиката е универсална обществена ценност. ”

    Ако говориш за ръста на БВП, то и аз така смятам. А мен не ме интересува с каква скорост расте икономиката доколкото скоростта се определя от пазарните участници (тя обикновено е функция на нивото на спестявяне в момента). Проблемът е, че в днешно време икономиките биват “стимулирани” и на БВП се гледа като на единственото важно нещо в тях.

  • Господин Гюров

    @ ЕЕ
    “Ти какво точно предлагаш? Да се раздели завода на 500 равни части?”

    “Заводът” отдавна е разделен на хиляди или дори милиони равни части, наричат се акции. Механизмите за прилагане на данък наследство отдавна са установени, такъв данък има в много страни. Само трябва да се увеличи максималното му ниво като процент и да бъде въведен повсеместно, за да не го избягват чрез смяна на гражданството. В САЩ този данък е сравнително висок (до 55%) и работи добре, заради него много милиардери основават фондации и им даряват голяма част от парите си.

    “Ще поразсъждаваш ли малко над тази, за да не се налага да пиша наистина очевадни неща?”

    Май ще се наложи!”

    Т.е. отказваш да мислиш, когато не е в твой интерес. Добре.

    Бедните страни в момента са с много по-голям интерес да имат ограничения пред напускането на техни граждани, но не могат или не искат да го направят. Затова няма основания да мислим, че ще опитат да го направят, ако богатите страни си махнат границите. Пояснявам.

    Бариерите на входа на богатите държави не са еднакви за всички. Те почти не пропускат бедните, но са силно пропускливи за висококвалифицираните и за богатите. Получава се ефект, наречен изтичане на мозъци (плюс изтичане на капитали). Беднотията си остава в гетата на третия свят, а “мозъците” ги напускат. Докато всяка държава би искала да е обратното – богатите и квалифицираните да си седят там, а ония от гетата да станат грижа на някой друг.

    Ако споменатата Норвегия си отвори границите и я наводнят 20-30 милиона бедняци (при 5 милиона население в момента), вкл. множество джебчии, проститутки, дилъри на дрога и прочие, норвежката социална система ще се срине, престъпността ще нарастне рязко и т.н. Докато социалното напрежение в страните, откъдето тези бедняци са дошли, ще намалее. И стимулите за емиграция на висококвалифицираните и заможните им граждани ще намалеят. Няма никакви основания да мислим, че точно тогава тези бедни страни ще тръгнат да налагат ограничения пред емиграцията.

    За “дарвиновата” конкуренция. В статията е обяснено какво се има предвид. Не приемай аналогиите буквално. Ясно е, че бизнесмените не са канибали и не изяждат месата на конкурентите си, когато ги “унищожават”.

    Насилието има много форми, не е само физическо. Зачети например книгата на Маршал Розенберг “Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация”, ще получиш някаква идея за това. В сферата на икономиката насилието е под формата на икономическа принуда.

  • Господин Гюров

    Да се върна на темата за плоския данък. Той беше рекламиран като средство за изсветляване на доходите. Негов успех би бил, ако сега се събират повече пари спрямо преди от хората с високи доходи. Още повече, че има таван на задължителните осигурителни вноски и криенето на високите доходи е само заради ДОД. Затова нека ни покажат какви са приходите от данъка върху доходите над примерно 15000 лв. годишно преди, и 15000 + инфлацията сега.

    Опасявам се, че числата ще изглеждат катастрофално за любителите на плоския данък. Очевидно е, че данъчните приходи растат заради махането на необлагаемия минимум и увеличаването на минималните осигурителни прагове. При тези условия и пропорционалният данък щеше да увеличи приходите.

    С това мисля да приключа участието си в темата. Весели празници на всички!

  • EE

    @Господин Гюров
    За данък наследство: Резултатът е следния.Държавата изземва огромно количество пари които иначе биха се инвестирали и прединвестрирали и ги харчи за текуща консумация. Т.е. от този данък просто всички стават по-бедни. Но това не се вижда директно защото това е просто една неслучила се история (път в бъдещето, който ако е бил избран би довел до по-добри резултати от настоящото състояние на нещата).
    Това което ти всъщност искаш е бедните да бъдат по богати за сметка на богатите, но някак си инвестициите да си останат същите, или да се увеличат. С данък наследство това не става. Става със свободен пазар.

    Относно ограниченията:
    Просто виж какво беше положението преди: Социалистическите страни не си пускаха хората навън. И за това Западна Европа нямаше нужда да си мърда пръста. В момента обаче когато вътрешните бариери се вдигнаха, то Европа вдигна своите.
    Ако паднат Европейските бариери, то няма само висококвалифицираните хора да емигрират, а огромна част от средната ръка хора също. А при положение, че гладуваш в страната си, то най-вероятно да се опиташ да се изнесеш каквото и да ти струва. Тея дето се опитват да преплуват средиземно море към Италия и Испания да не са висококвалифицирани?
    И да, бариерите сега седят за да спират средната ръка хора защото хората в западна европа ги е страх от конкуренция (и с основание).

    ” В сферата на икономиката насилието е под формата на икономическа принуда.”

    Дай да видим кой кого “принуждава”. Значи какво общо имат две фирми за производство на салами например? Нищо друго освен, че потенциалните им клиенти са едни и същи. Всъщност двете фирми на практика дори нямат никакъв допир. Тези които решават кой ще просперира и кой ще си отиде са клиентите им. Ако има насилник изобщо ( а такъв няма), то ти би трябвало да виниш потребителите за това. Т.е. насилници са работниците на заплата.

    За да имаш теза, че има насилие от какъвто и да е било тип, ти трябва да покажеш, че е насилие когато някой иска нещо от друг (и няма право на него по принцип), а онзи не му го дава.

  • Асен Николов

    Приходите от плоския данък за периода 2007 – 2010 растат, защото се увеличи както минималната работна заплата, така и минималните прагове във всички браншове на икономиката, някъде (например туризма) с двуцифрени стойности. Ако не беше въведен плосък данък, а беше останала старата система на прогресивен данък, приходите щяха да са в пъти по-големи. Това е елементарна аритметика и не може да се правят такива обобщаващи анализи. Да не говорим за факта, че всъщност всички хора с ниски заплати под 300 лв. загубиха значително заради отпадането на необлагаемия минимум. А по отношение на ДДС.то, това е логично имайки предвид, че от 2009 България влезе в кризата и българската икономика се преструктурира от внос към износ, от където не постъпва ДДС, а напротив, държавата го връща. Освен това да не забравяме и за ДДС измамите. Но основният въпрос е защо като България е данъчен рай в ЕС чуждестранните инвестиции намаляват брутално и отиват в страни с високи данъци. Май има нещо друго, което привлича инвеститорите и това не са основно данъците.

  • sami

    големи теоретици големи мозъци списват в тоя блог – и най-вече многословни. Въвеждането на плоския данък беше естествено една от големите глупости на комунистите, които от икономкмическа политика нищо не разбират. Ако плоския данък беше хубав щеше да го има примерно в първите 10 най-развити икономики в света, а не в Киргистан и Исландия. Идеята е не да се търси справедливост, която думичка всеки тълкува по своему, ами така да се направи системата от данъци, (примерно нукева ставка за реинвестираната печалба и 25% за изхарчената), щото капиталистите наисатина да си купуват нови машини а не мазератита. Или ако си продадеш къщата и си купиш по-голяма тва да ти се счита за разход , и т.н. т.н. простички мерки, които работярт прекрасно в различни части на света.

  • Slex

    Ето и какво говорят числата – изменението на основните данъци в периода 1998-2010 г.

    http://goo.gl/3omls

  • Георги Павлов

    Chart3 е много показателен:

    – 10%-овите плоски данъци ни носят по-малко приходи (като дял от БВП), отколкото преди бума;

    – ДДС и акцизи: приходите днес са по-високи, независимо от спада покрай кризата.

    Както се казва.. защо ручахме жабетата?

    Питайте телекомите и банките (може би 5 милиарда лева печалба от въвеждането на 10%-овите данъци до сега).

    Питайте и ония 22-ма души с личен доход над 10 млн.лв. за 2010г.

  • sami

    плоският данък въргу всички приходи е квинтесенцията на мутренската икономика – и затова се прилага само и единствено в мутрнски държави – Русия и сателитите, Хонг Конг, Исландия , Прибалтика и т.н. – за тези които го защитават с тотално незащитими аргументи има три хипотези – или са много тъпи. или са луди – или някой им плаща много. Те не са самоизключващи се (хипотезите де).

    Понеже в поста става въпрос за ДДС, ще кажа, че това недуразумение трябва час по-скоро да бъде премахнато от европейската данъчна парадигма, ако иска Европа да излезе от кризата. Водещите световни икономики с малки изключения нямат ДДС.

  • Иван Чолаков

    @Асен Николов

    “Но основният въпрос е защо като България е данъчен рай в ЕС чуждестранните инвестиции намаляват брутално и отиват в страни с високи данъци.”

    Да се твърди, че България е данъчен рай е пресилено. Ако България наистина беше данъчен рай, практически нямаше да има сива икономика.

    За инвеститорите има един проблем, който дотук в дискусията не видях да бъде споменат. А той е, че данъците са известни само за година напред. Знаем, какви са данъците за 2012 г. (да е честита на всички), но няма как да знаем за 2013, 2014… За сериозна инвестиция няма предсказуемост, как да се направят сметките?

  • CBfan

    Да се твърди че драстичното намаляване на данъчната ставка води до по-високи приходи е пресилено и това съвсем не е необходимо да се случва. Целта на плоския 10% данък не е да събере повече приходи. Като се гледат таблиците приходите горе-долу са си същите на пръв поглед, което е успех.

    Естествено че има много други фактори които са важни за инвеститорите и че България не стои хич добре по повечето от тях. По-добре това да се обсъжда.

  • sami

    @CBfan

    Връзката между данъчниите ставки и събираемостта е известна като крива на Лафер, но явно тука, пък и в последните две правителства няма добри ученици. Нашата група на висок глас предупреждаваше че въвеждането на плоския данък е кардинална глупост и ще доведе до огромен бюджетен дефицит в средносрочен план, още повече че Румъния го беше вече въвела и там отрицателния ефект се беше вече проявил под формата на 1 милиард евро дефицит от 2 милиарда сърплъс предната година, ама нямаше кой да ни чуе. Странно е как с тъпа упоритост продължава по комунистическид да се твърди, че черното всъщност е бяло, но заради кризата станало сиво. Ставката си е ставка, но оплоскостяването на данъка води до единствения ефект да разтвори ножицата между богатите и бедните и да репатрира изпраните чрез него пари в държави, където има смислена икономика.

  • CBfan

    @ sami

    ОК, ще чакаме значи да се появи огромен бюджетен дефицит в средносрочен период и като се появи ще знаем че твоята група е била права и това е заради плоския данък.

    Като добър ученик можеш ли да ми обясниш по-конкретно каква точно е връзката между ставките и приходите според кривата на Лафер?

  • sami

    бюджетният дефицит се дължи на това, че разходите са повече от приходите, а не на плоския данък с най-ниска ставка в света. Със самонадеяни неграмотници не обичам да споря, дори да разговарям. За кривата на Лафер прочетете в книжките, може би я има и в уикепедия, може би дори и на български.

    това беше за CBfan, с което разговорът ни приключи завинаги.

  • Иван Чолаков

    @CBfan

    http://bg.wikipedia.org/wiki/Крива_на_Лафер – накратко: съществува оптимална стойност на данъчните приходи в зависимост от нормативно зададената данъчна тежест.

    Също така, твърди се, че има зависимост между “размера на правителството” и икономическия растеж – изследване на ИПИ от 2009 г.:
    http://ime.bg/uploads/b78fca_OptimalSizeOfGovernment_BG.pdf (http://ikonomika.org/?p=2789)
    Там са дали т.нар. BARS-крива, която също има оптимум.

    Кой оптимум е за предпочитане – този за повишаване на данъчните приходи или този за максимален икономически растеж? Не знам дали данъчните тежести при двата оптимума се различават съществено. Ако да – получава се интересен политически избор.

  • EE

    @Иван Чолаков
    Тази крива на Лафер ми се струва малко нещо подозрителна. Първо, показана е като абсолютно симетрична такава и второ и по-важно: как заключиха, че има само един максимум, а не два, три или повече? От чисто икономическа гледна точка няма проблем да има повече от един максимум. Данъците не облагат еднакво всички индустрии и не влияят еднакво на всички такива. Как са ги хомогенизирали тези данъци за да стигнат до такава крива не ми го побира акъла.
    Хвърлих един поглед на т.нар. БАРС крива. Моето обяснение за конкретния феномен е следното. Има правителствени разходи, които, ако не се направят, то най-вероятно няма да съществува пазар (и това е дебатируемо, но да го приемем за факт). Това са разходите за осигуряване на пазарна обстановка, т.е. защита на частната собственост. Ако си представим, че изобщо в началото не е имало защита на частната собственост, то всеки разход за полиция и съдилища ( и евентуално военни) би бил полезен. И причината е, че става се по-възможно да въртиш бизнес. След като стигнеш обаче едно добро ниво на защита на собствеността, то нещата няма как да се подобрят значително. Обаче всеки разход след горния е вече вреден, защото облага бизнеса и му намалява инвестициите, а от там и растежа. А бизнесът е този който храни хората, а не държавата. Държавата е просто един преразпределител. Накратко: в началото разходите са за създаване на пазарна обстановка и приходите растат с тях, но после са просто едно бреме и приходите спадат с тях.

    Тази идея, че целта на данъците е да се вземат най-много пари е много лоша. Целта на данъците трябва да бъде създаване на пазарна обстановка. Останалите неща ще си дойдат сами (колкото и да не му се вярва на 99.9% от населението).

  • CBfan

    @ sami

    Явно няма смисъл да разговаряме, ама ако вземеш че прочетеш някоя от тези книжки няма да сбъркаш.

    Кривата на Лафер не е базирана на нищо и абсолютно нищо не означава, твърди се че я е нарисувал на салфетка на една вечеря просто за илюстрация. Тя казва нещо много просто, известно като теорема в математиката от 200-300 години.

    Ако данъчната ставка е 0%, приходите /очевидно/ са нула. Ако данъчната ставка е 100%, приходите явно пак са нула, защото никой не би работил. Щом има страни които събират някакви приходи, значи /очевидно/ съществува някаква ставка между 0% и 100%, която максимизира приходите. Има случаи когато увеличението на ставката води до повече приходи, но има случаи когато води до по-малко, а никога не знаеш в каква част на кривата се намираш.

  • Иван Чолаков

    @EE
    “Тази идея, че целта на данъците е да се вземат най-много пари е много лоша.”

    Съгласен съм.

  • sami

    @Иван Чолаков

    Има цяла наука, наречена данъчна политика, която е част от икономическата политика. Там данъчните идеи са доста добре обосновани, като аксиоматично се приема, че данъкът има двуяка функция, първо да насочва човешките дейности в правилната посока и после да пълни бюджета по възможно най-безболезнен за индивида начин.

    Затова данък хазарт е примерно 90% в нормалните държави, а ДДС на перишъбълс няма. Ако целта беше обратната, данъците също щяха да са обърнати.

    Смятах че в този блог списват що годе по-грамотни от средното ниво хора, но уви.

  • CBfan

    Правилният подход на теория е да се помисли кои са тези услуги които е смислено да се предоставят от държавата, включително трансфери към бедни, инвалиди, и т.н. Обаче да се обясни защо е по-добре да се предоставят от държавата, а не от пазара. След това да се види колко пари трябват, след това да се види как да се съберат тези пари така че да има най-малко вреда за икономиката.

    Естествено не може всичко да е толкова точно, но като цяло приходите трябва да са толкова колкото са разходите.

  • CBfan

    “данъкът… има функция да насочва човешките дейности в правилната посока”

    Значи държавата винаги знае правилната посока, затова тя използва данъците, за да бута хората в правия път. Държавата знае че ще бъде много по-добре за теб ако си купиш банани, вместо да заложиш на еврофутбол, затова се е постарала да не кривнеш от пътя.

  • Георги Павлов

    @CBfan

    Точно така.

    Затова има избори, за да решаваме на кого да предоставим правото да решава кое е добро, кое – не.

    Държавата също е решила, че не е добре да се прави секс с малолетни, не е добре да се шофира над определена скорост, а трябва да има паркоместа и пречиствателни станции и т.н.

    Не, не е забранено изцяло да се пуши или да се играе хазарт, но опитът е показал, че това е зловредно не само за играещия, а за общността като цяло. Една разходка до реален пункт на Еврофутбол и запознаване с хората го доказва.

    Посещението на абстрактен, “икономически” пункт на Еврофутбол, разбира се, води до други заключения 😉

  • CBfan

    @ Георги Павлов

    И аз това казвам де. Хората гласуват, в резултат на което държавата знае кое е най-добре за мен и това прави.

  • Иван Чолаков

    @sami

    Не списвам в блога, само коментирам.

    “… като аксиоматично се приема, че данъкът има двуяка функция, първо да насочва човешките дейности в правилната посока и после да пълни бюджета по възможно най-безболезнен за индивида начин.”

    1. Доколко морално е държавата да насочва човешките дейности в “правилната” посока е спорен въпрос. Аксиомата е спорна. Вие давате пример с хазарта, аз ще ви дам пресен пример за другата крайност:

    http://www.mediapool.bg/франция-въвежда-данък-безалкохолно-в-битката-със-затлъстяването-news187961.html

    Има много изписано по това в други сайтове. Ето за забавление връх на абсурда:

    http://news.ibox.bg/news/id_891078519

    Ок, да оставим моралната страна. Има и втори проблем:

    2. Ако държавата се увлече да “насочва” човешките дейности, то нейната данъчна система ще стане непредсказуема. В резултат – не очаквайте инвестиции, те ще идат другаде.

  • sami

    @Иван Чолаков

    според Вас по точка 1 и 2 ако държавата не прави това което прави идва философският въпрос защо ни е държава.

    Франция, която цитирате е пример за много добре функционираща държава, въпреки изцепките, които се наблюдават в посочените от Вас линкове. Има си недостатъци, като прекалената намеса на държавата в икономиката и прекалено високото данъчно бреме, но очевидно това за тях не е проблем, на фона на сриващите се нови икономики като естонската и ирландската примерно.

  • Георги Павлов

    @Иван Чолаков

    Какво значи предвидимост на данъчната система?
    Сериозно питам, какво значи това?

    Че преди изборите партиите казват какви ще са данъците през мандата независимо от състоянието на икономиката? Как ще се определят данъците при коалиции? Достатъчни ли са за инвеститорите 4г. предвидимост? За тях по-важна ли е предвидимостта на данъците от предвидимостта на състоянието на икономиката?

    Съвсем искрено ще ти кажа – за мен “предвидимост на данъчната система” е едно НИЩО – кухо и безсмислено словосъчетание.

    Но ти ще го обясниш де..

  • Иван Чолаков

    На фирмено ниво дейността се планира. Ако отидете в банката за кредит с инвестиционна цел, тя иска бизнес-план. Затова данъците трябва да са предсказуеми, поне в мандата на съответното правителство.

    За успешен бизнес това не е достатъчно условие, съгласен съм, но поне държавата да не внася хаос допълнително.

    Убеден съм, че разговорите за данъци всяка година между правителството, синдикатите и работодателите действа плашещо за потенциалните инвеститори. Тестването на общественото мнение с подхвърляне на идеи за ДДС 22% или ДДС 24% беше грешка. Сега правителството ще каже “ето, ние не увеличихме данъците”, но негативни ефекти от предишното говорене са консумирани.

    А че ще има криза беше ясно още през есента на 2007 г., изненада няма, импровизации не са нужни.

  • Георги Павлов

    @Иван Чолаков

    Разбрах. Данъците трябва да са предвидими, за да си напишеш бизнес плана за пред банката! 🙂
    Същото предполагам се отнася за инфлацията, икономическия ръст, нивото на търсене в бранша, реакцията на конкуренцията и т.н.

    Освен това някакви абстрактни инвеститори (предполагам те са някаква твоя абстракция, в която “вярваш”) се “плашат”. Плашливи инвеститори, в чието съществуване вярваш.

    Еми аргумент си е, какво.

  • Иван Чолаков

    @Георги Павлов

    За образование и квалификация на работната сила ли да си говорим? Оставете. 🙂

    Аз съм се съсредоточил върху предвидимостта на данъчната система, защото е въпрос само на политическа воля. Може сравнително бързо да се направи.

  • Георги Павлов

    @Иван Чолаков

    Възприемаш на данъчната система независимо какво е състоянието на икономиката. Това е абсурдно.

    Данъчната система не е природна даденост. Тя е инструмент на управление.

    Разбира се, по-добре е да не управляваме. Така официално никой няма да носи отговорност. Няма и да се налага да правим избор на изборите – няма да има значение. Всичко ще е “предвидено”.

    Най-предвидимо беше по времето на социализма: ясна дългосрочна програма – до комунизма и отвъд, ясна средносрочна програма – петилетни планове, утвърждавани година по-рано, стабилна кадрова политика – 33г. управление на Т.Ж.

    ГолЕма стабилност, другари!

  • Иван Чолаков

    @Георги Павлов

    При социализма нямаше частен бизнес. Планирането беше централно.

    Сега планирането се прави фирмите, всяка за себе си. Ако фирмите грешат, на държавата не се вменява отговорност, но и тя не трябва да пречи.

    Да приемем, че данъчната политика е инструмент за управление. Ето как трябва да се прави. Пишете предизборна програма, където обявявате намеренията си. Идвате на власт, пишете управленска програма на правителството (съгласувана с депутатите), където давате график за мандата си кога и с колко ще променяте данъците. Толкова ли е трудно да се направи?

    Министърът Дянков казва “… ще намалим ДДС, защото така е написано в предизборната програма”. В средата на мандата се сети да го каже обаче.

  • sami

    @Георги Павлов

    @Иван Чолаков

    вие двамцата що не вземете да си водите спора по мейла за да не затормозвате публиката на този блог?

    Помага и в бирарията на по чаша тъмно пиво.

  • Георги Павлов

    @sami

    Защото ние сме публиката на този блог 🙂

    Дава ни възможност да начешем графоманската си страст и няма да се откажем от това. Поне докато домакинът не ни помоли да си ходим.

    Понякога се чудя защо не го прави 🙂

    П.П. Говоря от собствено име, разбира се.

  • Иван Чолаков

    @Георги Павлов

    Аз Ви благодаря, че бяхте толкова силен опонент. За мен спорът беше полезен.