Комуналният капитализъм
Георги Ангелов
Румен Аврамов завърши голямата си книга (в три тома) "Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало" – историята на неслучилият се никога в България капитализъм.
Никога не сме били богати, никога не сме били европейци и не сме могли да излезем от провинциализма казва той. И дори твърди, че и в бъдеще няма да можем да го направим.
Ето представянето на книгата на сайта на ЦЛС:
Новата книга на Румен Аврамов Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало излезе от печат. Книгата е пътуване из икономическата култура на първия български капитализъм, оформяла се от Освобождението до началото на 40-те години на XX век. Белязана от комунизма и от последвалото отваряне към света, тази култура продължава да се преражда в днешните стопански форми. Проявените в текста, понякога причудливи връзки между вчера и днес водят към отколешни, жилави корени на комуналното (държавно, кланово или колективистично) начало, което не е преставало да руши пълнокръвната конкуренция в икономиката и да твори „панелно” битие.
Погледът към миналото дава незаменима възможност да бъдат откроени причините за натрапчивото разминаване с пазарния еталон. Комуналният капитализъм е размисъл върху този проблем, есе, навлизащо в разнообразни гънки и пластове на „документалната икономика”, съхранена в архивното наследство и в свидетелствата на съвременниците.
Румен Аврамов (1953) е икономист и историк на стопанския живот, автор на множество изследвания, между които Стопанския XX век на България. Работи в Центъра за либерални стратегии. Бил е в Икономическия институт на БАН, заместник председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, член на Управителния съвет на Българска народна банка.
Книгата може да бъде закупена без търговска надценка за 69 лева в офиса на Център за либерални стратегии, София, ул. “Г. С. Раковски 135 А”, тел. 981 89 26, cls@cls-sofia.org, както и в офиса на Фондация „Българска наука и култура”, София, ул. “Патриарх Евтимий” 22, тел: 981 56 66, fbnk@abv.bg.
Знаейки моя оптимизъм, Румен Аврамов написа в посвещението си към мен едно по-оптимистично пожелание. Дано пък това пожелание се сбъдне – макар че никога в историята досега да не се е случвало.
Вижте и какво каза Румен Аврамов при представянето на книгата.
(Книгата може да се закупи и от електронните книжарници: Комуналният капитализъм – в три тома. Из българското стопанско минало)
Share
7 отговора на “Комуналният капитализъм”
Мисля че тъжната констатация за миналото само трябва да ни провокира да търсим по-добър изход за бъдещето. Дали ще излезем от провинциализма зависи от нас – доколко бързо се научим да се организираме, да провеждаме колективни политики и решения и да работим за тяхното качествено осъществяване. За съжаление на нашите поколения се падна тази “чест” или по-скоро бреме. Мисля че историческият шанс сега е на наша страна, тъй като бихме могли да сме по-независими от когато и било преди. Важното е да се видим по-бързо и ясно като такива и да откроим нова и адекватна идентичност, отърсена от комплексите на периферийността.
Има една поговорка – никога не казвай никога.
По времето на цар Симеон сме били доста богати и доста европейци. Днес не сме европейци според представата на някой си какво значи европеец. И тази представа, и много други неща ще бъдат забравени само след няколко десетилетия.
Кой си е представял преди Първата световна война, че само след 30 години САЩ и Русия ще са двете единствени суперсили в света? Кой си е представял преди 30 години ролята на Китай в световната икономика такава, каквато е сега? Кой в България си е представял през 1990 г. това, което стана през следващите 10 години – мутрите, фараоните, хиперинфлацията, банковия колапс, безкрайно бавната приватизация, виденовата зима, валутния борд, омаскаряването на всички нови политици?
Някой беше казал – единствената поука от историята е, че никой не си взема поука от нея. Изглежда и историци като г-н Аврамов не правят изключение. Защото ако изучаването на историята ни казва нещо за бъдещето, то е, че не може да се предсказва бъдещето по миналото.
Съгласен съм с Господин Гюров. Твърде дългото вторачване в миналото е неудачно ако отнема внимание и енергия от полагане на основите и граденето на едно по-добро бъдеще. От безпомощност и чувство за предопределеност е редно да се мине към повече активност и повече знание.
Че българският народ има трески за дялане – има. Ама да се изкарваме предопределени за бедност и комунизъм е прекалено.
Вижда се как с що годе нормална политика за 10 години България направи МНОГО. Ако се продължава в този дух нещата ще продължат да се подобряват. Е, няма да станем Холандия или Германия, но ще живеем по-добре.
Кой сега говори за обречената на бедност селска и консервативна Ирландия ? За мизерията в Италия ? За загнилата Англия ?
Ако някой твърде много вярва в “предопределености” и карма…..мястото му е в Индия
)
Аз не подкрепям тезата, че историята предопределя бъдещето, но в интерес на спора ще задам следния въпрос: Ако в продължение на 120 години всеки период на икономически ръст винаги е завършвал с крах, какво гарантира, че този път ще е различно?
Нищо не гарантира че ще е различно, но нищо не гарантира и че няма да е различно. Но аз бих заложил, че този път ще е различно. При предишните крахове имаме: Първата световна война, Голямата депресия (световно явление)Втората световна война, краха на комунизма. Привържениците на тезата, че този път пак ще има крах сигурно очакват нова световна война или тотален срив на глобалния пазар. Но дори да се случи нещо такова, то няма да бъде българска “заслуга”, както предаването на България на Сталин не беше българска заслуга, знаете как стана – между трима души на една маса в Ялта.
А в дългосрочен план крах все някога ще има – краховете са естествени исторически явления. Не се сещам за държава, която да не познава крахове в историята си. Германия ли не се съсипа на два пъти през 20 век, и то много повече от България? Унгария ли не пострада страшно? Нашите националисти все разправят колко сме ощетени и как България отвсякъде граничела с българи. Ами да вземат да прочетат какво се случи на Унгария – ще видят, че имало и по-лошо. Такова нещо е историята – възходи и падения.