Дял на земеделието в заетостта




По данни на НСИ 711 хиляди лица работят в земеделието в България (това е около 20% от всички заети, поне 5-10 пъти повече отколкото в развитите страни). Ако са верни данните, толкова хора в земеделието означават изключително ниска ефективност, ниска производителност на труда и оттам нисък принос към икономиката и ниски доходи.

Подобен по мащаб е и публичният сектор – 729 хиляди души през 2010. Това отново говори за загуба на потенциал. Цели 1.44 милиона заети в земеделие и публичен сектор (почти половината от всички заети) – това е силен обяснителен фактор за относителната бедност на България. (тук дори не включвам 600 хиляди безработни и обезкуражени)

Голяма част от тези хора ще трябва да преминат към други сектори на икономиката (и/или от селата към градовете). Вместо да пречи на това движение (и да говори срещу него), правителството трябва да го насърчава.



Скрий коментарите23 Коментара

  • Петков

    Сигурно и охранителите са токова…

  • Георги Ангелов

    Охранителите в частни охранителни фирми са 56.5 хиляди – което е повече от числеността на МВР. Колко е ведомствената охрана едва ли някой знае.

  • Георги Павлов

    Много хора има в земеделието, защото има малко капитал и технология там.

    Но това постепенно се променя.

  • Торук Макто

    Здравейте селяни,
    Чакаме ви в София.Тук ще работите като научни работници,специалисти по информационни технологии и университетски преподаватели…Не се притеснявайте във България всеки може да работи всичко…
    Ако нищо не става от вас – станете ПОЛИТИЦИ!

  • mick

    Просто имаме натурално стопанство – 2 крави и се брои за фермер или с 2 декара. От друга гледна точка – човекът така успява да се издържа, може да не печели кой знае колко, но поне се издържа. Икономиката на страната също не печели.. но пък поне човекът не е увиснал на шията на държавата.

    На тоя принцип, хайде да затворим и кварталните магазинчета, щото са неефективни… да останат само големите. Пребройте колко са заети в търговията и ще ви се изправят косите.

    Същото е и с аптеките – има ги на всеки ъгъл – колко неефективност има и там ;)

  • mick

    Всъщност къде в България имаме ефективно натоварен ресурс? трудов и отделно нетрудов ресурс?

    Кои са фирмите за пример?

  • Георги Ангелов

    @ mick

    Това е блог за икономика, не блог за комунизъм. Въобще не ми хрумва да предлагам държавата да затвори едни ферми и магазини или аптеки и да накара хората насила да се преместят в други сектори. Това е вредно.

    Всеки сам си решава къде и какво да работи и именно поради това има движение на работна сила между секторите (във всички забогатяващи страни – от земеделието към останалите отрасли). Но държавата може да пречи на този процес чрез субсидии, държавна заетост, регулиране, лоша бизнес среда, негъвкав пазар на труда, лоша образователна система и пр. А може и да не му пречи и тогава резултатите ще са по-добри.

  • schwarzarbeit

    “Неефективно натоварен трудов ресурс”
    ==================
    Добро заглавие, но ако аз го бях писал, щях да пу лепна и едно прилагателно за усилване – страшно, много…

    Спомням си едно изказаване на един от синовете на Царя, който беше корем хируг в Испания. То гласеше, че хирурзите у нас извършват много по-малко операции, сравнени с тези в Испания.
    Защо у нас дейноста на фирми, работници и специалисти не е ефективна? На този въпрос може да се даде отговор, ако се направи по-скоро политически, отколкото икономически анализ. Моята ефективност при една съща работа в България и в Западна Европа е много различна.

  • Атанас Цветанов

    “По данни на НСИ 711 хиляди лица работят в земеделието в България” – потърсих, но не попаднах на такива данни. Може ли да посочите източника?

  • парите ми са кът

    г-н Ангелов, въпросът на мик е напълно уместен. поради начина по който описваш заетостта в земеделието и по предложението което правиш, наистина човек остава с впечатлението че предлагаш планиране на това колко и къде трябва да са заетите.

    много интересно какво е това нещо “неефективно натоварен трудов ресурс”? какво означава това да се “натовари” трудов ресурс? тази дума намеква че едва ли не заетите в земеделието биват изтезавани, задето работят в тоя “ниско ефективен сектор”. другото което намекваш е че колко ефективен или неефективен е даден сектор се проверява само със сравнителен анализ на заетите в тоя сектор в една държава с броя на заетите в същия сектор в друга държава. разбира се тази “проверка” е погрешна. другата грешка е че използваш думата ефективност с две значения. веднъж като икономическа (не)ефективност – когато казваш че трябвало тези хора да са заети в друг сектор (т.е. по-добро би било различно от сегашното разпределение на факторите на производството) и втори път я използваш като техническа (не)ефективност – там където пишеш за производителността в конкретния сектор земеделие.
    цитира се някакво си число, което после се сравнява с друго и от разликата между тях прави извода, че нещо ТРЯБВА да бъде по различен начин от този който е, за да може първото число да се приближи до второто. едно е да кажеш че това число е такова, а не друго, поради някаква намеса, ерго, числото би било друго със сигурност, ако намесата я нямаше. друго е да кажеш – това число сега е такова, но трябва да бъде друго, затова трябва да има намеса.

    дали правилният въпрос не е – защо земеделието не е относително по-капиталоинтензивна индустрия, отколкото е сега? очевидно за да е това (сегашното) нивото на ангажиран капитал в тази индустрия, а не някое друго (по-високо или по-ниско) има причина. очевидно щом е на това,а не на по-високо ниво, то към сегашният момент тези които разполагат с (неангажиран в земеделието) капитал предпочитат той да е ангажиран с производителна дейност в различна от земеделската индустрия.

    освен това въобще капиталовият запас е на такова ниво че трудът е пропорционално повече от капиталът, ерго реалната работна заплата е по-ниска отколкото би била ако пропорцията бе обърната.

    що се отнася до “доходите на заетите в земеделието” еми те тея доходи не зависят от ефективността на производството в земеделието? нивото на доходите се определя от търсенето и предлагането на стоката която произвеждат (търсенето на трудови услуги е производна на търсенето на стоката, в чието производство са ангажирани тези услуги), а с номиналните си доходи те закупуват неща които другите произвеждат. съответно влияние на реалната им заплата оказва общото ниво на капиталовия запас.

    защо все пак толкова хора работят в земеделието, въпреки “ниските доходи” – еми явно за работещите там доходите са по-високи от тези, които биха получавали в следващата най-добра алтернативна заетост.

    това което предлагаш , ако се изпълни, ще окаже огромен натиск нагоре на цената на храната. защото освен вече съществуващите пречки, които правят привличането на капитал в тази индустрия да изглежда нерентабилно за предприемачите, ще попречиш малкия – но все пак- ангажиран капитал там да бъде комбиниран с броя работници, които пазарът е определил за необходими да работят с него, а не в друга индустрия. ерго с намаляването броят работници заети в земеделието (цетерис парибус – без ангажиране на допълнителен капитал) предлагането ще намали и цената ще се увеличи. освен ако не разчиташ на рикардовия ефект. това вече ще е иронично, щото на него се позовават синдикатите.

    “Голяма част от тези хора ще трябва да преминат към други сектори на икономиката(и/или от селата към градовете)”

    това ми звучи като план на ККП. какви са другите планове за петилетката?

  • mick

    @Георги Ангелов – а вие защо биете негрите ;) стига с този комунизъм.

    Много хора работят в земеделието, просто защото няма къде другаде да работят. Същото е и с търговията. Хората трябва да ядат нещо нали?

    Просто казвам, че тук нещата не опират до ефективност, а до оцеляване.

    Всъщност, колко хора са заети в търговията?

  • Йордан Иванов

    Животът на село не значи непременно работа в селското стопанство. Работната ръка в провинцията е нископлатена, но и животът е евтин. Със софийска работна ръка, която изплаща ипотеки за 1000 евро/кв.м. и дава по 10 лева дневно за бензин по задръстванията, конкуренция на китайците друг път….

  • bazil boli

    Ефективността не се измерва единствено със брой заети/незаети в една област, промишлен сектор да речем … Ефективността, обаче се измерва с отношение на една прозводствена единица към единица заетост, брой заети в дадения отрасъл. От тази гледна точка г-н Ангелов няма как да не направи грешка, тъй като не знае реално какъв е броя на заетите в земеделието, защото не знае реално колко от тях се занимават със земеделие, от друга гледна точка голяма част от земеделската продукция направо запълва сивия сектор, тъй като не се осчетоводява (не знам на пазара някой от вас да е получил касов бон), т.е. за нея не се плащат данъци и такси. Поради тази причина е безполезно да се търси правенето на маневри в сектора, а максимално добре да се икономизира, т.е. би следвало да бъде регулиран. Засега освен бюджетните субсидии, които страдат от хронична неефективност, държавата засега абдикира. Повечето земеделци се регистрират като търговци, но не плаюат никакви данъци, за което “данъчният” служител естествено спи. Съответно “данъчната” тежест се преразпределя към по светли отрасли от иконамиката от което те започват да страдат. Ето къде е драматизмът в дадения слуай.

  • asi

    Как да има ефективност в земеделието като нивото на автоматизация и механизация е в пъти по-зле от която и да е европейста, а и не само европейска държава. Нивото на автоматизация и механизация дори е по-ниско от това, което е било преди 30 години.

  • Graf

    Г-н Ангелов, данните просто не са верни. 20% от работната сила живее, повтарям живее в селата, а заетите в сектор Селско, горско и рибно стопанство през март месец 2011 година са цифром и словом 60 745 човека, което представлява около 10% от работната сила. От 1991 година заетите в този сектор са с ясен тренд на намаляване, като увеличение се случва през 1996 – 97 и през 2009-2010 година. Обяснимо защо.
    Искам да успокоя г-н Ангелов. Българското село в онзи вид, в който го познават 40 годишните днес, ще изчезне. Дали от това ще стане по-леко на огражданените селяни е друг въпрос, но е сигурно, че един бит и един начин на живот ще бъдат унищожени в името на ефективността и “прогреса”.
    Жалко.

  • Slex

    Не може да се правят изводи за ефективността и производителността на базата единствено на броя на заетите в отрасъла. Иначе ще излезе, че производителността в риболовната индустрия в Исландия е много ниска, или пък в банковия сектор в Лондон.

    Отделен въпрос е, че вероятно производителността в българското селско стопанство е ниска, ако сравняваме със страните от Западна Европа, но това заключение няма да се базира само на данни за заетостта. А пък съвсем отделен въпрос е каква е цената на тази по-висока производителност и дали по-добрите количествени показатели в Западна Европа не се отразяват на качеството на продукцията. В Англия могат да произвеждат ягодите 50 пъти по-бързо и евтино, но при възможност за избор, бих предпочел българските.

  • Атанас Цветанов

    Аз имам и друга гледна точка – статистиката е изкривена и не е коректен източник на информация. Основание за това е, че много хора се регистрират като земеделски производители, но реално не извършват такава дейност. За пример може да се вземат майките, които се осигуряват фиктивно като земеделски производители за да могат в последствие да получават обезщетения за майчинство. Това не е незаконно, но със сигурност изкривява данните за последващи анализи.

  • Георги Ангелов

    @ парите ми са кът

    Всъщност, предлагам държавата да не пречи на естествения пазарен процес (натрупване на капитал и движение на хората към по-високи заплати). Написал съм го изрично. Очевидно земеделието е отрасъл, загробен от безумна държавна намеса. Само не ми казвайте, че не го знаете.

    @ Graf

    Изглежда не правите разлика между “наети” и “заети”. Има статистика и за двата индикатора.

    Конкретно цитираните данни са от националните сметки, “Заетост, отработени човекочасове и производителност на труда”
    http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=10

  • Атанас Цветанов

    В “Пазар на труда” – друга справка на НСИ са посочени в пъти по-малки числа за 2010 г.: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=26&a1=735&a2=741&a3=743#cont

    ЗАЕТИ ЛИЦА ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И ПОЛ ПРЕЗ 2010 ГОДИНА

    Селско, горско и рибно стопанство – 208.1 хил., мъже – 132.4 хил., жени – 75.7 хил.

    Кое е вярното?

  • парите ми са кът

    г-н Ангелов, радвам се че не предлагаш държавата да не пречи на пазарния процес. в такъв случай следното уточнение не е от теоретично знаение, а по-скоро как по-добре да си артикулираме мислите.

    ето какво си писал ти:

    “Голяма част от тези хора ще трябва да преминат към други сектори на икономиката (и/или от селата към градовете). Вместо да пречи на това движение (и да говори срещу него), правителството трябва да го насърчава.”

    ето какво писах аз по-горе:

    “1) едно е да кажеш че това число е такова, а не друго, поради някаква намеса, ерго, числото би било друго със сигурност, ако намесата я нямаше. 2) друго е да кажеш – това число сега е такова, но трябва да бъде друго, затова трябва да има намеса.”

    ти с твоя цитат по-горе правиш 2).

  • Graf

    @Георги Ангелов
    Грешката е моя. За да стане ясно за какво иде реч, давам дефиницията на “заети” лица:
    Сумата от наети и самонаети.
    Самонаети в сектора – 623 200
    Самонаети лица – лицата, които са еднолични собственици или съсобственици на некорпорирани предприятия в които те работят. Самонаетите лица се класифицират като такива, ако не се считат за наети. Като самонаети лица се третират следните категории:
    - неплатени семейни работници, включително тези работещи в некорпорирани предприятия и ангажирани напълно или частично в производствения процес;
    - надомни работници, чиито доход е функция от стойността на продукцията от даден производствен процес, за който те са отговорни;
    - лицата заети в предприятие ангажирано с производство изцяло за тяхно крайно потребление;

    Слава Богу, живеещите все още н селото имат собственост, та ровят някое парче земя да се изранват. В “некорпорирано” предприятие. Само си представете тази маса напълно пауперизирана и хукнала към градовете…

  • Александър Алексиев

    По-интересният въпрос е как да стане това преминаване на тези хора в заетост с по-висока добавена стойност. Ако възприятието ни е за “естествен процес”, при който държавната политика е по-скоро пречела това да се случи, кои конкретни промени е необходимо да се въведат и как?