7

Въпреки, че реформата във висшето образование беше спряна, в закона все пак бяха приети някои промени. Ето по-интересните от тях:

[Държавата] създава и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане на такси за обучение и за издръжка и при определени условия осигурява социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите

Това изискване, ако се изпълни, би могло да позволи при следващия опит реформата във финансирането на висшето образование да се реализира. Разбира се, сега въпросът е да се измисли система, която да създаде условия за привличане на частен капитал във финансирането на висшето образование, защото ако разчита само и единствено на държавния бюджет системата е много вероятно да получи вето от министъра на финансите.

[Народното събрание] приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.

Законът задължава институциите да разработят стратегия и тя да се обсъди и приеме от парламента. Дано стратегията да е убедителна, за да мине през парламента.

[Министерският съвет] утвърждава ежегодно до 30 април:

а) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;
б) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на частните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;
в) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 4;


За съжаление, ще МС продължава да определя броя на студентите както в държавните, така и в частните висши училища. Разликата е, че вече това ще става по предложение на съответното висше училище. Всъщност, има още една разлика – приета с предходна поправка, която не е съвсем ясно колко е задължителна за изпълнение:

Свободният капацитет на държавните висши училища, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии се усвоява поетапно, както следва:


1. през учебната 2007/2008 г. – до 25 на сто;
2. през учебната 2008/2009 г. – до 50 на сто;
3. през учебната 2009/2010 г. – до 75 на сто;
4. през учебната 2010/2011 г. – до 100 на сто.


До момента висшите училища имаха акредитация, в която беше записан определен капацитет (брой студенти, които могат да бъдат обучавани). Въпреки това, правителството всяка година определяше друг (по-малък) брой студенти за всяко училище. Така се получава "свободен капацитет". Според записаното в закона всяка от следващите години този капацитет трябва да се намалява с една четвърт и да изчезне през 2010. Това, без съмнение, е определено подобрение спрямо сегашната ситуация.

[Министерският съвет] утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2 и 4;

Отново, за съжаление, МС ще продължава да определя таксите за кандидатстване и обучение на студентите в държавните висши училища. Финансовата автономия на висшите училища остава мираж.

Самостоятелният колеж обучава за придобиване на образователно-квалификационната степен “бакалавър”

Колежите вече ще обучават бакалаври. Ако достатъчно от тях успеят да минат акредитацията за това, може да се увеличи в известна степен конкуренцията в сектора.

[Академичният съвет] приема ежегоден отчет за резултатите от дейността и годишен доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище [и] избира членове на съвета на настоятелите

Висшите училища вече ще трябва да приемат отчет за дейноста, доклад с финансов отчет. Може би щеше да е добре да се предвиди задължително публикуване на тези документи, защото в противен случай те може да си останат скрити. Вече ще има и съвет на настоятелите макар и не с някакви управленски функции.

[Ректорът] назначава и освобождава помощник-ректор, който може да не е член на академичния състав на висшето училище. Помощник-ректорът подпомага ректора по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с управлението на имуществото на висшето училище.

Вече ще има помощник ректор по финансовите въпроси – като той може да не е от академичния състав на училището. Отварят се възможности за професионализация на тази длъжност и модернизиране на управлението. Дали ще бъдат използвани предстои да видим.

Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Веднага възниква въпросът – това изискване означава ли, че в България не може да има дистанционно обучение, предлагано от чужди университети? Ако един човек е в България и учи дистанционно в Харвард, той нарушава ли закона? Пак се отива към тотални забрани с цел борба с "нелегалните" университети, която забрана, обаче, ограничава и дейността и на най-престижните университети.

Чл. 96а. (Нов, ДВ, бр. 41 от 2007 г.)
(1) Висшите училища не се облагат с корпоративен данък по част втора и с данък върху приходите по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане за основната им дейност по чл. 6, ал. 1.
(2) Организациите по чл. 47, ал. 1 не се облагат с корпоративен данък по част втора и с данък върху приходите по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане за дейността им относно обучение на докторанти.


Университетите си издействаха привилегия – да не плащат корпоративен данък. Дали тя ще се използва като вратичка за злоупотреби не е ясно. Ясно е, обаче, че по този начин университетите са в по-благоприятна позиция от всички останали доставчици на образователни услуги. Например, курс за следдипломна квалификация към университет няма да се обложи с данък, докато същият курс в друга институция ще се обложи с данък.

След приемането на Република България за пълноправен член на Европейския съюз чуждестранни висши училища, открити по законоустановения ред в държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, могат да откриват поделения на територията на страната при условията за откриване на висше училище и по реда за откриване на основно звено на висше училище, определени в този закон.

За висши училища от ЕС не се прилага забраната на параграф 4, според която е забранено на чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на Република България. Как, обаче, на практика ще става това, продължава да не е ясно.


Скрий коментарите7 Коментара

  • Гено Плачков

    Ще рече ли че завършилите ниво на образование-полувисше, автоматически добиват ниво бакалавър?

  • Георги Ангелов

    § 32. (1) Лицата, които са започнали и не са завършили обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен “специалист по…” до влизането в сила на този закон, продължават образованието си за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “а” по реда на този закон.

    (2) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен “специалист по…” до влизането в сила на този закон, имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен “бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква “а”.

     

    Чл. 42. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени: 1. образователно-квалификационна степен “бакалавър”, за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:

    а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години – “професионален бакалавър по…”;

    б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години – “бакалавър”;

  • Станка Димитрова

    Много ме вълнува въпроса за тези които са завършили 2006 г. колеж с издадена диплома за специалист ,ще се издава ли някакво удостоверение от колежите ,в което ще се упомене ,че се признава сстепен “професионален бакалавър”.Защото така мисля,че много работдатели няма да признават дипломите.

  • Георги Ангелов

    Това е интересна идея. Може би е добре да попитате министерството на образованието.

  • rossi

    Taka i ne mojah da razbera,sled kato sym na individualna forma na obuchenie,zadyljitelni li sa podpisite ili t.nar.zaverki.Nikyde ne pishe,a i v saita na Ugozapadniq universitet tazi informaciq e spestena.

  • Димитрина Георгиева

    Вълнува ме въпроса за тези които са завършили полувисше учебно заведение със срок на обучение 2,5 години завършили преди 1995 година и имат издадена диплома за прзавършено образование специалист,ще се признава ли степен професионален бакалавър,защото те нямат 180 кредита.На мен не ми признават висше образование.

  • Мариана Петрова

    Каква степен тогава ще имат тези,които след полувисше образование са завършили курс на обучение 4 години и досега се водят със степен “бакалавър”. Щом като “специалистите” стават “бакалаври”, тогава последните би следвало да станат “Магистри”. Имаше такава промяна преди години.Всички завършили преди 1996 година получиха степен “магистър”