Jul 14th, 2010
Индустрия: Естония най-добре, Гърция и България най-зле
Георги АнгеловСтраната, която победи бюджетния дефицит – Естония – има най-голям растеж на индустрията. Страната, която фалира – Гърция – има най-голям спад на индустрията. Страната, която раздува рязко бюджетния си дефицит – България – се нарежда точно до Гърция.
Да благодарим на нашето любимо правителство, че се вслуша в синдикалисти и други популисти, разду дефицита и забави възстановяването.
Индустрия, май 2010, годишна промяна, % (Евростат)
(кликни върху графиката за по-голям размер)
Share
Хайде сега ни просветлете и за корелацията между фискалния дефицит и индустриалното производство Според мен такава няма. Сигурно и за преливащите язовири е виновен фискалния дефицит. С оглед на начина, по-който действаше МБА, в тази насока е по-вероятно да се открие някаква корелация
Хайде стига с логически вериги от рода на – червената мухоморка е отровна => всички червени храни са отровни
Ник,
Корелацията е много проста…
Като видя държава с голям бюджетен дефицит бягам от инвестиции като дявола от тамян…
Добре как тогава ще обясните местата на Латвия, Полша, Словения, Финландия и т.н. на тази графика?
Малък цитат оттук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Estonia
“… in 2009 Estonia was one of the five worst performing economies in the world …”
Няма пряка връзка и между ПЧИ и фискалния дефицит, фискалният дефицит се превръща в проблем за икономиката, когато води до тенденция на нарастване на външния дълг на държавата.
@ nick
Има пряка връзка между ПЧИ и дефицит в среда, в която макроикономическият риск се възприема от инвеститорите като най-големият риск (това е сегашната среда). И не само между ПЧИ и дефицит, но и между лихви и дефицит, доверие и дефицит и т.н.
Финландия и Словения са в еврозоната, което доста намалява макрорисковете (но не ги премахва при крайна липса на дисциплина като Гърция). Да не говорим, че Финландия има минимален дефицит през 2009.
Латвия рязко намали дефицита си и показа, че може да реализира тежки реформи (под натиск от МВФ).
За Полша има малко макропритеснения не само защото тя не беше тежко ударена от кризата, но и защото е една от малкото страни, в които има конституционно ограничение за държавния дълг. Фискално правило, създаващо доверие.
Ок, но ако сте прав нито България, нито Полша например се вместват в логиката ви. Съгласен съм, че инвеститорите са предпазливи към страните с фискални проблеми, но в следствие от притеснения за по-високи лихвени нива и необходимост от ограничаване на държавните разходи. Според мен по-големият интерес на инвеститорите към Естония се дължи именно на това. Те знаят, че държавните разходи няма да бъдат ограничавани повече, както и че страната няма да емитира облигации при високи лихви, които да се отразят и на вътрешния кредитен пазар и това им дава сигурност при планирането на вложенията.
не е дефицита проблема, а лиспата на човешки капитал, какьв индустр. растеж в страна от която всеки можещ и способен бяга
т.е. голям дефицит -ниски ПЧИ- ниськ индустриален растеж не е пьлно обяснение на проблема
немците след втората световна не са се вьзстановили заради плана Маршал или инвестиции, а защото просто са имали умни хора, образовани с чертежи в главите което е позволило вьзстановаването, а у нас пьрвият дьжд разруши новата отсечка на околоврьстното
Гьрците малко ли инвестиции са придьрпали и пак нямат индустрия, ние сме трьгнали по техния пьт -семейни хотелчета и бира скара, за повече не можем
Aз имам и едно друго, микроикономическо обяснение. Когато държавата харчи с широките пръсти, цялата икономика се пренастройва в посока “по-близо държавния казан”. Покрай имотния балон на хората в устите бяха основно думи като КИНТ, УПИ, скица, виза, ъглов парцел, ЗУТ и пр.. От 2008 насам в устата са им само слънчевите централи, медицинските центрове, СПА-центрове към програмите на НОИ, откриване на курсове по пре-квалификация с пари от европрограмите и пр. лесни благинки. Тези дребни келепричета им изсмукват цялата енергия и въображение по начин, който не им позволява да мислят за нови продукти, нови пазари, нови ниши и в крайна сметка ново производство.
Страната, която победи бюджетния дефицит – Естония – има най-голям растеж на индустрията. Страната, която фалира – Гърция – има най-голям спад на индустрията. Страната, която раздува рязко бюджетния си дефицит – България – се нарежда точно до Гърция.
========================
Статистиччески е така, но доводите Ви са пълни глупости – понеже България “раздува” БД и от там спад на индустрията. Много несериозно и по-скоро смешно.
Румъния няма ли дефицит? Зашо и тя напредва?
В никакъв случай бюджетен дефицит нямат само България и Гърция.
@Георги Ангелов
За колко месеца ПЧИ се превръщат в реално производство? 1-2-3 месеца или 1-2-3 години?
Я питай Язаки и тогава да говорим.
А обяснението за естонския индустриален бум е тук: “The Estonian economy’s 33.7% industrial production drop was the sharpest decrease in industrial production in the entire European Union.”
Сори. Пускаш постинг – фалшименто.
Резервът свършва, т.е. и дефицитът скоро свършва. Не ми става ясно с какво Дянков ще финансира готвения дефицит от 2,8% за 2011. Това са към 1,7 милиарда. Кой ще му купи облигациите? А ако не са облигации, а е МВФ, то тогава дефицит няма да има. Печатницата – като трети вариант, е забранена. Технически няма как да имаме дефицит през 2011 г.
@ Георги Павлов
Първо, да се уточним – не си мислете, че 1-2 изречения, които сте прочели от уикипедия са достатъчни, за да подкрепите претенция за дълбоки знания. Още повече, че и данните, които цитирате, не са верни.
Второ. Естонската индустрия пострада тежко от кризата. Българската пострада почти толкова тежко. И двете страни са ударени тежко, в това няма разлика. Обаче, естонската индустрия отбелязва рекорден растеж, а българската продължава да спада. Ето ви разликата – която не може да обясните. По вашата теорийка, България трябваше автоматично да е сред страните с най-висок индустриален растеж. Но не е.
Естонските чужди инвестиции се увеличават рязко още от преди 8-9 месеца когато започна да става ясно, че естонците наистина правят това, което обещават по премахването на дефицита. Достатъчно време, за да се усети ефект. Още в момента на реализация на инвестицията, това дава ефект върху производството (то това е дефиницията на инвестиция). Да не забравяме и ефекта на значителното понижение на банковите лихви, ефекта на много подобрената бизнес конюнктура, подобреното доверие в икономиката, подобрените очаквания и пр. Освен ако не твърдите, че рязко понижение на лихвите няма ефект върху икономиката.
ако можех да гласувам за някой от отговорите на този постинг – номер 10 и 11.
за пореден път ставаме свидетели на една таблица и лаконичен дори не знам дали ще е пресилен или май не да кажа кух анализ. добре има дефицит, но за година период това е много важно. другото което е важно как е и ще се финансира този дефицит, за да се разбере по какъв начин, на кой бизнес и в каква степен влияе???
ако може г-н Ангелов да ни разясни как МВФ и естеството на неговата работа се съчетава с една отделна държава и нейния суверенитет в дългосрочен план? суверенитет от макро политическо ниво до частната собственост включително най-важното за период с продължителност, чийто долен праг съвпада с дефиницията за дългосрочност – физическият капитал, човешкият капитал от по-висок порядък, патенти и други ?
що се отнася до полша – ами и нашите планирани бюджетни разходи са установени и защитени със закон, въпроса е подлежи ли на промени този закон и ако да – лесна ли е процедурата. но дори и да беше конституционно ограничен чрез създаден лимитиращ праг, как се свиква велико народно събрание и по силите на герб ли е? с две думи – отново взаимовръзките на г-н Ангелов са разочароващи.
Г-н Ангелов според мен не сте прав. По принцип реформите не привличат инвестиции, точно обратното. Те променят пазарната среда и от там са стресиращи за бизнеса, ето защо на-доброто качество на реформите е тяхната бързина. Едва след като бъдат успешно приключени идват инвестициите. Специално за Естония, растежът се дължи най-вече на външни фактори, като стабилизирането на руската икономика, това че скандинавските страни бяха по-слабо засегнати от кризата, както и Полша, а също и на близостта на Германия. Ето защо и мястото на Латвия на графиката горе не е учудващо. А и Литва показва силни признаци на възстановяване въпреки дълбоката рецесия, огромния фискален дефицит, бавните реформи и МВФ. Възстановяването на българската икономика ще е по-бавно поради няколко фактора – неефективния икономически модел, проблемите в съседните страни, необходимостта от реформи в много сектори и определено не заради фискалния дефицит. Наистина дефицитното харчене при отрицателен платежен баланс е проблематично за механизма на валутния борд, но определено няма краткосрочни икономически ефекти и по никакъв начин не влияе върху индустриалното производство.
# 16 Георги Ангелов
вижте им миграционната политика на естонците,
http://www.monitoringris.org/documents/imp_nat/Main_principles_of_population_policy.pdf
с различни сценарии с поглед в бьдещето, у нас останаха само цигани а управниците по далеч от месец не могат да планират нищо
ББ го каза преди изборите- матеряла е зле
@Георги Ангелов
Ще помоля да бъде коментирано написаното от мен, а не личността ми. Не се познаваме, за да го смятам за възпитано.
Но ако не можете да направите разлика между двете, толкова по-зле за Вас.
Претенции за дълбоки знания нямам, моя “теорийка” нямам. Пиша какво мисля.
Мисля въз основа на наученото и жизнения си опит. По-различен и, предполагам, по-богат в някои отношения от Вашия.
Например за инвестициите.
За теб те може да са дефиниция и дума, за мен са реалност, от която съм бил и съм част.
ЗНАМ колко време изисква една инвестиция в промишлеността да започне да дава съществена продукция.
Мога да ти разкажа за един новопостроен цех (на 2 км от Язаки), ако почерпиш едно кафе. И безплатно може, ако разпиташ Язаки колко време им отне докато инвестицията заработи.
Знам също как се прави ръст след голям спад.
Погледни промишлените предприятия на БГ борсата: как се прави 30-40% годишен ръст? Ами лесно, ако си имал 50-70% спад миналата година.
И то без никакво инвестиции.
(Да давам ли линкове на конкретни предприятия или сам ще се справиш?)
За теб това са няколко написани думи, за мен е било лично преживяване. Това съм работил все пак.
Честно казано, знам малко за Естония. Нямам теория защо индустрията им беше с такъв голям спад (много по-голям от този в БГ). Мога само да предполагам, че защото индустрията им е много по-малка, то и диверсификацията е много по-малка. Чета в уикипедия, че строителство и машиностроене са им много важни отрасли. 50-70% спад в тези сектори не е невъзможна картинка. Видяхме го в БГ (в жилищното строителство тепърва ще го виждаме).
Иначе аз не се съмнява, че Естония е много по-добре управлявана държава от България.
Не се съмнявам, че в много отношения трябва да се учим ние от тях и не се сещам нищо положително, на което ние да ги научим.
Може би дори затягането на колана при тях си струваше, за да влязат в еврозоната.
Обаче да правим директен извод от това за БГ политиката според мен е грешно.
Ние нямахме никакъв шанс да влезем в ERMII, никакъв (и причините са 70% политически; подобно на това Турция няма да влезе в ЕС).
Като няма да влизаме в ERMII, нека поне не причиняваме 15% спад на икономиката си. Кофти е, за всички.
Доста произволни заключения наистина. Аз също гласувам за пост 11. Това е много важен проблем с държавната намеса, който остава скрит – нещата които не са се появили, новите бизнес идеи които не са реализирани, фирмите които никога не са били създадени.
ББ го обясни много просто, най- огромните чужди инвестиции в БГ са в мобилните оператори, енергетика и разни вериги мазгазини и молове и супермаркети след което не се насочиха кьм никакво по-далгосрочно производство. Тоест преди като имахме б. излишьци пак нямаше инвестиции в секторите, свързани с висок интензитет на иновациите – ИТ услуги, електроника, машиностроене, автомобилостроене, фармация, производство на медицинска техника и други. Просто чуждите инвеститори залагат на сигурно, колкото и мальк пазар да сме винаги ще се ползват ел.ен. телефони и супермаркети.
Друг проблем е че 2/3 от ПЧИ са акумулирани в София, а другите градове са обезлюдени.
Друг проблем е че 2/3 от ПЧИ са акумулирани в София, а другите градове са обезлюдени.
——————————-
Което просто не е вярно. Най-голямата ПЧИ в България изобщо е на AES и далеч не е в София. Всякакви зелени технологии и заводи също не са в София.
А това с високите технологии в България е мега глупост. Все едно африканците дето нямат ток, да почнат изведнъж да правят чипове. Е, няма как да стане.
Йотов
прав си, малко повече от 2/3 е
говоря за процентно сьотношение, а не за най най в абсолютен размер
“Чуждестранните инвестиции в регистрираните в София стопански субекти за периода
1992 – 2007г. са за 18 182 млн.щ. долара , т.е. 68,7 % от преките инвестиции за страната.”
http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=5&ved=0CCAQFjAE&url=http%3A%2F%2Ftzvetiart.com%2Fwork%2FAssociationHorizonti%2Fpdf%2FProfil%2520i%2520struktura%2520na%2520biznesa%2520-%2520Sofia%2520.pdf&ei=Xg8_TNfFKMyoONzdpYkH&usg=AFQjCNE_n92qJKkDANVxA8I8EbRvI_HJ4A
Когато се пише, е хубаво твърденията да се подкрепят с фактология. Гласувам за 24 !!!
Йотов
“мегаглупост”
погледни румьнците и турците дали не правят автомобили мобилни апарати
Quick Facts:
1.As of 2007, production capacity of Turkish automotive industry exceeds 1.3 million units of vehicles.
2.Turkey is the world’s 16th‐largest automotive manufacturer.
3.Turkey is Europe’s leading bus manufacturer.
4.Turkey is Europe’s third‐largest light commercial vehicle manufacturer.
5.Turkey is Europe’s sixth‐largest truck manufacturer.
6.Turkey is Europe’s ninth‐largest car manufacturer.
7.Turkey is the third‐largest truck market among the European countries.
8.Turkey aims to increase its production to 2 million units by 2015, to export 1.5 million of them and generate $40 billion USD income from this export.
9.By 2015, Turkey is expected to become third‐ and 10th‐largest auto producing country in Europe and the world, respectively.
http://www.us-istanbul.com/pdfs/reports/turkey/turkey_automotive.pdf
http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=7&ved=0CEUQFjAG&url=http%3A%2F%2Fwww.fordonskomponentgruppen.se%2Fdokument%2Fgo_global_fordonsindustrin_turkey.ppt&ei=aRE_TJKyENSJOITd9NsH&usg=AFQjCNHJpdSTFdkTthQmZOeVhlIo3d-kAA
искаш да кажеш че са по-начетени от бьлгарите ли?
естествено сега има криза в автомобилостроенето (или по-скоро в потреблението) и има спад и в Турция но се очаква тя да се вьзстанови на нивата от 2009, а ние ще си останем на замеделие и туризьм
всьщност турската авт. пром. се е вьзстановила вече и отчита рьст
http://www.companiesandmarkets.com/Summary-Market-Report/turkey-autos-report-q3-2010-318699.asp
Незнам с колко ни е изпреварила инженерната мисъл в Турция. Мога от практиката си да разкажа следното : Две години прекарах в една малка фирма като мениджър. Еда от служителките ме помоли да взема баща и на работа, който след 10г. работа в Турция се връща в БГ. Има средно-специално образование от електро-технически техникум тук. В процеса на интервюто, ми разказа и за работата си там. Аз се поинтересувах за подробности за бизнеса в Турция. Разказа ми случай… Работен ден в една средна по големина турска фабрика. Става авария и машините спират. Всички спират да работят защото се оказва ч там си нямат техн.поддръжка. Нашият човек пита “а какво ще правим” .Отговаря му се че ще дойде екип от друг град. Той ги помолил за фазомер …за да види дали захранването някъде не е прекъснато.Оказва се че няма инструменти във фабриката. Той намерил кабел с една ел.крушка и започнал да търси къде има прекъсване. Открил че захранваето се губи в определен участък на линията. Всички се насъбрали да го гледат и последвал въпрос “той дали е завършил висше образование за инжинер в БГ”…..
Та това е .Мисля че потенциал в БГ има. Няма кой да го организира и да го експлоатира. Липсва мениджмънт и далновидни собственици на капитал.
us, това къде е регистрирано предприятието няма абсолютно никакво значение. Важно е географски къде е инвестицията и къде се строи. Нали не очакваш, че големите чужди инвеститори ще си регистрират дружествата в Каспичан.
Турция е 73 милиона, Румъния e 22. За какво ми говориш изобщо. Направо дай всички самолети, влакове, автомобили, мотокари и не знам си още кво да ги правим в 7 милионна България, с 3.5 милиона работна ръка. Стига глупости.
Когато се пише, е хубаво твърденията да се подкрепят с фактология. Гласувам за 24 !!!
————————————
То освен фактология, трябва и малко мисъл да се вкара, ама ако може да не е инженерна, че стават фалове.
Човек трябва да не е ставал от РС-то си или да е като Дядо Йоцо, за да не види че и по регистрация и по реални вложения ивестициите са преобладаващо в Софийското поле, а провинцията наистина обезлюдява и хората се изнасят към София. Цифрите за увеличение населението на София говорят красноречиво освен ако шопкините не са задминали албанките по плодовитост.
Латвия има по-голям дефицит от България за 2009 г., както и Франция, Ирландия, Италия, Испания и Румъния, но всички са пред нас по нарастване на индустриалното производство.
Далеч по-вероятно е не заради дефицита, а заради нещо друго да се получава така при нас.
Очакванията за намаление на дефицитите в другите страни също не могат да са причина за доброто им представяне, просто защото такива липсват – особено фрапантни са случаите с Латвия и Ирландия. Латвийците си поставят за цел тази година дефицитът им да не мине 10%, а за Ирландия може да достигне почти 20%!
http://www.baltic-course.com/eng/baltic_states/?doc=15346
http://www.bloomberg.com/news/2010-07-13/ireland-to-almost-halve-world-war-budget-deficit-next-year-esri-says.html
Йотов
не е до население, Швеция е 9 млн или 12-13% от насел. на Турция, а малка Швеция реализира около 42% (1,357/3,254)от оборота на турската индустрия нищо че Турция е 8 пьти по голяма
The total turnover of the Turkish manufacturing industry is SEK 3,254 billion.
The turnover of the Swedish manufacturing industry is SEK 1,357 billion
“Важно е географски къде е инвестицията и къде се строи.”
това си е самата истина, извьн СФ има малко живот в още Варна Бургас и Пловдив и до там.
ти последните години не виждаш ли какво става в софия? да не си паднал от Марс? ИКЕА кьде се строй и т.н., нали имаше реклама “пьрво в София, а после и в страната”
“Нали не очакваш, че големите чужди
инвеститори ще си регистрират дружествата в Каспичан.”
ами незнам, но не работи логиката ти, например цитираната по горе фирма Язаки с 3400 работника няма седалище в софия,
“Направо дай всички самолети, влакове, автомобили, мотокари и не знам си още кво да ги правим в 7 милионна България, с 3.5 милиона работна ръка. Стига глупости”
нищо няма да правим в БГ щото е пьлно с “експерти” като тебе `дето на черното викат бяло, защото хора като тебе са винаги по-умни от шефа си, винаги са недооценени или с други думи знаят всичко, но не могат нищо,
матрериала ни не го бива, ти го доказа за пореден пьт
а Хьрватия е 4.5 млн ама вижте какви трамвай правят
http://www.croatia.org/crown/content_images/2008/Cro_Tram/Cro_tram2_640.jpg
Те не само че правят ами и като направят нещо, после си го пазят и се грижат за него
@ us
Ще те допълня. За него всички професии освен неговата не струват. Сега – инженерна мисъл, преди време ставаше дума за счетоводна и т.н.
Човека в прав текст си пише, че има комплекси за малоценност.
П.С. Населението на Словакия е 5,4 млн. души. Всеки може да прочете какво произвеждат. За Чехия няма да говоря, защото с около 10 млн. души не правят само космически ракети.
ИКЕА кьде се строй
——————————
Много обичам да споря с някакви полуграмотни индивиди, който не знаят къде е “Ъ” -то на клавиатурата и бъркат “Й” с И. Трамвай е единственото число на трамваи.
А ти
Оттук нататък няма смисъл нищо да ви разяснявам, защото очевидно за вас понятия като капиталова интензивност на една икономика нищо не означават. Иначе нямаше да сравнявате България с Австрия и Швейцария, само щото имат сходни по размер население.
Ghost, следващият път освен CV, пусни и едно мотивационно писмо като постинг да е по-интересно.
Йотов
човек ти да не си шизофреник, нали ти започна да сравняваш население и каза че Турция и Румьния са много по големи от БГ, и стига с тия терминчета от УНСС
или друг крьжок по икономика
Сравнявам България с Турция и Румъния, защото имат подобни доходи и инвестиции на калпак и съответно различни населения. Т.е. един инвеститор като тръгне да решава къде да инвестира не се колебае между България и Швейцария, а между България и Румъния. И като вземе предвид разликите в населението и размера на икономиката, везните накланят към Румъния или Турция.
Не съм учил в УНСС и не знам за кои терминчета говориш. Интересно ми е само как някакви абсолютни анонимници като теб имат самочувствие сякаш имат PhD от Станфорд.
Йотов
така е, ама вземи примера с Хьрватска, която е от нашата черга и ще ти стане ясно кьде грешиш,
иначе звучиш като студент пьрва година жунглиращ неубедително с учебникарски термини
е щом не си в УНСС значи има шанс да се вдигне нивото там
Положителното е, че звуча като студент, а ти звучиш като пълен неграмотник, който дори не може да жОнглира с термините. Няма нужда да ми отговаряш и без това не мисля да ти чета простотиите. Вземи малко се ограмоти поне да не те е срам, като се напишеш с истинските си имена.
Йотов
прав си, зле е положението с моя бьлгарски, ама този форум поне позволява да си опреснявам бьлгарския, освен тук текстове на бьлгарски на кирлица сьм писал преди пове4е от 10 години, не вярвах че така ще се получи, не е зле да сложат spell check тука
Йотов или Ъотов или както и да се пишеш … Пак не коментира нищо за концентрацията на инвестициите в БГ. С термините може и да боравиш по ловко, ама само на книга. Явно от практиката не си научил нищо. Ха сега отвори дебелите книги и провери инвестициите “на калпак население” според академичния ти речник в Турция, България и Румъния и виж дали са сходни. Пак се изказа неподготвен. Също като оня от правителството който подписал споразумението за газа, но не го прочел преди това.
Не са сходни, в България са доста по-големи.
@us;Йотов;Дух; Свада в махленската кръчма, дето всеки вика и всеки е прав… на това “обърнахте” блога.
p.s. @us и TopolM (пост 10 и 11) – са най-прави обаче.
За пост 10 не съм съвсем съгласен. Словашките или турските работници дето сглобяват коли да не мислите че са добре образовани инженери. Това не е особено квалифициран труд и имаме предостатъчно човешки капитал за него. Така че причината за липсата на такива инвестиции не е там. Всъщност секторите на които не се обръща много внимание /примерно кол центрове/ изискват доста повече човешки капитал и там се справяме горе-долу добре.
@ Slex
Да кажем, че макроикономическият риск е различен в голяма страна в Еврозоната и малка страна извън Еврозоната (при това, малка страна, която фалира или има хиперинфлация средно по веднъж на десетилетие). Това е очевидно, мисля.
Да кажем също така, че има разлика между страна, която обещава едно, а прави друго – и страна, която прави каквото обещава. Втората се ползва с много по-голямо доверие от първата. Е, ние сме първата страна – обещаваме балансиран бюджет, а само няколко месеца по-късно се оказва, че дефицитът експлоадира безконтролно. Това, че има 3.8% дефицит не действа успокояващо, защото никой не знае дали след 6 месеца този дефицит няма да е 13.8%.
А Ирландия има една от най-сериозните програми за намаление на дефицита и вече е показала, че може да я изпълнява, взела е много тежки мерки преди всички останали и то без някой отвън да я притиска (както в случая с Гърция). Между другото, стабилизирането на банковия сектор в Ирландия всъщност намалява рисковете – защото в Ирландия точно банковият сектор беше основният макрориск. И фактът, че след проведените стрестестове капиталът на банките е увеличен всъщност намалява най-големия риск за страната.
И накрая – аз не твърдя, че дефицитът е единственото нещо, което обяснява развитието на индустрията навсякъде. Аз твърдя, че в сегашната ситуация и в сравними страни различията в динамиката на макроикономическите рискове обясняват голяма част от различията в икономическата динамика.
@ us
Малко е странно да цитирате коментар на ББ за инвестициите в мобилни оператори – след като ББ е вероятно най-заклетият потребител на тези мобилни оператори (прекарва по 24 часа от денонощието на телефона, говорейки с медии).
Много се лъжете, ако смятате, че може да има какъвто и да е сериозен бизнес без инфраструктура – като мобилни оператори, интернет, енергетика, логистика и пр. Искате ИТ услуги, а смятате, че е лошо да се инвестира в телекомуникации.
Повечето хора, които говорят за структурата на инвестициите, дори не си правят труда да я погледнат преди това и да се замислят какво стои зад нея.
@ Георги Павлов
Погледнете последното изречение на първия си постинг и после може да обсъдим дали неакадемичният тон на дискусията не е причинен от ваше изказване.
Между другото, как точно ви хрумна, че сме имали нулев шанс за ERMII? Срещали сте се с Трише, или с Юнкер, или с Меркел, или с някой в преговорния екип?
Всъщност е точно обратното. Около половин година Естония и България вървяха заедно напред (те към еврозоната, ние към ERMII) и имахме толкова шанс да влезем, колкото и те. И тъй като имахме подобни фискални и дългови показатели, вървяхме в пакет – политически нямаше как да пуснат едната страна без да пуснат другата. Отделихме се от Естония през април-май, малко преди момента за вземане на окончателно решение (май-юни). Неслучайно Оли Рен похвали естонците и нахока България през юни.
@Георги Ангелов
Не държа на академичен тон. Все пак това е блог.
Обичам хапливия тон, но по отношение на написаното, а не по отношение на писалия. Между “това е глупаво” и “ти си глупак” има разлика голяма.
Но стига сме се обяснявали като английски лордове.
Мнението ми за ERMII не е вследствие на разговор с Трише. Честно казано бях доста зает с други неща
Информация имам само от някой друг евродепутат.
Но по-важното в случая е следната разлика:
- за приемане в ERMII няма критерии;
- за приемане в еврозоната има ясни, количествени критерии.
Решението за влизане в ERMII е политическо и мисля, че не е необходимо да напомням, че България не е особено популярна в Европейския съюз. Изключвам разбира се топлата ни дружба с Берлускони.
Откровено казано, България често е използвана за козел опущения в ЕС, но ние даваме достатъчно прекрасни поводи за това.
В този смисъл, аз не си спомням Оли Рен да е похвалвал България по времето, когато сме вървяли заедно с Естония. Не е случайно, не мислиш ли?
Това е моето виждане за нещата.
Може да не е толкова смело и е без амбициозни цели, но това ще да е, защото съм по-стар
Лудите, лудите, те да са живи!
(упс, не си луд; това е възторжен цитат по Вазов)
И да се върнем години назад. Маргарет Тачър защитава паунда в известната со “No! No! No!”-реч:
http://www.youtube.com/watch?v=U2f8nYMCO2I
(контекстът е представен подробно в описанието на клипа)
Обикновено го ползвам при тренинг за лидерство, но сега май е на място.
Георги Ангелов
нито ББ нито аз твьрдя че е лошо да се инвестира в споментатите сектори, наротив много е хубаво, но можеха да направят мащабни инвестици и в други сектори
(прекарва по 24 часа от денонощието на телефона, говорейки с медии)
точно това имаше предвид и ББ, че се инвестира в услуги при които потреблението е от пьрва необходимост, а не в ескпортно ориентирани реални производства, изнасяме суровини, а не краен продукт
иначе зад структурата на инвестициите видяхме какво се крие – кредитно-имотен балон
Само ще ви припомня, че и на естонците много им говореха, че нямат никакъв шанс. Всякакви слухове се пускаха, по всякакъв начин им намекваха – но те свършиха своята работа и в крайна сметка ЕС нямаше избор. Не можеш да не пуснеш в еврозоната страната, която по най-важните показатели е номер едно.
А за критериите – наистина има, но въобще не са чак толкова ясни. Проверете и ще видите, че поне по два от критерията Естония не беше ясно дали отговаря и беше въпрос на тълкувание:
1. В Естония няма дългосрочни лихви, защото Естония няма дългосрочен държавен дълг – това се считаше за нарушение на изискването за дългосрочните лихви, но после ЕС реши да не го счита за нарушение.
2. Естонската инфлация беше най-ниска в ЕС, но беше и силно отрицателна (очевидно в резултат на кризата) – често ЕС изключва страните с отрицателната инфлация като outlier. А за Естония реши (след голяма борба), че инфлацията й не е outlier, а е най-добра в ЕС.
Така че, всъщност, Естония беше в същата позиция като България.
И, за ваше сведение, България получи много добри оценки от DGECFIN (подчинен на Оли Рен) преди няколко месеца. Представители на комисията и на големите държави дойдоха тук, за да подготвят позиция по нашето членство. Също така, дори по-важно, имаше в началото на тази година много позитивни статии в немски медии, включително казващи, че Германия (най-големият противник на разширяването на еврозоната) е готова да приеме България и Естония именно защото са за пример. Естония продължава да е за пример и влезе – а ние станахме отрицателен пример и не влязохме.
А ситуацията беше идеална – Гърция стана лошото дете на ЕС и миналите провинения на България бяха забравени. Дори вече ни даваха наляво и надясно за пример. Цецо Цветанов омая западняците с операции и промени в НПК, а еврофондовете бяха размразени. И всичко това беше провалено заради тотално безхаберие в разходната част (при това говорим за няколкостотин милиона при 28-милиарден бюджет).
Разбирам – да бяхме пробвали, да ни отхвърлят от ERMII и тогава да се отпусне бюджетът (което пак щеше да е глупаво, разбира се). Но не можахме дори да пробваме, защото бюджетът беше разпуснат два месеца по-рано. Дали е моментна слабост, дали е глупост, дали е неразбиране – няма значение. Но е непростимо.
Между другото, точно в деня на тази реч Великобритания влиза в ERM.
@ us
Не изнасяме много суровини – в сравнение с крайните продукти. Не е проблемът в структурата на износа, проблемът е в обема на износа. Трябва да е 10-20 пъти повече. Същото е и с инвестициите, има нужда от повече.
А примера с ББ ви го дадох неслучайно – мобилният телефон му увеличава прозводителността стократно. Същото е и за много други отрасли. Подобни инвестиции са най-важни, без тях не може да има нищо друго. И е абсурдно да бъдат сочени като лош пример.
Същото е със строителството, което също се оплюва. Какво значи инвестиция в отрасъла на строителството? Означава, че се купуват машини, багери, валяци, камиони, бетоновози и пр. Ами че как без тези неща ще се строят любимите на ББ пътища, магистрали, водопроводи, мостове и пр.? Как ще се строят заводи? Естествено, че е необходима инвестиция в в строителството.
Георги Ангелов
там е работата че не сте го разбрал, той не ги дава като лош пример, а като игра на сигурно и после пасуват, но вие не сте го разбрали
строителството само по себе си сьщо не е лошо, но не може да продьлжава до безкрайност,защото се балонизира
Много интерсна дискусия. Типичен ганьовски пример. Започва се някаква тема, поставя се дадена теза за обсъждане (това е идеята на този блог). Идват хора, които започват да говорят с “не-добър тон” и всичко преминава в една кавга, основана на лични нападки. Няма данни, няма смислени постове, няма нищо докато собственика на блога не дойде и не засрами ганьовците. Това не е работа по евройески, това е БГ решение: да се скараме, набиеме, напиеме и накрая да се прегърнем приятелски. Междувременно не сме свършили за 5 стотинки работа, но сме изпили всичко.
Приемете критиката ми приятелски.
Още нещо – забелязах пост, че в България не можело да има високотехнологична дейност. Нещо, с което категорично не съм съгласен. Тук има софтуерни фирми, които са именно тук поради наличието на млади и кадърни хора. Все още има.
Няколко примера:
* HP изнесе целия си съпорт тук (за Европа, в момента обмисля да изнесе и поддръжката на сървъри и клиенти в САЩ, пак тук);
* Тук има фирми, които имат изключително голям принос в изработката, внедряването и разпространението на допълнителни услуги за мобилни телефони (всички тези смс-и, игрички, закачки и всякакви други генериращи стотинки услуги се правят предимно тук, за справка фирма опънкод);
* Локалния облем на интернет трафик в България е около 45 гигабита (максимални стойности), а целия европейски е около 120-150 гигабита. Т.е. в нашата мила страна България ние обменяме количество трафик равняващо се на 1/3 от целия европейски(!). Това се дължи на изключително добрата инфраструктира на комуникации и ни нарежда на 4-то място в света (!)(става дума за София, България като цяло е на последните места).
Данни (вижте графиките):
http://www.bix.bg/bg/bg_technical_information/traffic_statistics.html
http://bix.eu/index.php3?lang=en&page=graph&swid=Summary&portid=BIX-IPv4-Total
Всичко това се дължи на няколко фактора, които съвсем скоро (вече) няма да ги има. Развитието на интернета се дължи на беззаконието и полагането на всякакви абсурдни кабели по блокове, стълбове и фасади. Малко по малко, за 20 години станахме на 4-то място. От този интернет (и от многото “наследствен материал”) наши момчета се запалиха по техниката. Много избягаха, много останаха тук и работят евтино. Имаме и работна ръка. HP изнесе поддръжката си тук. Поддръжката на Нокия за половин Европа е тук (да, германец звъни на немски номер и вдигат тук). Производството на VMWARE е тук (http://www.jobs.bg/c776)! Забележете интелектуална продукция.
Какво ни очаква скоро. Необразовани цигани, липса на работна ръка и тези фирми ще мигрират към Индия. А тези фирми имат много много повече ресурс. Те могат да прехвърлят още дейности, но … Няма работна ръка, за какво ти е циганин, който не може да пише?
Мишо
Локалния обм на интернет трафик в България е от пиратски филми и музика
за да се ползва интернет за бизнес и др. практически цели е много по важно да не спира врьзката, а не да е с висока скорост
http://komitata.blogspot.com/2010/07/5.html
Поддръжката на Нокия за половин Европа е тук (да, германец звъни на немски номер и вдигат тук)
това са кол центрове
или с други думи аутсорсват си секретарските услуги
@ us
Нокия – да, аутсорсна си кол центъра, с което даде хляб (заплати и осигуровки) на стотици хора. HP си изнесе поддръжката (кол център + поддръжка), a opencode – вкл. и разработката. Това не е чак толкова важно, важното е, че е в България. Но говорихме за високи технологии – има някакви такива.
По повод на спирането на връзката – мога да посоча фирми, при които връзката не спира. Ясно е, че едните ще изместят другите. Това е нормално в конкурентна среда. Важното е, че в момента има фирми, които за 10-15 евро месечно ще предложат връзка която (наистина) не спира и трафици от порядъка на 10-ки мегабити, на практика гарантирани. Това е нечувано и дори съм виждал един холандец (!), който в касата един такъв доставчик вдигна скандал, че това на брошурата е невъзможно и един час се разправяше, че го лъжат и му искат парите. Просто не може да повярва човека. Нека е от торенти, нека има трафик, а това да привлича фирми и инвестиции. Чува се за Гугъл в България…
P.S. Нарочно не давам линкове с клиенти, твърдящи, че от 2 години не им е спирал нета, за да не правя реклама.
На мен лично интернетът ми в последните 3 години и половина ми е известно да е спирал само двата пъти, когато имаше сериозни технически проблеми с мрежата на БТК. България по всяка вероятност има най-доброто съотношение в Европа(вероятно и не само) цена/ качество и скорост на интернет връзките.
“Какво ни очаква скоро. Необразовани цигани, липса на работна ръка и тези фирми ще мигрират към Индия.”
Абсолютно съм съгласен. България е една от малкото страни в ЕС, в която има влошаване на човешкия капитал. Лошото е, че по мои наблюдения е експоненциално – квалификацията на работната сила се влошава, останалите квалифицирани кадри осъзнават лошите перспективи, следващи от това и емигрират, в следствие от което квалификацията допълнително се влошава и така спиралата се завърта.
@Георги Ангелов
“Гърция стана лошото дете на ЕС”
И получи 300 милиарда?
“… и миналите провинения на България бяха забравени.”
Не звучи сериозно.
А Естония дали е пример. Пример за кого?
Инвестиции, 0% данък върху печалбите, похвали от Херитидж. И какво от това?
Нали разбираш какво дразни в твоята позиция?
Няма ги хората.
Те са пионки, статистика.
Важен е икономическия ръст. За кого?
Кой да расте? Уол-Март-капитализмът?
Кога ще напишеш:
- безработица така и така
- доходите на средната класа
- достъпът до образование
- социалната мобилност
ОК, може да няма статистика за това (в БГ).
Но има ли ЧУВСТВИТЕЛНОСТ за това?
+ за # 64 Георги Павлов.
само един въпрос страничен към г-н Ангелов, по случай този фрагмент от неговия текст по-горе:
“А примера с ББ ви го дадох неслучайно – мобилният телефон му увеличава прозводителността стократно.”
под производителност имаш предвид диктатура, защото от описана от теб дейност, а именно непрестанни разговори с медиите, действащото лице индиректно, чрез произволни журналити и подобни, стъпква свободата за изразяване?
иначе георги павлов добре го е написал тва
Нали разбираш какво дразни в твоята позиция?
Няма ги хората.
Те са пионки, статистика.
Важен е икономическия ръст. За кого?
даже колкото си спомням и аз съм ти го писал тва. което ме завежда към куп въпроси отново, но няма смисъл да питам, след като не ми се отговаря.
България влезе в кризата късно, а Гърция – още по-късно. Това отвори възможност за няколко плиткоумни манипулации при сравнения с други срани от Източна Европа. ГАнгелов, който беше много доволен от плоския данък на кабинета Станишев, постоянно изкарваше, че България има най-ниският бюджетен дефицит и “най-голям растеж”. А ние просто още не бяхме почнали да реагираме на шока. Естония изобщо не се смопенаваше в неговите сравнения.Тя беше изгубила над една трета от икономиката си с процикличните рецепти на либертарианците.
Сега ,когато другите страни излизат, а страни като България, Румъния и Гърция още са в ниската точка на цикъла, се появиха възможности за нови детински манипулации – бюджетният ни дефицит е по-голям естонския и растежът минимален – значи второто се дължи на първото. Как ипийците да пропуснат този шанс да се изложат?
Как да не се правят подобни погрешни изводи от данни се учи в първите уроци по статистика. В либертарианските школи се учи как да ГИ правиш тези грешки.
Истината е, че оставаме втори или трети в Европа по нисък бюджетен дефицит. И че малката страна-пристанище Естония има най-бърз моментен растеж, защото падна най-ниско в целия свят. Грубо казано, ако имаш само три завода и затвориш единия, след това, дори да откриеш само работилница за джезвета, пак ще постигнеш 10% растеж.
Моят съвет за споровете:
- никога не коментирайте човека, а изказването (“това е глупаво”, а не “ти си глупак”);
- при трети рунд на ескалация на нервите, дайте крачка назад с добро възпитание и кутоазия (“по-умният отстъпва”);
- нереално да поискате опонентът ви пред вас да отстъпи и да си смени мнението, оставете му път за достойно отстъпление.
Обичам споровете. Разгорещени, силни, на всякакви теми и всякаква позиция спорове.
Но .. спорът не е конфликт, а класическа борба.
Някога това беше спорт с фини правила ..