Блогът за икономика

Правителството харчи повече. Нека не се заблуждаваме – правителството не е затегнало коланите.

Видео от БНТ.

' '

Share

53 отговора на “Видео: Лъчо Богданов и синдикатите за бюджета”

# 1 Йорданов- 12 Mar 2010; 16:43

А преди малко чух историкът Първанов да казва, че е необходимо с нови регулации да се създадат стимули за бизнеса. И при цялата му некомпетентност на тема икономика, защото освен че е историк, той нали е и апаратчик със соц-произход, този човек така хитро успява да се възползва от глупостите на управляващите и на такава основа печели популярност
# 2 Добри Божилов- 12 Mar 2010; 17:26

Лъчо, както обикновено, е на висота. Проблемът е, че го разбираме 20-30 човека в държавата. Останалите или не разбират, или някои които могат да разберат, просто не слушат…
# 3 300- 12 Mar 2010; 17:36

толкова се е извисил че не чух нито една идея как да излезем от кризата, всеки може да каже бизнеса да заработи, НО КАК?
# 4 Йотов- 12 Mar 2010; 18:14

Колко хубаво би било ако един ден синдикатите ги забранят със закон. От тия субекти по-вредни едва ли има.
# 5 Добри Божилов- 12 Mar 2010; 23:52

300,

Исторически няма друг начин за излизане, освен с повече работа. Нивата като е необработена, трябва някой да впрегне Белчо и Сивушка и да копа. А не да чака Султанът да открие златна мина и да раздаде по 10 монети на всеки поданик, и така да насърчава потреблението…

В началото на 21 век, в понятието “работа” влиза вече и самото намиране на работа, и проява на предприемчивост да се намери какво пазарът търси, и да се работи точно това. Тази добавка е нещо съвсем нормално и незатрудняващо далеч по-интелигентния и образован човек, в сравнение със собственика на Белчо и Сивушка.

В началото на 21 век обаче върлува и една болест, която заразява поголовно хората и ги кара вместо да работят, да си правят синдикати и да чакат решения наготово. Познайте как се казва тази болест…
# 6 Anonymous- 13 Mar 2010; 10:02

Добри ,ясно тази болест се казва комунизъм ,а как Дянков се е заразил с нея? Трудно ми е да проумея?!
# 7 Господин Гюров- 13 Mar 2010; 10:08

Йотов, Добри Божилов

Това е мислене от времето преди 20 век. Съвременната реалност е, че базовите нужди на цялото население могат да бъдат задоволени от много малък процент работещи. И за да не се самоунищожи социумът се налага хората да бъдат прилъгвани да консумират куп излишни неща, както и се извършва масивно преразпределение на БВП през държавата, за да се осигури що годе всеобща заетост и оттам възможност за всички да покриват базовите си нужди. Парадоксално, но факт – тъй като не сме готови да дадем безплатна храна и облекло за всички (за което е достатъчно да работят само 3-4% от хората), в крайна сметка 90% блъскат по цял ден, а другите 10% безработни се чудят как да свържат двата края.
# 8 Господин Гюров- 13 Mar 2010; 10:16

И дори неколцина да искат да излязат от тази матрица, обикновено те няма как да го направят, защото да се превърнат в икономически аутсайдери означава да бъде заплашено задоволяването и на жизнените им нужди, а не само на всички измислени други нужди, от които те са готови да се откажат. Никой работодател не иска двама души на 4-часов работен ден срещу половин заплата – той ще вземе по-добрия на 8-часов ден, а другият ще остане безработен.

Затова трябва бурно да аплодираме общества като френското, които съзнателно ограничават все повече дължината на работната седмица. Дано не бъдат задушени от матрицата на останалия свят, те са единственият светъл пример днес.
# 9 Anonymous- 13 Mar 2010; 10:28

Гюров ,базовите нужди са стари дрехи ,малко храна и една стая за няколко човека. Айде няма нужда.Социумът не се е самоунищожил хилядолетия ,въпреки войни ,геноциди ,епидемии… точно сега едва ли това ще се случи. Ако си задоволяваме само основните нужди ,средната продължителност на живот би била сигурно 40 години. Причината за бедността и хората ,които се чудят как да свържат двата края е капитализмат. По точно недостатъчното му разпространение и развитие. Вас кой Ви прилъга да ползвате Интернет? Това не е ли едно от тези куп ненужни неща извън базовите нужди? 3-4 процента от хората да работят… Не забравяйте ,че трудът е направил от маймуната човек. Без него още щяхме да сме по дърветата.
# 10 Йотов- 13 Mar 2010; 10:49

Синдикатите са просто още един механизъм, който пречи на пазара на труда да достигне равновесие, а междувременно всякакви Тренчевци ядат парите на своите членове. Та тия са по-несменяеми и от депутатите.
Гюров, твоят коментар отрича човешкото развитие като цяло. Ако всички мислеха като теб, щяхме още да сме в каменната ера.
А французите точно за какво да ги аплодирам – за това, че ядат и пият на гърба на другите европейци – айде няма нужда.
# 11 Йотов- 13 Mar 2010; 10:51

А мисленето, че синдикатите са вредни датира от втората половина на 20 век.
# 12 Господин Гюров- 13 Mar 2010; 11:22

Анонимния и Йотов:

Посочих ви един прост факт – че от около век насам нещата са се променили много спрямо цялата история преди това. Така че не се позовавайте на примери как маймуната е станала човек, когато обсъждаме неща от 21 век. И какво всъщност си мислите за хората – че ако те не са ПРИНУДЕНИ да работят, няма да работят въобще, така ли? Замислете се някой път какъв би станал светът, ако хората можеха да правят това, което най-много ги вълнува и за което се чувстват призвани, без да се страхуват ще им плати ли някой.

Всъщност икономическите и политическите механизми днес продължават да се базират на комплексарски истории като разбирането за парите като власт – колкото повече ги имаш, толкова повече други хора можеш да манипулираш. Това е израз на атавистични страхове и животински инстинкти, изразявани във вярвания като “ако не ги таковам аз, ще ме таковат те”.
# 13 Anonymous- 13 Mar 2010; 11:33

Ами да ,ние с Господин Гюров сме призвани да филосфстваме по фарумите. Е да ,ама все пак трябват пари за компютър и Интернет… Всъщност това е прекрасна идея да работиш по 4 часа и да ти стигат парите. Искам да ми станете шеф ,да ви работя по 4 часа и да ми давате достатъчно пари. Без непочтени и незаконни неща.
# 14 Чавдар- 13 Mar 2010; 13:19

@Гюров

Yes!!!!
# 15 Чавдар- 13 Mar 2010; 13:31

@ Добри Божилов
“Лъчо, както обикновено, е на висота. Проблемът е, че го разбираме 20-30 човека в държавата”.

Ами той вече простодушно си призна, че според него и съмишлениците му от самообявилия се Съвет за пенсионна реформа Америка е комунистическа страна!
Вероятно и ти са на това мнение.
Така че проблемът е във вас. Толкова сте се откъснали от простосмъртните, че сте направили пълен кръг и вече тичате зад масата от хората. Толкова сте прави, че сте чак криви.
# 16 Господин Гюров- 13 Mar 2010; 13:54

Анонимния от #13 :

На мен ми стигат половината пари, които изкарвам за 8 часов ден (семеен с деца съм, между другото). Проблемът е, че ако започна да работя по 4 часа вместо по 8, ще загубя не 50% от доходите си, а 100%. Защото съм принуден да се конкурирам с хора, които работят по 8 часа. И дори и те самите да искат да работят само по 4 часа, те на свой ред се страхуват, че аз като техен конкурент ще работя по 8 и съответно те ще си загубят целия доход. Затворен кръг.
# 17 Йордан Петров- 13 Mar 2010; 14:52

Интересна тема. Важно е защо за едно столетие се променят толкова много неща.

Ще Ви подам малко информация:

Световно население:
1804 год. – 1 млр.
1927 год. – 2 млр.
1960 год. – 3 млр.
1974 год. – 4 млр.
1987 год. – 5 млр.
1999 год. – 6 млр.
2012 год. – 7 млр. (очаквано)
2025 год. – 8 млр. (очаквано)
2040 год. – 9 млр. (очаквано)

Световно потребление на петрол:

годнина: млн. барела на ден: цена в USD:
1920 год. – 2 млн. 2 $
1940 год. – 5 млн. 2 $
1950 год. – 10 млн. 3 $
1960 год. – 20 млн. 3 $
1970 год. – 40 млн. 4 $
1980 год. – 65 млн. 37 $
2000 год. – 75 млн. 28 $
2009 год. – 85 млн. 70 $
2010 год – 86,5 млн. 81 $
2011 год. – 87 млн. 83 $

Важни събития:
– 1943(45) год. – начало на т.нар. “Зелена революция”. Най-важното събитие в историята. Селскостопанската продукция се учеличава многократно на единица площ. Ще дам пример с Индия. През 1961 г. Индия е на ръба на масов глад. След въвеждане на нови технологии в земеделието, добивите се увеличават – от 2 тона на хектар (10 дка) през 60-те години до 6 тона на хектар през 90-те год. Увеличението е 300%. През 1970 г. 1 тон ориз струва 550 долара, а през 2001 г. – 200 долара.
Може би ще Ви подразня, но ще Ви кажа един факт – стойността на селскостопанската продукция (като изключим последните 4-5 год.) се е обезценила изключително много. За пример давам царевицата. За период от 40 год. стойността й е паднала с около 70%, като се отчита ефекта на инфлацията. Изключвам последните няколко години, защото…ще Ви посоча по-долу. Още малко данни:

Световно производство на пшеница:

1960 год. – 233 млн.т.
1970 год. – 307 млн.т.
1980 год. – 435 млн.т.
1990 год. – 588 млт.т.
2005 год. – 620 млн.т.
2008 год. – 682 млн.т.

Друг фактор е Индустриалната революция. Тя е дълбока технологична, икономическа и културна промяна, настъпила в Западна Европа в края на 18 и началото на 19 век в резултат на замяната на икономиката, базирана на ръчен труд, с тази, доминирана от промишлеността и машинното производство. И т. нат…

Друг фактор е подобряване на медицинското обслужване (на по-дълга база), ваксинации и др. Средната продължителност на живота се увеличава драстично, смъртността при новородени намалява..И т. нат…

Всичко до тук добре. Но от горните данни се вижда едно нещо. Стойността на петрола (и другите енергоносители) се увеличава драстично. Само за последното десетилетие от средно 20 $ на барел се увеличи до 80 $. Това са 4 пъти. От там нараснаха и продуктите, в които той участва – а той е навсякъде. Това повлия и на увеличение на цената на селскостопанската продукция през последните няколко години. Защо? Защото ефектът от интензификацията в селското стопанство не може да компенсира ефектът от повишаване на цените на петрола и природния газ(от него се правят торовете).
Светът попада в неудобна ситуация – увеличаващо се население, световно производство основано на основата на използването на природни ресурси (петрол, природен газ, въглища) за сметка на човешкия капитал, увеличаващо се търсене на тези суровини (основно в Азия), покачване на стойността на храните, а от там световен дисбаланс и масов глад. По данни на ФАО има над 1 млр. души със системно недохранване, като увеличението на цената на храните с няколко процента, включва още стотици милиони в това число.
Бюджетите и други такива резултативни величини немогат да се справят с подобен проблем. Пак казвам те са резултативни величини. Структурата на световното стопанство е ресурсоемка.
# 18 Йордан Петров- 13 Mar 2010; 17:36

# 2 Добри Божилов:
Лъчо, както обикновено, е на висота. Проблемът е, че го разбираме 20-30 човека в държавата. Останалите или не разбират, или някои които могат да разберат, просто не слушат…
========
# 3 300:
толкова се е извисил че не чух нито една идея как да излезем от кризата, всеки може да каже бизнеса да заработи, НО КАК?
==========

Два пъти гледах репортажа. Лъчо каза общо взето следното:

- Правителството не е свило разходите си, а напротив харчи повече;
- Необходима е фискална дисциплина;
- Необходина е политика на стимули – за получаване на дългосрочен ефект;
- Необходимо е да направим така, че да не се изтеглят чуждестранните инвестиции;
- Плануваните от правителството кризисни мерки се бавят;
- Да внимаваме да не изпаднем в положението на Гърция (перефразирам);
- Да внимаваме да не почукаме на вратата на МВф;

За 20 мин. репортаж се казаха неща, които дядо ми ще ги каже за 1 мин. Защо никой не каза какви мерки и действия да се предприемат, как да стане това и какви ефекти се очакват.

Защо смятат, че помощ от МВФ не е полезна. Важно е как ще се разпределят средствата и за какво. Естествено никой не смее да повдига подобна тема. Срамно е даже. А и има риск като се знае как разпределяме европейските фондове. Страна прочула се с бюджетните си излишъци и добра фискална политика, изведнъж да се обръща за помощ. Политически не е изгодно, знам, опозицията веднага ще използва псевдо аргументи. Но без средства как да се правят капиталови и инвестиционни разходи, преструктуриране. С енергоемка икономика в период на изключително скъпи ресурси. Тежка дилема. Държавата трябва да направи огромни инвестиционни разходи в икономическите ресори, които са ключови за бъдещото развитие, в които имаме сравнително предимство.
Без предприемане на стимулиращи мерки, а само със затягане на коланите(разходната част) (не казвам, че не е нужно, но не това е основния проблем), бихме попаднали в т. нар. нисходяща спирала – нямаление на приходите, намаление на разходите, последващо намаление на приходите, намаление на разходите и т.нат. Само, че намалението на приходите ще е много по-бързо от намалението на разходите (поради структурата на разходите и законовите нормативи) и така ще се стига до все по-големи бюджетни дефицити и спад на БВП. А и стабилния (скъп) лев ще действа като ускорител на процеса на спад на БВП. Ако кризата продължи, валутния борд ще падне, по необходимост, а не по желание.
# 19 Господин Гюров- 13 Mar 2010; 22:26

@ Йордан Петров
“Може би ще Ви подразня, но ще Ви кажа един факт – стойността на селскостопанската продукция (като изключим последните 4-5 год.) се е обезценила изключително много.”

Мен не ме дразнят фактите, дразни ме заобикалянето им
Ниските цени на храните през последните десетилетия са следствие именно от високата производителност в селското стопанство – 1-2% от населението във високоразвитите страни не само изхранва останалите над 98%, но и изнася. При това положение спокойно би могло да се осигури безплатна храна за всички в дадена държава, но не би. Апропо, цените на храните щяха да са още по-ниски, ако правителствата на същите тия страни не плащаха за НЕзасяване на селскостопански площи, НЕпроизводство на мляко и прочие, за да няма свръхпроизводство.

Относно другите данни, които посочвате, трябва да уточня, че в коментарите си имах предвид ситуацията в “нормалните” държави, а не в Африка или Индия. Продължаващият свръхвисок прираст на населението е много опасно нещо, което може да промени цялата картина след съвсем не много време. Човечеството е заплашено да стане жертва на явлението популационни вълни, характерно за другите животински видове.

Колкото до изкопаемите горива и др. невъзстановими ресурси, там положението според мен е още по-опасно и съм го коментирал тук неведнъж. Точно днешната политика да се гони максимална заетост и съответно да се консумира на мах води до много по-бързото изтощаване на тези ресурси.
# 20 Йотов- 14 Mar 2010; 00:41

Толкова много глупости, изцяло несвързани с темата, скоро не бях чел на едно място, щом от бюджета на Бг и ролята на синдикатите стигнахте до световния глад. Искрено се надявам, че нито един от вас тримата не е учил икономика, защото иначе не е никак смешно.
# 21 Новак85- 14 Mar 2010; 02:04

# 20 Йотов
Толкова много глупости, изцяло несвързани с темата, скоро не бях чел на едно място, щом от бюджета на Бг и ролята на синдикатите стигнахте до световния глад. Искрено се надявам, че нито един от вас тримата не е учил икономика, защото иначе не е никак смешно.
……………………………….

От известно време чета този форум, но това ме подразни и реших да се включа. Йотов май ти пишеш глупости:

Колко хубаво би било ако един ден синдикатите ги забранят със закон. От тия субекти по-вредни едва ли има.

или пък:

Синдикатите са просто още един механизъм, който пречи на пазара на труда да достигне равновесие, а междувременно всякакви Тренчевци ядат парите на своите членове. Та тия са по-несменяеми и от депутатите.
Гюров, твоят коментар отрича човешкото развитие като цяло. Ако всички мислеха като теб, щяхме още да сме в каменната ера.
А французите точно за какво да ги аплодирам – за това, че ядат и пият на гърба на другите европейци – айде няма нужда.

А мисленето, че синдикатите са вредни датира от втората половина на 20 век.

……………

Много свързано. От останалите човек като мен може да научи нещо и да разбере, а от теб само че мразиш синдикатите. Гола вода. Колко хубаво би било ако един ден синдикатите ги забранят със закон. Колко ще е хубаво поне кажи. Беден си на информация. Май сме от една категория.
# 22 Йорданов- 14 Mar 2010; 12:39

„…Време е и общественият сектор да понесе тежестта на кризата, там са сериозните възможности за реформите за повишаване на ефективността на разходите, които от една страна, в дългосрочен план, осигуряват възможност за растеж, а от друга ще уверят пазарите, инвестиционната общност и публиката, че правителството няма да се плъзне по популисткия наклон”, коментира икономистът Лъчезар Богданов.“
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=496184

Обаче кой да ги направи тези реформи — Бойко Борисов ли, или Цветан Цветанов? Защото, както вече обърнах внимание по-горе, такива като Първанов са готови да се възползват от тяхната некомпетентност и чакайте после реформи пак
# 23 300- 14 Mar 2010; 14:47

Имаше идея на НДСВ, която сега пак се оглася от Кр. Катев за заем от МВФ, само че вече е трьрде кьсно. Тогава ефектьт щеше да е друг.

„Тези фирми, които се нуждаят от средствата, които са изработили по документи, те пък са задължени на други фирми и става верига и първите, които падат жертва, са хората, защото в стремежа си да оцелее фирмата, първото, с което се разделя, е персоналът”, обясни Константин Тренчев.
д-р Тренчев се опитва да помогне с каквото може. Малоумните изказвания че Тренчев яде пари на своите челнове е пьлна глупост, защото сам го виждал по центьра на София сам да шофира над 20годишен автомобил. Точно той не може да бьде упрекван в това макар че има такива синдикални лидери.

От КТ “Подкрепа” искат нормативни и регулаторни промени, за да не се допускат по-нататъшни загуби на пенсионните фондове от допълнителното задължително осигуряване и техните вложители, целящи увеличаване на възможностите за инвестиции в банкови депозити в български банки
# 24 300- 14 Mar 2010; 14:52

Синдикатите и работодателите предлагат на правителството спешни краткосрочни мерки за овладяване на кризата

Във връзка с ускореното влошаване на икономическата обстановка в страната и генериране на социално напрежение, лидерите на партньорските организации предлагат на правителството спешни краткосрочни мерки за овладяване на финансово-икономическата криза.
I. Възстановяване на финансовата дисциплина в държавата чрез:
1. Незабавно изготвяне на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. от държавата, общините, държавните и общински предприятия на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, съгласно договорените условия, нормативната уредба и директивите на ЕС.
2. Незабавно възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи към фирмите.
3. Своевременно изплащане към бенефициентите на дължимите суми по еврофондовете.
4. Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европроекти.
5. Фирмите се задължават след разплащане от страна на държавата, общините, държавните и общински предприятия незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, както и задълженията към подизпълнителите и доставчиците.
6. Незабавно да стартират законови промени, които да гарантират, че периодът на издължаване от страна на държавата, общините, държавните и общински предприятия към фирмите, ще бъде обявен за “ваканционен период”, т.е. без наказателни лихви по дължими данъци и осигурителни плащания, с право на достъп до европроекти и обществени поръчки.
II. Подобряване достъпа до финасов ресурс за реалния сектор и подкрепа на фиска
1. Развитие на капиталовия пазар чрез приватизация на държавни пакети от акции чрез Българска фондова борса.
2. Либерализация на инвестиционния режим на “сребърния фонд” за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти.
3. Стартиране на допълнителни схеми по оперативните програми и максимално усвояване на европейските фондове до края на 2010 г.
4. Ускорена продажба на емисиите по Протокола от Киото и ускорено приемане на Национален план за преразпределение на квотите за търговия от фирмите с СО2 .
5. Емитиране на еврооблигации от държавата, като буфер за евентуални дисбаланси в бюджета.
6. Правителството съвместно с БНБ да приеме пакет от мерки за облекчаване на достъпа до кредитен ресурс за бизнеса.
III. Подкрепа на доходите на домакинствата и вътрешното потребление
1. Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 01 юли 2010 г.
2. Премахване тавана на обезщетенията за безработица и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа от 01 юли 2010 г.
3. Създаване на механизъм за държавна подкрепа на дохода на домакинства с двама безработни за обслужване на ипотечни кредити за единствено жилище.

Социалните партньори, считат че приемането на предложените мерки от страна на правителството е необходимо условие за стартирането на преговорите по Националния пакт за възстановяване на икономиката и заетостта.
Социалните партньори продължават работата си по пакет от мерки в областта на пазара на труда и осигурителните системи.

http://www.podkrepa.org/content/news.php?id=181
# 25 парите ми са кът- 14 Mar 2010; 17:29

лъчо се представи задоволително. тея които са очаквали да чуят от лъчезар някаква икономическа тайна извлечена от разни алманахи за всеобщо забогатявани са разочаровани просто щото все още считат че държавата им е найстойник и чакат тя като родителско тяло да ги “изкара от кризата”. лъчо го каза – държавата да спре да харчи – кво повече искате да чуете???

г-н Гюров, предполагам че знаете че за да се организира едно производство трябва да се впрегнат както се наричат в икономическата теория – три фактора на производството. във вашия анализ вие включвате само единият от тях, а останалите два са пренебрегнати. не ми се вярва този пропуск да се дължи на незнание или на някакво конспиративно мислене, че все пак съществува капитал, но някой лош евреин го държи заключен в бункери под земята.
както знаете хората за да произвеждат им трябват оръдия на труда. когато трудът на хората се комбинира с капитал – тогава има производство. а капиталът във всеки един момент е константа. не може с едно движение на магическата пръчка на хари потър да се добие от земята повече стомана, мед и т.н. или реколтата от пшеница да се удвои. акумулацията на капитал е съобразена с наличните в дадения момент природни ограничения. има и банкови поради многото картели и тайни съглашения, но както казах навината вяра в някакви имагинерни постановки тип – щракам с пръсти и бедността изчезва са по подходящи за художествената литература. това което може да се направи за подобрение на живота на хората, населяващи по-бедни държави е да не им се пречи да вземат участие в международното разделение на труда, т.е. да не им се разрушава предимството в произвеждането на някакъв продукт, в който имат сравнително предимство. но дори и това да се случи , и вътрешната политика да не е деспотична пак няма стандарта да се покачи свръх много поравно за всички.
# 26 Лъчезар Богданов- 14 Mar 2010; 18:57

Аз мога да говоря и кратко, но нали и журналистите имат да пълнят сутрешни блокове…

ПП.
Докато тук се бистрят проблемите на световния глад и вредата от прогреса, Ройтерс пусна първата негативна статия за България. Колко време ще трябва на наблюдателите да видят дефицита до февруари – не знам.
# 27 Йордан Петров- 14 Mar 2010; 19:03

лъчо го каза – държавата да спре да харчи – кво повече искате да чуете???
=================

Не е вярно, че държавата не трябва да се меси. Напротив. И не съществувата пазарно равновесие – нито на пазара на труда, нито при търсенето и предлагането на стоки и услуги. Невидимата ръка на пазара отдавна не действа. Тя е имала ефект в по-ранен стадий на развитие. Всички държави в момента извършват държавна намеса – под формата на правителсвени програми, данъчни облекчения, производствени стимули и най-вече протекционизъм. Всички говорят за него, че е вреден и вреди на световната търговия, но по всякакъв начин се стремят да го прилагат на собствена територия, естествено негласно, тихо. Съгласен съм обаче, че е важно за какво се харчат парите и какъв ефект ще имат това върху икономиката. Трябва контрол, икономическа мисъл, далновидност.

По-горе изброените мерки са добри, но увеличение на минималата работна заплата се чудя защо е. Трябва да увеличим производителността на труда, за да бъдат произведените стоки конкурентноспособни, заплатите са следствие. Помислете какво би станало, ако от 1 юли МРЗ стане 500 или 600 лв (условно, за да се усети контраст). Ще се закрият още работни места, ще фалират малки фирми и магазини и от субекти създаващи БВП, ще се превърнат в дебитори. Да не забравяме, че сме във валутен борд и единствения начин да излезем на външния пазар е с качество и цена. При скъп лев, ниска производителост на труда и относително висок разход за труд и осигуровки (спрямо конкуриращи ни нации в нишата на трудоемко и енергоемко производство) се вижда, че по отношение на цената веднага изоставаме.

Ще има да “зяпаме” всеки месец данните за държавния бюджет и да водим спорове на “високо” ниво….
При твърд валутен курс на националната валута(лев), който е надценен, спямо базовата валута(евро), ни трябва висока производителност и ниско номинално заплащане на труда. Естествено, че ще е проблем миграцията на човешки капитал, част от него висококвалифициран. Държавата трябва да взема активно участие, а не обратно….
# 28 парите ми са кът- 14 Mar 2010; 23:58

йордан петров, невидимата ръка си действа но действието й остава извън видимия хоризонт на вечно желаещите да контролират живота на хората властелини на икономиката с червени перелини. с твоя контрол икономическа мисъл и планове ставаш за министър на икономиката на северна корея.

тезите за вдигане на производителността които звучат все едно настройваме усилвател дори няма да ги коментирам, камо ли пък за валутата…
# 29 Господин Гюров- 15 Mar 2010; 00:41

@ парите ми са кът

Не съм се опитвал да давам рецепти за забогатяване на бедните страни, през цялото време говорех за богатите (колкото и да не им се вярва на много хора, България е сравнително богата страна, сравнено с голяма част от населението на Земята).

Идеята ми беше, че богатите страни не е нужно непременно да произвеждат повече, а да работят и консумират по-малко. Животът на твърде много хора продължава да е всекидневно блъскане, само за да могат да си сменят gsm-a всяка година по 2 пъти и колата на всеки 2 години. И не дай си боже да те уволнят, докато си с ипотека. Много е жалко всичко това, предвид на производителността през 21 век, и същевременно води много по-бързо до оскъпяване на невъзстановимите ресурси.
# 30 Господин Гюров- 15 Mar 2010; 01:22

Ще резюмирам с едно изречение тезата си:

Всеобщият достъп до най-необходимите блага във високоразвитите страни се осигурява чрез свръхзаетост и свръхконсумация, което според мен е твърде висока цена, и в дългосрочен план работи срещу себе си.
# 31 Здравко- 15 Mar 2010; 03:27

Много добро изказване от Лъчезар Богданов.
# 32 CBfan- 15 Mar 2010; 11:55

@ Господин Гюров

Не е съвсем вярно това. В една развита страна хората прекарват по-малко от половината си живот в работа, а в една бедна страна примерно 80%.

Стремежът към консумация на повече и по-хубави неща, дори да не са особено необходими, си е част от човешката природа и стои в основата на това което наричаме прогрес.
# 33 Господин Гюров- 15 Mar 2010; 13:29

@ CBfan

Кое не е вярно? Никъде не съм твърдял, че заетите в бедните страни работят по-малко от заетите в развитите държави.
# 34 Господин Гюров- 15 Mar 2010; 13:31

И да не стигаме все пак до абсурдни твърдения. В никоя държава хората не прекарват 80% от живота си в работа (това значи над 19 часа дневно 7 дни в седмицата).
# 35 nick- 15 Mar 2010; 13:41

Проблемът е в икономическия модел, когато бизнесът се е развил под силната протекция и зависимост от държавата, както е в България, това води до ниска производителност, ето защо хората трябва да работят повече. Парадоксалното в случая е, че за да се промени икономическия модел, държавата трябва да подкрепи инвестициите в сектори с висока производителност.
# 36 CBfan- 15 Mar 2010; 14:12

Имах предвид че в развитите страни хората работят примерно 40 години, а живеят 80, докато в бедните работят примерно 50 години, а живеят 65.
# 37 Господин Гюров- 15 Mar 2010; 15:52

nick, на мен ми се струва, че проблемът с България не е че малко работим, а че искаме да купуваме и купуваме продукцията на други страни (техника, нефт/газ и прочие), докато другите страни не виждат какво да си купят от нас. Допреди кризата си купуваха най-вече недвижими имоти тук, от хора в голяма степен подлъгани от рекламата, че цените им ще продължават бързо да растат. Когато спряха да го правят, и ние го закъсахме.

Сега и да започнем да работим повече часове, ако произвеждаме пак същото, все тая. Освен ако не се надяваме да го продаваме главно чрез дъмпинг.

В стенограмата от дискусията, която цитирах в друга тема снощи, ми направи впечатление един катастрофален факт. През 1988-89 г. сме поддържали в чужбина между 3000 и 4000 патента. Сега се поддържат 7 (не 7000, 7). Мисля че не се нуждае от коментар.
# 38 nick- 15 Mar 2010; 17:04

Да се поправя, ниската производителност означава, че хората трябва да отделят повече време за работа, както е обяснил и CBfan, а в много случаи значи, че буквално трябва да работят повече часове на ден, но в България това няма как да се отрази от официалната статистика. Това разбира се е свързано и с износа, тъй като ниската производителност значи сравнително малък износ, изчислен в цени. И от тук повишаването на производителността води и до подобряване на търговския баланс.
# 39 Йордан Петров- 15 Mar 2010; 20:09

# 38 nick
Да се поправя, ниската производителност означава, че хората трябва да отделят повече време за работа, както е обяснил и CBfan, а в много случаи значи, че буквално трябва да работят повече часове на ден
==========================

Абсолютно невярно.

Производителността на труда е показател, който характеризира качеството и плодотворността на работната сила. Под производителност на труда се разбира постигнатият полезен резултат от вложения труд, т.е. резултатността на труда. Тя се изразява чрез количеството продукция или извършената работа от едно лице от персонала за единица време или чрез изразходваното време за създаване на единица продукция, респективно за извършване на единица работа. От това определение следват изразите:
ПТ = Q/ PB или PB/Q

Повишаване на производителността на труда е само един от елементите за постигане на по-голяма конкурентносбособност на нашето производство. Жалко е, че не се обръща внимание на това, а само на разходната част на ДБ. Да, по-лесно е, всеки може да издърпа малко данни от НСИ и МФ и да се упражнява по финансов анализ. Даже някои ги дразни темата за производителността и конкурентността на местното производство.
# 40 Господин Гюров- 15 Mar 2010; 20:15

Ник, в конкретния случай ние имаме висока безработица, така че и без повишаване на производителността (и съответно без свързаните с това високи първоначални разходи) бихме могли да произвеждаме повече – чрез наемане на повече персонал – стига да можем да пласираме допълнително произведеното. Уви, очевидно е, че не можем да го пласираме. Фалитът на Кремиковци не беше заради липса на хора, желаещи да работят там.

Да, ако се повиши много производителността, чрез което да се свали себестойността, нещо може да се получи. Но при нискотехнологично производство и конкуренцията на страни с по-ниска цена на труда (като Китай и Индия) необходимата инвестиция за такова повишаване на производителността може да се окаже прекалено голяма и неизгодна.
# 41 парите ми са кът- 16 Mar 2010; 01:41

Indeed, the expression ” productivity of labour ” has no comprehensible meaning when it is applied to production as a whole, for this is, as we have seen, always the combined result of labour and land. It is,therefore, the common productivity of labour and land which is increased by machinery. How much of the increase is to beascribed to the action of one or the other factor cannot be ascertained, and is further of no importance in regard to their respective shares of the product. In this connection, marginal productivity alone is the determining factor.

Ricardo there raises the question why the employment of labour-saving machinery is always more profitable with high than with low wages, although at first sight it might appear as if machinery, being itself a product of labour, would rise in price with a rise in wages. With great acumen Ricardo shows that this cannot be the case : the price of machinery includes interest as well as wages, and if wages as a whole have risen, then, other things being equal, interest must fall.

This is fundamentally the same reasoning as that with which Bohm-Bawerk proves (as we have done above) that a rise in wages must lead to a lengthening of the period of production or of capital investment.

Companies would tend to invest in times of high savings (low interest rates). At this point, the “Ricardo Effect” (termed by F.A. Hayek) suggests:

“With high real wages and a low rate of profit investment will take highly capitalistic forms: entrepreneurs will try to meet the high costs of labour by introducing very labour-saving machinery—the kind of machinery which it will be profitable to use only at a very low rate of profit and interest.” (Hayek, Profits, Interest and Investment and Other Essays on the THeory of Industrial Fluctuations. Quoted from: Huerta de Soto, Money, Bank Credit and Economic Cycles, p. 330.)

кратък превод – трябват спестявания за производителност )) но има и проблем с историческото всеобщо прието разбиране че държавата ти е настойник, наследно от преди. хората живяли отпреди са си формирали едни навици годни за социалистическа икономика в която парите като стока от трети вид – common media of exchange – са ненужни и това съчетано с попечителството на държавата да се грижи за нас – спестявания няма. в уравнението влиза и увеличеният time preference – което се дължи на демократичното право на всеки българин да се затрупа със всякакви стоки, като отмъщение за годините на нищета.
# 42 парите ми са кът- 16 Mar 2010; 01:47

ооо и забележете каква е ролята на държавата в това производителността да се увеличи, всъщност тя не може да я увеличи, може ако не е безразсъдна да не попречи – само при формирането на rate of interest, който е сбор от pure rate of interest (спестяванията), риска на местната икономиката, конкретния риск и инфлация.

риска на местната икономика е функция от действията на държавата. дефицити, дългове и подобни само увеличават риска -> лихвата.
# 43 Господин Гюров- 16 Mar 2010; 07:50

@ парите ми са кът
“хората живяли отпреди са си формирали едни навици годни за социалистическа икономика в която парите като стока от трети вид – common media of exchange – са ненужни и това съчетано с попечителството на държавата да се грижи за нас – спестявания няма.”

Това не съответства на фактите. При соца българите спестяваха доста. Масово имаха вноски за бъдещи апартаменти, детски застраховки, влогове в ДСК и прочие. Спряха да спестяват след като развързването на цените при Костов като финансов министър и после Виденовата зима сведоха до нула тези спестявания, натрупани с десетилетни лишения.
(Апропо, преди да стане финансов министър Костов разправяше как първо трябва да се приватизира, а после да се освободят цените, но като се овласти разбира се направи точно обратното, като по-лесно. Освободи цените и за една нощ спестяванията се обезцениха 3 пъти, а приватизацията трябваше да почака още доста годинки, докато вече никой освен “наши хора” и чужденци не можеше да си позволи да участва в нея.)

Ако погледнем и в световен план, в социална държава като Германия (където годишната отпуска е огромна, а през уикендите е забранено да се работи) спестяванията са много по-високи, отколкото в работохолическите САЩ, където животът на кредит беше национален спорт чак до настоящата криза.
# 44 Йотов- 16 Mar 2010; 15:47

“Това не съответства на фактите. При соца българите спестяваха доста. Масово имаха вноски за бъдещи апартаменти, детски застраховки, влогове в ДСК и прочие.”

Това е вярно, но е трудно да се прецени дали са спестявали доброволно или по-скоро принудително чрез изкуствено ограничаване на потреблението. Мисля си, че е по-скоро второто. Каквато в момента е ситуацията в Китай например.
# 45 CBfan- 16 Mar 2010; 16:12

Категорично имаше високи насилствени спестявания при социализма, които позволяваха и високи инвестиции в голяма част от периода. Остава само да бяха ефективни тези инвестиции.
# 46 парите ми са кът- 16 Mar 2010; 18:52

да малка грешка във фактологията – спестявали са. но въпроса е защо, как и дали тея спестявания са капитализирани ?

накратко един цитат

“Капитализацията е продукт на работа и спестяване, натрупване на благосъстояние и мъдро използване на натрупаното благосъстояние. Това натрупано благосъстояние всъщност се инвестира в развитието, защото се използва за развитие на естествените ресурси и търгуването на стоки и продукция.”

“Хората са стигнали дотам да виждат повече предимства в изразходване на капитал, вместо в натрупването му. Инфлацията успява тогава, когато хората имат кражба в сърцата си, и същото важи и за социализма. Социализмът е организирана кражба; както инфлацията, той взема от имащите, за да даде на нямащите. Разрушавайки капитала, той разрушава прогреса и тика обществото към бедствие. Когато плодовете на капитализацията започнат да се изчерпват, няма нов капитал, за да ги замести, а държавата няма никакъв собствен капитал: тя само прави хората по-бедни и затова се опитва да създава капитал чрез данъчно облагане. Всяка социалистическа държава все повече декапитализира сама себе си.”
# 47 nick- 17 Mar 2010; 12:23

Г-н Петров хайде сега, след като знаете какво е производителност на труда, анализирайте как сравнително ниската производителност се отразява на пазара на труда и изразходваното за работа време.

Г-н Гюров – “Да, ако се повиши много производителността, чрез което да се свали себестойността, нещо може да се получи” – ми не е това механизмът, всъщност по-високата производителност означава да се повиши цената или обемът на произведената продукция, т.е. и прибавената чрез труда стойност, а не да се намалят производствените разходи.

Да възможно е да се повиши за кратко производителността чрез ограничаване на разходите, но няма как по този начин да се “повиши много”.
# 48 nick- 17 Mar 2010; 12:25

Парите са ми кът, това последното дето сте го пуснал са огромни глупости, ако беше вярно, всяка голяма корпоративна структура щеше да декапитализира сама себе си
# 49 Господин Гюров- 17 Mar 2010; 16:42

nick, ако в дадено производство се внедри по-добра поточна линия и с нея при същия персонал се произвежда 3 пъти повече продукция, няма ли да падне себестойността? И откъде накъде по-високата производителност означавала да се повиши цената?
# 50 CBfan- 17 Mar 2010; 17:07

@ Господин Гюров

Ще се повиши производителността на труда, но дали ще падне себестойността зависи от това колко струва новата поточна линия и какви са и разходите. Ако цената на труда е ниска може да не си струва това да се прави.
# 51 Господин Гюров- 17 Mar 2010; 17:20

CBfan, наясно съм, затова писах по-рано, че “необходимата инвестиция за такова повишаване на производителността може да се окаже прекалено голяма и неизгодна”. Но по принцип инвестиции в по-производителна техника се правят главно с цел намаляване на себестойността, докато според Ник това не означавало “да се намалят производствените разходи”.
# 52 парите ми са кът- 18 Mar 2010; 03:07

себестойност може да не пада, но церетис парибус ще се покачат реалните заплати.
# 53 Йордан Петров- 18 Mar 2010; 15:17

# 50 CBfan
Ще се повиши производителността на труда, но дали ще падне себестойността зависи от това колко струва новата поточна линия и какви са и разходите. Ако цената на труда е ниска може да не си струва това да се прави.
================================

Производителността на труда е само един от елементите необходими за повишаване на конкуретносбособността. Останалите елементи са различни в зависимост от произвеждания продукт (услуга). Да не забраваме качеството и марката.