Mar 9th, 2010
Бурно възстановяване на износа
Георги АнгеловИзносът вече трети месец расте, което показва, че България върви към излизане от кризата. През януари по предварителни данни увеличението е над 13%.
Дано това възстановяване да не бъде убито от необмислени повишения на разходите, данъците и осигуровките, които да ни вкарат в гръцки сценарий.
Износ, увеличение на годишна база, %
' '
Share
Ръст спрямо януари 2009, когато половината месец нямаше газ. Освен това е ясно откъде идва износът – бензин от нефтохима, който доста поскъпна покрай падането на еврото.
za malko otvorena ikonomika iznosa e nai vernia pokazatel
“Износът вече трети месец расте, което показва, че България върви към излизане от кризата.”
Показва, че СВЕТЪТ върви към излизане от кризата. Въпреки което, благодарение на суперкомпетентното ни правителство България затъва все повече.
Докато за държавния дълг говорим за “Гръцки сценарии”, то за приходите от данъците и осигуровкие се очертава нов сценарии, който ще остане в учебниците като “български” и с автори ББ, СД и ГЕРБ като партия. При най-ниски данъци в Европа, все по-големи печалби от международната данъчна конкуренция, бум в аутсорсинга на услуги и т.н. накрая да се подлъжеш по протестите на 1000 зъболекаря и 2000 лекаря, за да опропастиш всичкото. Да сложиш кръст на процес на намаляване, траял 12 години, да накараш чуждите инвеститори да казват “Накрая и там ще стане като навсякде в Европа – дебела данъчна тояга и туй то!”, “Вече се почна!” и т.н.
Обърнете внимание на продължаващия спад в износа към ЕС, накъдето иначе е най-лесно да се изнася (никакви мита, фиксиран курс към еврото, ниски транспортни разходи и пр.) Но ЕС се възстановява от кризата бавно, което явно дава отражение на нашия износ, и то въпреки благоприятните за статистиката фактори, посочени от Топол.
Защо данните от НСИ първо излизат на сайта на МФ, а не на сайта на НСИ???
Колкото спечелиха от вдигнатия акциз върху цигарите, толкова ще спечелят и от новата здравна вноска. Най-много да плащат на още 20-тина хиляди не само здравните вноски, но и цялата помощ за безработни.
Това е доста интересна новина, която в духа на моите разбирания за икономика, е много добре. Трябва да се види какво точно сме изнесли повече. Не е изключено да печелим от обезценяването на еврото, след като основният ни ръст е към извън ЕС, където се търгува в долари.
Това правителство е всичко друго, но не и реформаторско!
@ Добри Божилов
В дадения в началото линк (http://minfin.bg/bg/news/3703) си пише кое расте и с колко.
Какъв ръст, какви 13% !?
Не виждате ли че валутните ни резерви се топят като априлския сняг!
5.03.2010 – 22670 млн лв
6.03.2009 – 23420 млн лв
Като извадим ония СПТ на МВФ от миналото лято, реално сме стигнали ново дъно за валутните си резерви.
Фискален резерв –
5.6 млрд лв /5.03.2010
7.2 млрд лв /6.03.2009
Тръгнем ли по нанадолнището няма да има кой да ни спаси, за разлика от Гърция!
@БилбоИкономиста
Все пак статията е за износа, не за валутните резерви …
@ БилбоИкономиста
Фискалният резерв е част от валутния резерв, когато фискалният резерв пада, пада и валутният резерв. Именно затова бюджетните дефицити трябва да бъдат избягвани.
@БилбоИкономиста, махни половин милиард хвърлени на вятъра от миналото правителство в последните му месеци и нещата изглеждат нелошо в разгара на кризата, нали точно затова са резервите, или искаш да почнат да растат по време на криза…
@ Георги Ангелов
Запознат съм с пасивите и активите на “емисионно”.
Въпросът е дали в крайна сметка Борисов не прави същото, което и Станишев миналата година – харчене на фискалния резерв?
Ако ще се харчи нека поне направят някакъв пакет стимули, а не за аварийно кърпене …
В края на 2009г. бяхме над 25 млрд лв. Само за 2месеца резервите паднаха с 2.5 млрд лв!
Относно износа – мен ми прави впечатление това: “Най-голям дял от износа заемат минералните горива и масла – към януари 2010 г. те бележат ръст от 58% спрямо януари 2009 г. Следват суровините с ръст от 56%”. Ако не се лъжа, цената на нефта преди една година беше грубо $40, а сега е $80. Суровините също бяха по-евтини миналия януари. Въпроса ми е, ако цените на нефта и суровините бяха същите като януари 2009, сега износа колко би бил?
То затова е важно търговското салдо.
@ Христо
Абсолютно прав сте, нефтът беше около $40 през януари 2009. Но какво тук значи някаква си истина, важното е Дянков и Г.Ангелов все пак да намерят някакво число, с което да се похвалят, след всички разбиващи данни напоследък.
@ Георги Ангелов
“когато фискалният резерв пада, пада и валутният резерв”
Фискалният резерв не е ли в левове, които съответно са обезпечени в резерва на борда? И ако похарчването му не доведе до заплащане на вносни стоки, а левовете продължат да се въртят в националната икономика, защо да намалява валутния резерв?
“Износът вече трети месец расте, което показва, че България върви към излизане от кризата. През януари по предварителни данни увеличението е над 13%.”
==========================
В първото изречение няма логика!
“Увеличен износ” не е равно на “излизане от рецесия или криза”….
Ефектът на правителствени програми ще се чувства още месеци наред върху икономиките, но със затихващо действие. Спямо времето графиката на функцията е параболична(камбана обърната надолу)…Как Ви хрумна това твърдение…Анализите трябва да са на по-дълга база…Питам, ако следващия месец увеличението е например 20%, какъв извод ще направите?
@ Господин Гюров
Фискалният резерв е депозит в БНБ /пасив/ и когато правителството изтегли парите, независимо за какво са изхарчени и дали са изхарчени, това автоматично намалява и актива /т.е. валутните резерви/. Също така увеличава паричната база и наподобява парична политика. Ако фискалният режим беше държан в търговски банки, щеше да е горе-долу както казвате.
Обаче не това е причината да не искаме да има дефицити.
Растежът на износа е добър, въпреки че не е нещо изключително. Това за горивата е вярно, но е само част от въпроса. Цените на много други неща спаднаха и там ефектът е обратен. Индексът на цените на прозводител при износа се е повишил само с 3-4% за януари към предния януари, въпреки много по-голямото повишение при петрола и горивата. Така че имаме растеж и в обема на износа.
Да се надяваме, че падането на еврото ще се окаже устойчиво. И еврозоната ще дръпне, и ние.
@ CBfan
Е то какво излиза, че и левовете са валутен резерв, стига някой да ги е сложил в сметка в БНБ.
Да се надяваме, че падането на еврото ще се окаже устойчиво. И еврозоната ще дръпне, и ние.
========================
“Балансът на националната текуща сметка преди всичко представлява пазарен феномен, който не би могъл да се приведе в равновесие с управлението на една или повече макроикономически величини, каквато е валутният курс… Аз се съмнявам, че при сегашните размери на световните капиталови пазари поддържането на курсовете на двете основни валути, каквито са доларът и еврото, в определени граници би могло да бъде за дълго. Наложителните вътрешни промени е малко вероятно да се възприемат от болшинството резиденти както на САЩ, така и на Ерозоната”.
Alan Greenspan
@ CBfan
“Индексът на цените на прозводител при износа се е повишил само с 3-4% за януари към предния януари”
Това къде го гледате?
Гюров,
Незнам дали питаш принципно, или в конкретния случай. Принципно данните са оттук: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=60
А в конкретния случай нямам идея откъде CBFan взема данните, защото още не са излезли нито за цените на вносители и износители, нито за износа и вноса.
Явно само точно определени хора имат навременен достъп до тази информация.
Постьт на Г. Ангелов е типичен урок как може да се манипулира с данните.
Статията в капитал е адекватна, вашата е субективно-манипулативна, вижте линка и графиката.
‘…галантно пропускат да отбележат, че сравнението е с най-слабия месец от три години насам (вижте графиката), по време на който страната и най-вече бизнесът беше парализиран от спрените доставки на газ от Русия.’
http://capital.bg/showblog.php?storyid=870342
@ Красимир Йорданов
Да, питам в конкретния случай, там и аз видях какво няма.
@ Topol M
Спадът на износа през януари 2009 не е по-различен от този през февруари или март, както се вижда на графиката.
@ CBfan
Дори и парите да се вложат на депозит в банки, това не е краят на историята. Защото въпросът е какво ще направят банките с тази допълнителна ликвидност? Местният междубанков пазар е малък, следователно ще ги депозират в чужбина, за да правят доход. Т.е. резервите ще намалеят.
@ Господин Гюров
Не е лошо да има едновременно увеличение и на цените, и на обемите на износа, както става в момента.
@ Йордан Петров
Във всеки от последните шест месеца има подобрение на износа. Износът започна да спада преди всички останали сектори и е нормално да започне да расте преди останалите. Важен индикатор, особено за икономика като България, в която износът заема огромна част от БВП.
@ chist PR
Погледнете добре графиката в Капитал и ще видите, че декември и януари винаги са най-слабите месеци в една година. Това се нарича сезонност. И тя се преодолява лесно когато данните за един месец се сравняват с данните за същия месец на предходната година. Както аз съм направил по-горе, за разлика от Капитал, където нищо подобно не е направено и не може да се разграничи сезонният ефект от ефекта на кризата/възстановяването.
@ Красимир Йорданов
Всъщност, данни за цените има. Например, на сайта на БНБ. В макроикономически индикатори.
От графиката в “Капитал” е видно че от октомври до сега износът продължава да върви надолу. На годишна база повишението не би трябвало да е изненадващо за някой и интерпретацията за “излизане от кризата” е меко казано неумесна. Нека да излязат и данните за февруари, път тогава да коментираме дали има светлина в дъното на тунела
@ Зяпач
Коментарът ви потвърждава тезата ми, че графиката на Капитал е объркваща, защото хората не забелязват сезонния фактор.
Интересен ще е крайния баланс за януари, не само едната страна на уравнението.
Струва ми се, че разликата между вноса и износа ще е доста голяма в полза на втория. Първо, заради слабите ПЧИ и заеми, които няма как да финансират внос на инвестиционни стоки и второ на свиване на вътрешното търсене на потребителски вносни стоки.
Така, че това, което ще надува вноса са суровините и материалите.
@ Георги Ангелов
През декември и януари има сезонен спад, само че през 2007-2008 тези два месеца са на едно ниво. Докато през 2008-2009 януари е много по-слаб от декември, причината за което спокойно можем да отдадем на газовата криза. Престанете да се правите, че тя не е съществувала.
@ Господин Гюров
Да, нещо такова. От монетарна гледна точка левовете в БНБ на се пари. Те стават пари като излязат оттам, защото централната банка създава паричната база. Но това е по-скоро техничекки въпрос.
Имах предвид цените на производител в промишлеността, които публикува НСИ всеки месец. Общият индекс включва индекс на цени на стоки за външния пазар + индекс на цени на стоки за вътрешния. Те май дават само общите и вътрешните, но това дава достатъчна индикация за третото.
@ Георги Ангелов
Да, съгласен съм. Според мен най-добрият вариант е фискалният резерв да е вложен в чужбина от правителството и да е извън баланса на БНБ. БНБ може да има договор за управление примерно, ако приемем че са по-добри в това от МФ.
От НСИ останаха учудени на цитираните в съобщението на Министерството на финансите данни, защото, макар и предварителни, те още не са готови за публикуване.
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162786
# 31 Георги Ангелов
на тяхната графика се вижда сецонния ефект по добре щото имат по широк период само че те от4итат едно от най-значителните сьбития на миналата година
Във всеки от последните шест месеца има подобрение на износа. Износът започна да спада преди всички останали сектори и е нормално да започне да расте преди останалите. Важен индикатор, особено за икономика като България, в която износът заема огромна част от БВП.
================
@ Г. Ангелов
Подобрението на износа се вижда от данните, но в никакъв случай не е означава край на кризата(рецесията) или тренд – ефектът е краткосрочен, предполагам още 5-6 месеца…Да не забравяме, че в търговския баланс участват не една, а две величини…В българския износ преобладават трудоемки, енергоемки и материалоемки стоки с ниски единични цени и ниска принадена стойност.
@ chist PR
Всъщност, нямат по-широк период – използват се едни и същи данни в двете графики. А колко е значимо събитието от януари миналата година в сравнение тазгодишната блокада на гръцките граници въобще не става ясно от графиката, и няма как да стане ясно.
@ Йордан Петров
@ Красимир Йорданов
Не знам защо смятате, че данните за търговския баланс са по-важни от данните за износа. Не че търговският баланс не носи информация, но износът е много важен показател за развитието. Затова и най-често този показател се следи в този блог.
Данните за търговския баланс са важни за ръста на БВП, който технически показва, дали излизаме от рецесията.
В крайна сметка, ако тази година паднат инвестициите, потреблението и имаме ръст на износа, но и по-голяма ръст на вноса, при което се окажем с отрицателен търговски баланс и текуща сметка (доколкото търговския баланс има най-голям дял в текущата сметка), то няма да има покачване на БВП, а рецесия.
@ Красимир Йорданов
Голям ръст на вноса няма как да има, защото няма пари. А една от причините да няма пари е правителството, прибиращо всичко, което може, и гледащо да не върне нищо обратно, поне докато ножа не опре до кокала.
За първите 2 месеца свиването на вноса е 15%.
т.е. правителството помага, защото като не плаща намалява вноса – значи има положително влияние върху БВП
@ Красимир Йорданов
Свързани са нещата – например, ако няма потребление или инвестиции, откъде ще дойде увеличението на вноса, при това по-бързо от увеличението на износа?
@ Господин Гюров
При огромен бюджетен дефицит първите месеци на годината някак си е странно да твърдите, че правителството прибира всичко и не връща нищо. То всъщност връща повече отколкото прибира и това е големият риск /спадналият фискален резерв това показва/.
Между другото, данните които цитирате са от Агенция Митници – която отговаря само за вноса от трети страни /т.е. извън ЕС/. Т.е. малка част от картинката. Вносът за момента се възстановява с няколко месеца изоставане от износа. Т.е. и този индикатор по-скоро е позитивен, нещата не отиват надолу.
Един от редките случаи, в които съм напълно съгласен с г-н Ангелов. Очевидно стабилизирането на ситуацията в ЕС се отразява силно положително на българската икономика, като през първите месеци на годината обикновено има застой в производството.
Само да отбележа че БВП мери произведените стоки и услуги в България. т.е. включва износа и НЕ ВКЛЮЧВА вноса изобщо. Ако правителството ограничава вноса това не води директно до по-висок БВП, както на пръв поглед някой може да си помисли от една известна формула.
Искам да споделя с всички, че наблюдавам набиваща се на очи корелация между ръста БВП и продажбите на нови автомобили в България. Обяснението ми е, че нови автомобили се купуват поравно за лични нужди (мерител за потребление) и стопански цели (мерител за активността в икономиката, но и очакванията на фирмите). Отделно 70% от новите автомобили в света се купуват на изплащане, т.е. измерваме и готовността на банковите и небанкови инстутуции да отпускат заеми. Отделно и пазарът е свободен, без традиционните за много други държави държавни преференции или протекци срещу вноса на 2. ръка.
След като януари 2010 бяха продадени 1200 возила общо (колкото и през 2004 г.) и спадът беше 55% на годишна база, през м. февруари 2010 са 1350, а спадът е “само” 40%.
Според тази моя теория, спадът в икономиката (производство + потребление) е минал дъното м. януари и оттук нататък ни чакат добри новини.
Каква стабилизация, какъв износ…Ние не сме конкурентноспособни! Ето няколко готови извадки, по които споделям написаното:
Продуктовата структура на производството и износа на България по групи стоки по начин на използване е типична за слабо развита страна. Както вече споменах, структурата на производството предопределя структурата на износа. А двете заедно са косвени измерители за конкурентоспособността на икономиката.
България не може да разчита на чувствително увеличение на износа и още по-малко на неговата конкурентоспособност с такива стоки. Те са относително конкурентни само в посредствените стокови ниши, отдавна изоставени от производителите в развитите страни. Те могат и трябва да се използват сега и през следващите години по принудителна необходимост, но не и в дългосрочна перспектива. С такива стоки България може да оцелее за известно време на европейския и световния пазар в съответните стокови ниши, но не може да постигне растеж, производителност и конкурентоспособност, които да я приближават към развитите страни.
Нисък е делът на инвестиционните стоки в износа
Нищожен е делът на високотехнологичните стоки.
Продуктовата структура на повечето Централно европейски страни ни изпреварва с 15-20 години, а на най-развитите страни членки на ЕС – с 40-50 години. Икономика, която произвежда и изнася предимно суровини, първично преработени и нискотехнологични стоки не е конкурентоспособна и не се очертава да стане такава през следващите 10-15 години, дори ако се вземат незабавни мерки за излизане от това състояние. Постигането на конкурентоспособност изисква продължително натрупване на подходяща критична маса.
Експортът на нашата страна в сегашния си вид, не допринася за икономическия растеж. Той натрупва все по-голям дефицит в търговския баланс и в текущата сметка и потиска растежа. Проблемът на България сега не е в големия внос, а в малкия износ. Ние изнасяме на човек от населението 5-6 пъти по-малко от централноевропейските страни. Продължително фиксираният валутен курс (от 1 юли 1997 г.) при натрупана през този период инфлация от около 80% и ниски темпове на повишение на производителността на труда допълнително потиска конкурентоспособността. На свой ред, забавеният растеж и ниската конкурентоспособност ограничават експорта и допринасят за все по-голям търговски дефицит. Това пък води до нарастващ дефицит в текущата сметка. Такава е ситуацията в България през последните години. Такава се очертава да бъде и през следващите години ако се прилага сегашната консервативна икономическа политика в режим на валутен съвет.
Това са извадки от дълга статия на проф. Иван Ангелов. Публикувана е на 10.04.2007 г. и отразява много коректно действителността.
Eто малко по-точни данни за продажбите на коли:
През януари са купени 1160 нови леки автомобила, а през февруари – 1318
http://www.monitor.bg/article?id=235631
Само да попитам ако правителството изтегли пари от фискалния резерв не се ли увеличават парите в обръщение, тоест сумата на пасива, респективно активите на емисионно да останат непроменени при положение че тези левове не са обърнати във валута?
нека да декомпозираме това твърдение :
1во – “Фискалният резерв е част от валутния резерв, когато фискалният резерв пада, пада и валутният резерв”
хахахах ако фискалния резерв падал и валутния резерв падал. следва човек да се запита каква е връзката между двата резерва? каква корелация има между тях или някаква причинно-следствена връзка? с какъв закон са уредени двата резерва?
нека да проследим какъв е пътят на парите преди да попаднат в така наречения фискален резерв???
първо още от самото наименование, което е словосъчетание съставено от две думи, си личи че това е резерв, получен от фиска и може би да служи на фиска.но тука не разглеждаме какви са му целите. как обаче тея пари са попаднали в тоя фиск? чрез събрани но неизхарчени пари. как са събрани? – най вече от нормалните източници на пълнене на фиска – данъци. а тея данъци идват от пари в левове, които са били вече валутно покрити от резервната валута по фиксиран курс. това накратко отговаря на въпроса каква е връзката между двата резерва.
ако фискалния резерв намалее, валутният такъв ще намалее само ако с парите похарчени от фискалния резерв се купят активи деноминирани в друга валута или просто се конвертират в друга валута. а това кога става – когато например има внос, щото за да платиш на чуждестранен доставчик ти трябват $ или евро , или ако някой инвеститор реши да си продаде активите деноминирани в български лев.
после следва някакво умозаключение от страна на г-н Ангелов
“Именно затова бюджетните дефицити трябва да бъдат избягвани.” от именно би трябвало да разбираме че в предишното изречение трябва да намерим причината защо бюджетните дефицити трябвало да бъдат избягвани ??? много е объркано тука и не ща да повече да разгадавам сложния ребус в главата на г-н Ангелов, но може би ще го улесня като му кажа че бюджетен дефицит трябва да се избягва ако не искаш да обречеш много хора сиромашия.
едно въпросче, за да се отговори на въпроса ви се запитайте дали и в момента не са в обращение ??? а на това отговор ще ви даде дали тея пари си стоят статично, или са депозирани някъде (ако да къде и дали тоя някой ги дава на някой друг), купени са някакви активи с тях или не? но тъй като е резерв и предполагам че идеята му е била да се ползва в случай на непредвидени обстоятелства и способ за бързо туширане на проблеми, т.е. трябва що годе добра ликвидност -> депозит в БНБ. па вече ко праят те с тоя депозит ???
CBfan, май си забравил определението за БВП.
Йордан Петров, т.н. проф. Иван Ангелов е бил икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. С две думи, ограничен и вреден и в никакъв случай не е икономист, щото в социализма икономика няма.
а въобще има ли смисъл да се коментира тоя пост – “Износът вече трети месец расте, което показва, че България върви към излизане от кризата. През януари по предварителни данни увеличението е над 13%.” износът на какво и спрямо кога???? е това е ключа за бараката. а заключението е отново колосално.
CBfan, просто много ме разочаровате с тея неточни цитати на уравнението на живота, по-значимо дори от е=мц2, а именно y= c + i + g + x
)) като х е чистия износ , но нищо и без това нито това уравнение става за нещо нито бвп
важното е това което сте писал за двата резерва и че много се различава от това което съм писал аз и въпроса е кой греши ???
Йордан Петров, т.н. проф. Иван Ангелов е бил икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. С две думи, ограничен и вреден и в никакъв случай не е икономист, щото в социализма икономика няма.
=======================
# 50 Йотов,
Знам принадлежността му. Тя не ме интересува, както и не би повлияла на начина ми на мислене. За мен в конкретния случай е важно съдържанието на публикацията и това че аз го споделям. В последното ти изречение се усеща нещо друго – не политизирай мненията…по-скоро изрази становище с какво от написаното си съгласен и с какво не…
Аз по много въпроси не съм съгласен с Г.Ангелов, но това което казва за резерва си е точно така.
Правителството не може да печата пари, т.е. срещу всяка стотинка от фискалния резерв стои съответното покритие във валутния резерв.
Разбира се, правителството не е единственият играч, който влияе на валутния резерв, но е достатъчно важен фактор и връзката между единия и другия резерв е очевадна.
@ nick
Май не сте прочели какво става с износа към ЕС и кой износ всъщност расте.
@ Георги Ангелов
“При огромен бюджетен дефицит първите месеци на годината някак си е странно да твърдите, че правителството прибира всичко и не връща нищо. ”
Този огромен дефицит сега е следствие на душенето на икономиката преди това, чрез което правитеството всъщност се самоудушава, но пък държи да продължава по същия начин. Вече сме го коментирали – ако примерно един милиард беше платен навреме, сега приходите щяха да са поне с 400 милиона повече. Вместо това те са с 400 млн по-малко, милиарда пак е дължим, а хората са гладували няколко месеца. Кой печели от всичко това?
@ Йотов, парите ми са кът
Какво му е на моето определение? БВП мери стоките и услугите произведени в България. Вносът очевидно не са стоки и услуги произведени в България, затова не се включват в БВП. Струва ми се съвсем логично.
Нека да видим формулата /любима на поколения Кейнсианци/ – тя включва потреблението и на български, и на вносни стоки във всичките си компоненти /c, i, g/. Тъй като второто не е част от БВП се налага вносът да бъде изваден. т.е. вносът участва във формулата веднъж със знак плюс и веднъж с минус. Износът участва веднъж със знак плюс, защото това са стоки и услуги произведени в България, които не са вклюбени в потреблението.
С други думи ако аз имам пари под дюшека и си купя с тях нова кола това няма да промени БВП директно. Изключваме по-дребни ефекти /комисионата на дилъра примерно, която е услуга произведена в България/. Има вторични ефекти, но това е длуг въпрос – мога да си купя нещо друго ако не си купя кола и то да е българско. или мога да сложа парите в банка и тя да ги отпусне като кредит….
@ CBfan
Само че нещата не са статични. Ако човек не си купи вносни инструменти и съответно не започне бизнес, или не си купи вносно лекарство и боледува по-дълго, как ще се отрази това на БВП?
Въпросът е риторичен.
тука гледам едни данни, че януари 2009 приходите от здравни осигуровки (6%) от граждани са били 74млн.
През януари 2010 и 8% здравна вноска приходите падат на 30 млн.
Това означава че брутният осигурителен доход е паднал от 1233 млн на 375 млн., т.е. имаме катастрофален спад
В тая светлина е интересно как се получава 13% ръст на износа
@Георги Ангелов
Е аз какво написах по-горе в един от постовете ми? Именно, че няма да расте вноса или ще расте с по-бавни темпове от износа защото няма откъде да дойде финансирането му.
@Господин Гюров
“ако примерно един милиард беше платен навреме, сега приходите щяха да са поне с 400 милиона повече. Вместо това те са с 400 млн по-малко, милиарда пак е дължим, а хората са гладували няколко месеца. Кой печели от всичко това?”
Дянков. Удължи престоя си като министър. Като всеки отличник знае, че е важно не какво научаваш, а какви оценки ти пише “другарката”(в случая, премиерът).
Професорчето Иван Ангелов явно е обсебен от мисълта да изнася, независимо на каква цена. Т.е. няма нищо против да обезцени спестяванията в лева на всички 2 пъти, само и само, за да изнася. И какъв е смисълът от това – да сме бедни, но да изнасяме. Износ заради самия износ. И като почнем да забогатяваме, още една обезценка и т.н., така ли. Покажете ми една богата страна-износител със слаба валута. То това май беше идеята и на другия гений Кольо Парамов. Иначе изобщо не политизирам – просто трябва добре да се помни идеите на тия “експерти” докъде са ни довели, че много ни е къса паметта.
Да, сега погледнах, но това, че ръстът е към страни извън ЕС е добре, защото ограничава негативния ефект от поевтиняването на еврото.
Структурата на износа е по-скоро следствие от развитието на една страна и на сравнителните й предимства, а не причина. Германия изнася сложни машини защото е богата и сравнителното и предимство е там, а не обратнот. По-добре да създадем условия и индустриите където имаме сравнителни предимства сами ще се развият, вместо да чакаме някой икономически гении да измисли кои са стратегическите отрасли които държавата трябва да подкрепя.
@Йотов
“Професорчето Иван Ангелов..”
Науката е една, независимо дали ви харесва ученият. Цитатът, ако има недостатък, то е, че съдържа общи констатации, баналности. А не че има нещо невярно. Абсолютно всеки нормален икономически анализ включва отрасловата структура. Истина е, че България зае нишите с ниска добавена стойност. (Освен туризма, но там възможтностите за растеж вървят на изчерпване). Споровете са, как да излезем от там,
@Йотов
“Професорчето Иван Ангелов..”
Науката е една, независимо дали ви харесва ученият. Цитатът, ако има недостатък, той е, че съдържа общи констатации, баналности. А не че има нещо невярно.
Всеки нормален икономически анализ включва отрасловата структура. Истина е, че България зае нишите с ниска добавена стойност. (Освен туризма, но там възможностите за растеж вървят на изчерпване). Споровете са, как да излезем от там, а не дали такъв проблем съществува.
(Да не говорим, че Иван Ангелов е съавтор на прословутата програма “Ран-Ът”).
Извинявам се за повторното постване.
Покажете ми една богата страна-износител със слаба валута.
===============
Най-големият износител Германия е богата страна със скъпа валута. До тук добре. Вече е изместена от Китай, който пък е с една от най-подценените валути. Така че логиката ти не е вярна. За големият успех и на двете държави е важно да се анализира продуктовата структура на износа, а тя е много различна между тях. За да стане най-голям износител, Китай разчита именно на подценената си валута (китайски ренминби юан). Производственият потенциал на България в момента, по отношение на продуктовата структура, е много по-близък до този на Китай, отколкото на Германия.
Как би се ограничило увеличението на вноса спрямо износа (не само като размер, а и като съотношение)? Със скъпа валута, висока инфлация и енергоемко производство? Едва ли. Стартовата линия не е на едно и също място. Тепърва ще усещаме ефекта от неконкурентноспособността си.
А иначе, проф. Ангелов какъв е и какво е правил, не коментирам. Единствено споделям горецитираната публикация. Точно и ясно, без емоции.
Да се върна на основната тема. Информацията от финансовото министерство, която ГАнгелов е цитирал, завършва с твърдение на Дянков, че тези положителни промени показвали правилната политика на правителството. Аз не виждам никаква връзка с политиката на правителството. Второ, ако наистина има значим растеж, причината е неясна. Очакваше се да се възстанови износът към ЕС, а не към трети страни. Поевтиняването на еврото може да е помогнало, но основният ни партньор е ЕС. Така че е рано да дадем прогноза и за живота на това правителство.
“Най-големият износител Германия е богата страна със скъпа валута. До тук добре. Вече е изместена от Китай, който пък е с една от най-подценените валути. Така че логиката ти не е вярна.”
————————————————-
Първо, от какво е изместена Германия, че не ми стана ясно и второ, Китай не е богата страна, а точно обратното – има над 5 пъти по нисък БВП на глава от Германия.
Сравнението ми е по отношение на износ. Китай измести Германия от челната позиция именно по отношение на износ.
Хубав цитат “богата страна-износител със слаба валута”.
Нещата въобще не стоят по този начин.
Богатите държави са със стабилна икономическа система и висок БВП на глава от населението. Силата на валутата не е аргумент, а следствие от това. Причинно-следствената връзка е обратна на тази, която посочваш в контекста на твоя пост.Богата държава (стабилна икономическа система) е предпоставка за силна валута, а не силна валута – богата държава. По отношение на валутния курс влияят и доста други аргументи, като например правителствени споразумения (1985, 1987 и 2002 год.), трендови формации, интервенции, лихвени нива и спреда между тях и др. подобни.
Да не коментираме българската практика за мораториум върху дълга.
Ако искаме силен ЛЕВ, да го оставим да поскъпва тогава….Да, ама не. Със сигурност няма да поскъпне. На всички е ясно какво ще стане.
Много технически грешки в постовете досега. Единствено “Парите са ми кът” се опитва да внесе някаква яснота.
Фискалният и валутният резерв не са скачени съдове и спадът в първия не обвързва с нищо втория.
Страница 20 от тук показва структурата на борда:
http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_199909_bg.pdf
Балансът на управление “Емисионно”
Активи:
FX – валутни резерви
Пасиви:
C – Пари в обращение
R – Резерви на търговските банки
G – Правителствен депозит (фискалният резерв)
B – Депозит на управление “Банково”
Ако правителството използва средства от фискалния резерв за покриването на бюджетни разходи, намаляването на G ще бъде съпроводено от нарастване на C със същата сума. Така пасивите като цяло ще останат непроменени, следователно няма натиск за промяна върху активите.
56 CBfan- 10 Mar 2010; 09:25
“Какво му е на моето определение?”
Различава се от определението на НСИ.
http://www.nsi.bg/img/MRUBRIK/GDP_1.1.3_Methodology.pdf
Вносът представлява изземване от от общия макроикономически кръгооборот и стойността му влиза в изчисляването на БВП с отрицателен знак.
Slex,
Добре, но С в случая не се увеличава със същата сума, с която пада G, така че общите активи на “Емисионно” паднаха с над милиард през последните два месеца.
За какво може да са отишли?
Има и нещо друго – поправете ме, ако греша, но не целия фискален резерв в пасивната част е във лева. Има и валутна компонента.
@ slex
БВП може да се представя по различни начини, аз давам фундаментално определение, което е 100% вярно. Това не пречи определението на НСИ и вашето също да е вярно. Въпросът беше че намаляването на вноса съвсем не значи автоматично увеличаване на БВП. Ако забраним вноса утре със закон значи ли това че БВП ще нарасне с толкова колкото е бил вноса?
@ Slex
Разбира се че намалението на депозита на правителството създава натиск за намалението на активите. Смятате че няма връзка между двете?
Май не съм бил много точен наистина, но идеята е същата. Увеличаването на паричната база /C или R/ ще доведе до излишък на местна валута и покупка на резервна валута. И това не е някакво съвпадение, а е резултат от механизма на борда и въобще на фиксирания курс – няма възможност за парична политика, impossible trinity.
@ Slex
Като пражителството похарчи 1 млрд лева от фискалния резерв, увеличеното потребление се води до увеличение на вноса (не 100%, но близко). Телевизори, коли и мобилни телефони в БГ не се произвеждат. Така че на първо време наистина само се мести пасива от “сметка на правителството” към “резерви на банките” и “пари в обращение”, но като почнат да се харчат излизат от баланса по внос.
@CBfan
Забраняването на вноса, естествено, няма да увеличи БВП. Но всичко, което ще се потребява, ще бъде произведено в България и няма да има нужда да се вади вноса. По принцип C, I, G, включват както български, така и вносни стоки и е необходимо да се приспадне стойността на вноса, за да изолираме само българските.
Сега като четох горните постове, виждам, че общо взето казваш същото.
По отношение на двата резерва, може би съм бил прекалено категоричен, когато писах, че нищо не ги обвързва, но определено едното не води автоматично до другото. Както е писал Лъчезар Богданов, валутният резерв впоследствие ще намалее, но не в същия размер, както фискалния резерв, ако една част от нарастването на парите в обращение се използва за внос. Нямам възражения срещу това.
@ Slex
Каналът през вноса е прекалено бавен за да обясни явната корелация на двата резерва. Капиталовите потоци по-скоро са връзката – т.е. БНБ не може да контролира паричното предлагане, ако паричното търсене не се промени при промяна на депозита на правителството, тогава ефектът върху парите в обращение ще се неутрализира чрез отлив на капитали и спад на валутниия резерв.
Ако никой вече не твърди, че вкарването на левове в БНБ ги превръща във валута, никой не би трябвало да твърди и че ваденето им от там намалява валутния резерв. Това е нонсенс.
Я какво открих, че сме изнасяли !!!
Най-голям дял от износа заемат минералните горива и масла – към януари 2010 г. те бележат ръст от 58% спрямо януари 2009 г. Следват суровините с ръст от 56%, машини и оборудване с ръст от 32%, разнообразни готови продукти с ръст от 17% и алкохол и тютюневи изделия, които бележат ръст от 10%.
1.минералните горива и масла – не ги изнася БГ а Лукойл
2.суровините – кои точно суровини ? (вероятно става дума за скраб)
3.машини и оборудване – това дава лъч надежда, но е добре да се знаят какви точно са тези машини и за кои сектори поне да се знае
А не е спомената и базата от която се тръгва, както и сумата в абсолютна стойност.
# 80 Петър Караиванов,
Радвам се да видя и твоето участие тук..Отдавна не съм се включвал в твоя сайт, но търгувам постоянно и следя валутния пазар.
А по отношение на износа и аз съм на подобно мнение, но за по-добър анализ трябва да се изчака най-малко 5-6 месеца, за да се неутрализират (в известна степен) ефектите от правителствените програми…
ПК, ти да не би да броиш само износа от фирми, собственост на български граждани?
“Увеличаването на паричната база /C или R/ ще доведе до излишък на местна валута и покупка на резервна валута….”
това какво означава? че увеличаването на левчетата води до излишък (първо събитие- поява на излишък единия вид хартийки – родната валутна единица) и до покупка на резервна валута (второ събитие – хората почват да купуват друг вид хартийка – евро). тези две събития по отделно и независимо ли се случват? едното причинява другото? или връзката между тях е че просто имат обща причина за да възникнат?
как се определя кога има излишък от валута??? ако левовете в портфейла ти са излишни – дай ми ги ???
“БНБ не може да контролира паричното предлагане, ако паричното търсене не се промени при промяна на депозита на правителството, тогава ефектът върху парите в обращение ще се неутрализира чрез отлив на капитали и спад на валутниия резерв”
това пък се чудих откъде да го започвам с разшифроването но се отказвам дори да пиша…
но можем само да гадем дали и парите в обращение и депозитите ще намалеят или не, дали валутните резерви ще спаднат и с колко тъй като:
- и сега не знаем тоя фиск резерв дали е съхраняван така че да не загуби очакваното от него оползотворяване при нужда – имаше слухове че 17% от него били в разни търговски банки
- няма как да знаем кат се изхарчат пари от фиск резерв – кой ще ги получи от правителството – и дали тоя който ги получи няма да реши да си купи гащи за 1млн от хасково произведени изцяло с бъгларски материали или пък ще реши да си купи гръцки остров
затова и ми стана смешно с каква категорично някои пишат колко автоматично се очаквало от едното да последва другото, все едно говорим за някакъв биологичен инстинкт
а що се отнася до бвп и как подяволите се измерва – ами аз съм прекарал много време да го разучавам – по-сложно е и от дешифрирането на линиите на племето Наска; но едно е сигурно че има повече политическо в него отколкото икономическо
@ Господин Гюров
Спадът на фискалния резерв води до спад на валутния резерв, спорът беше само за механизма. Ето примерно Орешарски:
http://www.novinar.net/news/plamen-oresharski-eksperimentite-s-fiskalniia-rezerv-sa-opasni_MzA4MDszNg==.html
“не забравяйте, че средствата от фискалната резервна сметка са част от валутните резерви на страната, а те от своя страна са гаранция за гладкото функциониране на валутния борд.”
въпросният пейпър на БНБ даден от Slex, стр 25:
“Когато средствата на правителството се депозират в БНБ – по правилата на паричния съвет те се инвестират в чужбина”
Съответно и обратното е вярно. Връзката между двете много ясно се вижда и в данните, и тя не зависи от това дали фискалният резерв е изхарчен за гащи или за гръцки остров.
@ CBfan
“Когато средствата на правителството се депозират в БНБ – по правилата на паричния съвет те се инвестират в чужбина”
И как точно ще стане това, левчетата на правителството да се инвестират в чужбина? В чужбина би могло да се инвестира валутното им обезпечение, което обаче си съществува независимо дали левовете са в БНБ или не. За да е смислено горенаписаното, би трябвало да има механизъм, по който левовете на правителството да се обменят срещу нова валута, не срещу вече съществуващата в резерва на борда. Другото са счетоводни еквилибристики с нулев реален ефект.
интересно къде са инвестирани средствата на правителството тогава? Ако правителството има 5 милиарда и резервът на БНБ е примерно 10 милиарда, тогава колко общо резерви има България. 15 милиарда?
5 млрд и 10 млрд в какви пари?
Правителството има 5 млрд лева, БНБ има 10 млрд евро, част от които обезпечават правителствените левове. Валутният резерв е 10 млрд евро. Къде го държи БНБ няма отношение към размера му.
Да си представим че правителството изхарчи резерва изведнъж за български стоки, не за внос. Хората и фирмите ще се окажат с повече пари изведнъж. Да приемем че и те не купуват вносни стоки. Те плащат един на друг каквото плащат, но това количеството пари в крайна сметка отива в банковата система. Банковата система се оказва с излишък на левове, които се чуди какво да прави. Лихвите за левове падат и това прави чуждите активи сравнително по-привлекателни, отколкото преди. Това води до отлив на капитали, което намалява валутния резерв на БНБ, докато лихвеният процент се върне на предното ниво, определено от риска.
Това всъщност е механизмът който води до известния извод че не можеш да имаш парична политика при фиксиран курс и мобилност на капитала.
Друг е въпросът че самото харчене на резерва е много вероятно да повиши рисковата премия за левовете, което означава че валутният резерв ще спадне с повече, ще спаднат и парите в обращение, за да се стигне до новия по-висок лихвен процент.
@ CBfan
Можем да си представяме всякакви неща, вкл. че банковата система щяла да се окаже с излишък на левове (докато доскоро тя плащаше по над 9% за тримесечни депозити в лева), но това са вече предположения, а не фактическото отношение между парите на БНБ и парите на правителството.
Това не са предположения, това е механизма на фиксирания курс. А излишъкът на левове не означава че всички са много богати и няма какво да правят парите си. Означава че при даден лихвен процент предлагането на кредитен ресурс е по-голямо от търсенето. Ако правителството изсипе един куп пари на пазара естествено че лихвите ще паднат. Нали точно това смятаха да правят по едно време
Става дума че непосредственият директен ефект ще е натиск за спад на лихвите, но това ще породи отлив на капитал и в крайна сметка ще останат същите или дори ще се повишат, както вече казах.
цбфан, като цяло си прав и добре знаеш принципите на търговията ;както и теорията на лихвата, но от семантична гледна точка подбора на думите ви, и от синтактична структурата на изречението е обърkващо. например тоя излишък от левове – имате предвид че след похарчените от правителството пари – хората в които са попаднали парите (някакъв процент от тях) са ги депозирали като спестовен влог в банка и така това води до промяна в размера на спестяванията. а именно – те се увеличават, което означава че просто тоя паричен ресурс с който разполагат банки е по-голям след добавянето на новите спестявания, а не че новите спестявания са излишни. а обема на спестяванията обуславя нивото на pure rate of interest, която при тези обстоятелства ще придобие по ниски нива. но големия пропуск тук е че фактът че правителството е похарчило парите и те са попаднали в ръцете на хората, т.е. личният им money supply се е увеличил тва не означава че техния time preference ще се промени. като се знаят навиците на хората и цялостната организация на размяната нищо категорично не може да се каже.
а ако парите попаднат в банката просто щото някой си е направил вноската по кредита това не намалява лихвата, просто не я увеличава.
и мен ме мързи да пиша тук много затова сигурно може и да не ме разбереш , но квото такова. некой път на бира, ако пиеш, може да довършим
))
CBfan, някой беше казал, че красивите теории често имат един малък недостатък – практиката ги опровергава. Ето цитат от изказването на шефа на БНБ, направено на дискусията “България – накъде след кризата” през януари:
“Валутните резерви на Централната банка не само че не намаляха, но валутните резерви останаха същите, при това, обръщам внимание, след като имаше значителни харчове в края на 2008 г., голяма част от бюджетния излишък беше похарчен последните два месеца, при това след освобождаване на повече от 3 милиарда ликвидност чрез намаляване на минималните задължителни резерви на банките. При това виждате, че резервите на Централната банка са същите – в края на 2008 г. 12,7 милиарда евро, в края на 2009 г., само преди няколко дни приключихме годината – 12,9 милиарда евро.”
г-н Гюров, ако бяхте дали тоя цитат по-рано много писане щяхме да си спестим
))
но все пак цбфан е коректен, просто не подхожда както се казва – системно, тъй като разглежда много праволинейно проблема с голяма категоричност.
Съжалявам, чак днес прегледах стенограмата от тази дискусия