Nov 11th, 2009
Модифициран валутен борд?
Георги АнгеловНа 9 ноември 2009 година Българската макроикономическа асоциация проведе дискусия по идеята на Илиян Михов за модифициране на валутния борд. Резюме от дискусията е достъпно на сайта на БМА.
Аз не виждам дискусия. Звучи като всеки да носи вода от девет кладенеца, за да докаже че това предложение на Михов е лишено от смисъл. Голяма част от аргументите доста издишат. Сегашната система има огромна дискреция, произтичаща от възможността управляващата партия да прави каквото си иска с фискалния резерв. Ако това се замени с автоматични правила за стерилизиране чрез централната банка, а правителството не си държи парите в БНБ, би било много по-добре теоретично. Загубите от стерилизацията ги има и сега, дори са по-големи.
На практика съм съгласен че нито има време нито смисъл да се правят промени и това би било по-скоро вредно, но теоретично ако трябва да се прави един нов валутен борд системата която предлага Михов + изкарване на парите на правителството от БНБ звучи по-добре.
Какъв ще да е този автоматичен механизъм за стерилизиране, който да изключва дискреция?
@ Лъчезар Богданов
Има варианти, може да се помисли, имам предвид че това което имаме в момента всъщност е много по-лошо ако се замислиш /и въпреки това работи обще взето добре/. Може да следва някакъв тип Тейлър правило банката, да реагира автоматично при някакви нива на паричните агрегати.
Няма проблем с целите и триединството според мен защото при такава система валутният курс очевидно остава основна цел и другата, каквато и да е точно, няма как да и противоречи.
Въпросът също е дали сме съгласни че щеше да е по-добре да се ограничат капиталовите потоци в добрите времена, или смятаме че колкото повече толкова по-добре. И в двете има известна логика.
Ще си призная – прочетох резюмето само до края на втората страница, защото бързо ме отказаха с аргументите си и с подхода си като цяло.
Най-голямо впечатление ми направи следното:
Според участващите, лихвите по облигациите трябва да са високи, за да могат да се конкурират на пазара за капитал. Това е глупост. Държавните облигации носят много по-малко риск и съответно би трябвало да носят и по-малка доходност. Май не са чували много много за risk-return trade-off или си правят оглушки.
Откъдето и заключението им за прекаленото много капитал в следствие от високите лихви е напълно грешно.
Друго нещо, което ме издразни е тактичното вмъкване в началото, че Илиян Михов не бил публикувал изследване за подобен механизъм. А направили ли са си труда да видят дали някой друг го е направил? Това, че някой не е правил такова изследване не значи, че не може да прилага изследвания правени от друг.
Идеята за модифицирания борд е заклеймена, това става ясно, но на мен ми прави впечатление друго. Приема се за напълно нормално БНБ да прави каквото си иска с МЗР, да променя наредби за класификация на просрочия и т.н., което очевидно са форми за провеждане на парична политика, макар и в ограничена степен. Сякаш никой не се е сетил, че валутния борд в България не е класически борд, той пак си е модифициран.
Аз също като цяло съм против идеята, но си мисля, че инфлационния критерий няма да го спазим и 2013 си е голямо изхвърляне от страна на Дянков за членство в еврозоната.
“Ако не гледаме само последните години, а вземем по-дълъг период, страните с фиксирани курсове в
ЕС нямат систематично по-висока инфлация.”
Това е меко казано странно твърдение.
@CBfan не реферирай към правило на Тейлър без да знаеш как работи или някога да си чел статията на Тейлър. При това правило се използва за инструмент лихвения процент като се реагира на отклонението на текущия БВП от потенциалния БВП и на инфлацията от инфлационната цел. В уравнението се включва и равновесния реален лихвен процент, който трябва да бъде оценен (ако някога си се занимавал с малко изследвания по монетарна теория ще знаеш, че това е доста трудна ако не невъзможна задача). В правилото на Тейлър няма място за тагетиране на паричен агрегат. Съществува правило на МакКалъм, което косвено таргетира паричен агрегат, но то от доста време е отречено от теорията и практиката.
@Йотов ако вземеш периода от 1998-2009 година инфлацията в новите страни членки на ЕС с фиксиран курс не е по-висока от страните с плаващи валутни курсове. Има изследвания по този въпрос. Можеш и сам да изчислиш като вземеш данните от Евростат. Да твърдиш, че нещо е странно без да погледнеш данните и изследванията е абсурдно!!!
Ако вземем периода 2004 – 2009 пак ли е по-висока или просто ей така си ги избираме периодите както дойде.
То сигурно и Илиан Михов нищо не е чел с неговото PhD от Принстън – ей така са му го дали щото им е симпатичен.
@ CBfan
Никой не подкрепи модифицирания борд. Като дойде самият Илиян Михов, може да стане дебат.
@ Михаел Младенов
Не виждам в данните да е имало момент, в който лихвите по български държавни облигации да са били по-ниски от тези в Германия /а книжата на БНБ дори няма да са държавни/. Т.е. ще има отрицателен лихвен доход. И той ще е голям, тъй като притокът на капитали, който трябва да се стерилизира, е огромен (стотици проценти от БВП в рамките на бизнес цикъла).
Представете си нормална година (2007). Европейски банки инвестират като луди в Източна Европа. Появява се нова изгодна и нискорискова облигация на пазара (облигация на БНБ). Защо смятате, че те няма да я изкупят изцяло вкарвайки допълнителни средства в България? Нали това правеха с облигациите на всички държави от региона, които имаха бюджетни дефицити през този период – изкупуваха ги, но не за сметка на намалено кредитиране.
@ Йотов
Разглеждането на периода от 2004-2009 не премахва предишния период, нито доказва, че той не съществува – просто си затваря очите за него.
Между другото, съмнявам се, че много PhD от Принстън са чели много задълбочено за валутни бордове, още по-малко за борда в България (да не говорим за политическата икономия на въпроса в страната и как точно работи този механизъм, как ограничава фискалната политика, защо хората му вярват, защо не е паднал като в Аржентина и пр). За съжаление, България не представлява голям интерес за изследователите и те не й отделят голямо внимание.
Ясно е, че аргументите против идеята за модифициран борд са повече, това не съм го оспорвал, но също така смятам, че членството в еврозоната може да се окаже проблем поради инфлационния критерий.
Да отричаме ли обаче, че може да има евентуални затруднения с покриването на инфлационния критерий, защото в някакъв период инфлацията била по-ниска. Защо изобщо тогава се манипулират МЗР и каква беше ползата от това.
@ Георги Ангелов
Точно във вида предложен от Михов и аз не одобрявам идеята, но тя е принципно интересна и може да се обсъждат отделни елементи, да се сравни със сегашната система. От публикуваното резюме не изглежда да е имало добронамерено обсъждане, а опит идеята да бъде заклеймена на всяка цена, което е по-скоро типично за политически документ. Предполагам това се дължи на идеята че валутният борд е много важен и не трябва да се обсъждат сериозно никакви такива промени, защото това може да подкопае доверието в него. В това има логика, ако говорим за изявление на БНБ, но една асоциация на икономисти би трябвало да подходи по-колегиално към едно предложение, което изглежда добронамерено.
@ Jamal Malik
Като изключем надменния тон съм съгласен с фактите в коментара Ви. Аз имам предвид че може да се мисли принципно за варианти на парична политика, базирана на прозрачни правила, която да допълва борда асиметрично. Това с правилата не е някаква новост и давам правилото на Тейлър като пример, не че предлагам точно това да прави БНБ. Да, някъде има някакъв елемент на дискреция, каквото и да е правилото.
Бих приел вашите аргументи ако имахме един чист валутен борд без парична политика и той работи добре. Ние в момента имаме силно модифициран валутен борд, където правителството е свободно да води монетарна политика както си иска според това кога са изборите. Това не се обсъжда като проблем, за да не клатим лодката. БНБ също има възможности за парична политика, базирани изцяло на дискреция, които тя използваше. Значи е признала нуждата от такава политика в някакъв момент. Това също се подминава. Трупането на фискален резерв в БНБ води до загуби по същия начин по който стерилизацията от страна на БНБ би водила до загуби, и това се подминава. Обаче се стига до извода че “не може да съществува модифициран валутен борд”.
Би ли ми обяснил някой какво означава терминът “добри времена”. В смисъл по какъв критерий се определя, че тези времена са добри и за кого са добри – при пазарната икономика няма еднопосочност на интересите. Когато един немски капиталист изнесе заводите си в Азия, за него настъпват добри времена. Работниците и служителите му в Германия обаче, едва ли ще се съгласят, че и за тях са настъпили добри времена.
@Lychezar,
govorim za dobri vremena na macro nivo, koi pecheli i koi gubi nqma znachenie v tozi sluchai.
Не го знам кой е Илиян Михов, но ако ще се занимаваме с подобни етатистки идеи, по-добре да идем при извора – напр. чл.кор.Иван Ангелов или проф.Чавдар Николов.
България има парична политика, с една малка особеност – тя няма представител в управителното тяло, което я провежда. Това при нас не е валутен борд, а е практически въведено евро. Валутен борд, който има пълно покритие, та дори има покритие и над пълното, е фактически отказ от собствена валута. Т.е. ние сме приели еврото, и за нас е в сила паричната политика на ЕЦБ. Наличието на политически риск за отказ от тази схема не променя нищо друго, освен леко рисковата премия по кредитите. Нищо друго не променя. Като част от евро-зоната, ние практически не можем да провеждаме собствена парична политика. Иначе ще се получат абсурди, които ще ни унищожат.
Валутен борд означава фиксиран курс. Той може да се фиксира и без БНБ да има резерви да изкупи всички левове. Но като има, това вече е прието евро.
До Zarko
Благодаря ти за отговора. Но разясни ми какъв е смисъла на това интелектуално упражнение на “макро ниво”. Ако няма значение, кой печели и кой губи, значи няма значение и на какъв хал е икономиката, като цяло. Ако приемем тезата, че при една добра икономика, пропорционално всички са по-добре, следва и усилието да е разпределено пропорционално. На практика обаче това не става. Капиталът бяга по тъч линията а националните данъчни системи ловят в мрежите си само дребния данъкоплатец.
Ако разглеждаме макроиномиката в световен мащаб, това би имало някакъв научен смисъл. Българските икономически стратегии ме забляват, защото ми приличат на несръчен опит, да надиграеш професионални картоиграчи, които са белязали картите, още преди раздаването. На макро ниво – никакъв шанс. На микро, в смисъл на индивидуално ниво, все още има скромни възможности.
“Като част от евро-зоната, ние практически не можем да провеждаме собствена парична политика. Иначе ще се получат абсурди, които ще ни унищожат.”
Добри, нали това е крайната цел – да станем членове на еврозоната. Ама още не сме.
За нещастие нямам блог и не мога да коментирам темата за валутния блог, но “всеобщата практика” доказва че, съществуването му в определени страни е полезно имено заради тенденциите към затягане на финансовата политика на държавите,което се предава по нататък и върху организациите, съществуващи на техните територии. Според широкоширешото се мнение в държвата ни, валутния борд или още така наричания “валутен съвет” е бил позитивен с оглед на това, че е допринесъл за стабилизирането на държавата, в това число и на държавните институции и техните подразделения. Това твърдение съм готов да оспоря със следните си наблюдения: в държавата ставаме свидетели на редица кризи от естествен или чужд характер, които валутният борд по никакъв начин не възпрепятства или поне предпазва: кризата в обарзованието, кризата в зравеопазването, земеделската криза, доголяма степен дори и политическите кризи, които страната изживява. В този ред на мисли съм склонен да мисля, че този “перфектен инструмент” се оказва не дотам перфектен и всъщност по никакъв начин не засяга определен сектор от живота ни на развиваща се икономически държава. Точно порадитази причина смятам, че ефектите от т.н валутен борд са силно преувеличени и дори до някаква сметка остават дори изопачени. Именно поради това се въздържам и от позитивен коментар по този съществен въпрос.
Идеята е приложима, но не и в България и не при валутен борд, което прави цялото упражнение безсмислено
И стига глупости, по-чист валутен борд от българския няма как да има на практика, CBfan, я по-конкретно кажи каква точно монетарна политика води правителството, освен че ББ моли банките да намалят лихвите
До @оттук съм
Целта на Валутния борд не е процъфтяване на националните икономики, нито пък предпазването им от кризи. Той не можа да предпази тези, които ни го наложиха, та нас ли?
Валутният борд е мярка, която цели да те предпази, да не се самоубиеш. Оставайки жив обаче, не може да разчиташ, че бордът ще ти осигури подслон и вечеря.
@ Лъчезар,
това, което обясняваш е наличието или липсата на различни институции и тяхния ефект върху растежа и разпределението на парите. Това че ги няма не означава, че България не се развиваше сравнително добре до преди кризата(макар и под потенциала си). Те за това дадоха Нобеловата награда тази година за институционална икономика, щото тези въпроси са важни. Но като обсъждаме за валутен борд, този проблем не е особено релевантен.
До @ 21 Zarko
Съгласен съм с теб.
@ nick
Мисля че това е ясно, но ще обясня. Правителството има пълен контрол върху фискалния резерв, а тъй като той е в баланса на централната банка значи всяка промяна на фискалния резерв е парична политика, защото променя количеството пари в икономиката /и количеството валутни резерви на БНБ/. Това в никакъв случай не е чиста система на валутен борд.
Ударното харчене на пари от резерва в края на миналата година е много подобно на печатането на пари, докато спестяването на пари във фискалния резерв е равносилно на унищожаването на пари.
И променя ли се обемът на парите в обращение, стойността им, лихвените нива, за да се нарече това монетарна политика
@ Георги Ангелов
След известно мислене, заключих, че подобен модифициран валутен борд няма да работи. И то защото БНБ ще изкупува обратно облигациите (тоест парите няма да отиват по предназначение).
Какво ще се случи обаче, ако вместо това в лоши времена БНБ инвестира събрания капитал в търговски банки?
С други думи, издават се облигации и се обира част от капитала (намалява се паричния поток). Парите си стоят в БНБ докато дойдат лоши времена. Тогава БНБ налива парите в търговските банки, като по този начин увеличава ликвидността и получава известни лихви. Рискът се увеличава леко, но икономиката става по стабилна (по-малко volatility) и съответно по-привлекателна (всеки инвеститор предпочита 1 лв. със 100% сигурност пред 2 лв. с 50% сигурност). Лихвите към кредиторите на БНБ може би ще са някакъв разход, но той индиректно може да се финансира от директния приток на капитали в България.
Тук вече идва въпросът дали БНБ ще привлече част от инвеститорите, които иначе биха инвестирали по друг начин в България, или ще привлече допълнителни (нови) инвеститори. Независимо от варианта, БНБ ще си осигури капитал, който може да играе ролята на буфер.
http://news.expert.bg/n270354/
@ nick
да
Е как да, нито М1 нарасна, нито лихвите намаляха, нито стойността на лева се промени.
@ оттук съм
Валутният борд не може да сади чушки и да бие инжекции – но това не означава, че бордът е дефектен инструмент. Не му е работа да върши тези неща и никой не (би трябвало да) очаква това от него.
@ Михаел Младенов
Не работи така системата, инвеститорите се плашат когато спадат резервите на БНБ:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009102200040000901
@ nick
Всъщност гледам че в последния линк който е дал Георги пише също и точно по този въпрос.
Промяната на фискалния резерв променя паричната база. По принцип монетарната политика не влияе директтно на паричното предлагане /М1 примерно/, а на паричната база. Дали ще се промени общата парична маса и с колко зависи от банковата система. Това е разпространен проблем в целия свят в момента – централните банки наливат пари, т.е. увеличават паричната база, но това не води до достатъчно голям ефект върху паричната маса, защото банковата система не работи добре.
БНБ и сега стерилизира паричната маса чрез липсата на горен таван на покритие с валутни резерви.
Има пейпър (изследване) на Ханке по въпроса.
Паричната база, това са парите извън банките, не знам какво точно искаш да кажеш, но не е това терминът
Вижте, фискалният резерв не съществува в някаква паралелна вселена, той влиза в баланса на БНБ и банката плаща лихви по него, съответно играе с тези пари на пазара при нисък риск, така че фискалният резерв е част от общия паричен поток и дори целият да бъде изхарчен това няма да са нови пари и няма да е монетарна политика. А и парите във фискалния резерв не са там по принцип, а за да служат като буфер при влошаване на текущата сметка на платежния баланс.
@ nick
Като не ти е ясно вземи прочети някъде, вместо да правиш свободни съчинения. Терминът си е точно парична база /monetary base/ или също резервни пари /reserve money/. Те са част от баланса на централната банка, която ги създава. Парите сложени на депозит в централната банка престават да бъдат пари.
Може да се направи груба аналогия с компания която купува собствените си акции. Това не е инвестиция в акции, а намаление на капитала.
Вземи ти прочети какво според методологията на БНБ е парична база, това са парите извън банките или М0, като прибавиш овърнайт депозитите получаваш М1 и т.н. А централната банка не е касичка, която плаща лихви, БНБ също инвестира, кредитира и печели от това като всяка друга банка.
Взимам данните от евростат за средногодишна промяна на ХИПЦ. Средно за периода 1998-2008 г. най-висока инфлация има в Румъния, България (7.84), Унгария, Словакия, Словения, Латвия, Естония, Полша и т.н. Средно за периода 2004-2008 г. най-висока инфлация има в Латвия, Румъния, България (7.82), Естония, Унгария, Исландия, Литва. През 2008 г. най-висока инфлация има в Латвия, Исландия, България, Литва, Естония.
Г-н Йотов, малко неконвенционална физика, да не забравяме че освен маса парите имат и скорост и теглото им е обратнопропорционално на тяхното ускорение, а БНБ не може да контролира ускорението с промени на лихвите и печатане на пари, затова най-ефективният начин да се регулира ускорението на паричния поток са МЗР на банките. Дали този инструмент беше използван правилно е друг въпрос, но използването му, което по същество е монетарна политика, не значи, че имаме модифициран борд, защото основната функция на централната банка е да регулира и да държи банковата система на земята
@ nick
Ето какво казва БНБ в методологията си:
“Паричното предлагане (широки пари) се основава на мултиплицирането на паричната база (пари извън банките и банкови резерви) от търговските банки. За неговото определяне се използват паричните агрегати М1, М2 и М3″
Това е същото като това което аз казвам. А парите извън банки са само един от компонентите на паричната база. Ключова е идеята че паричната база е в баланса на БНБ, а паричното предлагане е в баланса на търговските банки. БНБ не е касичка, но БНБ е много различна от една търговска банка когато говорим за монетарна политика.
А основната функция на централната банка е точно паричната политика, а не банковия надзор. Всъщност между двете често може да има конфликт, затова има добри аргументи за изваждането на банков надзор извън чентралната банка и обособяването на един общ регулатор на финансовия сектор.
Паричната база включва и парите в обращение, не само депозитите в БНБ, не мога да разбера тезата ти. Как според теб промяната на фискалния резерв влияе върху паричното предлагане.
Зачетен в спора между nick и CBfan, ми стана интересно дали наистина има връзка между паричната база и депозита на правителството (и бюджетните организации) в БНБ.
От началото на борда до сега, по месечни данни (149 месеца) обикновената корелация между двете е 93 %. Положителна. Интересно. Само да кажа, че ако фискалният резерв ставаше или се използваше за правене на парична политика, тази корелация трябва да е отрицателна (намаляване на фискалния резерв да води някак до увеличение на паричната база и обратно). На първи прочит едно възможно обяснение е, че и двете се причиняват от обща трета причина, с очевиден кандидат това да са … капиталовите потоци към Бг.
Nick, доколкото си спомням, класическият валутен борд изключва всякакви възможности за провеждане на парична политика. Очевидно, в България това не е изпълнено, защото БНБ променя МЗР, има и ограничена възможност за lender of last resort. Така, че бордът в България не е класически, а по-скоро модифициран, като ефектите от промяната на МЗР могат да бъдат значителни, както видяхме и миналата зима.
И какво точно видяхме миналата зима? Според мен тогава беше на лице използване на МЗР без особен ефект, освен ако имате в предвид това, че банките изнесоха около 250 млн.
@ Георги Ганев
Съгласен, аз това което казвах за парите е чиста теория, по която ми се струва че няма как да има спор. Тя просто се учи.
Нещата на практика стават по-сложни. Високата корелация в случая определено не означава нищо. Аз не казвам че правителството постоянно прави някаква дискреционна парична политика. Само казвам че теоретично има такава възможност, което ако се абстрахираме от конкретната ситуация звучи като една много лоша идея.
А на практика за борда важи основополагащият принцип “If it ain’t broke, don’t fix it”. Тъй като Маастрихтските критерии са лоши, нелогични и несправедливи, мисля че можем и ние да си позволим малко cheating и ако само това е проблемът все ще покрием инфлационния критерий за 1 година – ще свалим някой друг косвен данък, ще намалим някои регулирани цени, правителството ще се споразумее с някои “стратегически” компании в “името на националните интереси” да не увеличават цените /в замяна на някой лиценз на добра цена/…
“Само да кажа, че ако фискалният резерв ставаше или се използваше за правене на парична политика, тази корелация трябва да е отрицателна (намаляване на фискалния резерв да води някак до увеличение на паричната база и обратно)”
Това е само индикация че “независимата” централна банка и МФ са принудени да работят в синхрон, за да поддържат резерви, които са достатъчни за стабилен борд при една икономическа криза с нормална продължителност. Осигуряването на ликвидност в условията на силен дефлационен натиск и изтичане на пари от страната е с цел да не се свие паричната маса. В края на предходни години се харчеше ударно част от натрупания фискален резерв. Неминуемо следваше ръст на инфлацията. Без ликвидността от освободените МЗР и похарчените четири милиарда от фискалния резерв в края на миналата година днес щяхме да имаме фалирали банки и икономика тип Латвия.
“Според мен тогава беше на лице използване на МЗР без особен ефект”
Мда минимални са. Няма фалирали банки и лихвите не са това, което биха били без да се дадат парите на банките. Не сме опрели до МВФ все още. Безработицата и срива на БВП бяха отложени с месеци. При една рецесия с нормална продължителност в световната икономика щяхме да се измъкнем сухи без да страдаме от прекомерната задлъжнялост на частния сектор. Обаче световната криза не е от нормалните и сега лошите кредити растат, а банките щели да смъкнат лихвите, ама друг път. Като се оправи икономиката, разбира се с държавна помощ.
Същественият въпрос е трябвало ли е БНБ да бъде по агресивна спрямо кредитната експанзия в последните години и би ли това довело до по-ниска инфлация тогава и по-малко необслужвани кредити днес. Защото се оказва, че при досегашната система, мандатът да се провежда политика на ценова стабилност, вменен със закон на БНБ и задължителен за страните членки на ЕС от влизането им в съюза, не в еврозоната, е бил преотстъпен на правителството. А правителствата, както ни е известно, ги интересува ръста на доходите, а не ценовата стабилност. Да си спомним мъчителните дебати в края на всяка година. Колко да похарчим от резерва, за да не вземем да предизвикаме инфлация. Това не е работа на правителството и парламента. Ами ако НДСВ не беше в коалицията. Ами ако Орешарски беше провеждал унгарска политика.
За трупането на резерви се плаща цена. Резервите може да се трупат с данъчни репресии – фискални излишъци – или с пазарни методи – продажба на ценни книжа. Цената се плаща и в двата случая от данъкоплатците – спестители и кредитополучатели, но по различно време. Срещу тази цена се получава стабилност по време на кризата.
И понеже точно след предния пост гледах дир.бг ми направи впечатление че вицът също третира важният иконометричен проблем за корелацията:
След вечеря съпругът казва:
- Скъпа, не е ли по-добре да си боядисаш косата руса?
- Защо?
- Чувал съм, че блондинките готвят по-добре.
Анонимен това са пълни глупости, дето си го написал, за да фалират банките трябва да регистрират загуби. От какво губеха през миналата година търговските банки в България, какви активи са отписали, колко пъти са нараснали просрочванията, та се е налагало държавата да им помага? То бива популизъм, но твоят пост е свръх.
CBfan, на мен пак не ми стана ясно какво точно искаш да кажеш и как според теб правителството може да използва фискалния резерв за монетарна политика?
@ nick
Една банка без да има особени загуби може да фалира за 2 дена при определени обстоятелства. Същата банка при малко по-различни обстятелсва може да продължи да си работи много добре.
А аз пак не разбрах какво не разбираш. При валутен борд притокът на капитали от чужбина води директно до увеличаване на парите в страната. Част от тези пари правителството ги изземва от икономиката и ги слага в БНБ под формата на депозит. Когато харчи този депозит се наблюдава обратния процес.
Е та какъв е обратният процес? Няма начин да се прави монетарна политика с фискалния резерв, освен един и това е парите от резерва да бъдат вкарани директно в търговските банки. Но подобен ход само ще задълбочи сегашните проблеми на българската банкова система. На практика българската държава не може да води ефективна монетарна политика поради две причини – валутният борд и това, че търговските банки реално не са български.
Към този момент основният проблем на българската банкова система не е недостигът на капитали, а високите рискови очаквания. Т.е. условно банките имат пари, но няма как да ги инвестират, поне не и в страната, заради очакваното задълбочаване на кризата в реалния сектор и на делът на лошите кредити. И за това държат реалните лихви високи. Така, когато миналото правителство се опита да води монетарна политика с МЗР, това доведе до изтичане на капитали извън България, същите резултати ще има всеки опит да се налее ликвидност. От друга страна, ако бъдат изпълнени, исканията на банкерите за административни мерки за намаляване на риска биха били погазване на правата на потребителите на банкови услуги в България, права които и без това са сравнително ограничени, и на свободата на пазара. Така че можем само да се надяваме да влезем по-скоро в еврозоната.
Баси хората. Как да ви бъде обяснено. Ако не бяха дадени пари на банките от МЗР как те щяха да си върнат синдикираните заеми. Ако не бяха дадени пари от фискалния резерв на фирмите и пенсионерите, които ги харчат веднага, как фирмите щяха да си плащат на банките. Как щяхме да изплатим 4-5 милиарда евро по брутния си външен дълг при срива на чуждите инвестиции. Като ги наберем от вътрешни депозити и ги раздадем на хората и фирмите да си рефинансират заемите. Какви щяха да бъдат лихвите без масирано наливане на ликвидност. Къде беше Леонията и къде е сега. Какво стана в Латвия с лихвите и минаха ли там без да наливат ликвидност – от заеми.
В момента правителството не си плаща задълженията към бизнеса в размер на 1.4 милиарда. Общините също не си плащат. Като фалират фирмите, оттам работниците им, оттам банките какво става. Едвам ще избутаме до новия бюджет, за да се отпуши системата. Вижте стенограмите на мин съвет. Няма пари за бензин на полицията и се прави списък на най-важните дейности в държавата от МФ. Държавата е на хляб и вода.
Няма шест пет. Пари ще се раздават на банките и на фирмите в най-скоро време защото иначе фалираме всички заедно.
Ей ви на интервюто на Дянков за ФТ. 20% от фискалния резерв в банките. Ние сме заложници на банките и на външните ни кредитори. Не ви ли увряха главите, че разлика между държавен и частен дълг няма. Външните кредитори си искат парите и могат да изнудят държавата да плаща вместо частния бизнес. Докато има пари в резерва, ще има натиск да ги раздаваме и няма да можем да мърдаме. Парите са дошли от ДДС върху заемите от чужбина. Сега ще отидат за плащане на същите заеми. Нареждането е да се свие потреблението, да се качи спестяването и да се плаща. Недостигът да се покрива от резерва. Като свърши резерва ще ни дадат нови заеми. Изходът е да фалираме банките както 96 с всички последици.
И какво излиза…
Външни инвеститори/ или наши инвеститори / наливат пари в нащата икономика / пералня/ а сега се опитват да измъкнат чрез банките заделеното от техните пари ДДС / спестеното от прах за пране/.
Какво остава за нас след като си приберат “буфера”
-нови дългове и светло бъдеще.
Анонимен спри се и прегледай финансовия отчет на поне една банка преди да твориш