Нови изчисления за глобалното затопляне
Георги АнгеловПанел от учени – които в по-голямата си част принадлежат към подкрепящите прогнозата за сериозно глобално затопляне – обявиха резюме на свой доклад по темата.
Какво ми прави впечатление?
1. Публикувано е само резюме, така че всъщност никой не знае какво пише в доклада, чието публикуване се отлага. Няма как да се води научна дискусия с тези учени докато не се види пълният доклад, техните допускания, използваните статистически методи и данни. Така че явно ще почакаме още 6 месеца преди да има някаква реална дискусия по този доклад.
2. Панелът намали най-негативната си прогноза за ръста на температурата през следващите 100 години и той няма да е много по-висок отколкото през последните десетилетия:
However, the panel also said its best estimate was for temperature rises of 3.2-7.1 degrees Fahrenheit. In 2001, all the panel gave was a range of 2.5-10.4 degrees Fahrenheit.
3. Прогнозата им е, че морето ще повиши нивото си с между 17 и 58 см. за 100 години, т.е. между 0.17 и 0.58 см на година или 0.0017-0.0058 м на година /тази прогноза също е намалена спрямо предходния доклад/. Не се потвърждават на опасенията за огромно покачване на водното равнище, използвани често като най-голямата заплаха от затоплянето.
4. Панелът казва, че затоплянето се дължи на човека, но също така са категорични че каквото и да прави човекът нищо не може да промени:
The report said no matter how much civilization slows or reduces its greenhouse gas emissions, global warming and sea level rise will continue on for centuries.
Има няколко важни статистически правила – едно от тях е, че не може да се прави прогноза за векове напред ако се използват за база данни от наблюдения, които са само за няколко десетилетия назад. Т.е. може да се прави прогноза, но тя статистически няма да е много обоснована – както и всяка прогноза за повече от десетина години.
Така или иначе, нищо плашещо не виждам в това резюме, дори е по-близо до моя скептичен възглед към прогнозите, че човечеството ще загине от глобалното затопляне ако не се вземат бързи мерки. Въпреки че в панела са представени основно учени, които подкрепят прогнозата за сериозно затопляне през следващите десетилетия, дори те не рисуват някакъв стряскащ сценарий. Едва ли 20 см до половин метър повишаване на морското равнище за период от цели 100 години ще предизвика някакви сериозни проблеми, дори да се реализира изцяло.
Други мнения по темата?
Share
24 отговора на “Нови изчисления за глобалното затопляне”
Да, ето едно:
Заравянето на главата в пясъка и отричането на един явен проблем, поради “статистическа некоректност” няма да ни помогне, когато затоплянето стане прекалено явно, а резултатите му катастрофални.
Иначе има много доказателства, че то съществува. Климатични, географски и обществени дори. Но това не е тема, в която ми се навлиза в момента. Писал съм по нея в блога си.
Измененията в климата са абсолютно неоспорими. Пример е вече постоянното топло океанско течение Гълфстрийм. Друг пример – разрушаването на ледниците в Алпите и полярните шапки. Като резултат валежите се изменят драстично, има повече урагани и последиците са трудно предвидими за блогери.
По всичко личи, че светът е притиснат от две страни да търси енергоспестяващи технологии – от една страна е дългосрочното затопляне на планетата, от друга – дългосрочното изчерпване на фосилни горива в повечето залежи и зараждането на крайно неприятни монополи в тази област.
Правиш догатка, че нищо особено няма да се случи в рамките на 100 години, но разполагаш с много по-малко данни, отколкото онези с докладите
Сега видях статията, която съм линкнал и се оказа, че тя е станала по-дълга и по-различна, като тези неща, които съм цитирал от нея, вече почти изцяло са изчезнали. Всъщност аз съм чел една статия, а коментаторите на поста ми – друга. Явно Яху са прекалено динамични за моя вкус
Всъщност и затова се стремя да не променям неща, които вече съм написал на този блог.
Склонен съм да приема, че климатът се променя – макар че едва ли най-негативните прогнози на учените горе ще се случат. По-скоро ще се реализират най-оптимистичните, които са горе-долу близки до тенденциите от последните десетилетия.
Разбира се, остава въпросът дали ще има катастрофични ефекти. Все пак светът е преживявал и по-топли времена – преди 2000 години /по римско време/, преди 1000 години /в средните векове/, като дори белите мечки са оцелели без някакви особени проблеми. Вярно, че Гренландия тогава не е била покрита изцяло с лед, но това не е непременно нещо лошо.
Ако съдим от предишни затопляния, не е много реалистично да очакваме нещо катастрофично да се случи. Така ми се струва. Има ли някакви причини този път да е различно?
С риск за пореден път да си навлека гнева на екоактивистите, моето мнение е, че човечеството няма да се спре по пътя си към изчезване, независимо от каквито и да е предупреждения. Нашата цивилизация се е развила твърде много за да бъде спряна. Единственото, което може значително да забави глобалното затопляне и пр. е да се върнем в първобитния строй, което ми напомня на филма ,,Боен клуб”. Всички знаем, че не бихме се лишили от благата на еволюцията си, така че не знам докаде ще се стигне с цялата ,,Спасете планетата” лудост. Според мен е твърде КЪСНО.
Една съществена част от животинските видове са оцелели след сблъсъка с 10-тина километров астероид преди около 65 милиона години. В светлината на това събитие, нищо страшно не ни чака.
Също така Земята е имала периоди, в които е била снежна топка с ледници по екватора и може би даже ледено покритие на всички океани.
Ако хората решат, че трябва да контролират флуктуациите в земната температура, може би първо трябва да решат да се откажат от вълната, кравето мляко и телешкото месо. Големите тревопасни са от най-големите причинители на затопляне.
Каквото и да си говорим, ледниковият период приключва и това е трайна тенденция, вече примерно 14000 години.
Не мога да се съглася, че е вече късно да се спаси човечеството, всъщност не мога да се съглася и с това, че човечеството върви към загиване.
Нека, обаче, оставим това за момент и да се замислим – можем ли да спрем да използваме петрол, въглища и въобще всякакви горива? Технически да – имаме ядрена енергия, геотермална енергия, слънчева енергия, енергия от водните вълни, вятърна енергия и пр. Чисто технически още в момента можем да заменим всички горива – проблемът е, че все още това е скъпо, т.е. прехвърлянето към подобни източници на енергия означава рязък скок на цените на електричеството, транспорта и всички стоки.
С времето, обаче, развитието на технологиите и натрупването на капитал води до постепенно понижаване на стойността на произведената от подобни източници енергия. Т.е. след някакъв период от време вероятно преходът към други горива ще стане така или иначе.
Въпросът е, всъщност, трябва ли да направим този преход сега, трябва ли да го ускорим, трябва ли да го насърчим или нищо не трябва да правим. Ако няма основателни причини да правим нещо, отговорът е ясен – нищо не трябва да се прави. А тези, които казват, че глобалното затопляне ще доведе до катастрофи казват, че е изгодно да насърчим и ускорим прехода.
Те казват, загубата от по-бързо преминаване към алтернативна енергия ще е по-малка от загубата от глобалното затопляне. Т.е. в крайна сметка въпросът се свежда до пресмятане на ползи и разходи – т.е. въпросът става икономически. Засега, обаче – както съм посочвал, има само едно голямо икономическо изследване /на Стърн/, което беше сериозно разкритикувано за някои допускания. Така или иначе, явно че тепърва започва този дебат – колко ще струва една или друга политика и съответно коя да изберем.
Ако не се очаква някоя сериозна катастрофа – както на мен ми изглежда – не може да се оправдае твърде скъпа политика за борба със затоплянето.
Замяната на горивата с други източници на енергия би могла да стане от самосебеси при изменения в пазара. За това не е нужна регулация.
Глобалното затопляне обаче изисква регулации.
Принципно не виждам проблем в контрола на CO2, след като има регулации за всички останали видове замърсяване. В момента Земята е замърсена с CO2 и не може да се предвиди какво ще стане, ако продължи така.
С глобалното затопляне имаме подобен случай – трябва да видим първо какви са основанията за налагане на регулация, дали целта на тази регулация не може да се постигне по друг начин, дали разходите от регулацията не са по-високи отколкото ползите от нея и пр. И дори ако приемем, че ще има регулация, въпросът е каква – дали да забраним изцяло въглеродният диоксид, или да го намалим с 5%, или с 10%, или с 50%, и за какъв период да стане това и пр.
Между другото, с тези нива на облагане на горивата в България, ние сме изпълнили в голяма степен това, за което се борят много от учените – а именно, облагане на горивата с достатъчно висок данък. Т.е. България е сред отличниците в борбата с глобалното затопляне
може би не съм схванал добре, но тонът на поста ми звучи така:
ок, след като глобалното затопляне е необратимо, какъв е смисълът да предприемаме мерки за предотвратяването му?
все едно да кажа – ок, оцапах гащите, нямам под ръка прах за пране, дай ще си ходя насран (с извинение).
не е само до покачването на нивото на океаните с 20 или 100 сантиметра. климатичните аномалии като ежегодните урагани, за които не стигат имената в системата, по която ги кръщават, вече даже и в континентална европа, което никога не е било, имат влияние върху икономиката или бъркам? това няма нищо общо със залетите плажове.
плюс това, не виждам защо трябва да се вярва на тезата в поста, а не на тезата в доклада. не виждам никакви аргументи в поста, които да доказват, че докладът греши.
статиите в ню йорк таймс, които сте цитирали в един предишен пост по темата достатъчно добро статистическо доказателство ли са за “несъстоятелността” на теорията за глобално затопляне? или може би думите на шефа на крайслер са достатъчно доказателство?
и за да зарежем абстрактното говорене – какъв ще е ефектът от тази топла зима върху българското селско стопанство? или за неолиберален блог като този е прекалено пейзанско да се говори по leftist теми като климат, екология и селско стопанство?
ps: и аз се водя неолиберал (информирано и образовано определение, т.е. знам какво значи думата).
Случаят със замърсяването е типичен за обоснована нужда от намеса на държавата, за разлика от случая с електронната търговия.
Хората от Мозамбик и Перу биха могли да обвинят САЩ, Китай, Индия за прекомерните емисии CO2, които предизвикват природни катаклизми в техните държави. Икономическата логика не решава такива конфликти.
Колкото до България – да, акцизът ни върху горивата е направо рекорден, НО има още много за правене.
Пример – конкуренция в енергетиката. Сегашният модел е очевидно неработещ, след като имаме голяма загуба на енергия от електропреносната мрежа, преноса на топлинна енергия и много висок разход на ел. енергия на човек.
Втори пример – саниране на панелките
И всичси Вие, благородно мислещи за кислорода в Перу и Мозамбик какво предлагате, защото не виждам нищо да предлагате???
Може би да се върнат САЩ на нивото на Мозамбик.Има десетки брутални начини това да се случи.
Кои са най-замърсените райони на света?И ключовият въпрос според мен е:Чия собственост са???
@Веселин
Не си представям как китайците ще се впечатлят от мнението на две малки и бедни държави. Това, разбира се, е важен въпрос – как се вземат мерки, ако най-населената страна в света с бързорастяща икономика и ядрено оръжие откаже да се съобрази с мнението на учените от IPCC. Да не говорим, че дори страните, които са подписали Киото, не спазват неговите изисквания, вкл. ЕС, Канада и пр.
—————-
Няколко интересни неща по темата за климата:
Защо е толкова сложно да се направи добър климатичен модел и колко неясноти има в климатологията – Кери Емануел /между другото, той подкрепя мерки срещу затоплянето/
http://bostonreview.net/BR32.1/emanuel.html
Това е линк към резюмето на доклада на IPCC, което беше публикувано преди 2 дни. Самият доклад ще се публикува след месеци, а резюмето, неясно защо, е редактирано от държавни чиновници, според информацията в медиите. Две много странни неща, когато става въпрос за научно изследване.
http://ipcc-wg1.ucar.edu/wg1/docs/WG1AR4_SPM_PlenaryApproved.pdf
Малко здравословен скептицизъм относно евентуална катастрофа заради глобалното затопляне:
List of scientists opposing global warming consensus – http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_scientists_opposing_global_warming_consensus
Cato’s Patrick Michaels comments on the IPCC – http://www.cato.org/homepage_item.php?id=473
House of Lords Report – http://www.publications.parliament.uk/pa/ld200506/ldselect/ldeconaf/12/1202.htm
Lord Monckton Analysis – http://ff.org/centers/csspp/pdf/20070201_monckton.pdf
хаха, metaend го каза точно в метафората с изцапаните гащи.
1. някои казват “миришем си, ама нищо не можем да направим, затова ще си вървим напред, па каквото стане”.
2. други казват “оакани сме и можем да се оперем, ама трябва да положим усилия”
3. трети казват “само си въобразявате, че сме се изцапали, ние всъщност ухаем, защото такъв е естествения ход на нещата.”
Е, от кой тип си ти?
Китай, Русия, Индия и доста други държави имат централно поддържани по-ниски цени на горивата, вероятно за да поддържат ръста на икономиката. При всички случаи те имат конкурентно предимство спрямо държавите с акциз върху горивата, въпреки че държавите с най-голяма субсидия за сектора са от най-бедните (Египет, Малайзия, Венецуела).
Това, което не мога да открия, е връзка между цените на горивата и ръста на емисиите CO2. UK и Германия са успели да намалят емисиите си, но защо Италия не е? Защо Русия има намалени емисии?
http://cdiac.ornl.gov/ftp/ndp030/nation1751_2003.ems
http://www.gtz.de/de/dokumente/en_International_Fuel_Prices_2005.pdf
Самият факт, че не са публикували доклада е достатъчно красноречив. Явно е толкова “зле” (и неспособен да поддържа истерията), че са сътворили една рекламна рецензийка. А, доклада – друг път.
Светът не стои на едно място. Земята се променя. Климатът, ледовете, водите, земята, флората, фауната, че и човекът. Животът е непрестанна промяна. Да, добре е да се правят изследвания как човекът променя средата. Но когато изследванията обективно покажат, че да, променя, ама нищо кой знае колко важно – е съвсем неоправдано да се психясваме нали?
Истерията с глобалното затопляне може и да е имала някакво основание миналия век, но след всичките изследвания е крайно време да се осъзнаем – глобалното затопляне се оказа кьорфишек (и добре, че така стана).
А, и за връзката индустриални монополи -> природозащитни организации -> поръчкови изследвания не е лошо да се замислим. Чии интереси, в същност, обслужва “Глобалното затопляне”?
http://news.ibox.bg/news/id_1500355736
Такива анонимни статии едва ли могат да впечатлят някого
В изчисленията за повишаване на морското равнище не са включени Гренландия и ледът от полюсите!
Три неща:
1. Само единият полюс има значение, на другия няма суша и ледът там така или иначе е във водата. И да се стопи, и да не се стопи, той няма да промени обема на океана осезателно.
2. Гренландия се топи толкова бавно, че ще са нужни хиляди години, за да се забележи някакъв ефект.
3. В изчисленията на панела на ООН те дават оценка и за евентуални ефекти от стопяване на лед в Гренландия и полюса – и ефектът е доста слаб, дори да се реализира.
2 въпроса:
- Кой финансира (и с колко) защитниците на тезата, че няма глобално затопляне и няма нужда от промяна в начина ни на живот?
- Кой финансира (и с колко) защитниците на тезата, че има глобално затопляне и трябва да се направи нещо по въпроса?
Всички прочетохме как Exxon дава по 10,000 долара на всеки, решил да обори “научно” докладите на IPCC. Чудя се само каква ли е тарифата за “ненаучно” оборване?
Както при всеки сериозен въпрос, има мощни интереси и от двете страни.
Интерес от тезата за наличие на глобално затопляне имат учени /защото всяка очаквана криза означава отпускане на повече средства от държавата за изследвания на тази криза/, екологични организации /които по-лесно могат да набират дарения при очакване за криза/, фирми, които произвеждат или проучват начини за производство на алтернативна енергия /които биха искали да получат субсидии или данъчни облекчения/.
Интерес от тезата против наличието на глобалното затопляне имат различни групи, които биха били засегнати от борбата с глобалното затопляне. Тъй като най-често се смята, че борбата включва данък върху бензина и намаляване на някои от отделяните парникови газове, то най-много биха пострадали фирмите и хората, които ползват бензин или работят в сфера на индустрията, която замърсява с някой от газовете.
Това, че има лобиране и от двете страни и по всякакви начини е съвсем естествено за политическата система, която имаме. Ако едно политическо решение може да донесе стотици милиарди печалби за една индустрия или група хора и в същото време да донесе до стотици милиарди печалби за друга индустрия и друга група хора, то е някак си рационално и за двете страни да се опитват да направят нещо, за да повлияят на това решение.
Наличието на лобиране, обаче, не може да ни отговори на въпроса доколко е страшно затоплянето и кога и какви мерки трябва да се вземат срещу него. Това е въпрос на икономически анализи за ползите и разходите от едно или друго решение. Добре е, че тези анализи вече започнаха.
Допълнение за финансирането на защитниците на глобалното затопляне:
This Congressional Research Service white paper concerning climate change reports the amount of spending on “Climate Change Science” by the federal government since FY1989. Annual spending peaked in FY2004 at just under $2 billion.
The total amount of spending since 1989? $32.5 billion in 2005 dollars (through FY2007)!!
http://divisionoflabour.com/archives/003585.php
________________________________________
Откакто животът се е зародил за първи път на Земята, естественото отделяне на водни пари, въглероден двуокис и други газове е спомагало за поддържането на температурата на Земята, в рамките на която може да съществува живот. Тези вещества действат като парник, предпазващ атмосферата от слънчевата топлина.
Човешките дейности засилват естествения парников ефект. Изгарянето на твърди горива, каменни въглища, петрол и природен газ, води до отделянето на въглероден двуокис, метан, азот и др. парникови газове. Изсичането на горите, които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата, повишава нивото на въглероден двуокис. През последното столетие човечеството измени значително химическия състав на въздуха: нивото на въглерод се е покачило с 25%, на азотен окис с 19%, а на метан със 100%. В резултат на това планетата се затопля изключително бързо.
Въпреки че подозрения за глобално затопляне е имало от десетилетия, никога не е било абсолютно сигурно, че това ще се случи, а и учените са били винаги предпазливи в даването на категорични заключения. В последните години това се промени.
Изследванията за климата през последния век показват, че планетата вече се затопля. Нивото на моретата вече се покачва. Десетте най-горещи години в историята са били след 1980 г. Глобалното затопляне е вече тук.
Не е преувеличено да се каже, че промяната на климата може да доведе до катастрофа по-голяма от която и да било в досегашната човешка история. Предполага се, че планетата може да се затопли с повече от 3,5°С през следващия век. Това може да не звучи много, но за сравнение, в кулминационната точка на последния ледников период преди 15 000 години планетата е била само с 3-5° по студена от днешния климат.
Преценката е, че океанското ниво може да се покачи с повече от метър до края на следващото столетие, тъй като ледените шапки и глетчерите се топят. Това би означавало тотално изчезване на цели островни нации и наводняване на крайбрежните региони.
Съществуват и много други опасности. Глобалното затопляне би повлияло на океанските течения, които регулират температурата на отделни райони. Регионалните климатични изменения, биха довели до суша и в резултат на нея до бедствия като глад и мизерия в много части на света. ООН дори предупреди, че през следващото столетие нациите могат да започнат война, поради недостиг на водни запаси.
Предрича се зачестяването на високи климатични прояви. Глобалното затопляне би довело до изчезването на горски масиви и видове, поради изменение на естествената им среда и до разрастване на пустините.Което означава че ние хората сме застрашени от изчезване.
Казано просто, човечеството провежда гигантски научен експеримент с планетата и последиците могат да бъдат катастрофални.
След 30 години повече от половината хора на Земята ще страдат от недостиг на вода, а 2,5 на сто от населението на планетата ще гладуват.Причината ще бъде разрушителното въздействие на необмислената стопанска дейност на хората върху състоянието на световната екосистема. Според учените към 2032 година съществено увредени ще бъдат 70% от земната суша, най-вече Южна Америка и районът на Карибите.Специалисти от ООН обаче прогнозират, че стихийните бедствия – например циклоните и наводненията, ще зачестят. Този процес, както и замърсяването на околната среда, неизбежно ще се отразят негативно върху здравето и качеството на храната на хората.
Силната проява на парниковия ефект през двадесетото столетие и свързаното с него глобално затопляне се дължи на човешката дейност. Рязко увеличеното изгаряне на горива (въглища, петрол, земен газ, дърва) в транспорта, енергетиката, промишлеността, земеделието и бита е основната причина за емисията на огромни количества въглероден двуокис и други парникови газове и аерозоли. От започването на индустриалната революция атмосферната концентрация на СО2, който играе основна роля за проява на парниковия ефект, се е повишила с близо 30%, тази на азотния окис (N2O) – с 15%, а на метана (СН4) се е удвоила. През новото столетие по-нататъшното неконтролирано повишение концентрацията на поглъщащи топлината газове ще причини големи промени в поведението на глобалния земен климат. Разбира се, не е възможно да се предскаже точно колко и колко бързо ще се промени действително климата.
Затоплянето на климата в никакъв случай не означава по-комфортни условия за населяващите земята организми в глобален мащаб. Директни прояви на дълготрайната тенденция за глобално затопляне на времето са:
- Горещи вълни и периоди на необикновено топло време.
- Екстремни порои и бури, тежки снеговалежи в по-северните райони в северната част на северното полукълбо и много(прекалено) високи температури и суши в южната част на същото.
- Топене на ледниците в полярните области и високите планини.
- Затопляне на Арктика и Антарктида, частична дезинтеграция на крайбрежната ледена кора и топене на ледени блокове.
Повишение на морското ниво от 15 до 100 см в резултат на горните явления и заливане и наводняване на плодородни ниски земи и крайбрежия.Учените смятят че първият потънал контининт ще е Европа,защото съответно той е континентът с най-ниска надморска височина.А вече дори се забелязват такива места в Холандия(Нидерландия) напримерно.Нидерландия в превод от гръцки означава ниска земя.
Повишената глобална температура ще влияе на всички природни естествени среди и икономическото развитие на човечеството ще бъде поставено под риск. Най-сериозните въздействия ще включват природните среди (екосистеми), земеделието, природни ресурси и в крайна сметка – човешкото здраве.
________________________________________
Природа. Промените в регионалния климат вследствие на глобалното затопляне поставят много екосистеми в риск. Границите между тях могат да се изместят в драматично къси срокове, което няма да позволи адаптиране на много видове организми и те ще измрат.Такива видове например са:торбестите животни(кенгурото,торбестият вълк) ехидната(единственият морски бозайник),коалите(които се хранят само с листата на евкалиптите) тези животни обитават само континента Австралия. Горите и мокрите земи осигуряват неоценими ползи за човешкото здраве. Драстично се променя количеството и разпределението на видовете от морската фауна и флора. Екосистеми като гори, високопланински райони и тундрата са много уязвими към повишени температури и промени на водния режим, което се отразява на способността им към растеж и регенерация. Плодородни крайбрежни земи се загубват вследствие наводняването. Непредсказуеми промени настъпват в тропическите области. В умерените райони се повишава голямата честота на доста и непредсказуеми метеорологични явления – бури, поройни дъждове, наводнения и суши. В северните студени райони се удължава вегетационният период.
Здраве. Съгласно световната здравна организация глобалното затопляне и свързаното с него изменение на климата може да причини съществено нарастване и изменение в географското разпространение на редица болести, предимно на тези предавани чрез насекоми, като малария и тропическа треска. Редуцираното снабдяване с чиста прясна вода, вследствие промените в регионалните валежи, може да предизвика разпространение на болести, причинявани от паразити, вода и храна.
Земеделие. Въздействието на глобалното затопляне върху добивите и продуктивността от растениевъдството и животновъдството ще варира силно по райони, но най-уязвими ще бъдат тропичните, субтропични райони и южната зона на умерения климат. Очаква се намаляването на добивите вследствие на неблагоприятните екстремни условия (високи температури и суши) в Африка, Югоизточна Азия, Югоизточна Европа, Латинска Америка и др. В повечето от тези региони живеят много от най-бедните народи на света, които са изложени в най-голяма степен на риск от глад и мизерия. По-стабилни за земеделието ще бъдат по-северните зони на умерения климат (Северна Америка, САЩ, Канада). Поддържането на съвременните нива на земеделието в тези райони би изисквало в най-добрия случай приложението на скъпи адаптивни технологии.
Екосистемите в Европа са силно фрагментирани и нарушени, което ги прави чувствителни към климатичните промени. Повечето изследвания показват повишение на температурите през изминалото столетие в по-голяма степен от тези за планетата. Валежите общо взето нарастват на Север, но намаляват на Юг. Затоплянето е силно изразено във високопланинските райони, изразено ясно чрез отстъплението на ледниците в Алпите. Растителните и животински видове реагират на климатичните промени чрез изместване на ареалите си на Север и възстановяват активността си в по-ранна пролет. По-малко адаптивните видове не могат да отговорят на продължителното затопляне на климата.
Наблюдават се следните последици от затоплянето на климата на европейския континент
– намаляване на студените и увеличаване на топлите и горещи дни през годината
– стопяване на ледници и отстъпването им на по-големи височини. Половината от глетчерите на Кавказките планини, Австрия и Испания са изчезнали през последното столетие, като тази редукция е по-голяма от предшестващите 5000 години
– изменение в поведението на растенията и животните: алпийските растения отстъпват нагоре в планините; по-ранно развитие на горски видове; изместване ареала на много видове пеперуди, птици и мекотели на север; по-ранно снасяне на яйца и размножаване на птици, земноводни и др.
– горски пожари вследствие на големите суши и високите температури, особено силно изразени в Средиземноморието. За една година в Испания са унищожени от диви пожари около 5 млн. декара, а в Гърция- около 11.5 млн. декара гори.
Африка е богата мозайка от екосистеми – от снежни и ледникови полета във високите планини, до тропическите гори и пустинята Сахара. Макар че използването на енергия от глава на населението е най-малко в света, Африка е най-уязвимия континент на климатични промени. Слабата икономика на бедните държави не позволява адаптирането към тях. Последиците от глобалното затопляне са: разширяване на пустините; топене на ледниците във високите планини; рекордно високи температури през лятото; повишаване нивото на океана и загуби на крайбрежни земи; разпространение на смъртоносна малария, включително и на големи надморски височини, където в миналото не се е проявявала.
Антарктида, най-студения континент, също е изложена на глобалното затопляне, което се изразява в следното: периодът на летните температури, с точка около топенето в най-северната част, се увеличава 2-3 пъти през последните 20 години; разпадане на ледения шелф на около 1150 квадратни мили за една година до март 1999 след столетия стабилност; намаляване на пингвиновата популация с около 33% през последните 25 години и др.Също така друга главна причина за топенето на ледовете в Антарктида е озоновота дупка над нея и пропускането на вредните ултра виолетови лъчи от Слънцето.
Тези промени са смайващо бързи и големи. Те не представляват бавната еволюция, която е ставала на Земята в продължение на хиляди години. Това дава основание на радикални еколози да считат, че вече живеем на друга планета, не на тази, на която сме се родили…
________________________________________
ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ РАЗРАСТВА
В продължение на хиляди години човекът има малко влияние върху биосферата. Преди пет века, по време на европейския Ренесанс, династията Минг в Китай и първата Могулска империя в Индия, светът все още не е гъсто населен.
Оттогава, заради промените в селското стопанство, индустрията и медицината, световното население се е увеличило почти 15 пъти. В света живеят около 6-7 милиарда души. Милиони жители се радват на безпрецедентно висок жизнен стандарт. Но една трета от човечеството няма достъп до електричество, а за друга една трета достъпът е ограничен. Огромна част от населението живее в отчайваща бедност. Над един милиард души нямат питейна вода, а 2.4 милиарда живеят без елементарни хигиенни условия. Всеки ден 40 000 души, или 25 на минута, умират от болести, които могат да се избегнат чрез икономическо развитие. В следващите 50 години, когато населението ще достигне 9 милиарда, нуждите на човечеството ще се увеличат драстично.За да се облекчи човешкото страдание и да се създадат условия за стабилизиране на населението, е необходимо икономическо развитие.
В развиващия се свят стремежът към икономически напредък води до повишена консумация на енергия.
До 2050 г. консумацията на енергия в света ще се удвои.А нали ние хората твърдим,че сме най-развитите същеста на планетата.Защо никой не прави нищо по въпроса за намалявяне на използваната енергия.Да факт е че се появиха и автомобили които не работят на механизма на гориво а на механизма на метан.Това естествено ни спестявя много от проблемите с глобалното затапляне които и без това вече имаме,но от друга страна това не е достатъчно дори е незабележимо.
БИОСФЕРАТА В ОПАСНОСТ
Съществуването на газове, които предизвикват парников ефект, е безспорно. Без тях земното кълбо щеше да е покрито с лед. В продължение на хиляди години парниковите газове спомагат за създаването на умерена околна среда, в която се развива цивилизацията. В ХХІ век човешката дейност може да доведе до удвояване на парниковите газове в атмосферата. От гледна точка на геологията тази промяна е рязка и почти безпрецедентна. Днес енергия се добива предимно от традиционни горива. Полезните изкопаеми движат заводите и автомобилите, използват се в дома. Полезните изкопаеми – въглища, нефт и природен газ – ще са на изчерпване до края на века. При традиционното производство на енергия отпадъчните продукти се изхвърлят в атмосферата. Сред парниковите газове е въглеродният двуокис. Как смятяте товя добре ли е за планетата ни? Всяка година в атмосферата се изпускат 25 милиарда тона въглероден двуокис – 70 милиона тона на ден, или 800 тона в секунда. Промяната в климата е сложен процес, за който има различни теории. Но е сигурно, че повишените емисии на парникови газове водят до задържане на слънчева топлина в атмосферата. През последните 15 години са регистрирани десетте най-топли години в историята. Според учените предизвиканите от човешка дейност парникови газове са причината за това. Повечето експерти са единодушни, че натрупването на парникови газове може да има катастрофални последици още през този век. Повишаване на морското равнище, високи температури, урагани, суша и болести могат да унищожат и да направят много райони необитаеми. Радикалната промяна в климата може, в крайна сметка, напълно да дестабилизира биосферата. Всяка страна допринася за промяната в климата и страда от нея. Северна Америка изпуска в атмосферата 54 килограма въглероден двуокис на човек на ден. В Европа и Япония дневните емисии на глава от населението са над 23 килограма. В динамично развиващия се Китай, с население 1.3 милиарда души, емисиите на въглероден двуокис вече надвишават 6 килограма на човек на ден. В реката на историята, днес човечеството се натъква на подводни камъни. Живеещите в момента хора са повече от половината от хората, живели изобщо на Земята. В следващите 50 години световното население ще използва повече енергия, отколкото е консумирана в цялата досегашна история. Човечеството е изправено пред радикален избор – трябва или да се промени начинът на производство на енергия, или да се пожертва планетата.
ДА СПРЕМ КАТАСТРОФАЛНАТА ПРОМЯНА В КЛИМАТА
Човечеството не може да се върне назад. Световното население ще се нуждае от огромни количества енергия за:
- набавяне на прясна вода
- функциониране на заводите, домовете и транспорта
- поддържане на образованието, здравеопазването и прехраната
За задоволяване на тези нужди е необходима енергия от всякакви източници. Но енергийният баланс трябва да се промени и да се намали ролята на традиционните горива. Така ще опазим околната среда и полезните изкопаеми за бъдещите поколения. За да се стабилизира нивото на газовете, предизвикващи парников ефект, емисиите в световен мащаб трябва да се намалят с 50%. Предизвикателството е голямо заради необходимостта от по-висок жизнен стандарт в бедните страни. Дори ако развиващите се страни правят икономии и използват “чисти” технологии, скоро техните емисии ще са по-големи от тези на индустриализираните държави. За да се даде път на развиващите се страни, и същевременно да се намалят вредните емисии в света, индустриализираните държави трябва да свият своите емисии със 75%. За ограничаването на вредните емисии и увеличаването на снабдяването с енергия, са нужни технологии с ниско ниво на емисии. В големите градове на бъдещето би могло да има по-малко директни емисии, ако се използват електричество, електрически батерии и горивни елементи, използващи водород. Но електричеството е само начин за снабдяване с енергия. По-важното е как то се произвежда. Нужно е това да става по “чист” път. Както всички знаем в развитите в западна Европа страни използват и други начини за създаване на енергия.Такива са:извличането на ел. енергия от вятъра чрез вятърните мелници,чрез електро батериите и други.
РЕАЛИСТИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ ЧИСТАТА ЕНЕРГИЯ
Чистото електричество от алтернативни възобновими източници – слънчева, вятърна, биологична и геотермална енергия – заслужава подкрепа. Но капацитетът на тези технологии в идващите десетилетия е ограничен. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда, че алтернативните източници ще осигуряват по-малко от 3% от световното електричество, дори ако в развитието им се инвестира още 20 години.
Дори ако пестим енергия и масово използваме слънчеви батерии и вятърни електростанции, пак ще се нуждаем от по-мащабни източници на електричество. Ядрената енергия, подобно на вятърната, водната и слънчевата, може да генерира електричество без емисии на въглероден двуокис и други парникови газове. Съществената разлика е, че ядрената енергия е единственият доказан метод за производство на големи количества “екологично чисто” електричество. Те трябва да се използват съвместно, за да се задоволят нуждите на света от екологично чиста енергия.
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ
Международната агенция по енергетика към ОИСР е междуправителствен орган за анализ на световните енергийни нужди. В частния сектор подобна роля има Световният енергиен съвет. И двете организации са на едно мнение:
Светът не може да задоволи растящите си енергийни нужди по “чист” начин без рязко развитие на яд
[...] –> http://ikonomika.org/?p=315 [...]