Защо да се вдигат здравните осигуровки?
Георги АнгеловСпоред здравния министър:
Здравната вноска трябва да бъде увеличена плавно, обяви здравният министър Божидар Нанев пред "Нова телевизия". Той добави, че в България тя е сред най-ниските в Европа, като дори в Румъния е два пъти по-висока. В момента осигуровката е 8%, а в северната съседка е 12%.
Аз, обаче, имам друго сравнение. В Холандия здравната осигуровка е 6.5% и е по-ниска както от България, така и от Румъния. Защо това да не е нашата цел – да следваме холандския опит?
Да се следва холандският опит е трудно, тъй като това означава драстично намаление на ролята на министерството на здравеопазването, съответно по-малко правомощия за здравния министър. Никой бюрократ не иска да се откаже от правомощията си – но сегашният министър има шанс да не се държи като бюрократ, а като реформатор.
Както знаем, в Холандия системата е децентрализирана като има конкуренция между здравните фондове – и всеки човек може сам да избере в кой здравен фонд да се осигурява. Готов ли е новият здравен министър да въведе подобна конкуренция и да разбие монопола на държавната здравна каса или ще остане поредният здравен министър, който не е постигнал никаква промяна в системата?
Повече за здравната система в Холандия тук: Здравната система в Холандия (видео)
Share
28 отговора на “Защо да се вдигат здравните осигуровки?”
Това в близко бъдеще не виждам как ще се случи в България. Системата е толкова тромава, а човешкият фактор е силно застъпен. Това са два изключително неприятни фактора… особено за България.
Причината да се вдига здравната вноска е същата, поради която трябва да се вдигат всякакви други данъци и такси на общинско и ведомствено ниво. Разни хора вярват, че трябва да се издържат като държавата събира данъци и и им ги дава. Затова сме обрасли във всякакви данъци и такси, а тия дето ги изкарват, никой не ги пита за нищо…
Нещата са прости – искаш да има болници – плащаш здравна осигуровка.
Искаш да има добре подредени градове – плащаш данък сгради и други такива.
Само, че ние караме на принципа – с трици маймуни да ловиш.
Това, че в Холандия ЗО била 6.5% хубаво, но колко им са заплатите? А лекарствата там сигурно са и по-евтини.
Иначе бучим, че в София е мизерия ами така ще е – като с годишния данък сгради на един апартамент, не можеш да изплатиш само закърпването на няколко дупки в асфалта.
При нас всички данъци ги завъртяха по най-безмислен начин – намалиха преките данъци, тези за които човек внимава и иска да има нещо насреща свършено. И увеличиха косвените, ничиите – никой не се интересува къде отиват и за какво – супер удобно за администрацията.
А аз имам и едно още по-радикално предложение. Един базов пакет осигуряване за наистина тежките заболявания да е задължителен, а останалото да е по избор: по-ниска вноска срещу по-малък обхват на пакета, а дребните разходи да се покриват бай Кеш на гишето.
Сега, разбира се, някой ще каже, че много хора няма да имат пари да идат на лекар за един порязан пръст. Те така казваха и през 1990 г. – че ако се освободят цените на хранителните продукти, по улиците ще гледаме картини от обсадата на Ленинград – припаднали от глад хора и пр. Оказа се обаче точно обратното, а сега се е стигнало до там, че не потребителите, а производителите и малките магазинчета “умират от глад”.
Мик ,здравната вноска да стане 100% от доходите ,здравеопазването ни няма да е финансирано като холандското. Проблемът не е в разходите. Проблем е липсата на конкуренция ,многото чиновници ,лошото образование на бъдещите лекари и тн.6% процента вноска и инвестиции в здравеопазването ,а не в чиновници и ненужни болници. Данъците не са ни ниски ,прибира ни се половината и повече от всичко заработено. Дупките по асвалта така се запълват ,че зимата пак зейват и същата фирма ги запълва отново. Асвалта ни излиза по-скъп от европейския.
Нещата не са никак прости .
Трябва да се реши въпросът с ромите и други подобни групи лица.
—
Каква е разликата между ония с бухалките и осигуровките ?
Аз си плащам всичко на ръка.
Искам неромска услуга и си я получавам.
—
Жена ми също.
—
Но плащаме на “n” броя мангали обяда, тока, спирта, пенЦията и Здравната помощ.
—
СТИГА !
СТИГА !
СТИГА !
щото кръв потече , вече !
Нали помните вица ?
Системата на здравното осигуряване в Холандия е сочена като една от най-добрите. Но не се заблуждавайте, че нещата са на простия икономически принцип конкуренция=качество, защото там става дума за организации, които не разпределят печалба. У нас в този вид това няма да бъде въведено, защото никой няма интерес от това, а от въртене на далавери. Допускам, че в Холандия държавата доплаща много повече, отколкото в България. Държави като Холандия и Франция отделят по-голям процент от БВП за здравеопазване, отколкото България, а и тяхното БВП е много по-голямо от нашето. Така че когато анализирате такива неща, дайте малко повече дълбочина и детайли. Здравеопазването не е само бизнес и само икономика, за да може да бъде адекватно ръководено само по техните принципи. Иначе че у нас трябва да се правят много реформи е безспорно.
@ mick
Косвените данъци принципно са по-добри от преките, така че политиката е правилна. Само че и при двата вида няма никаква пряка връзка между това което плащаш и това което получаваш в замяна от държавата. Това си е част от дефиницията за данък. Когато има пряка връзка това вече не е данък.
Когато здравния министър няма представа какво да прави пуска такива идеи. Започва се и произволните и безсъдържателни сравнения с други страни. Пускат се лафове тип “а в Европа…” и т.н.
Е в Холандия, нямат такъв висок дял на пенсионерите и социално слабите. Тук по-малко са работещите, които плащат и повече са ползващите безплатните услуги. Като се промени съотношението ще намалеят и вноските. Трудно е 5 човека да издържат 10, лесно е 10 човека да издържат 5
Съотношението на работещите и пенсионерите е различно в Холандия. Тук имаме проблем със застаряващото население, което реално се издържа от работещите. Все пак едно е 5 човека да плащат вноски за 10 и обратното
лош избор бе назначаването на тази стара муцуна за министър. реформи се правят от нови хора, а не от откърмени със статуквото.
Христо Христов, положението у нас е още по-лошо. Тези които плащат осигуровки са не повече от 30% от населението, т.е. 3 издържат 10. Проблемът е че всеки нов здравен министър идва с идеята да натовари допълнително тези 30% с още по високи осигуровки, поради което съвсем естествено броя на плащащите намалява и накрая ще се стигне до абсурдното съотношение 1 плаща за да ползват 9.
Истината започва да се вижда в ситуацията в Щатите – здравеопазването не е обикновена част от икономиката и към нея не могат да бъдат прилагани съвсем свободни пазарни закони. В Щатите подобен подход води до напълно неприемлива ситуация – от една страна много голяма част от населението няма осигуровки, от друга – доходите на лекарите са непропорционално високи. Едното очевидно е свързано с другото и си има напълно логично обяснение – еластичността на търсенето е много голяма – всеки се бои за живота си и който има пари – дава мило и драго.
Ситуацията в Щатите обаче май върви към промяна – Обама говори за ограничаване на разходите, което не може да не доведе до ограничаване на доходите на медицинските и подобни лица.
Та да се върнем в Европа, Холандия и България – успешна ще е тази система която постигне много сложен компромис. От една страна трябва да се предложи здравно обслужване. От друга, ясно, е че всички сме смъртни и няма икономически смисъл да се хвърля всичко натам. Системата ще трябва да сложи под контрол доходите на лекарското съсловие. То е много мощно, има силно лоби, но няма друг начин в перспектива. Та в тази светлина, да си го кажем направо – лекарите няма икономически смисъл да взимат повече от квалифицираните инженери. Това е така и от морална гледна точка. Всъщност основните постижения допринесли за ефективен лекарски труд са именно технологични в съвременния свят.
Равновесието ще е различно в различни страни, но във всички случаи целта на държавата трябва да бъде да контролира разходите които обществото прави за медицина.
Емпирично погледнато – щом лекарите в Холандия се справят с 6.5%, значи и българите трябва да могат, колкото и да е силен натискът на лекарското лоби.
@Плешо – точно така. Вместо да се търси начин за увеличаване на хората които си плащат вноските се отива към по-лесния начин – увеличаване на вноските.
Едва след като над 90% от хората започнат да си плащат осигуровките и тези пари не стигат, чак тогава да се отиде към ново увеличение на осигуровките.
Само,че първото решение ще изисква много административна работа – а кой иска да работи в администрацията?
Всъщност това се отнася и за другите данъци.
@CBfan – не съм съгласен, че косвените данъци са по-добри. Просто по-лесно се събират.
Ето сега излиза, че 45% от всичките ни доходи по един или друг начин отиват в държавата. А се тупаме в гърдите, че ДОД е 10% – голям майтап.
С косвените данъци, просто ни обират без да разберем и администрацията си цоца на воля. Да не говорим, че прехваленото ДДС не стига, че е много високо, ами има хиляди начини за заобикаляне/не пускаш касова бележка и готово 20% по-голяма печалба/, да не говорим за източването.
Друго си е ако знаеш, че на края на месеца от 1000 лева заплата трябва да дадеш директно 450 лева за данъци. Тогава съм сигурен, много хора ще се питат къде отиват тези пари. Ами ако взима човек 500 – и трябва да даде на държавата веднага 225 лева данък? Няма ли да пита – къде ми отиват парите? Всичко си е пак разбито?
Време е да се разбере и от вас – експертите, че плащащите осигуровки не с аглупави кат онеплащащите.
—
И ще стане масово укриване на доходите. Независимо дали има креза или не.
Независимо от цвета на правителството. Независимо от наказания и риск. Това е защита на права иинтереси.
Всеки има право на по-добър живот и ако работи за това – не трябва да бъде ограбван и от държавата.
—
Вие давате пример иот чужбина. Но там плащащите са доволни от живота си.
Там пускаш чека и знаеш, че ще пристигне.
Когато ти пратят чек – ще пристигне.
Когато ти трябва нещо – ще го имаш. Всеки от нас пътува по света и е живял, или говорил с местните.
—
Няма да стане както преди години!
Ще ви накажем и ще се уплашат .
Това време мили хора мина!
Пратете хора с тояги в махалите, а за нас донесете торбата с моркови, зеле, зехтин, сол и НАПРАВЕТЕ салатка, докато ние си почиваме от работа.
Иначе – лошо.
Тази седмица излезязоха данни на Евростат за производителността на труда. Българинът произвежда с 60% по-малко от средното за Европа, а холандецът с 30% повече. Проблемът със здравните вноски е комплексен и реалното му разрешение не мисля, че зависи от здравния министър, а от добра и преди всичко екипна работа на всички нива във всички министерства.
Съгласен съм и с mick, че голяма част от хората окриват доходи и не си плащат здравните осигуровки. На практика излиза, че ако спазваш законите си прецакана. В това отношение трябва да се изискват санкции и прочее, но това също според мен не влиза в ресора на Здравното министерство – да разследва, обвинява, наказва.
Не е редно осигуровките да се вдигат или да се свалят, само защото някъде си било така. Първо трябва да се провери къде е проблемът – къде в здравеопазването не достигат приходи, колко точно не достига, къде има разхищения, къде трябва да се повиши качеството на услугите, кой от какво има нужда – и чак след това да се гледа чуждият опит и да се търсят държави, които са имали подобни проблеми и са се справили с тях.
@ Topol M
Има в някаква степен нещо подобно и в холандската система – здравните фондове не се занимават с най-малките разходи.
@ гошо
Не е вярно, че Холандия отделя за здравеопазване много по-голям дял от БВП отколкото България. Вярно е, че Холандия е по-богата от България и на това се отделя значително внимание в този блог.
@ Христо Христов
Пенсионерите в Холандия също плащат здравна осигуровка.
@ Dirk Struan
По този повод – докторската дисертация на Милтън Фридман е изследване /със Саймън Кузнец/, в което доказват, че въвеждането на лицензиране на лекарите води до ограничаване навлизането в професията, намалява конкуренцията и увеличава таксите за лечение.
С което не твърдя, че Обама е фридминит.
@ mick
Възможно е да има такъв елемент, но само до преди десетилетие имахме ситуация, в която данъкът върху доходите беше над 40%, отделно и осигуровките бяха над 40%, отделно и данък печалба беше над 40%, а ДДС беше 22% и т.н. Не ми се струва, че тогава хората са упражнявали по-голям контрол върху държавните разходи.
@ Петко Босаков
Целият въпрос е, че проблемът на здравеопазването не е финансов, а основно е институционален. Това се опитвам да кажа.
Да не забравяме, че освен монопол на здравната каса имаме и създаден със закон картел на доставчиците. А допреди две седмици министърът беше негов председател.
От тази гледна точка приказките му не са изненадващи. Интересното е дали поставянето му на този пост е декларация за намеренията на правителството или случайна грешка.
Докато умувате как да намалите “високите доходи” на лекарите, за щастие вече имаме алтернатива. Ще работим в държави ,където обществото е отдавна е оценило техния принос по достойнство и икономически е намерило заслужено място в социалната стълбица чрез адекватни стимули за гарантиране на качествено,ефективно и безопасно за пациента здравеопазване.Продължавайте да откривате топлата вода.Ние вече можем да отидем там където,отдавна са я открили и само разширяват приложението.А относно инженерите, не направихте ли достатъчни пачки по време на изкуствения строителен и индустриален бум в еуфорията около премането ни в ЕС?Ако не сте-то това показва и инженерния Ви капацитет в действителност.
Нещо, което икономист не може да проумее е, че човек не може да се задоволи с 15% от холандското здраве само защото получава 15% от холандските доходи. Когато е въпрос на оцеляване или запазване на работоспособност, стиснатостта е най-лошият вид сметка. Просто хората сега дават икономисаните пари на ръка.
Логичното би било, след като сме най-бедните в ЕС, за да поддържаме основни стандарти, да даваме най-високите КАТО ДЯЛ от БВП средства за медицина.
Така че когато забогатеем след няколко поколения като холандците, може да решим да смъкваме вноската. Имаме 50 години да го обмисляме.
Много добре .
Значи, понеже работя денонощно и печеля – да ми вземат още пари, с които да плащат на мангали, извинете роми и това е европейско.
Реформата ТРЯБВА да е – не плащам, докато ТЕ не започнат ДА ПЛАЩАТ.
—
Иначе е въоръжен грабеж.
@ Чавдар
Нали разбирате, че не можем по никакъв начин при 10 пъти по-ниски доходи от холандците да отделяме номинално толкова пари за здраве колкото холандците? Още по-малко това може да стане в още по-бедни страни – Африка, Азия и пр. (а в тези страни живее 2/3 от населението на света). Т.е. вашето предложения (колкото и да е желателно) е абсолютно неизпълнимо за почти всички хора в света докато те не забогатеят. А от друга страна, вие не сте голям привърженик и на реформи, които подпомагат забогатяването – т.е. имаме един параграф 22.
@ Георги Ангелов
Вярно е че не можем да даваме номинално същите пари за здраве като холандците, от което НЕ следва, че трябва да даваме същия или по-малък процент пари. Напротив!
Аналогичен случай. Поради доста по-ниските си доходи българските домакинства харчат по-голям процент от парите си за храна, отколкото домакинствата в богатите страни. Защо не почнете да убеждавате българите, че харчат “твърде много” за храна и трябва да ядат по-малко? Всеки ще ви помисли за идиот, нали.
За да се осигури чисто физическото оцеляване, колкото по-бедна е една държава, толкова повече се налага като относителен дял да бъдат разходите за храна и здравеопазване. Изключение правят само най-бедните, при които разходите за храна са толкова големи, че за здравеопазване не остава почти нищо.
Нещата са по-прости отколкото изглеждат. Ето няколко доказани факти:
1. Парите в здравеопазването не стигат
2. Недостатъчното пари се разпределят неправилно
3. Съществуват редица организации, чиято цел е източване на пари (фиктивни болници и пр.)
От всичко това следва, че здравеопазването ни е лошо. До тук мисля, че нямаме спорове.
Нека да разгледаме точките една по една:
1. Парите не стигат. Истината е, че вноската в България на книга е 8%, но колко е реално – никой не знае. От една страна паротещите (и работодатели) плащат 6%. Държавата плаща още 2%, които се взимат от други пера. Това е абсолютно неправилно. От друга страна тези 2% не отиват в касата, а отиват в БНБ, като резерв на здравеопазването. И още – пенсионери и деца се осигуряват от държавата, но забележете – на изключително ниски осигуровки. И всичко това са проценти от някакви изкривени цифри, защото всички знаем как се осигуряват хората в България. Истината е, че истински 8% биха били доста повече пари от сега и евентуално здравеопазването ни би било по-добро.
2. Парите се разпределят неправилно. Една клинична пътека за операция на катаракта (перде на окото) струва 300лв, като манипулацията трае около 15 мин. В същото време 10 дневен престой на едно дете с ДЦП в санаториум, с всичките манипулации, лечение, храна и пр. струва 280лв. Резултата е – никой няма да иска да се грижи за децата с ДЦП, а всеки ще иска да оперира катаракти.
3. Кражбите. Няма да коментирам, само ще кажа, че в последните 2 години са регистрирани около 200 нови болници. Разбира се в по-голямата си част, това не са болници като “Александровска”, а са малки кабинети с фиктивни договори на лекари и много излекувани (на хартия). Към тези болници текат много пари от касата. Това за никого не е тайна, но явно има някаква причина да не се предприемат мерки.
А моето предложение е да се въведе доплащане за болничната помощ поне 10% от реалните разходи (вместо увеличение на здравната вноска). Така няма да плащат всички, а този който има нужда и се лекува. И така човек ще внимава и ще взима мерки да не стига до болница (доколкото е възможно).