Подобрение
Георги АнгеловДоклад на Citi казваше следното през април:
Страните с най-голям спад на валутните резерви са балтийските, Сърбия, Хърватия, България, Румъния и Унгария – четири от които вече получиха пакети от МВФ, а останалите е вероятно да ги последват скоро, на база на тези числа.
Нашите прогнози за външното финансиране [на България] не посочват необходимост от подпомагане от МВФ, но програма с фонда би била по-благоразумна стратегия.
При други чужди анализатори черните краски в началото на годината бяха далеч по-подчертани и раздути – говореше се за 25 милиарда долара "дупка" в платежния баланс на България, която неизбежно ще ни вкара в споразумение с МВФ. Имаше и твърдения, че валутните ни резерви ще свършат за броени месеци (а минаха повече месеци без нищо подобно да се случи).
Надявам се, скоро и най-черните пророци да кажат нещо по-позитивно за България.
А междувременно, предизвикателствата пред България си остават същите както и преди 3, 6 или 8 месеца – поддържане на икономическа, финансова и фискална стабилност и реформи за увеличаване потенциала на икономиката и по-леко преминаване през кризата. Точно отговорът на тези предизвикателства ще определи какво ще се случи с България и точно тях трябва да продължаваме да наблюдаваме най-внимателно.
Share
8 отговора на “Подобрение”
Като говорим за фискална стабилност вие в агенцията правили ли сте конкретни разчети с точни цифри откъде могат да се спестят 2-та милиарда за 5месеца. А по важното следващата година как ще станат нещата. Мисля че идват много много трудни моменти и не е толкова лесно просто да поддържаме стабилност. На мен ми се струва че и това новото 6,3 спад е твърде оптимистично. Според ме ще е ако не двуцифрен то много близо. ДДС-то може би ще трябва да се повиши следващата година.
Ако валутните резерви са покрити в достатъчна степен то няма как да свършат за броени месеци защото ги няма левовете и преди това платежния баланс ще е на излишък ако има останала икономика. По важният въпрос е как ще се противодейства на резесията. МВФ не дава пари за разходи за стимулиране на икономиката нали така.
“…предизвикателствата пред България си остават същите както и преди 3, 6 или 8 месеца – поддържане на икономическа, финансова и фискална стабилност и реформи за увеличаване потенциала на икономиката….”
Напълно подкрепям, но тези предизвикателства стоят пред нас още от въвеждането на Валутния съвет. Момента е исторически. Освен стандартните лекарства, трябват и “стимуланти”. За приемането на последните обаче, трябват политици, на които им “стиска”.
НЯМА ПО-ПОДХОДЯЩ МОМЕНТ ЗА ДАНЪЧНА АМНИСТИЯ ОТ СЕГАШНИЯ!
http://plamender.blog.bg/biznes/2009/03/30/niama-po-podhodiasht-moment-za-danychna-amnistiia-ot-segashn.315243
Да, опасенията за външните рискове по-скоро не се оправдават, или се оправдават в по-малка степен, но за сегашната ситуация няма добри модели, така че последните 1-2 години само който нищо не е прогнозирал той не е сбъркал.
Струва ми се че въпросът беше в това колко много и колко бързо икономиката ще започне да се свива при кризата. Очакванията бяха за по-малък спад, дори за нисък растеж в началото. Това предполага по-големи външни рискове. Скоростта с която се промениха нещата изненада всички и това доведе до много бързо коригиране на външните дисбаланси.
Дотук добре, но рисковете не изчезват, а само се трансформират. При този спад който се очертава сега основният риск е бюджета.
Kakto beshe spomenal predi niakolko posting-a investiraneto na sveji pari v ikonomikata vinagi triabva da e v rezultat na podobren biznes klimat, a ne ot sporazumenie s MVF. Balansiraneto na budgeta she e purvata stupka v pravilnata posoka, a po natatushnata restriktivna finansova politika bi dovela do ostavane na poveche finansov resurs vuv firmite i ottuk poveche vuzmojnosti za chastni investicii.
Последното мнение ме развесели много – по-малък бюджет = повече частни инвестиции – звучи логично, но е чисто теоретично.
В България основният първичен източник на финансиране за бизнеса си остава държавата, сега и чрез европейките фондове, от там парите тръгват по вериги, достигайки до малките фирми и хората и създавайки пазара, а не обратното.
И понеже държавата се финансира от регулациите се получава дупка в паричния поток, която трябва да се запълни и няма с какво освен с чужди инвестиции.
На пръв поглед в такава ситуация ограничаване на приходите и разходите в бюджета е логичен ход за промяна на икономическия модел. Ход който няма как да има успех, ако преди това няма пазар, който да замести държавата.
За създаването на такъв пазар е необходимо създаването на реална конкурентна среда, регулирана от потребителските нагласи, а за целта е необходимо реално приложение на ефективни правила за гарантиране на конкуренцията и достатъчен обем капитали за първично финансиране извън бюджета.
Да вземем енергийния холдинг. Приватизацията му няма да създаде конкуренция в сектора а липсата й е основният му проблем. Сама по себе си приватизацията не води до конкуренция, нужно е и малко, допълнително интелектуално усилие
Да вземем за пример плодовете и зеленчуците. Ние трябва да сме силна добре развита земеделска страна. Вместо това внос от къде ли не. Щом силните страни не си използваме какво да говорим за всичко останало.
@nick
Ako durjavata e iztochnik na finansirane na biznesa, togava e suvsem logichno biznesa da iska da se obvurje po-silno s durjavnata administracia (shte polzvam durj. administracia, zashtoto durjavata vsushtnost sa vsichki durjavni burokrati). Po tazi logika kogato parichniat potok e ot durjavnite strukturi kum biznesa, pod formata na investicii, a posle ot biznesa kum durjavnata hazna, pod formata na danuci. Kakto kazvash triabva da ima pazar, za da se ottegli durjavata. Samo che niama kak da se suzdade pazar, ako ne se ottegli durjavnata namesa. Neobvurzaniat s durjavnite strukturi biznes e obrechen ako triabva da se konkurira s firmi, koito poluchavat durjavno finansirane. Ottuk i nikoga niama da ima pazar i konkurencia ako durjavnata namesa ne se ogranichi.
Dori s privatizaciata na energiiniat holding neshtata niama da se promeniat, zashtoto sushtestvuvat burokratichni barieri za konkurencia v energiinia sektor. Purvo triabva da se promeniat pravilata i togava da se tursi rezultat.
@drug Ivailo
Absolutno sum suglasen – Bulgaria bi triabvalo da e konkurentna na pazara za plodove i zelenchuci. Faktut, che ima vnos oznachava, che niakoi niakude e uspial da prozvejda produktite poefektivno. V kraina smetka vsiako zemedelskoto ministerstvo vinagi razviva programi i finansira zemedelskite stopani v BG. Moiata idea e, ako se ottegli durjavnata namesa horata shte uspeiat da nameriat nachini da budat konkurentnosposobni. V kraina smetka, durjavnite subsidii poddurjat neefektivni proizvoditeli za smetka na tezi, koioto mogat da proizvejdat i da budat konkurentnosposobni.
Znam, che zvuchi teoretichno, no kudeto e probvano e dokazano, che pazarniat mehanizum raboti bezotkazno, stiga da niama durjavna namesa.
Tsonevski, тая маймуница кой ще ти я чете?