Jun 12th, 2009
Външна търговия – смесени новини
Георги АнгеловПрез април вносът и износът спадат значително, което води до почти 40% спад на търговския дефицит на годишна база. Това – за успокоение на онези, които смятат, че търговският дефицит е много важен индикатор.
Негативен индикатор е спадът на износа през април с около 40%, което е повече отколкото беше през последните няколко месеца. Тук, разбира се, трябва да имаме предвид, че част от спада се дължи не на спад на физическия обем на износа, а на спад на цените на световните пазари. Освен това, данните са предварителни и подлежат на големи ревизии.
' '
Share
16 отговора на “Външна търговия – смесени новини”
Тези новини не са смесени, а са еднозначно добри. За обществото е важен крайният резултат като търговско салдо в плюс или минус спрямо БВП. След като негативният показател спада, значи нещата са добри. Не натрупваме нов частен дълг, или го трупаме по-бавно…
Хубаво е че спада дефицита, но това не означава че не е проблем. Пак остават примерно 10-15% от БВП за които трябва да се намери приток на капитал. Дано да го има. А прекалено бързото спадане също е знак че нещата не са на добре. Латвия има излишък по текущата сметка вече, но има и 20% спад на икономиката…
Март и април имаше доста сериозни еднократни ефекти – работни дни, великден, които изглежда изкривяват данните не само в България.
@ Добри Божилов
Нещата са доста по-сложни от това да се редваме като има излишък и да плачем като има дефицит. Един и същ дефицит/излишък може да е нещо хубаво или нещо лошо в различни ситуации.
@ Добри
Много опростенчески гледаш на света.
Представи си, че някой чужденец иска да строи завод в България. Инвестира 5 милиарда евро в този завод и повечето от тези пари отиват за внос на машини. Това създава търговски дефицит, но в никакъв случай не е негативен индикатор.
@ CBfan
Точно обратното е – понеже има приток на капитали, затова има все още дефицит. Ако нямаше никакъв капиталов приток, щеше да е изчезнал дефицитът. Латвия е точно примерът за това. И е показателно, че изчезването на дефицита не решава никакъв проблем, докато спадът на притока на капитал създава проблеми.
Георги,
Проблемът е, че при нас търговският дефицит се дължи основно на потребление или на инвестиции, насочени към усвояване на нашия пазар. А не се дължи на инвестиции, които ще носят печалби за сметка на чужди пазара. Ако го имаше това последното, след толкова много инвестиции в последните години, ние трябваше да сме станали Ирландия на Балканите. Тези инвестиции щяха да започнат да носят печалба и да забогатяваме устремно. Но това не се случва, просто защото това са или инвестиции, насочени към изсмукване на нашия пазар, или става дума за потребителско кредитиране. В неутрална позиция са инвестициите в недвижими имоти, които също са с цел да се изсмуче нещо от местния пазар, но в момента просто не могат да бъдат изтеглени. Така че – свиването на дефицита е еднозначно добро. Реално не ни трябват инвестиции, които наливат нещо за 1-2 години, а после доят безмилостно…
@ Георги Ангелов
Ясно е че текущата сметка и капиталовата сметка са принципно огледални, но все пак връзката не е 1 към 1 при фиксиран курс и в краткосрочен план. Резервите са спаднали с 3 милиарда евро последните 6 месеца. Това не е чак толкова зле предвид кризата, но е достатъчен индикатор че има рискове.
Всъщност сега и двата лагера в спора за текущата сметка твърдят че са били прави. Вие казвате – “ето дефицитът пада, значи не е бил проблем и напразно се притесняваха разни /най-вече чужди/ анализатори”. Но това не доказва нищо. Аргументът на другата страна беше: този дефицит е много голям и по един или друг начин трябва да падне, а това може да е много болезнено. За нас предстои да видим доколко болезнена ще е корекцията, но вече се вижда в Латвия как е.
Сега някой икономисти казват: видя се че дефицитът по текущата сметка не е проблем, сега големите рискове идват от бюджета. Последното е вярно, но то пак е свързано с предишните дисбаланси, които ако трябва да се концентрират в една цифра, това е дефицитът по текущата сметка.
Дефицитът беше огромен и е все още много голям. Бързата корекция означава много сериозен удар върху потреблението и бюджета. Бавната корекция в условия на външна криза означава риск от криза на платежния баланс и валутна криза.
Всичко това е поредното упражнение по баналност. Намалението на дефицита е напълно предсказуем резултат от намалението на оборота. Иначе казано: разликата внос-износ, за да се запази в относителни величини, трябва да спадне абсолютно.
Спадът на външния оборот се дължи на охлаждането на световната икономика, от която местната е малка и силно зависима част.
Между другото, предлаганото от Г.Ангелов социалистическо дотиране на чуждите инвеститори(защото освобождаването от данъци е форма на дотация) не би имало никакъв ефект по същата причина, поради която доскоро изживявахме икономически бум. А именно: Източна Европа (съвсем не само България) беше на мода, а сега ИЕ е абсолютно демоде. Никакви факти не можеха да променят предишната ирацонална любов на инвестоторите към ИЕ, никакви подкупи не могат да преодолеят и сегашното им предубеждение. По-добре е щом държавата има пари за подаряване, да ги насочи към ъпгрейдване на изключително западналата ни от 20 години икономии инфраструктура. А ако няма, тогава за какво спорим?
@ Чавдар
Не предлагам дотиране на чуждите инвеститори, нито освобождаване на данъци на отделни видове инвеститори. Това е глупост. Смисълът на плоския данък е той да е еднакъв за всички и много нисък, за да не тежи много на никого.
@ CBfan
Резервите не са паднали сами, те бяха намалени с волево движение на правителството и БНБ. Правителството похарчи около 3.5-4 милиарда лева от фискалния резерв, а БНБ намали минималните резерви на банките с около 1-1.5 милиарда. За БНБ може да се спори, но действията на правителството са индикатор на самоувереността и глупостта на правителството, а не на някакъв риск, идващ от дефицита по текущата сметка.
Намалението на дефицита щеше да е добра новина, ако ставаше за сметка на съотношението внос-износ. Такава промяна няма и е нормално, защото нищо в държава не се е подобрило, че да се подобри търговския баланс.
Дали търговският дефицит ще се стопи при еветуално спиране на инвестициите аз не мога да кажа. Има много фактори за това.
Но твърдо смятам че е това е показател, който показва много дълбоки проблеми в икономиката ни. Може да се види, че съотношението внос/износ расте постоянно през последните 10 години:
http://www30.wolframalpha.com/input/?i=import%2Fexport+bulgaria
Представи си, че някой чужденец иска да строи завод в България. Инвестира 5 милиарда евро в този завод и повечето от тези пари отиват за внос на машини.
С инвестиция за 5 млрд. може да купите машини за 5 млрд. и с толкова да влошите търговския баланс. За да си възвърнете инвестицията, обаче, тоя завод трябва да направи оборот от минимум 50 млрд. И ако продукцията е за износ, то след първата година щяхме да наблщдаваме подобряване на търговското салдо.
Уви, подобно нещо не се наблюдава – имаме много поредни години с ПЧИ над 5 млрд., но няма никаква индикация за подобряване на дефицита.
Повече от очевАдно е, че не се инвестира в заводи и производство за износ. Това е проблемът!
Онвестициите в услуги и МОЛ-ве са хубаво нещо, на при липса на работеща икономика последствията за нас ще са тежки. Защото никой не е инвестирал в България без намерение да спечели. А това означава, че всеки който е инвестирал по 5 млрд. ще иска всяла година да получава по едни 500млн. Въпросът е от къде ще идват тези пари. Хайде досега пирамидата вървеше добре. Но в крайна сметка рано или късно стигаме до нещо което вече почва да се забелязва – няма пари и високи лихви.
А при тия условия вече е много по-трудно да се развива производство и износ.
изчезването на дефицита не решава никакъв проблем, докато спадът на притока на капитал създава проблеми.
Да, изчезването на дефицита не е гаранция, че нещо се е оправило. Но пък и няма как да бъде поддържан притока на капитали при отрицателен търговски баланс. Как ще стане това?
Все едно да инвестираш в държавно предприятие. Само то може така да поглъща безкрайно много инвестиции без да произвежда.
Казано по друг начин – подобряването на търговския баланс е нещо полезно, защото това може да доведе до нови инвестиции. Докато поддържането на високи инвестиции в услуги и молове и първо изгубена кауза и второ не води до нищо добро, напратив – гарантира спад на всички инвестиции.
@ Миро Костадинов
“Такава промяна няма и е нормално, защото нищо в държава не се е подобрило, че да се подобри търговския баланс.”
Всъщност, в много случаи подобряването на търговския баланс е следствие от влошаване на всичко в държавата. Вижте Латвия, вижте България през 1996-1997. Просто когато няма валута в страната не може да се внася повече отколкото се изнася.
“имаме много поредни години с ПЧИ над 5 млрд., но няма никаква индикация за подобряване на дефицита.”
Нямаме много поредни години с ПЧИ над 5 милиарда. А те могат да генерират износ от 50 милиарда, но това ще стане в рамките на 20-30 години, т.е. да кажем по 2 милиарда годишно.
Ето един пример:
Представете си 2006 година има 6 милиарда инвестиции. Да допуснем, че 4 милиарда са завършени в рамките на годината и че всички генирират износ. Можем да очакваме 1.5 милиарда ръст на износа през 2007.
Междувременно, обаче, през 2007 година притокът на капитали се е увеличил значително. Чуждите инвестиции са скочили до 9 милиарда евро, т.е. с 3 милиарда евро.
Т.е. имаме 1.5 милиарда ръст на износа заради предишен приток на инвестиции, но 3 милиарда евро ръст на инвестициите, които водят до 3 милиарда ръст на вноса. Съответно, търговското салдо се влошава. Именно защото инвестициите се увеличават.
Аз не знам да има развиваща се страна с положително салдо по платежния баланс и високи доходи. Или поддържаш изкуствено нисък валутен курс и държиш хората бедни като в Китай или имаш дефицит като тук.
@ Ангелов
“Не предлагам дотиране на чуждите инвеститори, нито освобождаване на данъци на отделни видове инвеститори. Това е глупост. Смисълът на плоския данък е той да е еднакъв за всички и много нисък, за да не тежи много на никого”.
Тепърва ли ще предлагате плоския данък? Този номер вече бе приложен, ако си спомняте и макар резултатът да не удовлетворява, няма накъде по-плосък да става.
Лошото е, че предлагате и нови намаления на осигуровките и всевъзможни привилегии, за да примамите инвеститори. А както обяснявах, те просто няма да дойдат, защото световната спекулативна треска за влагане в Източна Европа свърши. Няма я. Финито. И да се бистри икономиката, като не се забелязва тази малка подробност от пейзажа е наистина, както се изразявате, глупост.
Представете си 2006 година има 6 милиарда инвестиции. Да допуснем, че 4 милиарда са завършени в рамките на годината и че всички генирират износ. Можем да очакваме 1.5 милиарда ръст на износа през 2007.
Именно, подобен ръст причинен от ПЧИ… НЯМА!
Действително, един експоненциален ръст на ПЧИ може да поддържа отрицателен дефицит. Но има други начини да видим евентуалния скрит ръст на износа.
В действителност износът расте или намаля поради много други фактори като световна криза или подем. Всичко това обаче лесно се елиминира като сравняваме България със съсдените или сходни държави.
Благодарение на W|A подобни сравнения се правят много лесно.
Изводът всеки може само да си го направи, но доколкото виждам изпревали сме само Македония. А – да, и Сърбия и точно тя пък показва как се променят нещата когато има по-специална причина (говоря за войната, която изпъква на графиката).
Както и да е – нямаме ръст на износа спрямо близките до нас държави. Ето примерно сравнението с Румъния – http://www30.wolframalpha.com/input/?i=export+bulgaria%2Fromania
Давам примера с Румъния защото това е една от държавите в които няма бум на чуждите инвестиции. Видимо е, че или инвестициите у нас не водят до подобряване на износа ни спрямо съседите ни, или ако това е положителен фактор значи имаме скрит по-голям отрицателен фактор, щото крайният резултат не е добър.
@ Чавдар
За привилегии не настоявам, точно обратното.
@ Миро Костадинов
Точно този пример, който съм дал, е съвсем близо до реалността.
Между другото, можете да видите една графика за притока на капитали /тя включва както ПЧИ, така и кредитно финансиране/:
http://ikonomika.org/?p=2282
Очевидно се разминаваме в очакванията. Ще дам пример с фирма в която имам участие. Преди около година взехме няколко кредита с цел разширение. Общият размер на кредите беше от порядъка на годишния оборот на фирмата.
В резултат на инвестициите оборотът почти се удвои, но въпреки това изплащането на кредите ни е проблем.
Казвам това защото смятам че е типичен случай – инвестиция в размер на Х-процента спрямо оборота трябва да вдигне с близък процент и оборота. Предполагам има изключения, където печалбата да е по-висок процент. Но и 10% печалба не е малка и не е лесна. За по-малка печална просто няма смисъл да коментираме – трябва да си идиот да инвестираш в производство което ти носи по-ниска доходност от влог в банка.
Сега БВП може да не е точно “оборотът” на една държава, но със сигурност ПЧИ в размер на 20, 30, 40% от БВП са много ГОЛЕМИ инвестиции. Нормално е да очакваме и ГОЛЯМ ръст на БВП, а не 5-6-7%
Очевидоно инвестициите не са в производство и то се вижда с просто око, изключение са може би само хотелите. По-голямата част е в МОЛ-ве и други неща дето нямат отношение към производство и износ.
За увеличаване на износа в резултат на инвестиции, насочени към доене на вътрешния пазар, е смешно да се говори. Това са теоретични конструкции.
Ако ви интересуват реалните факти, имам приятел в спедиторска фирма, който се занимава точно с износ. Пълен леш е в момента износът ни. Ако инвестициите бяха качествени и експортно ориентирани, сега нямаше да е толкова зле. Но не са…