Производителност на труда
Георги АнгеловПродължаваме с прегледа на изследването на Световната банка, България. Оценка на инвестиционния климат.
1. Производителността в България е ниска
1.1. Производителността на труда се оределя от инвестирания капитал, технологии, ноу-хау, организационна структура, умения, управление и пр.
Разликите в производителността на труда могат да бъдат резултат от разлики в технологиите и използваното ноу-хау, разлики в организационната структура, разлики в уменията на работниците, разлики в управленските способности или разлики в количеството или качеството на машините и оборудването, използвани от фирмите…. [Производителността на труда] ще бъде по-висока във фирмите, които използват капитал вместо труд (напр., фирмите, които са капиталоемки).
2. Заплатите са ниски, тъй като производителността на труда е ниска
Имайки предвид, че фирмите в промишлеността в България са по-малко производителни от фирмите в другите страни-членки на Европейския съюз, естествено възниква въпросът как те успяват да останат конкурентоспособни на един отворен пазар, какъвто е Европейският съюз. Една важна причина за това е, че заплатите и разходите за работна сила в България са по-ниски, отколкото в другите страни на Европейския съюз.
3. Техническата ефективност е ниска
Техническата ефективност в България е систематично по-ниска, отколкото във всяка от другите страни… Тъй като техническата ефективност взема под внимание както използването на капитала и труда, така и сектора и големината на фирмите, горното показва, че производителността не е по-ниска в България, отколкото в служещите за сравнение страни, само защото фирмите са в по-малко продуктивни сектори или защото използват по-малко капитал, отколкото фирмите в другите новоприсъединили се страни-членки на ЕС...
4. Иновативните фирми са по-производителни
Изглежда, че технологиите и тяхното въвеждане имат особено силна корелация с техническата ефективност в България. Фирмите, които лицензират технологии от чужбина, фирмите, които имат сертификати от Международната организация по стандартизация и иновативните фирми, които са въвели нови продукти, са по-продуктивни от другите фирми в България...
(И за трите променливи е трудно да се определи точно дали фирмата е по-производителна, защото въвежда нови технологии или че по-производителните фирми имат повече ресурси да инвестират в новите технологии)
Преди отчитането на други фактори като например иновациите, качественото сертифициране и закупуването на лицензи за чуждестранни технологии, износителите изглежда са с около 22% по-висока производителност от аналогичните фирми, които не са износители. Иконометричният анализ обаче говори, че по-високата производителност би могла поне частично да се дължи на това, че те са по-новаторски.
5. Проблемите с бизнес средата и квалификацията влияят негативно на производителността
Макар че различни проблеми на иконометричната методология, особено такива, свързани с посоката на причинно-следствената връзка, затрудняват извеждането на безспорни заключения въз основа на иконометричния анализ, изглежда, че редица други фактори – регулативното бреме, разходите, свързани с престъпността и сигурността, квалификацията на заетите, са свързани с производителността.
Ако използваме точковата оценка, намаляването на регулативното бреме (например, времето, което ръководителите на фирмите губят за спазване на нормативната уредба) до нивата, наблюдавани в най-добре представящите се страни, би могло да увеличи производителността между 1 и 7% . Намаляването на разходите за сигурност до нивата на най-добре представящите се страни в региона би могло да повиши производителността с около 10 до 18%. Увеличаването на дела на квалифицираните работници би могло да повиши производителността между 6 и 12%, подобряването на достъпа до банково финансиране би могло да повиши производителността между 2 и 5%, а повишаването на квалификацията на работниците би могла да повиши производителността между 3 и 5%.
6. Инфраструктурата (засега) няма негативно влияние върху производителността
Нито една свързана с инфраструктурата променлива величина няма силна корелация с производителността. Това, разбира се, не означава, че инфраструктурата не въздейства на производителността. Макар че, както е обсъдено в гл. 5, мениджърите на фирмите стават по-загрижени за инфраструктурата, а обективните данни също така показват известно влошаване на качеството й, общото качество остава сравнително добро. Следователно не е изненадващо, че инфраструктурата понастоящем не е съществено ограничение за работата на фирмите.
' '
Share
12 отговора на “Производителност на труда”
Нормално е различните фактори, от които зависи производителността на труда да бъдат по различен начин застъпени в различните страни. Всяка икономика все пак си е силно индивидуална на базата на нейното конструиране, ръководене и ресурси, с които разполага.
Прави впечатление, че данните за България са от 2007, докато тези за другите страни са от 2005 и 2006, т.е. ако вземем същите данни за България от 2005 и 2006 разликата ще е още по-голяма.
Ето един много добър анализ на Сити за валутния ни борд.
http://failovebse.hit.bg/SR-BU_CBA_likely_to_ride_out_the_financial_turmoil-Feb09.pdf
Добър ден,
Моят опит е в малки фирми.
Като работодател избирах работниците си от конкуренцията. Заплащането си определяха те. Аз внимавах кражбите да са в рамките на разума.
За повече от двадесет години съм видял няколко българи, които не крадат.???.
Имал съм работници, при отлични условия, да изливат олиото ми в канала ??? Едните държат варел с 200 литра, а другите гледат и се радват.
Изгоних веднага 16 човека. И бях готвач , студена и топла кухня САМ 3 месеца. Сам срещу 16 души. Това беше добър рибен ресторант в София.
Не Ви интересува, а и не е тук мястото да Ви разказвам как съм се грижел за персонала си.
Почивки, Презервативи, плащах Аборти, които не са от мен, Огромни надници, плащане на седмица, никога не съм притеснявал жени или мъже под мое ръководство , , , ,
—
Сигурен съм, че Вие ще ме подкрепите :
Българинът няма нужда от пари !
Няма значение колко ще спечели. Той не иска да се изморява. Точка.
—
Няколко години бях маркетинг съветник на малки фирми производители на храни и напитки. Само Господ ме пазеше от идиотщините на шофьори в България.
Мислят само за ракийка и салатка. Чалга и ракийка. Между тях по 3-7 бири в работното време.
Ако КАТ проверява служебните бусове и камиони ще прибере хиляди книжки за един месец.
—
При 40% безработица в провинцията не можех да намеря хора за добра работа.
—
Лично аз съм предлагал в село Брусен, до Мездра, да депозирам заплатите на местни за 6 месеца . Софийска заплата. Имах договор за производство на зеленчуци и подправки. Имам земя и сгради, безплатен ток от наша ВЕЦ. Никой не поиска да работи . Факт.
Пред телевизията не бих го изрекъл, но между наши си мога спокойно да потвърдя тезата на ББ за човешкия материал на България. Гледайте само от колата като пътувате лятос към Черноморието. Виждате ли някой да е повил гръб на полето – да копае, да бере нещо, да кара трактор, да товари щайги?
Вместо това ще видите по пътя мургави субекти с каручка да разглобяват метални чаркове, да доограбват съборетини, да горят гуми и кабели… Младите хора, седнали на мастика в кръчмата по пладне на работен ден…А защо е толкова мръсно и каква е тази натурия в частните дворове? Айде, за общото знаем. Защо в тоалетните на крайпътните заведения и бензиностанции се влиза само с 3/4 ботуши?
Когато излязох в чужбина за първи път, един от първите ми спомени беше, как на тоалетната на една крайпътна бензиностанция един млад рус унгарец си беше заврял главата в тоалетната чиния и лъскаше с кухненска тел петната, където падат акитата.
Увеличаването на производителността е работа на мениджърите. Ако сте кофти мениджър никога няма да попаднете на свестни работници, било то в България или в САЩ.
И мениджърите, както и политиците, са производна на същия човешки материал. Както каза Любен Дилов-син в един отговор до Слави Трифонов, политическата класа няма как да надскочи народа, който я е избрал.
Като инженер с 40-годишна практика си позволявам да изразя несъгласие с упорито набиваната теза, че производителността у нас е отчайващо ниска, сравнено със водещите европейски страни. Работил съм немалко в Швеция и в Англия, имам реална представа как се работи там. Уверявам ви, че разликата не е драстична.
Кучето е заровено в начина, по които се дефинира и пресмята призводителността. Силно подозирам икономистите (те не са виновни, така са ги учили), че прилагат доста неправилен начин, базирайки се само на стойности.
Да поясня с пример :
1. В Швеция един работник произвежда 10 инжектопляктора на ден. Тяхната цена там е по 100 евро, значи той прави 1000 евро на ден.
2. В България един работник произвезда 10 инжектопляктора на ден, като цената ин тук е 20 евро, значи той прави 200 евро на ден.
3. Ерго, казва икономистът, производителността в Швеция е 5 пъти по-висока (овации!).
Естествено това не е вярно и иска коректен подход. Ясно е, че положението не е розово, но съвсем не е трагично. Просто трябва да се изследва и коментира от технически грамотни хора. Защото през годините на избухналата демокрация се внушава, че всички професионални групи са пълни недоразумения и некадърници, само юристите и макроикономистите са целите в бяло. И спортистите, но това е друга бира.
Вижте резултатите. Щом сме най-бедни, значи, че сме и най мързеливи. Богатството се създава с труд. (България почти не пострада от Втората световна война. Цялата останала Европа беше срината и знаем сега как изглежда. А ние сме като бомбардирани.)
@ Владимир Чешмеджиев
Има реална и номинална производителност (първата взема предвид и разликите в цените, които вие посочвате). И по двете сме на най-ниско ниво в ЕС.
@ Владимир Чешмеджиев- 25 Feb 2009; 8:45 pm
Като инженер с 40-годишна практика вярвам математиката Ви е 1 от силните страни.
Вземете общия брой на заетите в Вашата индустрия и ги разделете на броя произведени инжектопляктори за 2008 година например. Данните вземете от браншовата организация или НСИ.
Сравнете показателите с тези на Швеция или страна по избор и си правете изводите.
Аз съм работил в БГ и Германия.
Не е важно сомо количеството на инджиплякторите,
а и качеството.
И още нещо. Колко хора, освен работника участват в изработването на 1бр. инджипляктор.
Някои от тях не пречат ли?