Ще се опитам да скицирам състоянието и развитието на външния дълг – на база на данните от БНБ към края на септември 2008 година.

1. Брутен и нетен дълг
Брутният външен дълг е 35.6 милиарда евро или малко над 100% от очаквания БВП за 2008 година.
Нетният външен дълг е 16.3 милиарда евро (около 48% от БВП).
Разликата между нетен и брутен външен дълг са валутните резерви на страната, които са над 19 милиарда евро.

2. Държавен и частен дълг
Преди години имаше само държавен дълг и той беше огромен. Сего положението е фундаментално различно – държавният външен дълг е малък (около 10% от БВП), а голямата част е частен дълг (български компании и банки взимат заеми от чужбина). Това е голямо подобрение, доколкото доверието към българската икономика се е повишило, а държавата е изплатила част от своите дългове.

Държавен външен дълг, млн.евро.

3. Срочност на дълга
Дългосрочният дълг е над 65% от БВП, а краткосрочният – под 40% от БВП.

Почти 60% от краткосрочния дълг е в банковия сектор, а остатъкът – в икономиката. Държавата няма краткосрочни външни дългове.

4. Брутен дълг по получатели
Най-голяма част от външния дълг – над 12 милиарда евро – са вътрешнофирмени заеми, които се отчитат като преки инвестиции (т.е. една чуждестранна компания е отпуснала заем на собственото си поделение в България).

На второ място, малко под 12 милиарда евро са заеми към компании (без вътрешнофирмените). Около половината от тези заеми са към чуждестранни търговски банки, а останалата част е основно към чуждестранни компании плюс малка част са заеми от международни организации /ЕБВР и др./.

На трето място са заемите към банки – които са около 9 милиарда евро. Около 80% от тях са заеми от други банки, а остатъкът – от други чужди компании.

Брутен външен дълг по получатели, млн. евро

5. Банков дълг
Външният дълг на българските банки има три основни компонента:
- депозити (без срок) от чужди банки към техните поделения в България (около 2/3 от целия дълг)
- дългосрочни задължения към чужбина
- краткосрочни задължения, различни от депозити (около 10% от целия дълг)

Частта от външния банков дълг, която е податлива на паника, е краткосрочния дълг – който има нужда от рефинансиране на пазара. Той, обаче, е минимална част от дълга на банките. Дългосрочните заеми и депозитите от чужди банки към местните им поделения са около 90% от общия дълг.

Външни дългове на банките, млн.евро.

6. Обслужване на външния дълг и лихвени проценти
Обслужването на външния дълг (плащане на лихви и главница) като дял от износа на страната е около 20% от износа преди 2005 година и около 25-30% от износа след това. През 2008 година обслужването е по-малко от 2007 година.

Лихвените проценти по новия външен дълг през 2008 година са съответно 5.2% годишно по дълга в евро и 6.2% по дълга в щатски долари. Близо 90% от дълга е в евро.

Скрий коментарите28 Коментара

  • Anonymous

    Държавата си плати дълговете, подлъга агенциите да ни вдигнат рейтинга и така позволи на частния сектор да задлъжнее. Държавата дори и резерви натрупа като по този начин вкара частниците в допълнителни дългове.

    Остава въпросът в какво са отишли инвестициите. Ще има ли възвращаемост от тези инвестиции при спиране на потока от заеми. Икономиката ни се крепи на консумация и инвестициите отидоха предимно там. Бием дори американците. Ще имаме ли сили да консумираме тухли и бетон при силно забавяне на инвестициите. Ще се наложи ли държавата да взема заеми, за да ни поддържа в добра консуматорска форма.

    Нашият потенциал за растеж е голям при нормално търсене по света, но си имаме собствен балон при имотите и потребителските кредити. Инфлацията от последните години ще ни излезе през носа.

    От любители на държавната помощ.
    http://www.csis.org/media/csis/events/081029_japan_koo.pdf
    Този тип мислене става все по-разпространен и заразен. Добре е да се знае държавна помощ – години стагнация, но при ниска безработица и без срив на финансовата система. Япония от години се движи като охлюв, но хората не са обеднели. Германия направи драстични реформи, оряза разходите, и сега е лидер в Европа въпреки грандиозните разходи по обединението.

  • Anonymous

    Мисля че в Бг подценихме темповете на инфлация и надценихме темпа на разтеж на цените. Това неминуемо ще доведе до нежелани ефекти върху икономика. Още повече, че този феномен не е залегнал в плановете за националния проекто-бюджет. Това ще се отрази и върху фирмите – малките и средни предприятия, които ще трябава отново да платят цената за мудната ни финансово-бюрократична данъчна система, плащайки по високи данъчни налози и обществено-здравни осигуровки. По този начин те рискуват да навлезат в значителна рецесия, породена от високото данъчно-финасово бреме в комбинация с свиваща се икономика, породена от глобалната финансова криза. Затова е редно, господата управляващите от правителството да се позамислят и за отиващото си време, в процеса на изготвяне на проекто-бюджета, взимайки под внимание изложеното по горе.

  • Георги Ангелов

    @ Anonymous

    Как ви хрумна, че икономиката ни се крепи на консумация?

  • navara

    Не знам на господина как му е хрумнало че икономиката се крепи на консумацията, може би като е погледнал през прозореца и е видял как е устроен светът.Ако никой не купува и не потребява, тогава защо да се произвежда.

  • Георги Ангелов

    Ако приемем, че икономиката може да се “дърпа” от потребление/консумация, инвестиции или износ, откъде накъде се твърди, че в България потреблението е водещо? То по-бързо ли расте или?

  • tub

    1.A kakvo 6te se slu4i kogato bankite zapo4nat da se refinansirat za smetka na klonowete si v BG?
    Ne mi obqsnqvayte 4e tova nqma da se slu4i, za6toto tova ve4e e fakt.
    2.Realen li e kursa 2 BGN za 1Evro?
    I kak 1 move da razvali 2?

  • Драго

    А кой дълг е краткосрочен и кой дългосрочен?

  • Anonymous

    НЕ НАДЦЕНИХМЕ ЛИ РАЗТЕЖА НА БВП НА БГ ?:)

  • Георги Ангелов

    @ tub

    1. Кажете ми кое точно е факт и ще ви кажа какъв ще е ефектът.

    2. Валутният курс е реален. За повече вижте тук:
    http://ime.bg/bg/articles/bordyt-e-naj-podhodqshtiqt-parichen-revim-do-priemaneto-na-ewroto/

    @ Драго
    В дългосрочния дълг се включват всички
    задължения с оригинален срок до падежа над 1 година, както и всички задължения по преки
    инвестиции5, а в краткосрочния – тези със срок на падежа 1 година или по-малко. Към размера на
    краткосрочния дълг се отнасят и просрочията на дължими лихви и главници.

    http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/S_GED_Notes_1/$FILE/200709_S_Meth_GED-bg.pdf

    @ Anonymous

    За коя година?

  • Anonymous

    Георги Ангелов,

    За следвашата става въпрос, говоря за проекто-бюджета, следете ми мислите, моля!;)

  • Anonymous

    Валутния курс е реален, съгласно условията на валутния борд, т.е. нереален за някои други условия, като свободния пазар, формиращ изцяло плаващи курсове! По скромното ми мнение …>

  • Георги Ангелов

    Много анонимни станаха, не мога да разбера кой кой е.

    Към момента изглежда така – рисковете инфлацията и ръстът на икономиката да са по-ниски от прогнозните са съвсем реални. Но несигурността е висока, може да има изненади във всякаква посока. Затова бюджетът трябва да има достатъчно буфери, за да реагира във всяка ситуация.

  • Георги Ангелов

    @ Anonymous

    Представете си, че ви дам едно кюлче злато и вие ми дадете в замяна една банкнота (като сте задължен да ми върнете златото когато ви върна банкнотата). Това е златен стандарт – фиксирано съотношение между банкнотата и златото. Печатат се само толкова банкноти колкото злато се внесе. Валутният борд е същото – но вместо злато се използва друга валута. Кое му е непазарното?

    Аз съм дал на БНБ 1 евро и те са ми дали 1.96 лева. След две години отивам обратно с 1.96 лева и очаквам да си ми върнат 1 евро, което съм им дал. Кое е непазарното? Пазарно е като сме се договорили нещо то да се спазва.

  • homeless

    искам и аз кюлче злато, къде ги раздавате?

  • Anonymous

    Ясен ми е златно-слитковия стандард, няма защо да ми го обеснаявате наново. Само че при валутния борд е ограничено самото предлагане на пари, докато в условия на свободен пазар то не само не е ограничено, а дори е либерализирано. Централната банка емитира банкноти с цел да повлияе на икономиката,чрез вътрешния или външен пазар.Така се формират плаващи валутни курсове, които според Фридман са за предпочитане пред фиксираните. В условията на валутен борд това не може да стане, механизмите не са толкова ефективни, икономиката на страната е доста подценена. В този смисъл ако искаме да сме конкурентни на външен пазар е редно да сме и противници на валутния борд в страната, който до голяма степен ни ограничава! Постепенното ни излизане оттам за нас означава приток на свежи инвестиции, динамизиране на вътрешния ни пазар, регулиране в банковия сектор, оптимизиране на условията на външния пазар; предимствата са много. Времето е малко!

  • Пламен Дерменджиев

    Кратки и ясно. Има нещо обаче, което според мен е от съществено значение и което го няма в официалната статистика на БНБ. Това е, че значителна част от получените междуфирмени заеми от офшорни компани се отчитат като дълг, обикновенно дългосрочен, а всъщност са собствен капитал (equity). Тези заеми са разпознаваеми по това, че са необезпечени,цената им е сравнително ниска и обикновенно главницата по тях се погасява еднократно на падежа, а лихвите се плащат на годишна база.

  • Георги Ангелов

    България е получила повече инвестиции /като дял от БВП/ от всички страни в региона, които имат плаващ валутен курс. България също така изнася по-голяма част от БВП от повечето страни в региона. Т.е. и двете ви хипотези не се потвърждават. Инвестиции и износ се развиват дори по-добре при валутен борд.

    Милтън Фридман в крайна сметка подкрепи валутните бордове като пропазарна политика. Обърнете внимание, че валутният борд не е обикновен фиксиран курс – той и фиксиран курс с пълно покритие на валутата с валутни резерви. Проблеми възникват когато има фиксиран курс без пълно покритие с валутни резерви – т.е. когато едновременно има централна банка с парични политика и фиксиран курс.

    Ето, между другото, какво казва Фридман:

    Professor Friedman:
    They are drawing the wrong lessons. The lesson for Asia is; if you have a central bank, have a floating exchange rate; if you want to have a fixed exchange rate, abolish your central bank and adopt a currency board instead. Either extreme; a fixed exchange rate through a currency board, but no central bank, or a central bank plus truly floating exchange rates; either of those is a tenable arrangement. But a pegged exchange rate with a central bank is a recipe for trouble.

    http://www.abc.net.au/money/vault/extras/extra5.htm

  • Anonymous

    За или против валутния борд в България !!!

    ttp://ipo.bg/Default2.aspx?ArticleID=d43768bb-28bc-4f06-8542-03c7a6ab75c2&open=sec

    Заи

  • Александър Алексиев

    Рискът е ако кризата се развие неблагоприятно кредитодателите да започнат предсрочно да изискват дълг, който е дългосрочен. Например чуждестранни компании и банки, които имат нужда от финансиране да се обърнат към подразделенията си в България. За това намеква tub, предполагам.

    Може би това не е факт, но е възможен риск и нека да се надяваме, че той не е толкова голям. Това, което може правителството да се направи е да засили реформите за подобрение на бизнес средата за да може бизнес плановете на въпросните български подразделения да продължат да изглеждат обещаващо, дори и на фона на световна криза.

  • априлци

    от всички тия графики най опасната е реския растещ на краткосрочния кредит.
    ако продължим ръстежа нагоре можем много лесно да предскажем кога ще сме фалирали.
    А това ще стане когато краткосрочния дълг стане 100% от БВП. И при негативно развитие на
    икономиката БВП може и рязко да падне и ние сме фалирали много по бърже.
    При депресия БВП може да падне с 50% само за 1 година.
    и тогава и борда няма да не спаси.

  • априлци

    защо не получаваме рефинансиране на този краткосрочен дълг?
    това ще е проблема в бъдещето. махне ли се борда вероятно този ръст на краткосрочния борч ще се дигне още по високо.
    интересно би било как този ръст на краткосрочния дълг е в други държави. този ръст по принцип показва, че чужбината със всяка изминала година по малко доверие има в нашата икономика. но сигурно и световната криза е допринесла до това недоверие.

  • Спиридон

    Мисля, че бюджета на България не обръща достатъчно внимание на спада на инвестициите в българската икономика поради бясно развилата се финансова криза, засегнала почти цяла Европа и нас в частност. Реално този бъджет не позволява понанататъчен разтеж на икономиката, амайки се в предвид, че основната му разлика с миналогодишната е приходната част, където по различен начин се цели осигуряване на стабилен приход, без реално да се прави промяна на разходите /вкл. външен дълг/. По този начин по мое мнение липсва ясна обосновка по отношение на планираните разходи, а именно защо целим стабилен разтеж на приходите, при положение че те ще продължават да потъват в непълноценния бюджетен излишък. Предполагам че вашето мнение е че той е важен буфер или стълб в икономиката на страната, но съм готов да го оспоря това твърдение, взимайки за пример актуалната година, където той бе разпределен без да има икономическа изгода от това. Според мен, бюджета на страната би трябвало да се планира по по-прозрачен и реалистичен начин, включвайки и трите страни в процеса- държавата, бизнеса и синдикатите. По този начин страната ни би имала различен шанс по отношение на кризата, която според прогнозите ще продължи минимум 2 години, което никак не е малко. Редно е също да се извършат и минимум разходи с цел да се подпомогне реалния сектор, т.е. сектора който произвежда голям обем БВП в икономиката. Не рядко именно той става заложник по време на криза, за разлика от другите от отрасли на икономиката като селско стопанство, лека промишленост и образование.

  • Diana

    Ето лесен начин за изчисление на реалния валутен курс – индексът на The Economist – Big Mac Index:

    Ever since 1986, the Economist has published its famed Big Mac Index — an informal way of measuring the purchasing power parity (PPP) between two currencies. Its purpose is to make complex exchange-rate theory as digestible as… well… a Big Mac.

    The theory of purchasing power parity says that a dollar should buy the same amount in all countries. Thus, in the long run, the exchange rate between two countries should move towards the rate that equalizes the prices of an identical basket of goods and services in each country.

    By looking at a McDonald’s Big Mac — a good that is produced in about 120 countries — the Economist’s tongue-in-cheek index illustrates how market exchange rates can result in identical goods having different prices in different countries. By comparing the cost of Big Macs across countries, the Big Mac Index calculates the Big Mac PPP — the exchange rate that would mean hamburgers cost the same in the U.S. as abroad. Compare the Big Mac PPP to the market exchange rates, and voilà!… you see which currencies are under or over valued.

  • Георги Ангелов

    @ Спиридон

    Нали точно това е разликата между тази и следващата година – тази година имаше рекорден растеж и рекорден излишък /част от който ще се похарчи – което не е много умна идея/. Следващата година има голям риск икономиката да не отбележи висок растеж или дори да изпадне в рецесия, което означава, че излишък едва ли ще има.

    Излишъкът затова е буфер защото ако няма ръст на икономиката, няма да има излишък. Който смята да го харчи, за да подпомага икономика в рецесия трябва да е наясно с това – излишък просто няма да има за харчене.

  • Митко

    Съгласен съм с Георги Ангелов, че трябва да се актуализира бюджета залагайки по-голям буфер срещу кризата като се намалят харчовета, които пък да бъдат похарчени предимно в сфери подпомагащи бизнеса като пътната, електрическата, газовата, водната и всякакви други инфраструктури. Това ще е от полза за всички и рано или късно ще даде резултат.

    По отношение на борда съм на мнение, че дава повече позитиви отколкото негативи. Не бива да се маха в никакъв случай. Само, че с тази държавна политика почвам да се съмнявам в оцеляването му. Ще се радвам на някакви анализи по темата, които да ме оборят защото честно казано се притеснявам, а нямам капацитета да си ги направя сам.

    Изходът от кризата и бъдещ просперитет виждам в здрави реформи, данъчни облекчения и елиминиране на тромавата бюрокрация на първо време.

  • Спиридон

    Един буфер едва ли ще оправи националното стопанство. Валутен борд в България има само на думи. Постъпленията от сметките на нерезидентите многократно надвишават държавните субсидии и банкови гаранции. Което на мене лично ми говори, че ние си имаме наша собствена финансова криза, рефлектираща в многократно завишение на външния публичен дълг, при наличие на неизползваеми държавни активи; или с други думи една буксуваща от финансова гледна точка държава !!!

  • Георги Ангелов

    Нямаме завишение на външния публичен дълг – имаме намаление. Имаме увеличение на частния дълг – източниците на което се виждат в текста горе.