Социални и либерални стратегии против криза
Георги Ангелов
Във вторник се проведе дебатът "Излишък по време на криза – социални и либерални стратегии". Аз и Георги Ганев защитихме либералния възглед, а Ганчо Ганчев и Чавдар Николов защитиха социал-либералния възглед. Казвам социал-либералния възглед, защото в поканата го бяхме нарекли "социален", но се оказа, че те не се възприемат по този начин, те също се възприемат за либерали.
Основното разделение в мненията:
- социал-либералните икономисти предлагат държавата да "налее" повече пари в икономиката чрез държавни разходи, харчене на излишъка и вкарване на пари в банковата система – с цел да се стимулира икономиката
- ние предлагаме държавата да намали данъците, да спести излишъка и да работи здраво за подобряване на инвестиционната привлекателност на страната, за да продължи да привлича чужди капитали, които да се инвестират в икономиката и да я движат напред
Един щрих от нашата теза: Защо е важен притокът на чужди капитали и не можем ли да ги заменим с харчене от бюджета? Не можем да ги заменим, защото излишъкът възлиза на няколко милиарда лева, а притокът на чужди капитали е 24 милиарда лева годишно. И по-важно, ако няма приток на чужди капитали, няма да има икономически растеж, нито излишък. Затова запазването на инвестиционното доверие е от ключово значение.
Повече информация за дебата, както и два текста, представящи по-разширено двата възгледа, са достъпни тук.
' '
Share
16 отговора на “Социални и либерални стратегии против криза”
“Георги Ганев и аз”
50% от парите в излишъка – за жп инфраструктура на НКЖИ….
Това е в момента най-сигурния откъм корупция и обръчи, далавери отрасъл на стопанството и хем е инфраструктура, хем има остра нужда…а и жп магистрали още си нямаме … само за пътни говорим, наляха милиарди – а магистрали никакви … Време е сега малко за жп магистрали да се налеят пари !!! Не може така с тези двойни стандарти !
С какво жп инфраструктурата заслужава по-малко от пътната ? Напротив – втората тотално показа, че е прогнила от корупция и не може да поема повече пари, докато не се пречисти, реформира или както искате го наречете…
Европейското ни бъдеще е в жп транспорта и трябват ударни инвестиции в жп инфраструктура (тъй като 20 год отиваха милиарди само за пътна и резултата го виждаме).
Лека нощ
Не знам какво ще стане ако налеят в жп линиите 1,5 млрд. лв. но наистина пътищарите не направиха почти нищо за пътищата с тези пари миналата година, отделно оцапаха имиджа на България с корупционни схеми. Може би ако се сбъскат два влака и загине много народ някъде на някой ще му светне лампата, но какво ще гарантира, че парите няма да идат за “представителни нужди” – джакузита, джипове, почивни станции и тн. Как ще се контролират харчовете? Или пък може би не инвестират в железници точно защото няма далавера там, линията е виждаш, виждаш колко метра релса е сложена и тн.
Петър, явно има и други мислещи като теб:
The International Association of Public Transport (UITP) calls on governments to in-vest in public transport infrastructure, including rail vehicles and buses, to help stave off global recession and to encourage efficient energy use across the world. UITP made this call following its Policy Board meeting in Lisbon last week, which was attended by Vitor Manuel Ribeiro Constâncio – member of the Governing Council of the European Cen-tral Bank, and Governor of the Bank of Portugal – as well as the Portuguese State Secre-tary for Transport.
По принцип зам ЗА Government Expenditures по време на криза, но в случая става дума за България и сам за другата мярка (намаление на данъците) щото знам как държавните институции и поръчки работят. В развитите страни са добре защото там няма държавна и частна работа, т.е. има, ама няма разлика – ако си в държавна фирма в Западна Европа, САЩ се гони cost miminization както в частна – цепят стотинката на две като габровци, а в България…В държавните работи какво правят чат, download, лафче, кафета, цигарки, използват сужебни телефони за лични разговори и т.н. => не заслужават и сегашните заплати.
Бойко Борисов (срещу които никой не смее да каже нищо щото от властта по стар български обичаи всеки се страхува) скоро ше довърши ремонта на околовръстното с което ше се гордее, ама цената на километър е толкова висока все едно на Луната праим магистрала – е това са обществените поръчки у нас.
А железниците да ги продадат на ТИМ, те си имат всичко без железница.
банките нямат инвестиции в „токсични“ ценни книжа?????
kakvo e tova?
Много интересно. И двете страни са били прави, но не искат да си признаят, че това е възможно.
С държавни инвестиции и вътрешни ресурси няма да стане и чужди инвеститори няма да дойдат. Следователно догодина като осъзнаем жестоката реалност ще тръгнем да обикаляме МВФ, СБ, ЕЦБ, Путин, Кадафи и всички възможни и невъзможни донори, за да закърпим с хиляда зора положението. По него време вече може да няма пари по тези места и да се наложи да плащаме убийствени лихви. За радост на либералите от тези организации пари за обилни държавни инвестиции не се дават. Дават се стабилизационни заеми, които се изплащат със зверско затягане на коланите и незабавно, но несимволично, вдигане на данъчните ставки. Затова по-добре да се затегнат коланите отсега и да се осигурят спасителните кредитни линии. Това между другото го разбра целия свят само ние не сме вдянали.
Успокоително е, че каквото и да прави правителството банките ще затегнат яко коланите на всички без изключение. Ще затягат докато инфлацията изпапа парите от банковите сметки и цените започнат да падат яко, а реалните лихви по депозитите минат в несимволично положителна територия. Поради слабата конкурентност и спекулативен характер на цветущия и бумтящ наш бизнес без евтините пари и животоспасяващата инфлация се очакват масирани фалити на кредитни милионери и отписвания на активи от банките. Тук смяна на шефа на националния стъкмистически институт няма да помогне. Нито някакъв фискален и бюджетен излишък. А правителството ще се върти, ще суче, ще похарчи парите и накрая като се засили натиска върху лева и протестите по площадите ще капитулира току преди изборите.
Друг повод за оптимизъм е това, че ако правителството удържи на уличния натиск и успее да запази валутния борд с цената на своето политическо бъдеще, а чуждите банки спасят рожбите си, има шанс в края на следващата година да ни се отвори пътя за влизане в еврозоната и след още две години да влезем там бедни като църковни мишки.
От макроикономическа гледна точка предстоящата криза съчетана с големи студове и скъпо парно ще облегчи фиска като реши от раз част от проблемите на пенсионната система.
Новаторство в неолиберализма: Да не харчим излишъка за да привлечем ПЧИ!? Видите ли, чуждестранните инвеститори щели да имат повече доверие, защото текущите макроикономически съотношения щели да изглеждат по-добре. Що за глупост! Явно защитниците на тази теза, въпреки голямото ми уважение към тях, нямат много опит в частния сектор. Александър Божков в едно интервю беше казал нещо много интересно, а именно, че чуждите инвеститори у нас са “играчи” и аз съм абсолютно съгласен с него. За инвеститор в експортно-ориентиран бизнес у нас е по-важно да има инфраструктура и образована работна ръка, отколкото размера на бюджетния излишък.
Вярно е, че у нас има корупция и това намаля значително ефекта от публичните инвестиции, но да не би в Италия, Португалия и Германия да няма корупция. Хайде моля Ви се. Там където има контрабанда, проституция, наркотици и т.н. има и корупция. Винаги ще има корупция. Трябва да се мисли прагматично. Решението е, не да не се харчи излишъка, защото има корупция, а да се харчи въпреки, че има корупциятака, но така, че доходността на публичните инвестиции да е над тази по германските бундове, в които инвестира БНБ. Убеден съм, че последното е лесно постижимо, колкото и да е голяма корупцията у нас.
Няма да има излишък, ако няма приток на чужд капитал. Вижте Естония, там това вече се случи. Излишък ще има само ако икономиката расте, а тя расте основно заради приток на чужди капитали /защото българите не спестяват достатъчно, за да финансираме с вътрешни ресурси инвестициите/.
Аз разбирам опростяванията когато се пишат текстове за масова публика – но трябва да се влиза в детайли. А малко хора си дават труд да навлязат в детайли в данните за притока на чужди капитали.
Между другото, забележете, че говоря за чужди капитали, а не само за ПЧИ (ПЧИ са по-малко от половината от притока на чужди капитали). Огромна част от българските фирми се финансират също от чужди капитали чрез банките в България, които получават финансиране отвън или пряко от чужди банки. Ако мислите, че тези банки ще продължават да вкарват средства в България при влошаване на показателите, вероятно ще сгрешите.
Гледах днес записа на дискусията по ре:тв. От вашите думи, с Г. Ганев, останах с разбирането че господата от “социалния” лагер предлагат трактовка на тактиката “през куп за грош”. Да профукаме малко пари сега и да загубим много пари в бъдеще.
Нямам познанията да преценя кой има повече основания да му се сбъднат очакванията, но ако вярваме на международните институции и влиятелни западни издания – а и на прогнозата, която Костов направи при обсъждането на бюджета – със сегашната си “социална” политика ще се нахендрим с най-чувствителните си части, на нещо много неприятно.
Дано всички либерали да сгрешите и последствията от идиотизма на социалистите да не са толкова тежки.
Избор в момента май много нямаме – те няма да се съобразят с разумни аргументи когато на кантара са общественият и партийният интерес.
@ Георги Ангелов
Безспорно съм съгласен, че инвестициите генерират растеж. Едни повече, други по-малко. Въпросът е, кое е по-малкото зло. Харченето на излишъка или спестяването му в БНБ. Защо зло? Ами защото този излишък не трябва да го има, трябва да си седи в икономиката, затова. Но това е друг въпрос. Съгласен съм с Вас за намаляване на данъците. Това е безспорно. Съгласен съм, че държавата трябва да преразпределя по-малка част от БВП и т.н. Но не съм съгласен, че трябва да се пести излишъка.
Що се отнася до кредитирането на банките, мисля, че позицията Ви е грешна. Поставяте коня пред каруцата. Кредитите подпомагат растежа, но не са водещи те. Без собствен капитал (equity), няма кредити (debt). Особено в текущите условия на масово деливъриджване “като за световното”. Откъде собствен капитал сега. Единствено възможно от чужбина, т.е. ПЧИ. Това е най-важното, да привлечем ПЧИ, тогава кредитите сами ще дойдат. Добре, може и да са малко по-скъпи, но ако икономиката ще расте ще абсорбира този допълнителен разход. Точно сега, без ПЧИ няма растеж. Следователно, основният въпрос е, кое е по-добре за привличането на ПЧИ – поддържането на висок излишък или инфраструктура и образование. За мен отговора е ясен.
Прегледах набързо и двете тези… и в двете има някакви факти, някакви аргументи и някакви спекулации. Дяволът както винаги е в детайлите, иначе може и двете тези да са грешни или и двете правилни.
Моето мнение е, че не бива да се гледа на излишъка като на болест която трябва да се лекува. По-скоро излишъкът е лекарство срещу определени болести.
Определено основната причина за излишика са увеличените капитали в страната. За съжаление относителна малка степен от това увеличение се дължи на ръста на икономиката. Основната част е благодарение на притока на капитали отвън.
Точно това е “заболяването” парите нарастват повече от покритието им. До определена степен това може да е полезно, защото стимулира харченето и от там ръст в икономиката. Но у нас парите растат повече от разумното и от там и харченето става недотам разумно. Прекалено лесните пари стимулират покупка на плазми и лимузини, което изобщо не е полезно за икономиката ни. Това води до инфлация, цените и заплатите почват да се доближават до Швейцария, докато производителността на труда ни едва изпреварва тая в Албания.
Това според мен е голям проблем и той се лекува, ако излишъкът бъде натрупван, а не изхарчван. За да не се увеличат прекомерно много парите в обръщение, някой трябва да извади една сума. Ако никой не се бръкне, многото пари помпат инфлацията и в крайна сметка една част от стойността така или иначе ще се изпари!
Много по-добре е временно да се изтеглят едни пари, отколкото те да се изпарят сами.
Държавата ще може да си ги използва пак, но трябва “да му дойде времето” първо. Външният приток на капитали рано или късно ще спре, т.е. няма опсаност “болестта” за която говоря да трае вечно. Може да има и отлив – тогава държавата ще може да харчи колкото си иска. Но да се надяваме, че отливът няма да е голям и държавата ще може по малко постепенно да си изхарчи замръзените средства.
Между другото вариант за “изхарчване” е просто като се намалят вземанията. Т.е. това което предлага Георги – намаляне на данъците.
Но и за това е рано още… трябва да се изчака или спад на капиталите, или ръст на икономиката. Едно от двете ще стане, имайте търпение
С две думи исках да кажа, че фискалният резерв не е нещо лошо, а наложителна мярка. Да, ако се планираше по-голям бюджет, или бяха се налили данъците предварително сега нямаше да имаме излишък… Но аз се радвам че имаме, защото ако тия 10 млрд. лева за които говорим ако бяха останали в населението досега да се бяха изпарили по един или друг начин.
Вижте, тоя буфер може да е полезен. Икономиката ни се нуждае е от равномерно и постоянно финансиране така както земеделието се нуждае от равномерно напояване, а не поредица от наводнения и суши.
Защо не мога да пускам постинг, или го няма? Да не би да има забранени потребители?
Мнението ми:
Много добра идея за дискусия. Прочетох либералния анализ и виждам, че са много прави – т.нар. излишък са надвзети данъци, нереализирани суми в социалния сектор, но и минимална гаранция за фискална устойчивост. По мерките: 1. По-малко или никакво харчене от излишъка – по-скоро двойно по-малко. 2. Запазване на стегнатата фискална политика в бюджет 2009 – ЗА с две ръце 3. Намаляване на данъчно-осигурителното бреме – ЗА заради стимули в икономиката и изсветляване, а и намаляване на дела на държавата в БВП от косвените данъци, които растат с ръст на БВП. 4. Бързи и дълбоки реформи за рязко подобряване на бизнес средата – Думата РЯЗКО с главни букви, а подобрение на скростта на правене на бизнес на квадрат. 5. Подобряване на институциите – това не може да стане, освен някои чести технически процедури да се ускорят. Като например висене на опашки, типични процедури за добре работещия бизнес, както и бърза справедливост поне за малкия бизнес и малки проблеми. 6. Политика за по-бързо влизане в еврозоната – Няма да стане и няма смисъл. Запазването на валутния борд е достатъчно.
Сега една подкрепа и за другия анализ. Има правилни анализи, но има и неща, които са си “тенденциозни”. Прави са за изводите, че излишъка не пази толкова много от проблеми, и че може да се олекоти в този момент кредитирането чрез него, а същевременно да не се “наливат” или “раздават” пари и още по-лошо – екстремно. Второ, да се планира по-добре следващия бюджет, да е по-стегнат и да са по-добри стимулите да си търсиш повече работа или да работиш по-добре – по-ниски осигуровки и изсветляване, преквалификация на съкратени и алтернативи, а не само помощи като издръжка. Подкрепя се тезата, че трябва да се осигури на банките ресурс да кредитират. Това е тяхната роля и трябва с различни механизми поне търсенето на дълг от държавата на вътрешния пазар да намалее.
Банката за развитие и за кредитирането, мисля, че трябва да е кредитиране с приоритети минаващо през прозрачен пазар.
Например: Не наливане на пари в инфраструктура, която я правят няколко големи фирми и те се наговарят или са с протекции. Приоритетно може да е енергийна ефективност например, но направена с по-ниско лихвени кредити, и избора да е свободен на гражданина, от който си иска доставчик. Защото първо, там конкуренцията е силна и няма монополи и картелни олигополи. Второ, има контрол на направените работи. Трето – гражданина избира и плаща. четвърто – инвестициите там ще повлияят в недълъг срок в намаление на разходи за енергия, а в последствие и на вноса на енергоресурси. Имаше криза с топлофикациите – ами да измислят начин на точно отчитане, топлофикациите да избират алтернативата – да дават топло или да осигуряват топлоизолация на цели сгради. Например – ако цялата сграда е коректен платец, топлофикация може да направи бонус в тяхна топлоизолация на цялата сграда и да намали топлоподаването. Или поне да участва солидарно в общ проект.
Друг приоритет може да са жилищни кредити за млади семейства, за които това е основно жилище, но скока на цената на кредите би ги затруднила. Извинете ме, но младо семейство с вноска 500 лв сега вече плаща към 600 лв.
Рязкото сваляне на резервите мисля е неблагоприятно. Форми на временно кредитиране на банките с част от този резерв е нормално, но само като временно средство.
Накрая заключението – да се дадяли парите на пенсионен фонд, той да инвестирал на борсата. Моля? В пазарна икономика това трябва да е механизъм (а не държавно решение) по който хората да решат дали искат това. Тоест, намаляване на задължителната осигурителна тежест, по-леко увеличаване на дзпо, и тези, които искат повече осигуряване и печалба да се осигуряват. То така и така увеличение на пенсиите няма да има до април.
Може би пропуснах – и двата доклада изпускат това, че цените на енергията у нас се увеличават драстично или стоят високи, докато цени на продукция пада или кредитирането е по-скъпо.