България може
Георги АнгеловГеорги Ангелов
(лекция при получаване на наградата за принос към свободата на духа Георги Василев, 5 ноември 2008 година)
Много хора казват, че не е възможно България да стане богата, развита и просперираща страна – заради културни, исторически или народопсихологически причини. Някои от тях са написали цели книги, в които се опитват да докажат подобна теза. Това е например постоянна теза в иначе блестящата книга на Румен Аврамов „Комуналният капитализъм“. С две думи, твърдението е „България не може“.
Причини за подобно отношение има. Ако 120 години една страна не може да постигне просперитет, може да се стигне до извода, че тя никога няма да успее. А България повече от век е сред най-бедните страни в Европа.
Други посочват, че каквито и модернизиращи реформи да са провеждани в България, те винаги се резултат от външен натиск и вътрешна безпомощност. Когато погрешната икономическа политика съсипа икономиката в средата на 90-те години на 20-ти век страната нямаше друг избор освен да следва болезнените, но необходими реформи, диктувани от Международния валутен фонд. По-късно, когато България искаше да стане член на Европейския съюз също нямаше голям избор и трябваше да прави реформите, препоръчвани от ЕС. С други думи, твърдението е, че реформи в България се случват само под външен натиск и то натиск, който не може да се избегне.
Аз не съм съгласен с такъв поглед към България. Смятам, че България може да извършва реформи и на база на собствени вътрешни усилия. Струва ми се, че въвеждането на плосък данък от 10% за облагане на фирмите и физическите лица е доказателство за тази теза.
За първи път предложението за 10% плоска ставка за данъка върху доходите, осигуровките и данъка върху печалбите беше направено в алтернативния държавен бюджет с ниски данъци през 2003 година. Самият алтернативен държавен бюджет се роди една неделя когато разглеждах проекта на държавен бюджет и реших да проверя колко по-ниски могат да станат данъците ако се провежда по-ефективна фискална политика. Алтернативният бюджет се оказа много успешно средство за комуникиране на идеите за ниски данъци и по-малко, но ефективно правителство.
В началото предложението не се радваше на голяма подкрепа (дори сред някои либерални кръгове). Много хора не знаеха за какво става дума, други бяха против, трети смятаха, че плоският данък е правилна политика, но въпреки това не смятаха, че тя може да се случи. Единици бяха тези, които подкрепяха плоския данък и едновременно с това вярваха, че той може да се реализира на практика.
Първото отворено писмо, което подготвих през 2004 година, събра около 100 подписа. Второто беше подписано от десетина водещи мозъчни тръста в България, а третото – пуснато в Блога за икономика – успя да събере над 1200 подписа. Подкрепата за откритите писма и нейното увеличение е показателно и за постепенното разпространение на идеята.
В един момент Лъчезар Богданов предложи да се създаде специален данъчен бюлетин, в който веднъж месечно да се публикуват текстове по данъчни теми. Благодарение на подкрепа от Георги Василев успяхме не само да издаваме подобен бюлетин, но и да го разпространяваме сред всички депутати, министри, политици, общественици (на хартия, тъй като много политици не ползваха имейл или той не беше публичен).
В крайна сметка, успяхме да дадем тласък на идеята за рязко намаляване на данъчната тежест и тя заживя собствен живот. Постепенно някои от предложенията бяха реализирани – 10% корпоративен данък през 2007, 10% данък върху доходите през 2008, намаление на осигуровките през 2006, 2007 и 2009 година.
Основният извод от това преживяване е, че реформи, които всички смятаха за невъзможни, могат да бъдат реализирани само няколко години по-късно и то без никакъв външен натиск – само благодарение на вътрешни български усилия. Затова си позволявам да не се съглася с твърдението, че България не може. Напротив – България може да стане просперираща страна.
За да се случи, това, разбира се, са необходими големи усилия от обществото, политиците, частния сектор и гражданските организация и тези усилия ще дадат резултат. Но за да се случат тези усилия, трябва първо да си повярваме, че това, което искаме, може да бъде постигнато. Повече хора трябва да вярват, че България може и да положат усилия това да се случи.
' '
Share
49 отговора на “България може”
Прагматично погледнато, България наистина “не може”. Ако в някакъв период тя случи на добър държавник, нещата започват да стават както трябва. Но след като той си замине, следва някакъв трус или най-малкото безумна политика, която съсипва всичко постигнато. За да “може” една страна, тя трябва най-вече да може да запази постигнатото от добрите си периоди, и също – след трудни периоди, да започва да гради, а не да руши.
Ето няколко примера – управлението на Стамболов е много полезно. След него убиват Стамболов, но все пак и при следващия поне не се правят глупости – Константин Стоилов. Но след това следва серия от идиотски правителства, които довеждат до личен режим на Фердинанд, погрешен избор на участие в Първата световна и пр.
Друг пример – след 1934 г., макар да се налага недемократичен режим, като икономика и развитие на обществото, нещата са добри. Следва нова война, нова грешка в избора на страна. После и комунизъм.
Накрая и от комунизма не излязохме както трябва. Китайците излязоха като направиха първо икономическите реформи, под контрола на тоталитарната власт. Ние съсипахме и властта, и икономиката.
След това – макар и вече убит, комунизмът си остана у нас. От 1989 до 1997 г. се лутахме напред назад без ясен избор. Накрая като катастрофирахме, направихме неизбежния правилен избор – капитализъм и на запад. Не уцелихме обаче хората и на вълната скочиха другарите Костов и Божков, които приватизираха държавата в полза на старите комунистически кадри. После избрахме един цар, после др.Станишев, а сега ще изберем ББ.
Може ли България???
Значи Костов е виновен .
Бях забравил …
До Добри Божилов
Мнението ти е некомпетентно и biased (не знам български еквивалент на тази дума). Това че преди не сме успявали, не значи че не можем да го направим в бъдеще, нали?
Какво е ставало преди няма никакво отношение, към това какво ще стане в бъдеще. Това е сентенцията от изявлението на Георги Ангелов
Това, което е ставало “преди”, критично предопределя това, което ще се случва в бъдеще. Path Depended.
Извън миналото и бъдещето – честито, защото го заслужаваш!
Честито, Георги! И аз мисля, че България може. Всичко е въпрос на ясни и трайни правила, които позволяват на хората да се състезават. Чак тогава можем да разсъждаваме що за народ съм и каква е ролята на културните, историческите и народопсихолически фактори. Бъди здрав и все така последователен! Мисля, че хората, които споделят твоя оптимизъм стават все повече.
патриоти, теглете заеми инвестирайте в знание, имоти, особенно софииски по морето по балкана харчете милички, харчете консум да има и най добре е все нови работи си купувайте нов апартамент нова къща нова кола на лизинг обаче, че банката и тя да прави солидна печалба. харчете си парите харчете ги че утря ако ги похарчите няма да сте модерни а трябва да сте на ниво всеки ден, изгъзени фризирани помияри.
А който неще се характеризира с изостанал и неможещ. Ваща мама глупава.
а,
очевидно измежду посочените примери Костов е сред най-дребните виновни.
Bobby Marinoff,
Вашият въпрос може да се постави във всеки един момент от тези 120 години и да се възложи надежда на бъдещето. Но тя винаги би била погрешна. Не че няма шанс. Просто нещо при нас все не се получава – един вид не ние сме такива защото сме зле, а сме зле, защото сме такива…
Даракчиев,
След като системата Ви изхвърли от играта някъде в началото на прехода, какво успяхте да направите, така щото вярата ви да се сбъдне?
България може. И аз мисля така. Трябва вяра.
Поздравления !! Хубава реч!
България може много повече! Много повече!
Съжалявам, че не мога да споделя радостта ви от постигнатото в държавата, но то е защото го намирам за недостатъчно…
Най-важното за една пазарна икономика е гражданското общество. За съжаление то все още е в някакъв примитивен стадий. Без гражданско общество няма кой да гарантира балансът между публичните и частните интереси. От там и бедите ни с корумпираните и некадърни политици. Затова сме си виновни самите ние, като особена заслуга имат и болните антикомунисти.
Българинът не се различава от другите нации и няма място за нихилизим или особен национализъм. Може би имаме само една по-особена черта – не се учим от собствените си грешки, затова и сме обречени да тъпчем на едно място.
Но ако не виждаме грешките си, дано поне се научим да виждаме постиженията – своите и на другите. Примерно аз не крия, че съм един от хората, които имат забележки по отношение на плоския данък.Но не мога да не призная, че това е постижение. Дано следващото е още по-добро
Имате ли представа как работи половината от икономиката на България , та толкова смело твърдите, че България могла.
Не, България не може, не и докато търговете са проформа и предварително се знае кой ще ги спечели, не и докато фирми на роднини получават договори с големи държавни предприятия, не и докато първата цел на пилитиците е да сложат свои хора в управлението на все още останалите държавни предприятия и да крадат докато могат, че и след това.
Който беше казал, че България е блато, пълно с алигатори е напълно прав. Ако взема да пиша факти с имена, как се прави бизнес, най вероятно ще си имам големи проблеми, най малкото защото и аз съм печелил търгове.
“А България повече от век е сред най-бедните страни в Европа.”
Това твърдение просто не е вярно. В 1939 година България е била най-богата страна на Балканите и една от най-заможните в цяла Европа…
Иначе с останалото съм съгласен. Не считам обаче че трябва да се правят неоснователни реверанси към левицата у нас, която не иска да признае историческата си отговорност за дереджето, в което се намира сега България – след 50-годишен волунтаризъм и разруха, причинени от комунистите…
България не може за тези ,които не могат.
Няма вечно можещи и вечно неможещи нации. Най-добрият пример са двете Германии и двете Кореи. С един и същ човешки ресурс – съвършено различни резултати.
Предопределящите “неможене” най-добре да замълчат вместо да тровят атмосферата.
Аз лично споделям мнението (за мое съжаление), че България не може да се справи със съвсем елементарни неща. Всички реформи се извършват чрез натиск отвън и се правят, когато са неизбежни. Малкото изключения само потвърждават правилото.
И на мен ми се иска да не стоят така нещата, но колкото по-скоро престанем с глупавия си оптимизъм, благодарение на който чакаме десетилетия наред и обществото се заеме да натиска правителството, толкова по-добре за всички нас.
В България обществото не контролира политиците, а им се подчинява плюейки скрито срещи тях (точно както по време на “османското присъствие”). Това го няма в никоя европейска държава. Какво следва да заключим, че ние все още сме си жалки роби, преклонена рая, малодушковци, които гледат да спасят собственото си седалище.
Съжалявам за думите си, но това е което мисля.
Отново заявявам желание да копирам след няколко дни тази статия в блога си.
@Svetlio Blyahoff
за съжаление и аз така мисля
@Ангел Грънчаров
народът ни има една мъдра поговорка за зелника и лудия. Фактите показват, че у нас нито фашизмът беше успешен, нито комунизмът, нито сега демокрацията… И за това заслугата си и е предимно наша, а не на фашистите, комунистите или демократите. Време е да престанем с робското мислене, че някой друг е отговорен за собственото ни дередже. Ние сме лудите и ние трява да си го признаем, а не да чакаме някой да ни се извинява, че не ни е “оправил”…
Да приемем, че не можем означава да спрем да се опитваме.
Миро ,фашизмът и комунизмът никъде не са били успешни ,не само у нас. Демокрация сега няма в България.
Ние можем ,но има нещо сбъркано в манталитета ни. Може би трябва да минат 2-3 поколения за да заприличаме на Централна Европа. Историята показва ,че идеите на големите българи се осмислят много след смъртта им. Трябва ли да чакаме десетилетия да се убедим за правилността на идеите на автора на блога?
Интересно ,изтъкваше се Грузия какви успешни реформи провежда. Аз говорих с един грузинец и той беше убеден ,че България е богата и просперираща страна и се чудише от какво сме недоволни. Зависи от каква позиция се гледа ,но ако се сравним с повечето страни по света и сега се развиваме добре. Ако се съпоставяме с Северна Америка ,Западна Европа ,Австралия ,Нова Зеландия ,Япония ,Сингапур ,монархиите в Персийския залив…сме жива трагедия. В сравнение с останалия свят сме проспериращи. Дано да има все повече и по-упорити борци за икономически реформи в Родината ни.
http://www.investor.bg/?cat=5&id=71230
Реформите у нас се длучват трудно. Минималния капитал за регистрация на ООД остава 5000 лв. Всички знаем ,че това е сериозна спънка за икономиката ,ама кой го интересува мнението на Световната банка. Ние дребни реформички правим трудно ,а за съществени само ще мечтаем. Вачерната система и плоския данък са някакво изключение.
може и да не остане 5000 лева:
Началният капитал за регистриране на ООД да падне от 5000 на 100 лв. Това предлагат от икономическото министерство…
http://www.24chasa.bg/Default.asp?statid=75638&rubr=0&izd=1&fsize=&swidth=800&tr=1&im=11&id=06&iy=2008
За да може България, трябва да я направим можеща. Спреш ли да се опитваш, спираш да просперираш. Който смята, че България не може, е спрял да се опитва.
Поздравления за отличната статия!
Тука разговорът става твърде теоретичен. Хипотетично приемам, че България “може”. “Може” да не се дъни. Ако обществото излъчва качествени представители. Оттам следва всичко друго.
Моят скромен принос..
soms , преди 3 минути
“За да се случи, това, разбира се, са необходими големи усилия от обществото, политиците, частния сектор и гражданските организация и тези усилия ще дадат резултат. Но за да се случат тези усилия, трябва първо да си повярваме, че това, което искаме, може да бъде постигнато. Повече хора трябва да вярват, че България може и да положат усилия това да се случи.”
г-н Ангелов, тъй като се уморих да коментирам подобни “оптимистични” твърдения, Ви моля да поразсъждавате над собствените си думи от горния абзац. мисля, че за около 15 минути ще си отговорите
Някакъв френски учен социолог, чието име не помня, но беше цитиран от Фернан Бродел в “Световното време”, беше казал:
“Бедните народи са бедни, защото са бедни.”
Мисля си, че по-точен и кратък анализ на тези теми не би могъл да бъде изразен.
Прочетох горе за наградата за “принос” към “свободата” на “духа”. На секундата ми стана ясно, че в България не се държи сметка за точната употреба на точни понятия и нито Принос, нито Свобода, нито Дух имат понятийно значение за нашите сънародници.
Че понятието Принос е свързано преди всичко с понятието Безспорност.
Че понятието Свобода е преди всичко точна представа за Понятията в езика.
Че понятието Дух не е смисъл на витаещ дух, а на Ордер и Ред, под който протичат различни космически (в частност, обществени) процеси.
Затова прегледах за точно 1 секунда и половина целия текст и се спрях на следното от него: “В крайна сметка, успяхме да дадем тласък на идеята за рязко намаляване на данъчната тежест…” (цитирам първата част на пред-предпоследния абзац от текста тук).
Какъв принос към Свободата на Духа ще е този, който твърди, че едно от основните достойнства на тазгодишната ни демокрация и повод за реален оптимизъм е Тласъкът за РЯЗКО Намаляване на Данъчната ТЕЖЕСТ? Кой би си помислил, че намалянето на данъците е първа задача за проспериране на едно общество? На какво се крепи държавата, ако не на данъците на нейните граждани? Нали основата на феодалното управление стъпва върху безотговорността и слабото участие на гражданите в обществения живот? Кое ражда мафията, ако не ниските данъци и стремежът към ниски данъци?
Може ли до толкова да е елементаризирал вече българският Дух, че първата му грижа да е да си намали ангажимента към държавата и обществото?
Бай Ганьо, от когото започва огромната несрета на България е известен именно с това, че изобщо НЕ Печели, НО задължително Пести. Нали тъкмо това е проклятието на българското нещастие.
Много ни истормози бай ганьо. Дотолкова, че от желание да не ни пипат за нищо, сме готови да изгубим представа дори и за същността на самите понятия.
Как, човече, да просперира тази държава като това, което за мен е ясно, че е пълен провал, за теб е постижението на живота ти? Колко десетилетия ще са нужни да премахнат от паметта на идните поколения мисълта, че егоцентризмът е градивна идеология на общественото развитие?
Какво нещастие, че имаме толкова Принос на Свобода на Духа.
sdaf
@ss7:
В България има много предприемчи, които поемат риск и печелят здравата независимо от държавата. Не мислете, че информацията по вестниците за скандалите в държавното управление е цялата информация. Не цялата икономика се осланя на държавните и общински поръчки и търгове. Даже не и половината.
В частния сектор при конкурентна среда даването на поръчки на приятели е двояко: от една страна имаш повече доверие, но пък може би не си напълно икономичен. Ако ползите от първото са по-важни за бизнеса, няма нищо лошо и значи е добре да се продължава в този дух.
Трябват повече реформи, но средата у нас е ок. Забележете колко чужденци идват да влагат милиони у нас. Биха ли го направили ако не вярваха че ще спечелят?
“Бедните народи са бедни, защото са бедни.”
———————————
Да, но някои бедни народи стават богати. Вижте Ирландия. Разбира се бедност е относително твърдение, защото все пак според конвенциалното разбиране България далеч не е бедна.
Въпросът е как бедните стават богати.
Икономиката е човешка дейност. Резултатите й се постигат от хората. Каквото е поведението на хората, такива ще са и резултатите. Ако няма оптимизъм и хората не вярват в по-доброто бъдеще естествено е то никога да не дойде. Предопределеността на неуспеха идва от самия песимизъм.
Откъде идва оптимизмът тогава?
Погледнато от запдните начини на изследване и анализ България може би е била бедна от преди 120 години. Но може би има нещо много важно, което или убягва или нарочно не се споменава при тези оценки. До средата на 20 век България е страната, в която е имало една ( ако не и най- високото) от най- високите консумации на мляко, месо и хляб( при това с високо качество) в света( на глава от населението)- при това собствено производство. Добаавяйки факта, че много неща можеш да ползваш втора употреба, но храна по-скоро не може да се допусне, че да България не е била сред най- индустриализираните страни, но населението и не е живеело толкова зле, колкото се допуска. Освен това по- голямата част от народа е била със сравнително добра общо земеделска култура и това допълнително е подпомагало развитието на най- важния сектор за всяка една държава- селското стопанство- което изхранва населението. В крайна сметка парите измерени само като хартия нямат никаква стойност ако няма насреща дадена продукция. А както и по- горе споменах много неща могат да се ползват повече от един път- особено индустриалните стоки, но храна по-скоро не. В един момент, когато богатството се измерва само с хартиени пари – то рухва, в друг ако пък е само на индустриално ниво пак има възможност от пренасичане на пазара. Икономика(а оттам и очакван печалба) основана на услугите също е нестабилна. Комбинацията от трите също е обречена да не просъществува дълго. Производството на храна обаче както и да го въртиш винаги е необходимо. Когато е с високо качество още повече. Когато това производство е в ръцете на по- малко от 10 процента от населението тогава вече държавата е много уязвима от социални тенденции сред това население( примерно опиянчване и намаление на качеството или количеството на продукцията. Същото е и кагато се обработва на огромни блокове( риск от по- лесно умишлено- диверсия или не умишлено заразяване, липса на гъвкавост в случай на нужда от промяна на засятата култура). Когато обаче сред масата от населенито има трайни навици да се произвежда храна, както и утвърдени навици за това само тогава държавата може да е сигурна в съществуването си. Разбира се само земеделие не е достатъчно, за да се нарече богата и/или развита една държава, но няма нищо друго което може да бъде допуснато да се прави за сметка на това да се заличи селското стопанство и манталитета на селскостопанския труженик. Докато не спиш-(дом,в който живееш без шум от парни или съседи) и без шумове(аларми, пиратки) и храниш, както трябва не ставаш да вършиш каквато и да е работа. Всичко останало е заблуда или умишлено отричане на реалността. Има вариант да се превърнеш в откачен нюйоркски юпи, но пък дори и тогава пак търсиш решение в продукт на селското стопанства- кокаина или хероина) , а днес само на химията- амфетамина. Дано написанато тук по-горе в този коментар ви накара да се замислите като на бързо и най0 вероятно по инерция си пишете че България била бедна отпреди 120 години.
интересна статия!
доста хора пишат интересни статии, малко хора обаче да превърнат теорията в практика!
мисля , че кадрите на Отворено общество, не са най – удачния пример ( бързото прехвърляне от една политическа сила в купом в друга)
и моля нека да кажат истината за “данъчния бюлетин”,
просто се “информират” от кадри в съответните ведомства, една бърза компилация и хоп – готово е.
т.н. “бързи пари”
няколко пъти забелязвам залитане на автора
пише едно, а след два месеца, когато излезе “правилната линия” и почва друга гореща подкрепа.
мисля, че ако автора прояви още малко морал ще бъде по – добре.
” Ако няма оптимизъм и хората не вярват в по-доброто бъдеще естествено е то никога да не дойде. ”
Що пък да е естествено?
Доброто бъдеще не идва само, трябва работа…
Някои хора се мотивират с оптимизъм, други с песимизъм, а трети с тояга
Ако Г.Ангелов заслужава похвала, то е защото работи и донякъде помага за изграждането на гражданско общество.
Оптимизмът в случая няма никаква връзка, аз даже не бих го нарекъл това оптимизъм. По-скоро неговите виждания са ултра песимистични.
Не може да твърдиш, че “България може” и в същото време на всеки проблем да търсиш решение извън България. Повечето му идеи са такива – сакън да не изплашим чуждите инвеститори, че ни замината държавата. Има проблем с железниците, едниственото решение – голям чужд инвеститор. Ето и сега другата тема – проблем с болниците, а решението пак големи чужди инвестиции. Ако това е “оптимизъм” по отношение на българите, значи сме много зле и некадърни та да си оправим проблемите сами, та единственият ни шанс е пак някой да ни “оправи”…
Няма лошо, нека да идват чужди инвестиции. Аз не съм против тях, а против собственото ни отношение към тях – едва ли не “манна небесна” която решава всякакви болежки… Ние си имаме проблеми и преди всичко ние трябва да им намерим решение. Не може цялата ни здравно-осигурителна система да е в хаус и ти да мислиш, че най-доброто решение е да продадеш болниците. Инвеститорите болници ли ще купуват, или ще се борят съ здравната ни система?
Ако сега тръгнем да продаваме, цената която бихме получили ще е много по-ниска заради неясния статут и фанансиране на болниците.
Ако системата се оправи, цената би била съвсем различна.
Стига сме продавали евтино и неработещи неща. Кога ще си вземем поука от калпавата приватизация?
В нормалните страни държавата национализира проблемните сектори, стабилизира ги и след това ги продава с някаква печалба, за да може частната инициатива да ги направи още по-стабилни или печеливши.
У нас обратното – държавата съсипва нещата, след което ги продава на огромна загуба, а в повечето случаи и приватизаторите довършват започнатото.
България може… какво обаче?
Може ли да направи болниците да не са губещи, ъ? Може ли да оправи железниците да не са губещи, ъ?
Ми ако може, що бързате да ги продавате преди това?
Абе къф оптимизъм ,вчера строших колата и пукнах гума заради една дупка ,наоколо всичко е много мръсно и занемарено… Пълно е с хора дето се подхилкват или си говорят сами…Хората в автобуса смърдят… Някви заплати по 200-300 евро. Навсякъде диви и прости люде ,готови да те набият за 5 лева…Улични кучета ,смрад ,коли по тротоарите Децата носят ножове в училище и дишат лепило междучасията. Който има нещо в главата е емигрирал. Първия сняг отново ще изненада общинарите. Парка до нас го презастроиха. Всеки ден сме свидетели на идиотщини и простотии. Може да се позамогнем ,на Българите са тъпи и прости. Някой умник отвинтил крушката от асансьора. Ако заплатите станат 1000 евро пак ще се случват ежедневно такива неща. Тук е гадно да се живее. Неапол е в Западна Европа ,но е същото. Който не е бил да прочете “Гомор”. Поводите за оптимизъм са малко. Въпросът не е само до парите. Повече ме притеснява ,че ако караш Хамър може да убиваш безнаказано ,болниците са като конюшни ,пътищата са лоши ,детето ми ще получи калпаво образование ,отколкото доходите ми.Проблемите не вървят към решаване ,а напротив. На тая държава проблемът са хората ,не икономиката.
Careful analysis of “the Bulgarian paradox” on a reliable methodological foundation arrives at the conclusion that there is nothing “paradoxical” in it. The phenomenon “there is growth all right, but there is no optimism” is contingent on many factors – economic, historical, sociological, psychological. The
question is which ones are dominant.
In the economic history of Bulgaria there had been optimism at times of lower economic growth rate, when the long-term trend had been stable. It is difficult to prove the decisive role of the national psychology of the Bulgarian, the inclination “to grumble against authorities”. The expectations of economic agents (producers and consumers) are correlated not only with the current values of the macroeconomic indicators, but also with past situations.
During the 15 years of transition growth had been neither steady nor did it have a high rate. The gap between two social strata – the poor and the wealthy, is growing. Approximately 40% of the population are below or close to the poverty threshold. Bulgaria is at a “honorary” distance from the income levels of the 15 EU member states. In this case we are not interpreting the reasons for that situation. As a measurement, neither the value not the structure of the growth gives rise to optimism. The exaggerated expectations
from the political form of democracy have been equally important.
20.IV.2004
Ако някой иска , винаги може да се чувства нещастник….Нашият “проблем” е , че сме географски близо до развитите страни , но сме доста по-бедни. Споко , ще ги стигнем все някога. Ето , някой от гастарбайтерите почнаха да се връщат, защото у нас стандарта се вдига. Всички са минали през това , което ние минаваме – били са най-бедни , но са се оправили. Само умната;))
географски сме много отдалечени от развитите страни, ако бяхме в западна европа щеше да е много по евтино да вмесеш някаква произодствена машина от германия франция италия, а ние сме на около 2000 км от западна европа.
това как се чуства даден човек няма нищо общо с икономическото състояние на страната, да не би в богатите страни да са най-щастливи?
идеята е да се върнат способни хора, а не само low-skilled workers.
@Anonymous
Да, проблемът са хората. Но и решението са пак хората.
Най-голямата положителна промяна за България е възможна само отвътре. Не за друго, а просто защото всички външни сили си имат собствени интереси. Възможно е да се случи те да съвпаднат с нашите, но не е задължително. Затова е доста по-прагматично да се разчита на собствените сили. По-рационално е, по-смислено. Историческата възможност в момента е, че поне няма външни сили, които да пречат, както е било в миналото ни. Може би затова ни е странно, че и ножа и хляба са в нашите ръце.
Въобще не сме далече от “Западна Европа”. Ако приемем, че Гърция е част от “Запада” , то ние граничим с нея. Австрия е много близо, също и Унгария и Чехия , които са си “Запад” отвсякъде.
Стандартът у нас се вдигна страхотно само за 10 години.Преди мечтаехме за 100 долара заплата , а сега и 1000 долара са нищо. Това е вдигане 10 пъти. Заплатите вървят към границата от 1000-1500 евро ,което вече са европейски величини.
Тъй че мрънкането е излишно. ВЕЧЕ ДОКАЗАХМЕ, че можем. Важното е да вървим напред, макар и не с тия темпове, които някой иска.
С повишаването на стандарта постепенно ще се оправят и пътища , и боклук ; и много други неща.
Има прогрес и в политическия елит. Само преди 10 години се крадеше нагло и никой не можеше нищо да каже. Днес хващат някой, почнаха дела и срещу магистрати , и срещу известни престъпници.
Напредъкът ни е много голям, да не го отричаме.
Браво и точно така – само с вътрешни усилия може да стане добре за нас. Левски го е казал – ние трябва, щото ако е с външна помощ, ще сме външно зависими. Но има едно малко но, повечето външни са били с империята, която ни е поробвала столетия. И техните правнуци днес са двигател на ЕС.
За идеята за 10% данък и много по-ниски осигуровки аз бях чувал 1999 г от познати. За смъкването още тогава с по 10% като начало чух от колеги. Но както и да е, трябва да се дава форум на икономисти, които могат да доказват, че дори и в такива кризисни условия това е благоприятно.
Относно можещ, да не се самозабравя. Такива доходи ги има само някъде в София и на малко места извън там. Когато средния доход в страната стане такъв може да се говори за успех. А относно корупцията, тези “хващания” са за пред ЕС. Реалните мафиоти са зад кулисите и те се отстраняват по два начина – с масови избори (и висене на опашка часове да гласуваш) и промяна или революция. Дори и мирна, но тотална революция. Олигархия от властта не се премахва по друг начин.
Ще ви кажа кога Б-я ще се оправи , Ще се оправи когато се завършат магистралите , когато се отделят адекватни проценти от БВП за образование и здравеопазване и когато се започне тежко и леко машиностроене . За рекламата на Б-я като туристическа дестинация няма да говоря ,защото света знае повече за Алб-я отколкото за нас . В рекламата ест влизат и спортните ни постиженя ,за които всички НЕзнаем и това пак е провлем на финансиране и разпределение на излишаци .
Светлозар, не си прав. България ще се оправи, когато се избират качествени и отговорни хора на отговорни постове в политиката и държавното управление, които да не са оплетени от връзки с олигархията и мафията. Прав си за образованието и здравеопазването. Те после ще дойдат и магистралите, и другите благини. А относно машиностроенето, не благодаря за тежкото. За лекото може. Има куп други неща, които можем да спечелим, като енергийна ефективност, високи технологии и продажба на интелектуални услуги. Туризма не бива да се подценява, но той да е спомагателен. По-важно от туризма е селското стопанство и инфраструктурата. НО да не я правят от избори на избори и от излишък на излишък в брато-братовчедски или близки тайни кръгове.
Чудно ми е как България може да повиши цената на градския и таксиметров транспорт когато цените на нефта скочиха до $130-140 (170 лв), а сега когато всички говорят за рецесия и опасности, барела е <$70 (105лв или 38% по-малко), бензина е поевтинял малко, билетчето за градски транспорт не е по-евтино и такситата карат пак на същите високи цени. Даже всички говорят за нови увеличения.
Аз съм оптимист, ама докато такива демагогии вървят и сме в плен на монополни, често чужди, интереси, трудно ще се оправим повече от колония. Всеки знае, че днес без енергия не може. Горивата – руски интереси. Енергетиката на едро – част външни, част местни корупционно политически. Енергетика на дребно – чужди, някои дори не са енергийни. Чудят се пенсионерите, че пенсиите ниски. Ами да не плащат на енергото, дето плаща чешките пенсии или да протестират и да ги изхвърлят от страната. Мислите, че ако се появят половин милион пенсионери и граждани на протест в София не може да стане? Просто няма кой да даде 20-50 милиона лева това да стане.
” България ще се оправи, когато се избират качествени и отговорни хора ”
=========
Една държава може да се съсипе от некачествени политици, но за да се оправи трябва всички да си напънат малко. У нас и Исус Христос да дойде на власт, по-вероятно е той да се корумпира отколкото да ни оправи държавата.
Една журналистка беше казала, че ние правим “демокрация с краката”, защото единственото което правим е да ходим да гласуваме и след това блеем като овце.
Трябва и да се научим да правиим демокрация с главите си, не само да се разхождаме до урните, ами и държим сметка на управляващите.
В по-напредналите държави няма значение кой е на власт, може да е кръгъл идиот какъвто беше Буш, може да е чернокож или зеленокож – няма значение. Просто в държавата си има интереси и има достатъчен натиск върху управляващите, така че те да са принудени да следват тия интереси.
Ние не си знаем интересите. А още по-малко оказваме натиск на управляващите. То за какво да ги натискаш, като не знаеш какво искаш?
Примерно Белене – напълно неразумен проект, но народът спи… Докато в Германия една шепа хора казаха, че не искат RWE да участва в Белене и го постигнаха. Дали са прави или не, не е важно, важното е че знаят какво искат и го постигат.
Ние сме просто един народ който не знае какво иска! Чакаме някой “качествен и отговорен” кадър да падне от небето и да ни “оправи”.
Вижте Анонимко, навсякъде има корупция и шуробаджанащина Не казвам, че това не е проблем, напротив това е огромен проблем и изкореняването му трябва да е преоритет , Но обикновенния човек ( за жалост не мога да кажа “средната класа”) не го интересува кой върши нещо а как го върши и дали го върши За мен не е проблем да се дават държавни поръчки на чичото, авера, брата и тн стига тези хора да си изпълняват поетите задължения в срокове И разберете ,че ако няма производство ,няма икономика 99% от българските фирми се занимават с дистрибуция и препродаване ,никой не залага на собствено производство Та даже доматите си ги внасяме от Гърция И не съм съгласен ,че трябва да се оставя туризма на страна ,защото пак в същата Г-я приходите от този отрасъл са , да не кажа голяма дума, ама около 20 % от БВП А те нямат планински курорти !
В този ред на мисли когато нети харесват политиците – стани политик , когато не ти харесва кварталната кръчма – направи си своя , когато не ти харесва държавата – направи така че да ти хареса! С празни приказки нищо не се постига , трябва усилен труд и целеустременост !
Трябват повече реформи, но средата у нас е ок. Забележете колко чужденци идват да влагат милиони у нас. Биха ли го направили ако не вярваха че ще спечелят?
HA hahaha tova veche e smeshno
Izvinqvam se za latinicata .Ama nikoi normalen chujd investitor koito e s normalen razum nqma da vloji dori i cent v Bulgariq,pone za momenta.Da naistina dosta samnitelni svetovni biznesmeni izpraha parite si v BG.Bolno mi e che trqbva da go kaja, no e taka.Nikoi ne ni e vinoven za polojenieto.Samo nie samite.A puk az prestanah da buda optimist za nashata darjava.Ako Gospod moje da mi garantira che shte dojiveq do 500 godini,s udovolstvie shte otdam purvite 250 za borbata sas zlite vqtarni melnici v Bg.Aide neka ne sum stisnat daje 300 shte otdam.Edinstveniq izhod v momenta za predpriemchivite mladi hora e da emigrirat po dalech.Interesno,neznam dali ste slepi,no nikoi ot vas ne kaza nishto za rolqta na emigraciqta v razvitieto na ikonomikata na edna darjava.Emigrantite ne sa samo begalci.Tova sa horata koito si plashtat za da jiveqt v razviti demokracii i se uchat na istinski biznes.Moje bi sled vreme te shte budat nachaloto na novoto razvitie.Samo edin fakt ot men:nqma po malka emigrantska obshtnost,za sega, ot nashata predstavena v Amerika i Kanada (izkliuchvam stranite,koito naistina ne se nalaga da se napuskat)Taka che tradiciite v emigraciqta, sa v tqsna zavisimost s razvitieto na demokraciqta.Breee daje i rima mu dokarah.Aide sas zdrave.Oshte vednaj izvinqvam se za latinicata i pravopisnite greshki.
Емигрант,
докато умните млади хора емигрират по рационални подбуди, наистина няма да има надежда за страната. Защото точно рационално мислещи (а не идеологически мислещи или чакащи месия) хора са нужни за да излъчат управление което да се бори с вятърните мелници. Гледам всеки следващ ден какви безобразия се вършат, но точно затова все по-малко ми се заминава. Всъщност аз труда си вече съм го изнесъл зад граница, за щастие имам квалификацията за такъв тип работа. Надеждата ми е, че след още два-три мандата от по 4 години, поколенията ще се сменят и въпреки всички емигрирали ще се намерят квалифицирани и добросъвестни хора за да сформират парламентарни групи и правителство. Пак ти казвам — емигрирайки, връщаме България назад във времето, защото точно по качеството на гражданите се определя в кой век живее едно общество. Не съветвай хората да емигрират, поне заради това.
http://www.vbox7.com/play:7c940721 Вижте това и после коментирайте за ситуацията в наща Татковина
А каква точно беше връзката с темата?