4.2 милиарда лева излишък
Георги АнгеловБюджетният излишък е 4.22 милиарда лева към края на месец юли, според публикуваните от МФ днес данни за бюджета.
Приходите от корпоративния данък, който беше намален на 10% през миналата година, се увеличават с над 340 милиона лева спрямо миналата година, значително по-бързо от предвиденото.
Плоският данък върху доходите от 10%, който беше въведен в началото на тази година, също има позитивен ефект върху бюджета. Приходите от облагане на труда (данък и осигуровки) се увеличават с над 370 милиона лева спрямо миналата година (въпреки негативните прогнози, че плоският данък щял да намали приходите в бюджета).
Излишъкът в държавния бюджет е толкова голям, че едновременно могат да бъдат отменени данъкът върху доходите и осигурителните вноски и бюджетът ще продължи да има излишък (всеки работодател и служител, който плаща данъци и осигуровки, знае за колко много пари става дума). Едва ли някой ще направи подобна радикална данъчна реформа, но е добра илюстрация за това колко по-ниски могат да бъдат данъците.
' '
Share
55 отговора на “4.2 милиарда лева излишък”
И да не забравим, че все още има пробойни, които трябва да бъдат запушени, веднъж за да вдигнат още приходите, втори път за да не се създават лобистки настроения. От училище знаем, какво е да имаш в класа дете връзкарче или парашутистче. Привилегиите са:
- купони в 21 век, наречени “ваучери за храна”
- преференциите за застраховка “Живот”
- 7% ДДС за турпакетите
Първите две дупки са мислени за работниците, но в действителност от тях се възползват международни компании, базирани в София, с високоплатени служители и добри данъчни съветници. Справка: вижте вечер кой пазарува с ваучери в Пикадили-тата под 2-та мола в София. Добре облечени хора, които после се отправят към подземния паркинг и небрежно мятат торбите храна в багажника на кола за 20 хиляди евро.
А на туризма също не му е проблем ДДС-то. По-добре за тях да си го плащат цялото, но да се разберат с държавата, гледките на течащи в морето клоаки и на треторазрядна инфраструктура да изчезнат.
Учителите плащат 1/3 от тези брутни 650 лв (които достигат училища над 800 ученика – сиреч -10-15% от всички училища в страната) за данъци и осигуровки и по този начин чисто им остават към 450 лв…… Така, че крачка за шоково намаление на този вид облагане би била една разумна стъпка за заслужено увеличение на реалните доходи на учителите. Че вече всички знаят, че учителите взимали 650 лв заплата, а това е бруто и това го взимат само 10% от учителите…ама медиите са голяма работа.
а видя ли масларова как предлага да се изразходва тоя излишък?
http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1229381
Лонганлон,този “сребърен фонд” накрая ще ни излезе златен или през носа.
“…
От всичко казано разбрах две неща.Първо,че планират някаква далавера със Сребърния фонд-май заделят парици за субсидиране на предизборната кампания на БСП.
Публикуван от БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ в 25.7.08 ”
Отдавна са му скроили шапката на излишъка.За пореден път нашите пари ще влязат пряко в употреба за политически цели и за пореден път ще е по брутално-левашки начин.
От началото на тази година брутният външен дълг е нарастнал с 6-7 милиарда евро. Пари налети в икономиката. Въпху тях само ДДС-то е 1,3 милиарда евро. Т.е. 2,6 милиарда лева. Ето от къде е основната част от излишъка – от облагане на затъването в нови дългове. Ако добавим и акцизите върху тези обороти, ето го източникът. Затъваме в дългове и се кефим на бюджетни излишъци. Чудя се дали ще стигнем някога 100 милиарда евро външен дълг. При темп на нарастване около 50% годишно, както е в последната година, би трябвало да чукнем 100 милиарда през 2011 г. Колко е гот да се живее на готови пари…
Днес никакъв ме няма,но така казаното за дълга ми изглежда съвсем логично.Дано просто излишъкът да е резултат от занинежени очаквания за приходите,както е практиката да се получава,а да не е от дълг.
Добри какви сметки прави.
Той предрича някакви лоши неща. Рано или късно те задължително ще се случат. После ще се бие в гърдите колко е бил прав. Държавният ни дълг намалява. Не само в България има дългове. Погледни страницата на ЦРУ ,за какви дългове става въпрос. 
$ 53,970,000,000,000 Това е дълга в света през 2004 г. $34,440,000,000(нашия в средата на миналата година). Нормално като нараства икономиката да расте и дълга на фирмите. Всички корпорации пускат акции и теглят заем от банката. Нашата фирма има кредити към ОББ ,но разширява дейността си и печалбите и растат. Шефа си обслужва кредитите. Излишъка се дължи и на парите пращани от наши работници в чужбина. В коя икономика няма дългове ,може ли да посочиш?
Често чета твои писания и затова се обръщам на ти…Буркина Фасо ,Мали ,Албания(2004 г.) нямат дългове. Ако станеш гражданин на Габон(5 млрд. долара-дълг) ще спиш спокойно сигурно. От статистиката е видно ,че лихтенщайн нямат дългове ,но тяхното население е колкото един микрорайон на Люлин.
Кой кавото ще да разправя, но от личен опит знам, че България НИКОГА не е била по- добре!
Владимир,
Бягате от реалността, но тя е че доста бързо затъваме. Няма лошо в заемите, стига да мога да се обслужват. Но те НЕ могат да се обслужват. България кара по системата да изплаща старите заеми с нови. Точно за това през последната година общата задлъжнялост е нарастнала с над 10 милиарда евро, или с 50%. Шефът ви си плаща сметките, но неговият бизнес до голяма степен се крепи на обороти вътре в държавата, които пък се крепят точно на налятите отвън готови пари. Ако шефът ви работи за външния пазар, бих приел, че нещата са наред. Но почти сигурен съм, че работи за вътрешния. И като се стигне до момент да не могат да се усвояват нови кредити, ще гръмне огромна част от бизнеса, чиито обороти тръгват от кредитите.
Реално, ако бяхме наред, щяхме да имаме положително външнотърговско салдо поне равно на разходите за лихви навън. Т.е. да имаме ресурс поне да изплащаме лихвите. Тези пари не биха били в държавата, а в бизнеса – който реално плаща дълговете. Но ние нямаме такова салдо, а имаме обратното – огромен дефицит. В крайна сметка всичко се финансира от нови заеми и задлъжнялостта нараства лавинообразно.
Добри ,криза или рецесия в България задължително ще има някога. Къде мога да прочета статистика ,че тези дългове не могат да се обслужват? Много малко страни (предимно износителки на петрол) и Китай имат положително външнотърговско салдо( ако разбираме под това само износ и внос на стоки и услуги). Коя фирма купува нови коли с пари в брой? Обикновено става на лизинг за 3-5 години. Купените нови коли нарастват примерно с 20% за година. Фирма купува със заем 10 камиона и задлъжнява с 5 млн. евро. Това лошо ли е или хубаво? Типичен пример за “част от бизнеса, чиито обороти тръгват от кредитите”.
Добри,
Надценяваш увеличаването на външния дълг с над 100% (не е “6-7 милиарда евро” както твърдиш). Освен това, не отчиташ, че ако дългът се инвестира в машини /както става много често/ съответната компания си възстановява обратно платеното ДДС. А ако си внесъл машина от Германия никакви акцизи няма да платиш. Т.е. не всеки дълг води до приходи в бюджета на държавата.
Между другото, не е вярно, че “затъваме в дългове”. Държавните дългове намаляват. Т.е. “нашите” – които ние ще плащаме – дългове намаляват.
Това, че една чужда компания е отпуснала кредит на свой завод в България не е наш дълг. Дълг е на тази компания. Същото е и ако Райфайзен в Австрия е отпуснала кредит на Райфайзен в България.
Разбира се, възможно е да се получи свръхинвестиция – на кредит да се построят твърде много заводи, молове, киносалони, апратаменти, пътища и пр., които да не могат да се изплатят. Но не ми изглежда, че това се е случило в повечето отрасли. Като се получи свръхинвестиране в някой сектор, ще фалират няколко компании, които не са си направили добре сметката и точка. При това, съответната инвестиция ще си остане, а губещ ще бъде чуждият кредитор.
Точно както няколкото кабела под океана между САЩ и Индия се оказаха погрешна инвестиция и съответната компания фалира. Но кабелите си останаха и осигуряват комуникационен трафик между двете страни.
Моето разбиране е малко по-простовато. Имаме 30 милиарда дълг. При средна лихва от 8%, ни трябват 2,4 милиарда годишно само за лихвата. Т.е. икономиката като цяло трябва да вкара 2,4 милиарда повече от износ, отколкото ще изкара навън чрез внос. Тези 2,4 милиарда ще идат за покриване на лихвите. Но тъй като такова положително салдо няма, то макроикономически това изплащане на лихвите става чрез някаква форма на нов дълг. Такъв, с който плащаме стария. Не е само това обаче. Ние имаме и 6 милиарда негативно салдо. То също се финансира от дълг. Т.е. още повече затъваме. Всичко това се компенсира (медийно) чрез т.нар. “финансова” сметка, която била на плюс. Но какъв плюс е това текущият ти баланс да е положителен, но в графата “заеми” да си натрупал поредни огромни задължения. Ако финансовата сметка беше на плюс от това, че България в миналото е раздала заеми и сега си прибира лихвите, разбирам. Това е нормален плюс. Ние обаче разглеждаме като “плюс” новите заеми. Които наистина текущо покриват минусите, но за сметка на натрупване на дълг.
Ето това е моето простовато мислене.
Колкото до ДДС-то – не е вярно, че то се връща. ДДС се приспада от твоите приходи от ДДС. Т.е. конкретната фирма си го спестява, прехвърляйки го на следващия по веригата. Накрая го плаща крайният клиент, който не си го спестява, защото няма право на данъчен кредит. Така ДДС-то върху германската машина реално си си плаща като част от цената на стоката, която си произвел с тази машина. Така като налееш 7 милиарда евро готови пари в икономиката, под една или друга форма, върху тях се събира ДДС. А парите, налети чрез външни кредити обикновено не могат да се похарчат по втория начин (т.е. да се спести ДДС), защото кредиторът иска правата му да са гарантирани.
Теоретичният модел на “прекарания кредитор” е достоен за икономисти от времето на Жан Виденов, а не за представители на ИПИ и Отворено общество. А и аз лично не бих подценявал кредиторите ни. Не са толкова тъпи, че да изгубят достатъчно пари, та да поемат пълния удар от приземяването. Но колкото и да изгубят, не забравяйте дългосрочния ефект – ако много се губи в България, тя става отблъскваща за бъдещи инвестиции. Т.е. тази безотговорна политика, която реално ни вкарва във фалит, ще има и други последствия.
Поне аз така си мисля.
Добри,
Ако човек вземе 30-годишен ипотечен кредит, който спокойно може да изплаща с дохода си – това затъване ли е? Според мен не. По твоето мислене – да.
Същото е и на национално ниво. Ако се внесат, например, машини за 5 милиарда евро това се отчита като отрицателно търговско салдо в годината на внасяне. И Добри се плашиш от него. Но тези машини ще позволят през следващите десетилетия износът да се увеличи, например, с 25 милиарда евро. Т.е. съвсем достатъчно, за да се изплатят машините. Погледни дългосрочно и картината се променя.
Между другото, за последните 5 години:
- разходите за обслужване на частния външен дълг са се увеличили с 4 милиарда евро годишно
- износът се е увеличил с над 7 милиарда евро годишно
“криза или рецесия в България задължително ще има някога.”
Така е… кризите са нещо толкова естествено колкото и бедствията. Няма открита ваксина срещу кризи, както няма и срещу пожари, земетресения, наводнения и т.н.
Въпросът е в мерките които се вземат. В някои държави държат на мерките за безопасност, почистват си коритата на реките, строят така, че при земетресения да не се срути всичко. Подобни мерки се вземат и в икономиката.
Какво се прави у нас? Не знам, но и при най-малкия дъжд обикновено има големи наводнения, защо ли?
Но това е нищо в сравнение с кризите в икономиката. Колко години ни отне да се преборим с последната – 10? 15?
А следващата криза вече чука на вратата… Така ли ще я караме? 15 години криза, после няколко години глътка въздух и после пак – “Потапяй се!”.
“…Къде мога да прочета статистика ,че тези дългове не могат да се обслужват?”
За статистика трудно може да се говори. Поне аз не знам за държава, която да има 100% БВД и 20+% дефицит по т.с. и да не е била в сериозна криза. Мисля че сме прецедент. Засега в добрия смисъл на думата – нямаме проблем с обслужването и видимо все още не сме в криза, въпреки рекордния дълг и дефицит.
Въпросите са два:
1) Можем ли да си оправим показателите без да изпаднем в криза?
2) Какво става ако не успеем и навлезем в криза при подобни показатели.
На първия въпрос както казах аз не познавам друга държава да се е оттървала без криза в подобна ситуация. Ако някой знае да каже.
Това не означава, че трябва ние да изпаднем задължително в криза. Може нашата икономика да си поправи показателите преди да е дошла първата криза. Може… Може и никакви бедствия у нас да не се случат в следващите 100 години. Няма нужда Емел Етем да чисти коритата на реките…
На втория въпрос – какво правим, ако бедствието “случайно” ни изненада неподготвени? Ми при толкова голям външен дълг, освен да се подготвим за поредната 10-15 годишна криза аз друго не виждам.
Има много държави които са достигали подобни и дори още по-големи относителни дългове. Но пак казвам не познавам такава, която да е успяла да излезе от кризата за кратко време. Подобен дълг удължава кризата поне до 5г. А тъй като имаме наш личен опит с кризите, може да се каже че ще ни трябва поне двойно време.
П.С. И престанете да делите дълга на държавен и частен! Ние вече нямаме “държавна икономика” с държавни предприятия и съвсем нормално и дълговете вече не са държавни. “Тоя дълг не е мой” е твърде примитивна логика.
Тръгнат ли някои да се давят няма как да не се обърне лодката. Не може да очакваш, че половината фирми ще закъсат, фалират и т.н., а другата половина ще си живее по старо му.
Размерът на дълга показва че далеч не малък дял от икономиката ще бъде пряко засегната. А дори съвсем малък процент е достатъчен, за да се отрази на цялата икономика. Примерно само балона при недвижимите имоти да се пукне, ще пострадат един куп свързани дейности, които пък от своя страна ще повлекат и други след себе си.
В случая нас ни грози крах на финансовата стабилност в цялата държава. Това означава – абсолютно всички да бъдат засегнати.
Георги,
Къде е доходът, с който да се изплаща кредитът? Къде е онзи приход на икономиката, с който да платим дори лихвите? Аз не виждам такъв приход. А този мит за инвестициите в машини, дето щели да увеличат износа, го говорите много години вече. Ами трябваше да се е увеличил износа вече и да стопяваме негативното салдо. А не да го разрастваме. Износът дето се вдигнал ми посочваш. Ами посочи вноса…
Истината е, че повечето инвестиции се правят не в области, които са за износ, а в области, чрез които се усвоява вътрешният пазар. Т.е. нищо не правим, освен да затъваме…
@Миро
“На първия въпрос както казах аз не познавам друга държава да се е оттървала без криза в подобна ситуация.”
А кои са държавите, които са били в “подобна ситуация”?
” А кои са държавите, които са били в “подобна ситуация”?…”
______________________________
През 1991 г. в Аржентина е въведен валутен борд и е установен фиксиран курс на песото спрямо американския долар в съотношение 1:1. Предприети са редица либерални икономически реформи и се провежда практически тотална приватизация. През първата половина на 90-те години Аржентина постига високи темпове на икономически растеж и известна модернизация на отделни икономически сектори, преди всичко в сферата на услугите и в някои подотрасли на селското стопанство.
През втората половина на същото десетилетие си пробиват път редица негативни тенденции в икономиката и държаните финанси: намаляване на темповете на растеж, ограничаване на износа вследствие на надценения курс на песото, нарастване на структурната безработица, нарушена фискална дисциплина и ускорено задлъжняване на страната. Усилията на правителството на де ла Руа да изведе страната от настъпилата през 1998 г. рецесия и да намери начини за контролиране на проблема с външния дълг не дават резултати, независимо от предоставените от МВФ стабилизационни заеми. В края на 2001 г. МВФ прекратява рефинансирането на Аржентина, показател риск-страна скача многократно, което води до прекратяване на финансирането и от страна на международните пазари. Пред невъзможността от външно финансиране заменилият де ла Руа президент Адолфо Родригес Саа обявява мораториум върху плащанията на външния дълг на страната към частните кредитори, а наследилият го президент Едуардо Дуалде – излизане от борда и девалвация на песото с около 300%. Вследствие на мегадевалвацията брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, който в края на 90-те години е бил над 8000 щ.д., пада до около 3000 щ.д. и в категорията на бедност изпада 52% от аржентинското население.
_______________________
Има и други примери, просто тоя ми се струва по-близък…
Да ви звучи познато:
* въведен валутен борд
* Предприети са редица либерални икономически реформи
* провежда практически тотална приватизация
* постига високи темпове на икономически растеж и известна модернизация на отделни икономически сектори
И после Бууум…
Е какво му е близкото на примера, Аржентина е далече и в прекия, и в преносния смисъл.
Мда… според някои е много далеч.
Ето сега видях, че ИПИ са написали почти цяла книга за това как няма нищо общо между България и Аржентина
http://www.easibulgaria.org/docs/history/Currency_regime.doc
Тях ги съсипа големият БВД, който всъщност не е подминавал 75-80%. Ние отиваме вече към 100% от БВП, но не нашето е различно… Ние сме отворена икономика и като цяло сме много отворени и можем не 100, аме 200. 500 и 1000% да понесем. Не, при нас няма как да стане грешка…
Ние имаме най-способните управляващи, всичко върви по мед и масло. Реформите са много успещни, корупция, хех.. то корупция има навсякъде. Абе нямаме проблеми! Те проблемите са тооолкова далеко!
@ Миро
Аржентина винаги изпада в криза, с или без валутен борд. Просто популизмът не може да бъде спрян. Ето сега нямат валутен борд, с който да се оправдават. И това не им пречи да летят със страшна скорост към пропастта. С инфлация в пъти по-висока от нашата.
Между другото, има много разлики между Аржентина и България, но ето една, която е абсолютно очевидна:
- Аржентина имаше огромен държавен дълг, който постоянно се увеличаваше
- България имаше огромен държавен дълг, а вече няма такъв
В този смисъл, не е вярно твърдението “И престанете да делите дълга на държавен и частен!… съвсем нормално и дълговете вече не са държавни”
Нищо подобно. Именно държавният дълг и огромните бюджетни дефицити беше проблем на Аржентина. Именно затова да е нисък държавният дълг е важно и фактът, че в България е така е много важен. И затова е толкова плашеща перспективата АЕЦ “Белене” да получи държавна гаранция.
Разбира се, че има съществена разлика между държавен и частен дълг, не разбирам защо въобще го коментираме това нещо.
“Нищо подобно. Именно държавният дълг и огромните бюджетни дефицити беше проблем на Аржентина. Именно затова да е нисък държавният дълг е важно и фактът, че в България е така е много важен”
Знаех си аз
Ние няма да изпаднем в криза понеже дългът ни не е държавен, а частен. Какво успокение само!
Ами дайте да го увеличаваме до безкрай.
Сериозно, Георги не ми казвай че не си забелязал параболата в платежни баланс. Какви са твоите прогнози – тя хоп, изведнъж ще смени посоката и ще тръгне програсивно да намалява?
Кога очакваш това да се случи? И защо мислиш, че ще се случи?
И най-важният въпрос, какво правим ако все пак не се случи достатъчно скоро. И след като инвеститорите намалиха темповете и кредиторите решат да ги последват? Щото едните видимо го намалиха (а да, ти чакаш преизчисленията) а другите тепърва ще го направят – Fitch вече промени кредитния ни рейтинг, което си е сигнал както и да го тълкуваш.
Какво правим, ако това се случи? Кой ще запълва дупката в платежния баланс? БНБ ще почне да печата валута, или резервът ще почне да се топи като ланския сняг?
Хайде с резерва може да се закърпи положението година-две, а после държавни заеми или бутаме борда?
Знам, вероятно ще кажеш – ние до там няма да стигнем… Ние винаги сме били пример как да не се влиза в кризи и как да се справяме с кризите. Ние сме просто държава-еталон. Справехме сме най-успешно от всички с посткомунистическата криза, сега ще им покажем колко успешно можем да се справим и с първата капиталистическа криза. При това без да вземаме превантивни мерки – ТА НИЕ СМЕ ВЪРХЪТ, защо трябва да се подготвяме за кризи, пожари, земетресения и наводнения…
Мисля че трябва да се прави разлика между брутен и нетен външен дълг. Много от пишещите тук ще се изненадат, че нетния външен дълг по последни данни е 13,871 млрд.евро.
Е хубаво де, съвсем ли няма разлика между държавен и частен дълг.
“Ами дайте да го увеличаваме до безкрай.”
Това е хубавото на частния дълг – той се увеличава и намалява по решение на фирмите, а не с политическо решение. Така че “ние” не можем да го “увеличаваме до безкрай”.
Фитч не са намалили кредитния рейтинг на България – потвърдиха го. И не само те.
Какво ще стане като спре притока на чужди кредити? Ще спадне дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Като няма кредити, няма да се внасят машини. Естония е пример как става това.
Разбира се, най-добре да не спира притокът на капитали. Това може да стане – с реформаторска икономическа политика, благоразумна фискална политика и по-малко популизъм.
Интересно би било да се даде графика за движението на частния дълг от 89-та насам.
“Много от пишещите тук ще се изненадат, че нетния външен дълг по последни данни е 13,871 млрд.евро.”
Повечето от пишещите са наясно, че (поне засега) валутните резерви растат. Което е и хубаво и лошо. Лошото е, че много вероятно държавата ще й се наложи да използва валутните резерви, ако “частниците” решат да си плащат борчовете преди търговския баланс да се е оправил. С други думи, има опасност “държавният” валутен резерв да се използва за плащане на “частните” заеми.
“Е хубаво де, съвсем ли няма разлика между държавен и частен дълг.”
Поради горната причина, изплащането на частния дълг “може” да доведе до натрупване на държавен дълг.
Примерно един държавен служител отива в банка, тегля кредит за апартамент. банката намира външен заем, обменя валутата в БНБ и дава лева.
Междувременно една част от валутата е отишла в резерва, друга част е излязла обратно в чужбина заради платежния баланс.
След това в продължение на години, държавата плаща заплати в левове, държавния служител си плаща вноските в банката, а банката отива в БНБ за да си получи валутата и да плати на външния кредитор.
Но ето ти проблем – откъде БНБ да вземе валута?
Най-вероятно първо ще се посегне на валутните резерви и те ще преобразуват в левови, т.е. хартиени резерви… След това не ми се мисли
Иначе разлика във вида на заемите има. В общия случай все ние ги плащаме. Само че държавните заеми изплащаме чрез данъци без да получаваме нищо насреща. Докато частните заеми ги плащаме като купуваме стоки и услуги – поне получаваме нещо. Даже имаме избор кои частни заеми да плащаме
Затова определено частните са по-добрите заеми. Но за целта трябва да има финансова стабилност в държавата и да не пада борда както е станало в Аржентина и т.н.
Само че от гледна точка на финансовата стабилност няма значение чии са заемите – и двата вида могат да изчерпят валутната наличност. Изчерпи ли се валутата, БНБ спуска кепенците и всички страдаме.
Ако заемите са взети за успешни проекти не виждам как биха изчерпали валутната наличност.
“Фитч не са намалили кредитния рейтинг на България – потвърдиха го. И не само те.”
Да, запазиха ВВВ, но ‘outlook stable’ се смени на ‘outlook negative’…
“Какво ще стане като спре притока на чужди кредити? Ще спадне дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Като няма кредити, няма да се внасят машини. Естония е пример как става това.”
Или както стана в Аржентина… И с двете определено имаме много общи неща.
Спрямо Естония ние имаме по-висока инфлация, по-висок дефицит, по-голям дял на ПЧИ, единствено дългът ние е по-нисък (засега).
Само че, те не спрели да внасят “машини” – вносът им продължава да расте.
http://www.mi.government.bg/ind/konk/docs.html?id=134454
И това е нормално при страна с борд. Търговският дефицит се подклажда повече от машини марка Mercedes SLK отколкото от някакви машини за производство.
Мисля че сме на една крачка и от Естония и от Аржентина. Въпросът е в поя посока ще стъпим – напред към простта или обратно.
Ние имаме проблем с макроикономическите показатели и не смятам че това е популизъм. Популизъм е да се правиш, че няма проблем, ако такъв има.
И перспективата не е сменена – а потвърдена.
В Аржентина стана дефакто фалит на правителството, то спря да си плаща дълговете, защото бяха толкова големи, че не можеше да си плаща и лихвите дори. Как точно ще стане това в България в момента като дългът на правителството е нисък?
Освен че спря да си плаща дълговете, правителството си напечата и пари, за да си финансира бюджетния дефицит и да обезцени местните си дългове. В България бюджетен дефицит няма, няма и големи местни дългове на правителството, за да има то стимул да ги монетизира и обезцени.
Данните, които посочвате за Естония, са прогнозни за последните две години и са правени преди почти година. На практика не се случва това, което прогнозира тази прогноза.
Двойно е спаднал дефицитът по текущата сметка на Естония за една година:
http://www.eestipank.info/dynamic/itp1/itp_report_1a.jsp?reference=541&className=EPSTAT1&lang=en
П.С. Аз съм умерено загрижен и затова смятам, че бюджетният излишък тази година трябва да се поддържа висок, т.е. да не се харчи много-много. А частта, която ще се харчи, да отиде за намаление на данъците и съответно насърчаване на икономиката.
Ако вие сте по-загрижен от мен – както изглежда – би трябвало да сте привърженик на тезата никаква част от излишъка да не се харчи. И да се вдигнат минималните резерви на банките и регулативните изисквания, за да се увеличат лихвите по кредитите и да намалее кредитната експанзия. Готов ли сте да препоръчате това?
Предлагам ИПИ и Отворено общество да организират дискусия или кръгла маса по този въпрос. Форумът е удобно място за разговори, защото ти позволява да се включваш когато имаш време. Но мисля, че страната има нужда от реално извеждане на извод добре ли е или зле. Аз съм готов да застана от страната на тези, които твърдят, че сме зле.
Добри,
Ако си толкова загрижен, би трябвало да си против всякакво харчене на излишъка и дори да подкрепяш увеличаване на излишъка и затягане на коланите. Така ли е?
Aз съм за мерки, които да ограничават кредитната експанзия, поне докато не започне инфлацията да се намалява съществено и хората започнат да вярват, че тя намалява. Това ще доведе и до някакво затваряне на текущата сметка, макар според мен тя да не е чак толкова плашеща.
Но не може в България да има отрицателна реална лихва и да си мислим, че растежа на кредитите ще намалее и че инфлацията ще се върне на нормалните нива от само себе си.
Но не подкрепям Добри Божилов, че сме зле, защото от както имаме статистика, не сме били по-добре.
Ако вие сте по-загрижен от мен – както изглежда – би трябвало да сте привърженик на тезата никаква част от излишъка да не се харчи. И да се вдигнат минималните резерви на банките и регулативните изисквания, за да се увеличат лихвите по кредитите и да намалее кредитната експанзия. Готов ли сте да препоръчате това?
======================
Решението е сложно и не е от моята компетентност. И двата подхода имат плюсове и недостатъци.
Вашата идея да се намалят данъците и да се насърчи икономиката е добре като идея, но в случая се съмнявам да даде резултат. Не знам как да го обясня при условие че дотук не сме на едно мнение има ли проблем и какъв е той.
Затова ще започна с дефиниция на проблема (за кой ли път) – преди всичко твърде голям дефицит, който се натрупва под формата на външен дълг и може да доведе до падане на борда. Причините за това са много, но като най-сериозна считам дисбаланса в условията за производство и други дейности. Заради борда и инфлацията, разходите за производство скачат постоянно, особено когато става дума за износ. Това се усеща и от инвеститори и от предприемачи. Те не са глупави и се насочват към по-печелившите сектори като търговия и строителство на МОЛ-ве.
Сега, като намалите данъците кой ще спечели?
Аз съм производител и все още изнасям. Ще намалите ДДС, хубаво, но аз какво печеля? Може би леко ще ми паднат разходите, но замислете се – на мен тая година разходите ми са скочили с над 15% заради инфлацията. Дори и да премахнете ДДС, пак няма да може да ги компенсирате, така ли е?
Сега си представете един МОЛ…. Намаляте ДДС – какво печелят те? Сваляте ДДС-то съответно те или не намалят цените и си прибират разликата като печалба, или намалят и вносните стоки стават още по-достъпни, съответно си вдигат оборота. Но и в двата случая печелят.
Какво се получава – намалянето на ДДС, има малък ефект върху износителите и голям ефект върху вносителите и търговците. Така още повече ще се увеличи дисбаланса и ще има да се чудим защо дефицита и външния дълг растат.
Ако ще се намаля нещо, по-добре осигурителната тежест. Това е в интерес на производителите. Само че така ще объркаме и без друго сбърканата ни осигурителна система. Ако досега не беше ясно защо плащаме осигуровки отсега няма да е ясно кой плаща и защо плаща.
ИЗВОД: аз не съм съгласен да се намаля ДДС, а за осигуровките макар че е в мой интерес, предпочитам да не забъркваме по-голяма каша.
Като цяло ако се търси насърчаване на бизнеса, то по-добре да се подобрят другите условия, а не данъците.
—–
Сега за другата алтернатива – да не се харчи излишъка.
Да, ако не се сетим за нещо по-умно това е вариант. Евентуалното харчене, независимо как най-малкото действа проинфлационно и от там задълбочава проблемът който аз съм дефинирал.
С “нехарченето” поне няма да увеличим инфлацията, няма и да влошим дефицита, няма и да увеличим дълга. Но и няма да решим проблема
Та ако не измислим нещо по-добро аз съм за тоя вариант.
Има нещо друго обаче. По-сериозните мерки изискват държавата да разполага с финанси. Примерно, ако чисто хипотетично правителството реши да променя курса, то е желателно да има пари. Иначе паниката и спекулата може за отрицателно време да сринат лева. Та в тоя смисъл, сега докато има някакви средства правителството може да си позволи по-радикални мерки, а не просто да замрази излишъка.
Макар, че точно това правителство е толкова некадърно че предпочитам да замрази излишъка…
Що се отнася до банките… Там трябва много внимателно да се пипа. В момента както знаем заемите доставят валутата за изравняване на платежния баланс. И не знам доколко сме готови да отрежем клона на който стоим. Макар че то тоя клон, така или иначе ще се счупи. Предполагам това само икономисти могат да кажат доколко е безопасно да се бъзикаме с кредите. И дали сега или след като намерим решение, ако изобщо намерим…
П.С. Защо като правите анкета и двата възможни отговора са за намаляне?
Аз както може да пречете по-горе съм ПРОТИВ намаляване на ДДС…
Георги,
По принцип аз винаги съм бил за спестяването на излишъка. Изразявам съм го и преди – виждам в него средство да се охлажда икономиката, чрез извеждане на пари от обращение. Според мен при настоящата ситуация трябва да се поддържат огромни излишъци, които все повече да нарастват, до момента, в който балансираме поне салдото.
Ако от мен зависеше икономическата политика на страната, бих направил следното:
1.Съкращавам 3 пъти администрацията на централно и местно ниво.
2.Вдигам незабавно пенсионната възраст на 65 години за всички.
3.Съкращавам ненужните учители, доктори и пр.
4.Със спестените от 1-3 пари намалявам осигуровките, така че да добие завършен вид данъчно-осигурителната ни система и да стане безусловно атрактивна за инвеститорите.
5.Наличните нива на излишъци се запазват и се пестят.
6.Усилени инвестиции в усвояването на еврофондовете като бърз начин да се докарат пари, които да покрият част от негативното салдо. Това включва ако трябва и привличане със супер заплати на специалисти по проекти от Германия и Франция.
@Добри
“1.Съкращавам 3 пъти администрацията на централно и местно ниво.”
Искаш да блокираш цялата държава, що ли?
Не съкращавай чиновници, преди да си оптимизирал дейността, иначе ефекта ще е като еднодневка, само че през тоя ден всички ще ни боли главата…
“3.Съкращавам ненужните учители, доктори и пр.”
Как ще определиш “ненужните”? Може би като направиш един даскал да преподава по всички предмети… Що не вземеш да закриеш напълно училищата и да затвориш болниците, знаеш ли колко пари ще се спестят така?
“6.Усилени инвестиции в усвояването на еврофондовете като бърз начин да се докарат пари, които да покрият част от негативното салдо.”
Ще инвестираш, т.е. ще харчиш пари за да получиш пари? Това ми звучи като оня бизнес с “негледането” на прасета
Европейците се шегуват, ама като разберат че те дават едно евро, ти даваш още два лева и накрая се постига ефект като за два лева, най-вероятно няма да ти дадат нищо…
Айде оше един дето ще съкращава учители….:) Че то не е спряло това съкращение…ама срещу него заплатите не се вдигат…а се налага в столицата да работим с по 30 човека клас (сиреч не работим, а се надвикваме)
Много идеи за Бюджетния излишък, и всички си пишат правейки се че не знаят какво ще се случи с него. Пределно ясно е че идват избори ше се режат разни ленти и лентички ше открияват разни нещица, ше хвърлят някои лев на стачкуващите прослойки да млъкнат и край с толкова коментирания излишък. Пък после наследниците на сегашния кабинет не виждам да ги чака нещо хубаво.
И стига с тоя дълг, американците като имат дълг да не живеят като нас в мизерия, претъпкана столица БЕЗ СМЕТИЩЕ.
The US National Debt has continued to increase an average of $1.90 billion per day since September 28, 2007!
http://www.brillig.com/debt_clock/
Миро,
Маргарет Тачър като напуска премиерството оставя точно една трета от чиновниците, които е заварила. При нас администрацията е още по-раздута. Има много дублиращи се функции например между общини и обласни управители. Има много бутафорни звена, които не се знае какво правят – агенции, комисии и пр. Примерно – Агенцията за малки и средни предприятия. Има много излишни звена вътре във ведомствата. Има много повтарящи се неща между формално несвързани институции. Например финансовият отчет на фирмите в момента се предава на 3 места в държавата – данъчните, статистиката и Агенцията по вписванията. Обработката на тези отчети изисква чиновници. И защо се прави 3 пъти? Така че има много какво да се съкрати…
Най-правилно е с бюджетния излишък да се пратят бабите на море или в Катарино. Само английските баби ли ще ходят на море? Това лято гледах как пияни британски баби се закачаха с младежи в Несебър. За да е по- сигурно ,че нашите пенсионерки ще гласуват за столетницата може и да се наемат млади момчета (като Добри или Георги например
)да ги придружават. Много младежи биха отишли безплатно с някоя бивша ятачка или партизанка в хотела на Станишев-брат.
Шегата настрана ,но този популизъм няма да доведе до нищо добро. По-горе беше споменато до какво е довел той в Аржентина.
Най-правилно е със средставата от излишъка да се изплати държавния дълг. Сега покрай руските тръби и АЭЦ-а ще се увеличи главоломно. Защо не стане и нашия като естонския – 3.4% от БВП?
“Обработката на тези отчети изисква чиновници. И защо се прави 3 пъти? Така че има много какво да се съкрати…”
Просто ти обърнах внимание, че първо трябва да оптимизираш работата, а след това ако успееш и се окаже че има излишни хора може да съкращаваш.
Всички политици обещават да намалят администрацията, но не стигат доникъде щото никой не е успял да оптимизира дейността. А съкращенията водят до лошо качество на административните услуги. Следва реформа за подобряване, при която се създава нова агенция или министерство и се назначават два пъти повече хора от уволнените. Така у нас нито администрацията намалява, нито услугите стават по-добри.
Затова мисли как ще оптимизираш дейността и дали наистинва вместо 3 отчета може да се обработва само 1. Дори само това да постигнеш ще си гений. И хората ще са доволни че ни си губят времето и чиновниците че нямат толкова работа. А пък ако след това намалиш бройката на чиновниците – цена няма да имаш
Миро,
За каква оптимизация говорите? Ако утре закрия Агенцията за малки и средни предприятия, както ще стане? Какво обслужване ще отпадне? Аз съм собственик на малко предприятие и с тази агенция никога не съм се докосвал.
Ако съкратя 6 пъти общинския съвет на София какво ще стане? От 60 души ще станат 10. Какво обслужване ще намалее?
Ако закрия Агенцията по вписванията и върна регистрацията в съда, какво ще стане? Хората ще има по-добра услуга – поне работеща. Припомням, че създаването на новата агенция не доведе до съкращения в съда. Т.е. там администрацията си остана.
Ако закрия Комисията за защита на потребителите, ще има ли някаква вреда. Според мен – не. Ето вижте защо:
http://bipartia.com/index.php?option=com_content&task=view&id=655&Itemid=37
За какви дейности ми говорите? За биене на печати ли?
Първо да орежем големите нерационалности. Пък като стигнем до финия тунинг, тогава ще оптимизираме първо.
Изваждането на регистрацията от съда беше доста защитавано тук, интересно би било да чуя вашите впечатления.
Ако и регистрацията я подхванем в тази тема, много ще се разводни. Накратко – идеята за административна процедура е добра теоретично, но не е съобразена с реалността в България, и това доведе до пълен провал на системата и драстично затрудняване на бизнеса.
@Dobri:
“Ако закрия XXX, какво ще стане?
Аз не знам какво ще стане, ако закриеш това ли онова. Но закриването на нещо, което урежда дадени отношения не може да е цел. По-скоро то може да е резултат от успешно постигане на друга твоя цел.
Примерно искаш да закриеш комисията за защита на потребителите. Чудесно, само че тя в момента урежда по някакъв (макар и не добър) начин отношенията между потребители от една страна и търговци/производители от друга.
С фактическото закриване на комисията, ти не можеш да закриеш и отношенията между засегнатите лица. Става въпрос за интереси и хората ще си ги търсят тия интереси по един или друг начин. Най-вероятно по съдебен път.
Въпросът е дали ще спестиш нещо на някого, като преместиш една опашка от едно гише на друго?
По-лесно ли ще е на един потребител, вместо да изпрати едно оплакване до една комисия, където се предполага че имат опит с материята, отколкото същия тоя потребител да трябва да наема адвокат, който от оплакването да оформи съдебен иск, да заведе дело и да занимава съдебен състав, който не е задължително специализиран в конкретната материя?
Вероятно има неща, които може да закриеш… Но те далеч не са толкова много и резултат от тях ще е минимален. Като цяло мина времето на революционните реформи и ликвидационните съвети. Закъснял си много… Никито Василев и доста други като него се накъсаха да “орязват големите нерационалности”.
Аз те съветвам преди да режеш да вземеш да се посъветваш с двете страни, чиито интереси засягаш. Да видиш дали има по-добър начин на уреждане на техните отношения. И само ако намериш такъв, да правиш революции.
Иначе ще си останеш само предния мераклия, който иска да подкара каруцата пред коня.
@ Владимир Петков
Това за пенсионерската почивка е пълна подигравка, просто тази партия БСП e посмешище. От над 2 милиона пенсионери ше платят на 5000 безплатна почивка. В BTV новините казаха че никъде няма такава практика, просто пенсиите са им над 1000 евро в повечето страни в EU и те си ходят където искат. Това не е социална партия, а аморална партия-партия на глупостта.Това не е и популизъм, a пълна простотия. Силно се надявам тeзи безидейни същества от тази псевдопартия да не участват в следващия кабинет. От БСП и Атака, всичко е по добре за Балгария, защото техният електорат е под всякаква критика.
Отклонявам се от темата, ама ако това е социална партия нямам думи. Защо не направиха реформа в образованието и здравеопазването за толкова години. Шофьорите от градски транспорт официално взимат повече от лекарите. Защо не приеха по строги закони да се намалят жертвите по пътищата, срам за България, по този показател ( брои жертви от катастрофи) надминаваме сигурно повечето африкански държави…..
Прощавайте, че се намесвам така в дискусията. Следя блога от създаването му и избягвам да коментирам…
Но този Добри Божилов освен, че показва тотална икономическа неграмотност, тролства из българското интернет пространство още от “акцията” си за евродепутат.
Ще бъде много по-интересно, ако дискусията тук бъде чисто професионална, по възможност без намеса на кандидат-политици с популистичен подход.
Мирчев,
Ще ви впиша като поредния, който ме оплюва личностно, вместо да извади аргумент срещу тезите ми. Този списък доста понабъбна в годините, и отразява някои черти на народопсихологията ни…
Нямам никакви подобни желания. Не ме вписвайте никъде. Относно аргументите – изненадвам се, че Георги Ангелов вече Ви отговаря. Защото във всеки постинг ги “нареждате” горе долу едни и същи приказки. “Тезите” Ви са популистични приумици, нямащи нищо общо с реалността (в по-голямата част от случаите).
В тази връзка: Не ми се влиза в дебат с Вас. Нямам намерение и време да Ви засипвам с аргументи. Още повече, че други участници в дискусиите достатъчно добре са ги представили.
P.S. Пак да Ви помоля – не ме слагайте в никакви списъци. А относно “народопсихологията ни”- ще Ви подсетя за масовия спам, който бяхте организирали преди време по мейли, форуми и блогове.
Поздрави!
Всички знаем, че е най-добре излишъка на 50% поне да отиде за инфраструктура. Но как да стане това като имаме една бездънна яма наречене Фонд Пътна инфраструктура от който пропищя ЕС и му спря парите..как ние да му дадем сега пари? Чужди изпълнители ли ? Те са също лесно подкупни … тогава Мала-Ченгиз от Турция (обръча на ДПС) ще ни строят всичките магистрали и все същата работа…какво да правим..освен да инвестираме в нови чиновници..нова власт…не знам просто…Но колкото и всичко да е в ями – мисля, че в БДЖ най-прозрачно се харчат парите и с малко пари се правят големи чудеса. Така, че БДЖ за мен заслужава пари за инфраструктура малко повече от този печално известен фонд Пътна Инфраструктура.