Конкурс
Георги Ангелов
ГОДИШЕН КОНКУРС
за стажанти в
ИНСТИТУТА ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
ИПИ обявява конкурс за стажанти за периода септември – декември 2008 година.
Желаещите трябва да изпратят есе на една от следните теми:
-
Какво е за Вас печалбата?
-
Кой сектор трябва да се развива приоритетно в България?
-
Кои според Вас са причините за растежа на българската икономика в последните години?
-
Какви са ефектите за българската икономика от „слабия” долар?
-
Глобалното затопляне, човешката дейност и необходимостта от конкретни политики по този въпрос (икономически поглед)
-
Държавата и стопанското развитие
Вместо есе можете да изберете и икономическа тема, към която имате особен интерес.
Обемът на есетата трябва да бъде между 800 и 2 000 думи.
Есетата, заедно с кратка автобиография на български език, изпращайте до 20 август 2008 година на следния електронен адрес: zmanolova@ime.bg, на вниманието на г-ца Зорница Манолова.
Какво предлагаме по време на стажа:
-
Стипендия
-
Работа в офиса на ИПИ
-
Писане на статии, кратки резюмета, подпомагане на екипа от икономисти за извършване на проучвания, участие в публичните събития на ИПИ, срещи с интересни хора и други.
-
Препоръка при завършване на стажа
Очакваме Вашите есета!
Помнете, че всичко зависи от Вас, но ние със сигурност можем да Ви помогнем – да разберете какво искате да правите, да получите поглед отвътре за организация, чиято мисия и усилия са за постигане на повече индивидуална и икономическа свобода и по-малко намеса на държавата.
Работата в ИПИ е вълнуващ и предизвикателен опит за всеки млад човек. Позволете си го и Вие!
Бивши стажанти за опита си в ИПИ
|
„Радвах се, че ми беше дадена пълна свобода в избора на тема, върху която да работя, докато бях на стаж в ИПИ. А след като вече я бях избрала, винаги можех да се обърна с въпроси към когото и да било от екипа – всички с радост ми помагаха в търсенето и съпоставянето на информация.” Рада Доганджиева (стажант 2006 г.), бакалавър, специализация в икономика и политология в университета в Ричмънд, САЩ; започва работа в Bain and Company (консултантска фирма)
|
„Стажът в ИПИ е на съпоставимо ниво с опита, който може да придобиете в международни неправителствени организации. За да е най-ползотворен, разчитайте на самоинициатива, идейност и контактност. Младият екип осигурява интелектуален стимул и работен комфорт. Полетата за изява са многобройни, така че ще имате възможност да развиете умения, приложими и търсени в консултанската, медийната и финансовата сфера.” Ренета Димитрова (стажант 2008 г.), магистър, специалност международно право и финанси, Джонс Хопкинс, Училище за висши международни науки (SAIS)
|
|
“Стажът в ИПИ е шанс да видиш злободневните икономически проблеми по различен и конструктивен начин. Екипът е сплотен, атмосферата – приятна, а достъпът до информация и практическото й приложение – безценен. Смятам, че това е точното място за младите хора, които защитават идеите за индивидуална свобода и желаят да се запознаят отблизо със спецификата на работата в неправителствения сектор.” Методи Лазаров (стажант 2006 г.), бакалавър, специалност икономика, Кеймбриджски университет
|
“За мен стажът в ИПИ беше полезен опит, който ми даде възможността да видя как теорията, преподавана в университета, се прилага на практика в изследователската дейност от един енергичен екип от мотивирани хора.” Павлина Дублекова (стажант 2006 г.), бакалавър, Софийски университет, магистър Централно Европейски университет, Будапеща
|
За Института за пазарна икономика (ИПИ)
ИПИ е първият независим икономически изследователски институт в България.
Мисията на ИПИ е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България и в региона са изправят.
Източник: ИПИ
Share
8 отговора на “Конкурс”
Ще изкажа “некои съображения” по тези теми:
1.Темата за печалбата не е съвсем на мястото си, защото се предполага да се пише от човек, който никога не е вкусвал печалба. Стажант предполага вид учащ се или начинаещ работник. Каквото и да напише човек, невкусвал печалба, то може да е само теоретично и общи приказки.
Като човек, вкусвал печалба, моето есе по въпроса е едно изречение:
“Малко хора имат шанса да вкусят печалбата, но тези, които успеят, получават много по-истински мироглед за света, в сравнение с останалите хора…”
2.Според мен въпросът “кой сектор трябва да се развива” е непазарен по своята същност. Той предполага някой – примерно държавен чиновник, да реши кое е добро за страната и да я насочи натам. Всъщност отговорът на въпроса какво да развиваме е, че нищо не трябва да развиваме. Поне не и държавата да провежда политика, с която определя какво да се развива. Това е въпрос, който трябва да се реши от пазара. Той по естествен път ще издигне нагоре бизнесите, за които имаме потенциал. Странно е, че такъв въпрос се поставя от трубадур на свободния пазар като ИПИ.
3.На третия въпрос аз лично имам 2 отговора. Единият е този, в който вярвам повече – растежът в последните години се дължи на наливането на готови пари и напомпване на потреблението с тях. Т.е. цялата ни икономика е един балон, който неизбежно ще гръмне.
Вторият отговор е нещо, на което се надявам да е така, но засега не го вярвам много. Това е, че супер тежките условия на прехода създадоха поколение от супер добри и издръжливи предприемачи, които с тези си качества сега имат предимство на глобалния пазар. Т.е. трудните условия са ни направили по-силни, и именно това поколение сега генерира растежа, въпреки всички пречки, които му се създават.
Много се надявам това да е отговорът.
4.Слабият долар засилва износът на САЩ, но което е по-важно – на другите страни, вързали валутите си с долара. Най-важната от тях е Китай, който има все по-евтина продукция, защото юанът е фактически долар и при евтин долар, Китай може да изнася повече. Т.е. убива се всякакъв шанс да развием конкурентно на тях производство.
5.Глобалното затопляне за съжаление е факт, то не е икономически въпрос, но ще има икономически последствия. Няма как да му избягаме, колкото и регулациите около него да изкривяват свободния пазар.
6.Държавата и стопанското развитие са несъвместими помежду си понятия. На света няма пример държава да е направила някакво успешно развитие. Всички развития са резултат от някакъв вид изтегляне на държавата – пример – Китай.
…
Ставам ли за стажант…:-)
@ Добри Божилов
Интересни “съображения”
” “кой сектор трябва да се развива” е непазарен по своята същност.
…
държавен чиновник
…
Поне не и държавата да провежда политика, с която определя какво да се развива.
…
Това е въпрос, който трябва да се реши от пазара. Той по естествен път ще издигне нагоре бизнесите, за които имаме потенциал.
…”
Дали нещо е пазарно/непазарно по своята същност е най-вече въпрос на дефиниция.
В тясно икономическото разбиране за пазар (простичко казано) се вземат под внимание (почти) единствено фактори определящи взаимоотношенията между пазарните играчи (фирми/конкуренти, потребители, както и ресурсите). Въпросът е дали това разбиране е представително за икономиката?
Икономическите процеси са подложени на влиянието на “непазарни” фактори – социални, културни, историческото развитие (path dependence), “заобикаляща сред” (proximity), технологични (широкото поняти за технология), и пр. и пр.
Държавата, като социално-политическо-икономическа система (феномен), има ключова роля. Ако хвърлите поглед в далечната история, предполагам ще направи впечатление, че цивилзации (древен Египет, Гърция, Рим, Китай) са успели в даден исторически момент да “доминират” военно-политически/културно/икономически именно в моментите в които е имало изграждането на стройна държавна система – наличие на институционалност. Респективно, “израждането” на институционалността води до крах.
В по-близък исторически аспект, обърнете внимание на Англия (индустриалната революция), Германия (19в и WWII), Япония (Мейджи периодът и WWII), Корея, Тайван, Хонг Конг, Сингапур, Скандинавските страни, Китай (все още под въпрос), … …
Във всичките тези случаи, на икономика траснформираща се от бедна и изостанала към богата и напреднала, има наличието на “засилена държавна намеса”, под формата на политики (policies) подпомагащи/”стимулиращи” развитието, както и
“даващи насока” на развитието (темата за приоритетните сектори).
Съществените въпроси са няколко:
1. Как/Кой “определя” кои да са секторите?
- В никой от случаите това не са били бюрократите (държавни чиновници). Водеща роля са играли “специлисти” (учени-икономисти, индустриалци, …).
Насоките не са били плод на “сбирка на антуража в Банско”, а най-вече резултат от доста сериозни изследвания и “широко-обществени” дебати.
2. Как/По какъв начин, да се “стимулира” развитието? (какви политики са нужни (policy making process))
- Отново, функция на широк дебат + много изследвания
Цялото това упражнение е било с цел да се дефинират насоките и инструментите за тяхното достигане, както и да има относителен консенсус (обществено-политически)
Провалите на подобно упражнение (визирам Латинска Америка) са плод на отчитането на изключително ограничена гама от фактори.
Ролята на чиновникът е да бъде “изпълнител” на “решенията”. В случаите когато чиновникът се “проявява” като “мислещо” звено – проблеми.
Въпросът, според мен, е не дали да има или не “държавна намеса”, а каква! Респективно каква държавна (институционална) система е най-”подходяща” за даден етап от развитието, отчитайки и “националните специфики”
“На света няма пример държава да е направила някакво успешно развитие. Всички развития са резултат от някакъв вид изтегляне на държавата – пример – Китай.”
- Напротив, всичките успешни примери показват че има наличието на “адекватна държава” – институционалност.
- По отношение примерът с Китай, практически до 1978г. (в рамките на около 200г), практически отсъства институционалност, каот последният етап (ерата на Мао) е типичен пример за самодържие в една от най-грозните форми.
След 1978г, страната започва да се развива селд като има възстановяване на институционалността, както и адекватен подход на policy makers за създаване на политики – демек не разчита на собствените си глави, а на “учените” такива.
- Но пак ще повторя – Китай е все още на кръстопът.
@добри божилов
не съм съгласен с вас. Човек трябва да има някаква престава за бизнес преди да почне да го прави, ако не можеш да направиш един бизнес план(SWOT анализ) и да вземеш заем от банката- накъде си тръгнал,какъв бизнес? Бъв всички учебници по маркетинг е обяснено много хубаво че ако човек тръгне да прави бизнес мислейки за печалба на първо място няма да успее. трябва да се мисли преди всичко как да се постигне customer satisfaction и печалбата идва сама.
Cпоред мен приоритетно трябва да се развива транспорта и ифраструктурата, защото от това може да спечели много страната, за това се говори още от времето на Cтоянов.
Една от причините за растежа на българската икономика са валучните преводи от българи зад граница в България. Никой не говори за това обаче.
Държавата и стопанското развитие- напълно несъвместими неща, вижте БДж, просто не върви, прав беше Ал. Божков които беше от малкото хора имали смелостта да засилят приватизационния процес.
Хм,конкурс.Чудя се дали да не взема и аз да се включа
Анонимен,
Изкарайте първата си печалба (не заплата, стипенция, работа по проект и пр.). Изкарайте първата си печалба, и ще говорим отново…
печалба що е? Ангелов пак ще ти кажа от икономика нищо не разбираш. Папагал си и туй то. В икономика печалба няма има само борч, запомни го това. Печалба има само при мафията, никаде другаде.
G-n Bozilov, Vie ste izgraden PR-spezialist, ne sa Vi nuzni stazantski programi. Zalko, 4e g-n Bush nqma informaziq za Vas-struva mi se, 4e, pri taka sazdalata se mezdunarodna obstanovka, ima krestqsta nuzda ot kadri kato Vas.
На каква точно сума възлиза въпросната стипендия?