Aug 4th, 2008
Избрано от мрежата – 4 август 2008
Георги АнгеловIndustry Watch, Приватизация за боклука
Емил Хърсев, Антиикономика на протеста
Петкан Илиев, Авариите в БДЖ – небрежност или икономическа последица!
Мартин Улф, Полезни съвети за икономика в растеж
Share
3 отговора на “Избрано от мрежата – 4 август 2008”




Приятно впечатление прави линкът към статията “Полезни съвети за икономика в растеж”,от Мартин Улф.
Това което наистина е разочароващо са коментарите (“дискусия”) под статията. Явно, според мен, спорът се развихря около духът на тезата и някои от изводите в статията – “Но акцентът е правилен: бърз растеж има в силните държави, с ефективни, а не със слаби правителства.”
- Жалко е че “силна държава/правителство”, все още, в някои географски ширини, се асоциира с тоталитарен режим.
Намирам за изключително важно от дискутираното от Улф:
“… но очевидна тяхна слабост е, че не обръщат внимание на това как възникват ефективните правителства.”
- Всъщност, това не е слабост само на докладът на Майкъл Спенс (& Co). Как се създават успешни политики (policy making), като “технология”, е доста “пренебрегвана” тема както от страна на политически “елити”, така и от страна на научни среди.
БДЖ никога не може да се приватизира от голям стратегически инвеститор. Това е все едно да дадем на приватизация цялата си пътна инфраструктура и всички камионо и автобуси…че ние по-добре да дадем душите си за приватизация вече….стига вече с тази приватизация до дупка….майките си приватизирахме….
Може да се изпробва варианта първо с приватизация на отделни линии…по-скоро с дългогодишна концесия….Подобен проект например има за теснолинейката Септември-Добринише…
Но да се даде цялото БДЖ на “стратегически инвеститор” – резултата ще е ясен – ще закрие 2/3 от линиите, които са най-бавни и които са на загуба и ще остави няколко главни линии и веднага ще излезе на печалба и дори няма да вложи кой знае колко средства – не, благодаря на такава приватизация.
България трябва да спре да закрива линии вече. Ако се постигнат проектните скорости на всички ж.п. линии (и се закупят нови вагони и локомотиви) – тогава на практика не би имало губещи линии, но едва ли би имало толкова съвестен “стратегически инвеститор” .
А защо не следният вариант?
БДЖ се продава на стратегически инвеститор, а линиите са приватизират/концесионират от друг стратегически инвеститор. От втория ще се иска да инвестира в поне 60-70% от линиите. Останалите линии:
- се дават на общините/областите
- се дават на концесия
- остават държавни
Ако частен инвеститор поеме БДЖ и инфраструктурата /или голяма част от нея/, тогава държавата няма да е нужно да дава 6.5 милиарда лева. Ще даде 0.5-1 милиарда, например само за малки линии (ако има нужда от тях, разбира се). Това е огромно спестяване на ресурс. И е реалистично.
Докато искането на министъра на транспорта за 6.5 милиарда лева е абсолютно нереалистично и няма да стане – т.е. БДЖ ще продължи да загива. Което не е добре.
Иначе, аз разбирам страха от приватизация. В България поне 2.5 милиона човека са изпитвали този страх когато предприятието им е било приватизирано – и са били твърдо против това да се случи. Но в крайна сметка повечето от тези хора днес имат работа, плащат им се заплатите, доходът им расте, а предприятието им се развива. Т.е. страховете им са се оказали неоправдани и те всъщност са спечелили от приватизацията /да не забравяме, че държавните предприятия бяха в технически фалит/.