3

Преди 8 години ЕС реши, че за едно десетилетие ще настигне и надмине САЩ – това е същността на т.нар. Лисабонска стратегия. Не изглежда, че ЕС ще успее да настигне САЩ в скоро време, но все пак е добре, че се осъзнава проблемът и се полагат някакви усилия в тази област.

The Centre for European Reform изготви осма поредна оценка на развитието по Лисабонската стратегия: ‘The Lisbon scorecard VIII: Is Europe ready for an economic storm?’

Няколко интересни неща от изследването:
– италианците са ужасени, че испанците вече са по-богати от тях; въпреки това, Италия за момента въобще не изглежда готова да извърши необходимите реформи (правителството на Проди едва прокара няколко от тях и падна от власт)

– героите на лисабонския процес през годината са Австрия, Естония и Холандия – заради подобряване на бизнес средата, по-гъвкав пазар на труда, ръст на заетостта; Холандия е уникална с висока производителност и едновремено висока заетост; Австрия прави бързи реформи и е петата страна в ЕС, която успява да постигне заетост от 70%; Естония е лидер сред новите членки

– най-проблемните страни са Италия и Гърция; гърците и италианците са най-бавни в модернизацията в почти всеки аспект

– България е на 25-то място от 27 страни членки; след нас са само Полша и Малта

– България се класира на най-ниска позиция по "е-готовност" сред страните членки на ЕС; електронните технологии все още не са навлезли много в институциите

– разходите за научна и развойна дейност – за които се препоръчва да достигнат 3% от БВП, не бива да се приемат за самоцел; дава се пример, че Дженерал Моторс инвестира най-много в света в научна и развойна дейност и резултатът въобще не е положителен; освен това, връзката между разходи за R&D и доход на човек от населението въобще не е силна; колко ще се инвестира в R&D зависи от вида на икономиката

– във Великобритания половината от домакинствата са си сменили доставчика на ток и газ; в България това е невъзможно

– Германия и Швеция са най-напреднали в либерализацията на железниците

– Люксембург и Великобритания дават най-малко държавни субсидии; Малта и Унгария дават най-много, изкривявайки пазарната среда

– за периода 2000-2006 са създадени над 11 милиона работни места

– Португалия харчи повече от средното в ЕС за основно и средно образование, но има едни от най-лошите образователни резултати в целия ЕС; няма връзка между разходите за образование и неговото качество; важното е училищата да имат автономия при харчене на бюджетите, наемането на учители и организацията на работа; университетите имат нужда от автономия, вкл. при определяне на такси; най-добре се справят Холандия, Финландия и Швеция

– разликата между доходите на по-богатите и по-бедните в България е по-ниска отколкото в много други страни; социалното разслоение в България е по-ниско отколкото във Франция и равно на това в Швеция


Скрий коментарите3 Коментара

  • Ивайло

    Няма как да постигнем Лисабонските критерии, ако не дойде министър-председател с твърда ръка, а не този некадърник без нито един ден трудов стаж до назначението си(факт…).Няма как да изпълним критериите докато пенсионната възраст не стане 65 години за двата пола и докато не се съкрати малко годините в началното образование.В момента българската учебна година е най-кратката е Европа, а учениците учат 12 години, което страшно ги демотивира и е мисия невъзможна за определени етнически/социални групи.Толкова ли е зор децата да тръгват на даскало на 6 години, че дори и на 5 ,както в САЩ?Освен това ако учебната година се увеличи с 3 седмици може да се спести още една изгубена година.А в случай, че в гимназията се изхвърлят ненужните предмети(какво помни един бъдещ програмист от химията след 10 години?)може да се спечели още една година.И май излезе, че спокойна може да се спестят 4 години изгубено време.Същевременно тези поколение са към 70-80 хиляди на випуск и при по-разумна политика сега можеше да има около 300 хиляди млади хора в трудоспособна възраст вместо да се чудят как да изтърпят даскалите.Никъде по света поколение не е осъществявало 100% заетост, но дори част от тях да не работят, други да отидат в университет(което не изключва работа) държавата пак губи едно 100-150 хиляди работни места, което автоматично увеличават частния сектор с 6%-7%, сиреч и БВП.

  • Ивайло

    По-малко ученици в училищата означава по-малко учители и по-малко персонал.Тоест по-малко бюджетни разходи, което ще позволи допълнителни инвестиции в качеството за сметка на количеството.А и да не забравяме, че колкото са по-малки децата, толкова по-лесно учат езици, като в тинейджърските им години това още повече се усложнява.Същевременно при пенсионна възраст от 65 години(нормална за ЕС и САЩ) броят на пенсионерите ще спадне до не повече от 1,5м от сегашните 2,2-2,3м, които очевадно са непосилни за икономиката.А по-късното излизане, както и по-ранното влизане в работната сила ще подобрят коефициента между работещи и пенсионери, който е с тенденция за безпрецедентно намаляване с оглед на катастрофалните демографски тенденции.

  • Д.М.

    Нима Лисабонската стратегия още е жива? След като не можа да съкрати разстоянието до САЩ за 8 години, вярва ли някой, че за още две ще се случи нещо друго?
    Тази стратегия още от самото си приемане беше въздух под налягане. НЕ може да се поддържа “социална държава” по европейски модел и същевременно да се осигури бърз икономически растеж.
    Дали тези, които са я приемали са вярвяли в нея?