Повече разходи не означава по-добро здравеопазване
Георги АнгеловДоста често и лекари, и политици твърдят, че трябва да се увеличат разходите за здравеопазване, защото имаме нужда от по-добро здравеопазване. Наистина, имаме нужда от по-добро здравеопазване, но това не е задължително да доведе до нужда от повече разходи. Връзката между разходи за здравеопазване и качество на здравеопазването е доста неясна, ако въобще съществува.
Това се доказва и от ново изследване в САЩ, отразено в Ню Йорк Таймс преди два дни /резюме на статията може да прочетете тук, цялата статия – тук/. Като цяло, то доказва, че връзката между повече разходи за здраве и по-добро здравеопазване въобще не е толкова еднозначна, колкото заинтересованите групи се опитват да ни убедят.
Склонен съм да мисля, че за България това е още по-вярно – като се има предвид наличието на държавни болници /много от тях ненужни/, монополна държавна здравна каса, голяма корупция, множество ограничения и т.н. С две думи, в България без реформи въобще не може да се подобри здравеопазването – независимо колко пари се изливат в него.
Share
6 отговора на “Повече разходи не означава по-добро здравеопазване”
Та бях запитал как ще обясните на хората, които се нуждаят от спешна медицинска помощ, че има ненужни болници, както и че линейката ще трябва да ги кара на повече от 50км???Къде в модела Ви е спесната помощ и разходите за нея? Един случай= 15литра гориво(50 км разстояние)= 30лв.
1. Представете си, че в радиус от 25 километра има две болници със спешна помощ – закриването на едната няма по никакъв начин да влоши разстоянието да спешната помощ.
2. Представете си, че в радиус от 25 километра има три болници, но само в една от тях има спешна помощ. Закриването на другите две няма да влоши достъпа до спешна помощ.
3. Спешната помощ има друг проблем – че много често не пристига навреме или въобще не идва. Да не говорим, че спешната помощ не е задължително обвързана с наличието на болница, нито пък наличието на болница означава, че в нея се предлага спешна помощ.
4. Какво да се прави със спешната помощ? Тя трябва да е част от здравната услуга, покривана от съответния здравен фонд/здравна сметка. Ако човек извика линейка, тя идва, отвежда го където трябва, а здравният фонд плаща за тази услуга. Може да има условие колкото по-бързо дойде линейката, толкова по-голямо да е плащането. В такава система няма нужда линейките да са държавни – частният сектор съвсем лесно ще предостави много повече и идващи навреме линейки.
Колега Ангелов. Колежке Костадинова,
Честита нова година.
Чак сега можах да ви отговоря. Та, колега Ангелов,искрено Ви уважавам, защото с Вас стават конструктивни спорове но:
1. Не може да се пиша за спешна помощ на изуст.
Първо, как дефинирате бърза, спешна и неотложна помощ, за да мога и аз да Ви отговоря по- конкретно?!
Второ,
” Представете си, че в радиус от 25 километра има три болници, но само в една от тях има спешна помощ. Закриването на другите две няма да влоши достъпа до спешна помощ.”- Грешите! Става въпрос за капацитет на легла най-малко, както и на персонал. Във всяка държавна болница, само че има най-малкото отделение, ако не цяла катедра по спешна помощ. За това ми е доста трудно да си представям такива неща.
” Спешната помощ има друг проблем – че много често не пристига навреме или въобще не идва. Да не говорим, че спешната помощ не е задължително обвързана с наличието на болница, нито пък наличието на болница означава, че в нея се предлага спешна помощ.”- Наличието на държавна болница означава и още как!Обвързана е с наличието на болница- затова Ви казах да се поинтересувате за дефиниция на спешна, бърза и неотложна помощ.
“Може да има условие колкото по-бързо дойде линейката, толкова по-голямо да е плащането. В такава система няма нужда линейките да са държавни – частният сектор съвсем лесно ще предостави много повече и идващи навреме линейки.”- което ще провокира шофьорите да карат тея линейки рисковано. В Америка бързата помощ е отделна от болниците- извършва се не от доктори, а от парамедици.
“1. Представете си, че в радиус от 25 километра има две болници със спешна помощ – закриването на едната няма по никакъв начин да влоши разстоянието да спешната помощ.”- Въпрос на капацитет, техника и персонал е колега Ангелов.
Не може ей така да се казва че има ненужни болници, колега. Държавни болници винаги трябва и ще има. Частните- изискват огромни капиталовложения- един резонанс е към милион долара. Здравната система няма да се излекува с няколко дръзки фрази.
Зашо просто не си поръчате такси, което може да ви откара в която болница му кажете. Как преценявате, че състоянието ви изисква да бъдете обслужен от спешна помощ. Готов ли сте да платите глоба ако преценката ви е била грешна.
В медицината не винаги 2+2 е равно на 4. Следователно, пазарът в чист вид е неприложим. Животът е уникален феномен, съдържащ в себе си много ирационални атрибути. Замислете се за собствения си живот. Ако той е в опасност или дори само ако си мислите, че е в опасност бързо ще забравите колко пари струва идването на линейка.
Иначе сте прав, че пазарни елементи са нужни, но небива да се отива в крайности.
Все някой трябва да плати за спешната помощ – може да е здравният фонд с или без доплащане от страна на пациента /каквито условия предложи съответния фонд/. Да се повика линейка и да се плати някакво доплащане е същото като да се отиде на лекар и да се плати някаква такса – и като отиде човек на лекар не е сигурно, че е болен, но има някакви съмнения.
Ако човек се чувства много зле и не може да отиде сам при лекаря, ще повика линейка.
Много неща има в живота, при които не е важна цената – но това не означава, че държавата трябва да ги произвежда. Пазарът само помага да има повече предлагане на нещата, от които хората се нуждаят. В този смисъл, не виждам някакъв проблем. Вие къде виждате проблем?