Имаме много чиновници (и не само)
Георги АнгеловНяколко фрапиращи сравнения:
- В България съотношението между персонала на парламента и депутатите и 2.8, в Швеция е 1.9
- българският парламент има 114 служители в дирекция "Автомобилно обслужване и гаражи", в други страни има десетки пъти по-малко
- в комисията за отнемане на незаконно имущество има почти 300 служители (които не са постигнали никакви резултати в работата си); в Ирландия в подобна структура има около 10 човека персонал, а отнетото имущество е за стотици милиони евро
- в Националния статистически институт работят 1500 човека; в Ирландия в същата структура са под 700, в Дания са 541
- България е сред страните в НАТО с най-много военни като процент от работната сила
- в България служителите (учители и непедагогически персонал) в образованието като съотношение с броя на учениците са на едно от най-високите нива
- българският президент има повече служители отколкото президентът на Германия и 6 пъти повече от президента на Ирландия
- държавна агенция "Архиви" има персонал от 513 служители (плюс допълнителни 69 извънщатни); в Нова Зеландия архивът има 119 служители, в Ирландия – само 40
- В Швеция има 9 министерства, в България са два пъти повече
- в някои министерства в Нова Зеландия заетите са около 70 човека, в същите министерства в България заетите са около 150 пъти повече!
За съжаление, това не са отделни случаи. Практиката е повсеместна.
Share
25 отговора на “Имаме много чиновници (и не само)”
Ако можеше и да сравниме броя на компютрите по министерства
Не мисля, че броя на компютрите са им проблем. На цената на един работник за една година могат да се купят няколко добри компютри.
Ето още един любопитен факт:
Повечето деца на въпроса кое е по-голямо “малкото слонче или голямата муха” отговарят че мухата е по-голяма
Точно това имам предвид и аз. Че в онези министерства работят по-малко хора и повече компютри. А тук дори физически да има повече компютри те не работят.
Плюс това сред най-предпочитаните области за реализация на българските студенти е именно държавната администрация. Естествено, че щатовете ще се раздуват: търсим работа за хората, а не хора за работата.
Бедността ни ще се възпроизвежда докато търпим търтеи. Но за много хора вземащи решения е труден изборът между ефикасността и роднинството/приятелството. Може би един метод за решаване на проблема е активната политика за насърчаване на семейното предприемачество. В една частна семейна фирма двете неща няма да са противопоставени. Ако си частен семеен предприемач ще се грижиш и да си конкурентноспособен и близките ти да са добре. Win-win! А и не е нещо невиждано. Например в Холандия семейните фирми (около 200хил. общо) произвеждат 50% от БВП и дават работа на 40% от заетите. Ако има у нас среда частните семейни фирми да се развиват и да печелят добре, може би по-малко хора ще правят частен семеен бизнес в рамките на държавната администрация.
Предвид това, че думите “реформа” и “оптимизация” са явно непознати за нашето правителство, горната информация никак не ме учудва.
Жалкият и тъжен факт е обаче, че нашите пари се изразходват по такъв начин не само в държавната администрация, но и в повечето обществени поръчки, инфраструктурни проекти, държавни “заменки” и т.н. Тоест, косвено или пряко, ние всички плащаме много повече, отколкото е нужно в действителност, а някои практики са меко казано кражба.
Ако това е добър мениджмънт на държавата, то здраве му кажи!
Броят на чиновниците е такъв какъвто е…
Според някои е много, спред други е малко – зависи дали седиш и чакаш на опашка пред КАТ, НОИ, новия регистър по вписванията и т.н.
Според едни чиновниците не си вършат работата, според други я вършат добре за парите които им плащат.
Всяко съждение на тая тема може да е логически вярно. Така както и твърдението че мухата е по-голяма от слонче е вярно ако сте дете и гледате анимационни филмчета.
Децата порастват и един ден стават министри, примерно като Малкия Мук и изведнъж се оказва че някои неща не са така както изглеждат на пръв поглед. Изведнъж се оказва че чиновниците не са толкова много, колкото е необходимо за работата на съответното ведомство. И разходите са бюрокрация не са достатъчно високи за да се наемат по-кадърни хора.
И така броят на чиновниците расте, както и разходите по издържането им също. И тази приказка се повтаря с всяко следващо правителство – първо са много, после са малко и накрая стават още повече
Проблемът разбира се не е в мениджмънта и не може да се реши с икономически средства. Ако задачата е да се намерят хора които да местят една купчина камъни напред-назад и дейността да не спира, то очевидно трябват много хора. Разбира се един добър икономист би успял така да организира нещата че хем да кипи дейност, хем да има минимум заети, хем ниски заплати. Но колкото и да се старае този икономист няма как да направи всички доволни.
В прав текст проблемът е юридически а не икономически. Нужна е и реформа на ценностната ни система, за да разберем че смисълът на държавата и администрацията е да защитава публичните НИ интереси. Държавата, това сме НИЕ, а не ТЕ (депутати, министри и чиновници). И законите трябва да защитават нашите интереси, а не чужди или ничии интереси.
Едва след като сме наясно чии интереси обслужва дадено ведомство ще знаем какъв е неговия смисъл и как най-ефективно да работи то. Без подобно осмисляне обаче, всяка икономическа реформа е само замазване на проблемите…
“Едва след като сме наясно чии интереси обслужва дадено ведомство ще знаем какъв е неговия смисъл и как най-ефективно да работи то.”
Някои ведомства определено обслужват повече частни, отколкото обществени интереси, от тях смисъл няма, а най-ефективната мярка, е те да бъдат закрити.
Най-пресният пример: МДПБА.
Разбира се, персонални рокади вероятно биха решили някои проблеми, но като цяло е очевидно, че има министерства и агенции, от които нужда няма, а в тях се наливат сериозни пари. Очевидно е още, че желания за оптимизация няма, а най-лошото е, че това е реалността може би във всички държавни звена и сектори със значително държавно участие.
Трябва да се обърне специално внимание на бюрокрацията в Министерството на земеделието. Какво е това Агенция по лозата , Агенция по виното , Агенция по зърното , Агенция по фуражите , ветеринари , санитари ……има ли край това ?????
Не може ли да ги окрупнят ?? Отделно се издържат и подобни структури в БАНV
Същите примери днес ги посочи Стоян Мавродиев при Цветанка Ризова. Г-н Ангелов, той ли взаимства от вас или Вие от него?
Г-н Ангелов, няма да споря за това дали е раздута администрацията или не, защото и според мен е. Съдейки по това, че познавам все по-малко хора работещи около мен. Но, когато искате да подчертаете нещо с пример, бъдете точен. Например, оказава се, че в цитираната Швеция министерствата съвсем не са 9 – http://www.sweden.gov.se/sb/d/576 , а малко повече. Министерстжото на замеделието има 9 подопечни агенции, на отбраната – 11, министрите на образованието пък са 2, на външните работи са 3, на финансите 2 и т.н. Също така парламентът на Швеция е с 349 депутати. Чисто математически, ако запазим съотношението шведски депутати – български депутати, се получава, че в парламента би трябвало да има с 220 души по-малко персонал.
В общи линии според мен е трудно да се сравняват администрациите на две или повече държави, когато структурите на администрациите са различни. Казвам го от личен опит, защото съм се ровил в структурите на много държави в опит да намеря някакво универсално решение за оптимизиране на структурата на общините, но за съжаление такова “лекарство” няма.
А нашето министерство на земеделието има 17 подопечни структури, отделно има агенция по горите и териториални звена.
Не е трудно да се съкратят 220 човека от персонала на парламента. 114 са шофьорите и монтьорите в нашия парламент, например. И не са само те.
Да няма спор. Това е държава в държавата. Въпроса е, че сравненията с други държави са много, дори според мен невъзможни, поради различията в структурите на управление, които имат. Аз самият се боря с това, да не се увеличава общинската администрация. Нямате представа за каква фантазия проявяват общините и любимците ми от НСОРБ в исканията си за допълнителна численост. За сега, с гордост мога да заявя, успявам да удържам положението, но ако остана сам, нещата могат да се променят.
Ирландия е 3 млн. население, България – повече от два пъти повече. Защо не изкарате статистика за Италия, Испания и Гърция.
Защото Италия, Испания и Гърция не са шампиони по икономически растеж като Ирландия и по принцип са от държавите от ЕС, които имат проблеми с бюрокрацията си.
А защо изобщо се занимаваме със сравнения, вместо да решаваме проблемите директно? Не казвайте сега, че Георги Ангелов първи бил почнал. С примерите той иска да ви обърне вниманието. Много от проблемите при нас си продължават да съществуват, тъй като мнозинството нехае за тях. Затова всяко усилие да се алармира за проблема е похвално. Това е и начин да постигнем желаната от Миро Костадинов реформа на ценностите и осмисляне на про-общественото поведение.
Само едно уточнение, че под “реформа на ценностите” нямам предвид нещо абстрактно като това да седнем и да си четем конско на партийни събрания, а далеч по-практични неща
В момента у нас отношението към държавата е “тя ни лъже за… ние я лъжим за…”. Съответно държавата се стреми да се надлъгва с нас като въвежда всевъжмони лицензи, такси изисквания, ддс-сметки, касови апарати и т.н.
Като голяма част от тези административни мерки изискват съответен брой проверяващи, контролиращи, лицензиращи и т.н.
Парадоксът е, че ако намали щатните бройки, администрацията няма да успее да изпълнява функциите си и ще занижи контрола, обслужването и това ще подразни населението.
От друга страна дори и към всяка фирма да бъде прикрепен по един полицай и един данъчен, измамите няма да намалеят значително.
С две думи: омагьосан кръг – твърде много администрация е проблем, твърде малко също е проблем, но идеална среда няма…
Ще дам един пример с митниците – преди години ми спират пратка която е декларирана за 1$. Ще поясна само че става дума за прототип и ако се гледа цената на компонентите струва 10-15$. Естествено в митницата ми задават въпроса колко струва. Аз им казвам че аналози на пазара се продават за 15-20$, но това е прототип за чието разработване е вложено много труд и още не е завършен и още ще се работи преди да се пусне до масово производство. Подобно нещо може да донесе печалба, може и загуба т.е. няма цена.
Митничарите не ми повярваха, наложи се да пиша молби за свикване на комисия и тя да оцени. Естествено комисията и хал хабер си нямаше, просто реши че ще струва 90$, защото намерели нещо в интерент с подобни функции, дори не си направили труда да видят че информацията в нета е стара и междувременно цените са паднали…
Както и да е, платих си там някакви смешни левчета, които бяха много по-малко от паркингите на аерогарата, да не говорим за бензина и някото дена разкарвания, загубеното ми време и т.н.
Казвам го това само за да покажа с какви глупости се занимават митничарите. Хабят времето ми и харчат пари на данъкоплатците и ЗАЩО?
Но ако някой ми каже че трябва да закрием митниците – очевадно гриши. Ако намалим митничарите, никой няма да спазва митническите режими. Ако ги увеличам, те ще си търсят работа като се заяждат за подобни глупости…
Няма решение а???
Напротив, има решение при това много, ама много елементарно. Видях го докато живях и работих в Англия. Там играта вместо “ние лъжем, те лъжат” е “не ни лъжи, за да ти вярваме”.
Както казах, това се постига по съвсем елементарен начин. Ако има някакво съмнение от страна на държавата (митници, данъчни и т.н.) примерно там също са ми звъняли от митници. И най-учтиво ме питат, г-н еди кой си, наистина ли тази пратка е с ниска стойност. Аз казвам “да”, кажете какво искате да ви подпиша… И с това се приключва!
За тези които си мислят че ако това се въведе в България, всички ще лъжем… Ами не е съвсем така, просто в Англия личността е много по-важна от всякакви документи. Те нямат, или поне нямаха навремето изискване за задължителни полета на фактури, за касови бележки и т.н. В много таксита примерно като им искаш бележка, просто шофьора вади визитка и на гърба записва сумата и се подписва – и това се признава за платежен документ и за разход.
Има една съвсем малка подробност, значи моята дума тежи много повече от всякакви формуляри и документи. Обаче ако аз излъжа… жална ми майка!
На практика ако на митница или в данъчно нещо се усъмнят, първото нещо е да ме попитат. И ако аз кажа че няма измама, те са длъжни или да ми повярват, или ТЕ да докажат че мамя. И докажат ли че мамя, вече не става дума за 5 или 10$, става дума за измама на длъжностно лице и за…. Мога да ви кажа, че фирмата в която бях изрично ми обясниха НИКОГА и при НИКАКЪВ начин да не се шегувам с длъжностни лица
Английската система очевидно е много ефектива. Първо не губят времето и нервите на данъкоплатците. Второ по принцип администрацията се доверява на данъкоплатеца, само може би в 1 от 10 случаи се стига да проверка. И от 10 проверени един да хванат, той си плаща като за 100. Няма никакъв смисъл да лъжеш държавата, защото един път ще те хванат и ще си платищ за всички тарикатлъци.
Та така… по един или друг начин англичаните са успяли да постигнат “обществено съзнание” и такава “ценностна система” че народът и държавата да не се лъжат на дребно
Може би пак имат проблем с бюрокрацията, обаче бюрокрацията в повечето случаи се самоиздържа от хванати “тарикати” или поне тяхната бюрокрация не се занимава с глупостите с които се занимава нашата.
За съжаление у нас не е така… и няма да се промени нищо скоро. Управляващите са далеч от подобни идеи, дори и опозицията слага реформите в правната система на 7-мо или някъде в края на приоритетите си. Предпочитат да обещават как ще намалят броя на заетите в обществения сектор и как така ще се вдигне производителността на труда… Демек, смятат да ни надлъжат, е па няма да стане
За мен рецептата е да се създаде стимул в мениджмънта за реформи. До тогава е тъпо да освобождаваш хора, че да вършиш и тяхната работа за същите пари
. Таке че:
1. Въвеждане на мениджърски заплати обвързани с резултатите.
2. Ясни механизми за по ефективно разпределяне на фонд работна заплата.
3. Механизми за стимулиране и респективно глобяване на персонала и мениджмънта.
4. Децентрализация !!!
Децентрализация на какво?
Ми Г-н Попов мен за БДЖ ме боли нали разбирате
За сфери където не съм компетентен ще се въздържа да давам коментари.
В такъв случай, не мога да си представя какво означава децентрализация в БДЖ.
В България все още преобладават дребнособственическия манталитет и лакейството от началото на 20 век. Малко да е да си е мое. Държавната служба е най-сигурна и най-малко се работи. Който е силен с него. Правете си преценка как само се комбинират с властоимащите.
Аз малко се дразня, когато някой обобщава, че на държавната служба има само клати….. . Аз работя за държавата и не се срамувам от това. Това ми е втората държавна служба и все ми се е налагало да работя. Така е и с хората работещи около мен. Според мен отдавна е минало времето в което тези максими са вървели. Сега е различно. Истина е обаче, че има и тук таме по някой елемент с неустановен статус и длъжностна характеристика – държавен експерт по нищо.
Невинаги излишен държавен служител е равно на “неработещ държавен служител”. Има много, които работят, но вършат безсмислена работа – която може да се премахне, електронизира, оптимизира, аутсорсва и пр.
Например, много фронт офис бюрократи биха станали ненужни, ако всички услуги се предлагат по-лесно, по-евтино и по-удобно по електронен път.