Блогът за икономика

Мисля, че модел за тази система се даде от МК "Кремиковци". Първият обект, започнат без предварителни проучвания, без изяснена технология на добива на стомана и без уточнена генерална сметка. Впоследствие по този начин се изгради голяма част от електрониката, тежкото машиностроене, Третата металургична база и редица други обекти." Макар заводът в Кремиковци да е построен за развитието на металургията в България, икономическите загуби от него за държавата, социалните и екологичните последствия са толкова големи и продължителни, че той се превръща в унищожителен пример за политиката на комунистическото управление.

Въпреки, че след откриването на находището до Кремиковци през 1954-1955 съветските специалисти заключават, че става въпрос за комплексна руда, за която нямат технология българската страна не се съгласява и впоследствие при всички посещения на високо равнище се настоява за строителство на завод с високи пещи за добив на чугун и стомана.

"Класическата технология при "Кремиковци" не може да се използва за преработка на кремиковската руда. Тя е с ниско метално съдържание – 30-32 процента желязо, докато тази технология за производство може да се влага за руди със 70 и над 70 процента желязно съдържание. В по-късния етап се установява режим, при който кремиковската руда е само 25 процента от суровината, която се преработва в "Кремиковци", а 75 процента е вносна руда от СССР и други страни. На практика това довежда, че разчетите за ефективност на "Кремиковци" не са се потвърдили в производствения процес. Оскъпяването на продукцията е предизвикано преди всичко от големите транспортни разходи".

Христо Христов, Тайните фалити на комунизма (изд. Сиела, София, 2007)

вижте също: "Икономическото досие на комунизма" – Част ІІІ "Златните" заводи