Блогът за икономика

Например, понякога някои бизнеси искат конкретни неща, които са благоприятни за тях, но не и за обществото като цяло или развитието на икономиката. Когато организиран бизнес интерес иска едно нещо, това не е задължително да е про-пазарно искане. Много често отделни бизнес интереси искат антипазарни неща – например:
- вносителите на нови автомобили искат вносът на стари автомобили да се облага с такса – за да се продават повече нови автомобили
- земеделските фондове искат земите да се облагат с данък, за да могат да ги купят по-бързо и по-евтино
- някои IT фирми искат държавата да купува компютри само от тях и освен това искат да им намалят данъците – но само за тях, а не за всички останали бизнеси
- книгоиздателите искат да се намали ДДС – но само за книгите, а не по принцип
- туристическият бранш иска по-ниско ДДС – но не за цялата икономика, а само за туризма
- семействата с деца искат по-нисък данък върху доходите – но не за всички, а само за тях
- дарителите /"меценатите"/ искат по-нисък данък – отново, не за всички, а само за тях
- адвокатите не искат да плащат ДДС – защото те били жизненоважна професия, гарантирана от конституцията – разбира се, въобще не се досещат, че и трудът, и здравеопазването, и стопанската инициатива, и всичко останало, което се облага, също е гарантирано в конституцията
- земеделието иска по-ниско данъчно облагане и субсидии
- тютюневият сектор също

И много често тези отделни бизнес интереси се сблъскват в аргументацията си – например, IT-фирмите твърдят, че те са изключително важни за развитието и те трябва да получат по-ниско данъчно облагане от земеделието, което било част от миналото. Обратно, земеделците твърдят, че те са основата на всичко и трябва да получат по-ниско данъчно облагане от "градските" отрасли. Туристическият сектор, от своя страна, твърди, че е уникален и няма втори като него и затова само той трябва да получи по-ниско данъчно облагане.
 
В повечето случаи аргументацията е "ние сме по-важен сектор, на нас трябва да се дадат данъчни облекчения". Но когато всички сектори в България твърдят, че са най-важни и подценяват останалите сектори, резултатът е плачевен – десетки сектори инвестират средства в лобиране сред политиците. Лобиране, което цели да покаже колко маловажни са останалите сектори и колко важни са те.

Понякога тези усилия успяват – като например при туризма и ДДС-то, но това само води до още повече стимули за останалите сектори да продължат да инвестират време, усилия и пари в лобиране – лобиране против останалите сектори и за "нашия".

От икономическа гледна точка, даването на привилегии на един сектор, а не за всички, е вредно, изкривява пазарните сигнали и води до неефективна употреба на ресурсите. Така, с едни и същи ресурси, се произвежда по-малко благосъстояние.

Отделните бизнес секторни организации толкова бяха обременени от мисълта, че са единствени и трябва да имат по-специално третиране, че когато предложихме 10% данък печалба за всички, много от тях бяха против! Те смятаха, че трябва да продължат да си действат за собствения интерес, вместо да подкрепят общия.

В крайна сметка, въвеждането на 10% данък печалба стана доста по-бързо, отколкото сме си представяли. И при това, 10% данък печалба беше инициатива на една малка група икономисти, без някакво скъпо лобиране.