Военният офсет – новата играчка на чиновниците
Георги АнгеловПри нормалните сделки, ако някое министерство иска да си купи нещо от пазара, то обявява търг, привлича максимален брой кандидати и този, който предлага най-изгодни условия, печели търга. При офсетните сделки министерството допуска до участие в търга само тези компании, които се съгласят не само да извършат доставка, но и да произведат част от стоката или услугата в страната (или да инвестират в местни фирми – това е т.нар. индиректен офсет).
Ако в процедура по офсет се допуснат фирми, които предлагат "чиста" сделка (без офсет), би могло да се види съвсем ясно, че предложената цена ще е доста по-ниска. За да не става това обаче, наредбата за тези сделки не позволява на фирми, предлагащи чиста сделка, да се явят. Тази политика много напомня на "концесията" за магистрала "Тракия" – и там се твърдеше, че единственият кандидат предлага най-добрите възможни условия, но никога не беше допуснат друг кандидат, за да се провери тази хипотеза, а условията по договора бяха засекретени.
Офсетът е начин, по който държавата субсидира неефективни компании, които никога не биха получили финансиране от пазара – защото биха произвели само загуба. Вместо да прави подобно нещо, правителството може да въведе нулев данък върху реинвестираната печалба – така ще насърчи най-ефективните и производителни компании /само те имат печалба/. Ефектът от нулевия данък ще е огромен без някакви особени разходи за бюджета – както показва опитът на Естония.
За повече детайли по офсета може да погледнете и статията ми в Капитал.
Share
Един отговор на “Военният офсет – новата играчка на чиновниците”




[...] Здравеопазването: пари или реформи Ниските данъци в Канада Повече разходи не означава по-добро здравеопазване Агенцията за туризъм да разрешава строителството в курортите Военният офсет – новата играчка на чиновниците Про-пазарен или про-бизнес Реформата в администрацията – не на шега Статия за АЕЦ Белене Съвет към примиера Защо не поискахте сметката? Дали ще приключи приватизацията някога? [...]