Блогът за икономика

' '

Share

8 отговора на “Изтичането на мозъци и науката”

1. # 1 Александър Алексиев- 01 Dec 2007; 16:27

   Къде смятате, че има потенциал за зараждане и реализиране на реформите в областта на науката? Кой трябва да направи първата стъпка и каква трябва да е тя?

2. # 2 Мартин Русков- 02 Dec 2007; 17:37

   Г-н Алексиев, въпросът Ви е хубав, но неуместен. Обстоятелствата в България са такива, че да се разчита на държавата е наивно и инфантилно. Основата маса от бизнесмени също са неадекватни – те инвестират като по калъп и по поръчка. Все пак повечето от тях нямат нито необходимото образование, нито култура. Чуждестранните инвеститори, пък си имат свои приоритети и е естествено стратегическите инвестиции в България да не са техен основен приоритет. Това, разбира се, не означава, че не трябва да се опитваме да натискаме всички тях в тази посока. Просто означава, е не бива да се разочароваме когато не виждаме пряк резултат.

   Така че в крайна сметка първата стъпка трябва да дойде от нас. А кои сме ние – всеки от където може и каквато възможност има. Не малка стъпка е осъзнаването на факта, че устойчив растеж неминуемо минава през иновации, които пък много зависят от по-съвременен поглед към науката. Колкото повече хора осъзнаят това, толкова по-голяма е надеждата, че нещо в България ще тръгне.

3. # 3 Александър Алексиев- 04 Dec 2007; 16:07

   Добре тогава. Струва ли си да помислим за по-конкретни форми на натиск, на неща които всеки може да направи? Някой има ли конкретни идеи? Иначе можем да останем в сферата на пожеланията и молитвите.

4. # 4 Мартин Русков- 04 Dec 2007; 18:56

   Натиск над правителството е много трудно да се прави. За такова нещо трябва да се конкурираме с огромно количество мръсни (и затова нерационални) пари, а вече има достатъчно доказателства, че управляващите се интересуват много повече от пари, отколкото от обществена подкрепа.
   Все пак не е малко това, което човек може да направи дори без да прави компромис със собствените си интереси. Казвам това на базата на добри практики във ФМИ към СУ, които от много години наблюдавам, а отскоро и участвам. Това не е нищо ново и е практика в по-развитите страни. Става дума за един затворен цикъл “образование-наука-иновации”. Това включва както предаване на компетенции към студентите в университета, така и развиването и канализирането им им в научна дейност, до реализирането им в предприемачески фирми.
   Събрал съм малко информация по темата на http://bg.wikipedia.org/wiki/Предприемач
   Може да Ви е интересно да посетите една лекция на Марк Харис в 5 блок на СУ на 10.12 и 11.12 от 9-18:00. Лекциите в СУ са отворени за външни посетители, а 5ти блок се сред Студентски общежития на 4км на Цариградско шосе.

   Успоредно с това не трябва да спираме да се надяваме и работим в България отново да се появят реформатори сред управляващите, които да имат необходимата подкрепа.

5. # 5 Александър Алексиев- 04 Dec 2007; 19:54

   Нещата които правите са наистина много добри. Поздравления за тях! Да се надяваме на реформатори сред управляващите също е добре, но така оставяме събитията в голяма степен на шанса. Всъщност, ако го сторим, залозите в момента не са в наша полза. Промяна отгоре надолу ако щеше да стане, досега да беше станала. Трябва да се действа отдолу нагоре. Но трябва да се търси подкрепа извън хората, които по принцип са за. Тоест, необходимо е послание, което да привлече вниманието и да ангажира групи, които не подозират значението на проблема и са също така пасивни. Ето например пенсионерите. Политиците рядко им казват “не”. Парадоксално е, че всеки милее за това децата и внуците да са добре изучени, но когато протестират, протестират само за пенсиите си. Ако действително науката е национална кауза, то трябва дествително да се усети като такава. Тоест, мнозинството да е убедено в това, а не само шепа директно ангажирани в областта. Ако хората го искат ще стане. И ако топката е в нашето поле, трябва да мислим как. Малко сме виновни, че младите не си говорим със старите.

6. # 6 m.- 05 Dec 2007; 05:53

   @ Мартин Русков

   “Става дума за един затворен цикъл “образование-наука-иновации”. Това включва както предаване на компетенции към студентите в университета, така и развиването и канализирането им им в научна дейност, до реализирането им в предприемачески фирми.”

   Това което сте дали е вярно но непълно. В случаят става въпрос за S&T (Science & Technology) based innovation system – подход произлизащ от US научни среди. Икономики/държави които могат да си “позволят” подобен подход, като доминиращ, са тези с традиции бизнесът да инвестира в S&T (US), или тези където определено има силна държавна подкрепа (France).

   По-широкият подход, произлизащ от Европеиски научни среди, разглежда иновациите и иновационната система като функция на взаимодействието между (по-) широк спектър от фактори. Разбира се образованието е фундаментално. Не би трябва да се подценява ролята и на low-tech innovation system за икономиката и обществото също.

   Големите въпроси са – къде се позиционира България, какво трябва/може да се направи, как, и къде (sector/industry focus)?

   Смущава ме следното – “предаване на компетенции към студентите”
   Целта на съвременната образователна система, най-вече университетското образование, не е да доминира “предава”-не, а да предостави условия за “създаване” на компетенции/знание.

   Ако една система е доминирана от “предаване” – това (почти) автоматично нарежда икономиката/държавата в ролята на (late) follower, докато целта (струва ми се за Бъгария) е да се нареди на опашката на advanced adopters или early followers поне.

   Cheers

7. # 7 Мартин Русков- 05 Dec 2007; 11:26

   @г-н Алексиев
   Да, определено в България куца комуникирането на перспективите. Забелязва се пробив в онлайн пространството (напр. този блог и Мегафон.Капитал.Бг). В същото време голяма част от българското общество е в затворен кръг на очакване някой друг да свърши работата. Изразът “всички са маскари” е достатъчно показателен с абсурдността си. Изборните резултати също не мога да кажа, че са рационални.

   @m
   Напълно съм съгласен. Има няколко фактора, които имах предвид и на които, без да омаловажавам написаното от Вас, искам да наблегна.

   Говорим за глобализираща се икономика, където държавите са в условия на конкуренция, а иновациите произлизат все повече от потребителите, а не от големи научни звена. С развитието на ИКТ, всичко става все по-достижимо за всеки (стандартизиране, понижаване на цените, софтуерът измества хардуера).

   Нямам нищо против да не подценяваме нискотехнологичните иновации. Аз просто говорех за моята среда. В нея има необходимите условия за растеж. Може би нямам мисленето на макроикономист, но аз лично се позиционирам там където има ниша – високи технологии. В същото време осъзнавам, че не съм в ситуация, в която мога да позиционирам България, въпреки волята на нейната администрация.

   Предаването на компетенции е необходимо, т.к. става дума за акумулирано знание и добри практики. То по никакъв начин не влиза в конфликт със създаването. Дори има за цел да го подпомага. Смятам, че това се подразбира от следващите стъпки в гореспоменатия процес.

8. # 8 m.- 05 Dec 2007; 16:52

   @ Мартин Русков

   Ще се върна малко назад в дискусията с цел да съм по ясен:
   “Става дума за един затворен цикъл “образование-наука-иновации”. …. , до реализирането им в предприемачески фирми.”

   Горното не се приеме за съсвсем вярно като кноцепция (вече), а и като част от реалният живот. Всъщност това което сте описали е доста отдавна описано в научанта литература – става въпрос за първият модел на процесът на иновации – така нареченият линеен модел. От няколко десетилетя насам има доста развитие, и моделите са доста по-сложни – най-малкото става въпорс за наличието на feedback (м/у другото – докосвате се до това в последният си коментар, упоменавайки ролята на потребителите)

   Трудно бих се съгласил с последният Ви коментар в контекстът на – “Говорим за глобализираща се икономика”.
   Става въпрос че малко след WWII науката занимаваща се с иновациите “разпознава” два модела:
   1) routinized tech regime – това което имате в предвид говорейки за “големи научни звена”
   2) entrepreneural tech regime – определено потребителите играят по-силна роля тук
   - моделите се доразвиват в краят на 1970-те- началото на 1980-те. За последните 20+ години концепцията не се е променила – по-късните научни трудове само допринасят за по-доброто опознаване на детайлите
   - с две думи – утичнявам че това което имате в предвид не е характеристика на глобализацията – не че тя не играе съществена роля също

   “а иновациите произлизат все повече от потребителите”
   - всъщност става въпрос за характеристика на entrepreneural tech regime (Telecom/ICT са именно в този режим след началото на 1990-те) – където потребителите играят критична роля – предполагам това имате в предвид под “иновациите произлизат”

   “… С развитието на ИКТ, всичко става все по-достижимо за всеки (стандартизиране, понижаване на цените, софтуерът измества хардуера).”
   - Първо ще уточня че Telecoms са били във фаза на entrepreneural tech regime от 1870те-19(2)30-те – с всичките му характеристики. След което имате rutinized regime и отоново преход към entrepreneural в началото на 1980-те, който се установява като доминиращ в средата на 1990-те (това което Вие имата в предвид)
   - Това което споменавате не е прерогатив на ICT
   Всъщност – характеристика от цикълът на технологиите – на ICT се акцентира поради простата причина че в последните две десетилетя са във фаза на най-динамично развитие (няма да се спирам в подробности – темата е дълга – иначе става въпрос за дългите цикли)
   - “стандартизиране” – още една голяма тема! С две думи – стандартизирането е следствие най-вече на tech maturity – и естествен период от всеки тех. цикъл – обърете внимание обаче,че стандартизирането винаги води до high-entry barriers в последствие

   “Предаването на компетенции е необходимо, …. не влиза в конфликт със създаването. Дори има за цел да го подпомага.”
   - напълно съм съгласен с Вас Предишният ми коментар беше уточняващ – щото дяволът е в детайлите

   “Смятам, че това се подразбира от следващите стъпки в гореспоменатия процес.”
   - За съжаление не разбрах какво имате в предвид

   Cheers