Министър Румен Петков неотдавна каза в парламента, че “България не е дестинация за детски секс-туризъм”. Фамозните изказвания на нашите силови министри по повод проституцията станаха легендарни. Петков вероятно не е имал предвид някакви бледни евроюноши, които идват у нас да търсят секс, а точно обратното – че сме станали дестинация за дърти евроалкохолици, на които се предлагат деца. Такава ще да му е била мисълта, като гледаме какво пише за България Джесика Болтън в списание “Пийпъл”:

“Семействата, дошли да почиват в този идиличен край, наблюдават пияните англичани с отвращение. Тези последните се чукат необезпокоявани по улиците, плажовете и в басейните. Наемат проститутки, някои от които са само на 14, за скромната сума от 10 лева…. Според скорошно проучване британците са най-недисциплинираните туристи в Европа. По този повод “Пийпъл” предприе разследване по Южното Черноморие. Този регион е придобил прякора “Фаликари”, като прословутия гръцки остров, станал синоним на разгула.” /Пълният текст на http://www.frognews.bg/

През 2003 година тогавашния вътрешен министър Петканов също се произнесе много особено по въпроса. Той каза, че да се напише закон за проституцията било най-лесната работа – “Аз мога да го направя за 24 часа. Но трябва да знам държавата и обществото кой вариант искат – да се легализира, или да се забрани проституцията.”

Досежно исканията на държавата министрите са твърде наясно. В прибирането на паричната маса те нямат стигане. Ако не са автомобилните табели, ще е трикратното увеличение на винетките, ако случайно не увеличат тока, ще вдигнат парното, ако и това не даде бърз резултат, идва ред на торентите. Затова пък по отношение на проституцията у нас отдавна се е възцарил някакъв своеобразен фискален свян.

Тогавашният вътрешен министър Петканов каза, че и обществото не знае какво иска – забрана или легализация. Може би първия всенароден референдум трябва да се проведе именно по темата за курвите. Ще получим интересни резултати и фантастична електорална активност.
. Но въпросът “Забрана или легализация?” не е отправен към широките народни маси. Отпреди десет години, когато за пръв път го повдигна Доган, той си звучи като постоянна оферта към сутеньорите и техните башове /босове/. Законодателните усилия /а всъщност липсата на такива/ много напомнят битовите сценки, в които ежедневно попадаме, при среща с катаджиите. Започва едно оглеждане на винетки и многозначително почукване с химикалката по кочана с актовете. Следва познатия на всички въпрос: “Ами сега какво ще правим? Ще пишем ли…?”

Та и нашите законотворци вече три петилетки почукват по кочана и питат – да пишем или да не пишем, да легализираме или да забраняваме? А пък ние обикновените граждани си знаем, че катаджия който не пише – получава. Тези дето пишат – лапат мухите. Най-много някой ден да станат писатели. А писането е трудна работа. Особено, когато по официални данни в България има между 4 и 5 хиляди проститутки. Да, ама неофициалните са малко по-други. Според тях близо 50 хиляди нашенки гастролират в Европа, като повече от половината периодично се връщат, но не за да си почиват. Съществува и т.н. сезонен контингент, който се активизира през лятото. А в наши дни и през зимата. Тъй че вече сме, така да се каже, демисезон. Говори се, че само в т.н. широк център на София има над 150 апартамента за вип-услуги, извън официалните салони за релакс, масаж и шикозните клубове за “джентълмени”.

В тези, последните, цените за различните услуги започват от 500 лева и могат да стигнат до няколко хиляди. При това положение, да седнеш да пишеш закон за проституцията , не само не е джентълменско, ами направо могат да ти посочат изхода. Леталният.