Comments on: Пенсионен ден (научна фантастика)

By: Чавдар

Чавдар — Thu, 04 Feb 2010 22:26:47 +0000

@iveto_

Съграсен съм, че за да стане капиталовата сметка наистина привлекателна, трябва да бъде сто процента гарантирана. Проблемът е, че тогава гарантиращият трябва да бъде държава.
(Сривът в Америка стана точно с дълбоко ешелонирана система от нерегулирани частни застрахователи. На върха беше AIG, която се наложи да бъде одържавена.)
Още повече, ако доброволният стълб стане по-популярен от основния, броят на клиентите и сумите стават такива, че само държавата може да ги обезпечи. Но това на свой ред означава регулации, ограничения, надзор.
Например, на такъв фонд трябва да бъде наложено да влага в безрисков портфейл. Което значи, че влаганата сума не може да расте по-бързо от БВП. Което пък изключва в продължение на 30 години чрез 10% вноски да се стигне до пенсия, равна на заплатата – освен ако това не става в Китай в периода, започваш от 1985 г.

А нали смисълът на частната услуга е тъкмо в обратното – в свободата на действие, гъвкавостта, търсенето на ефективност. Иначе казано, колкото по-сигурно е пенсионното вложение, толкова по-малко смисъл има да бъде частно. Още повече, че т.нар. такси за управление стигат до 20-30%.

По същество с капиталовите сметки ни се предлага кентавър: Високите печалби на хазарта плюс високата сигурност на държавата.
Точно същото предлагаха финансовите пирамиди през 90те години. И тъй като много българи се опариха, това обяснява слабия интерес към доброволните фондове. Което пък обяснява желанието на алчни хора да ги превърнат в задължителни.

By: Чавдар

Чавдар — Thu, 04 Feb 2010 21:50:30 +0000

@Йотов
Христосков нито е най-големият авторитет, нито е особено обективен. Аз наскоро четох изследване на СБ за пенсионната система в Чили…”

За вас СБ е синоним на обективност? Христосков е кадър на СДС, назначен още при Костов. Христосков е специалист по социално осигуряване. А шепата икономисти, които постоянно се произнасят за образованието, медицината, науката и железопътните съобщения – са учили само макроикономика (и то крайно едностранчиво). Началният автор на чилийския пенсионен експеримент Пинейда също е чист икономист от Чикагската школа.
Във всеки случай, аз лично не се занимавам с биографии, а с логика, аргументи и факти. Не търся фенклуб, а истини.

Та затова питам – В текста на СБ видяхте ли опровержение на фактите които сочи Христосков?

“Междувпрочем, по същия начин чилийски пенсионни фондове имат позиции в Перу, Колумбия, Еквадор, Мексико, Салвадор”.

Доста злощастни примери.

By: iveto_

iveto_ — Thu, 04 Feb 2010 13:55:59 +0000

Да припомним – първият стълб е задължителен и основен. Вторият стълб е задължителен и допълва първия. Третият стълб в момента на теория допълва първият и вторият, на практика играе малка роля. Разбира се има потенциала при необходимите стимули да се превърне в основен и да намали значението на първия, но не и да го отмени.

Стимулите са – високи доходи, които генерират високи вноски, които правят смислено спестяването; ниски/никакви такси по партидите; гарантиране на главницата.

Ето едно мисловно упражнение на поддръжниците на едностълбовата, доброволна пенсионна система. Както се каза по-горе, това което се предлага не е невъзможно да се случи и в момента, в третият стълб. Съберете следната сума – 10% от заплатата ви за 12 месеца и я внесете на една вноска в доброволен пенсионен фонд, например септември месец. Възможностите за внасяне в доброволното осигуряване в момента са – на равни вноски всеки месец или с една или няколко вноски през годината. И да си проверите партидата, например март месец. И така две години. И ще e интересно отново да споделите мнението си за доброволното пенсионното осигуряване в капиталови сметки – дали все още се чувствате стимулирани да спестявате, каква сума искате да спестявате и какво мислите за таксите, които фонда ви събира и ви оставя сам да си носите риска, като дори не ви гарантира главницата.

By: Йотов

Йотов — Wed, 03 Feb 2010 23:42:24 +0000

Христосков нито е най-големият авторитет, нито е особено обективен. Аз наскоро, четох изследване на СБ за пенсионната система в Чили и други развиващи се страни и там общият тон беше, че кризата се е отразила негативно върху доходността, но ефектът е временен и не толкова значителен. Всички недостатъци, които Чавдар изброява, доколкото ги има, не са недостатъци на модела по принцип, а по-скоро на регулаторната рамка. Много лесно може да либерализира пазара, за да може да участват и чужди пенсионни фондове, а не само местните. Междувпрочем, по същия начин чилийски пенсионни фондове имат позиции в Перу, Колумбия, Еквадор, Мексико, Салвадор.

By: Чавдар

Чавдар — Wed, 03 Feb 2010 21:35:40 +0000

Поради провала на капиталовия модел в Чили (пенсия=44% от средния доход, вместо 70%), се е наложило държавата да се върне в пенсонното дело. Сегашният им модел е смесен и има същите съставки, като у нас. Така че ако стане това, което желаят икономическите талибани у нас, нашият модел ще престане да е чилийски.
Между причините за провала се сочат играта на световните борси, високите такси и дивиденти на акционерите на фондовете и липсата на реална конкуренция между фондовете (олигопол, подобен на нашите телекоми).
Единствената причина, която виждам за упорството, с което се лансират тези лъжи за капиталоните сметки е, че в България не остана какво друго да се краде, освен от пенсиите на хората.

By: Миро Костадинов

Миро Костадинов — Wed, 03 Feb 2010 14:57:27 +0000

Значи изнасянето на средства в чужбина е някакво решение, но не пълно.
Друг сериозен проблем е задължителния (доброзорен) характер, който от една страна трябва да го има ако не искаме лекомислените хора и най-вече бедните да гладуват на старини. Но от друга страна задължението да даваш пари на фондове не ги стимулира да предлагат достатъчно добри условия.
Съвсем различно ще е, ако услугата е доброволна и те трябва да се борят за привличане на клиенти.
Само конкуренция с няколко фонда не е достатъчна и това го виждаме с политиците ни – уж се сменят, но все оказва че не са достатъчно добри.
Ако частните фондовете са въпрос на избор, тогава те самите ще предлагат достатъчно примамливи условия. И ще се получи пазарен баланс, т.е. те по естествен път ще съберат само толкова средства, колкото могат да управляват успешно.
Сега ако погледнете доходността на нашите фондове тя практически е ужасно ниска и не говоря само за кризата последната година. Таксите им за управление едва покриват лихвите дето наичсляват. А в същото време имаме огромен ръст на доходите, което прави натрупаните средства меко казани СМЕШНИ. Аз дадох линк по-горе – събраните средства средно на осигурено лице са около 700лв. Тия пари не стигат дори за символична пенсия…

By: Йотов

Йотов — Wed, 03 Feb 2010 14:10:53 +0000

За да бъдем коректни, в Чили може да се избира измежду няколко различни инвестиционни портфейла, в зависимост от толерантността към риска и инвестиционния хоризонт на всеки бъдещ пенсионер.
В България също ще има такава възможност с дългоочакваното стартиране на мултифондовете.
А това, че чилийската пенсионна система се е провалила просто не е вярно. Още повече че чилийски фондове доминират пенсионните системи и в други латински държави, не само в Чили.
Един от проблемите, които имат Чили, Миро вече го беше загатнал – натрупаните средства са големи като обем и е трудно да се намират нови възможности за инвестиции в рамките на местната икономика. Решението е просто – пенсионните фондове трябва да имат възможност да инвестират и в чужбина с цел постигане на по-добра доходност и диверсификация.