А по въпроса за конституцията – тя си има доста противоречия вътре в нея. Например: Чл. 1 Казва, че цялата власт произтича от народа, освен това се казва, че не трябва само един човек или една организация да представлява властта в държавата. Това обаче де-факто се случва заради определянето по-надолу в конституцията на съдебната система като напълно независима. Щото никой отвън не може да я контролира.. а тя контролира всички останали институции и граждани, уж спрямо законите, но никой извън системата не може да ги контролира дали изпълняват правилно задачите си. Като добавим несменяемостта на магистратите и други такива.. се получава една държава в държавата.

Уви, поведението на финансовия министър е опасен прецедент. Действията му действително противоречат на конституцията и са вмешателство на една власт (изпълнителната) в друга (съдебната). Но дори и да си затворим очите за потъпкването на основния закон (нещо, което уви правим все по-често) решението на финансовия министър трудно може да бъде определено и като нещо смислено, градивно и решаващо проблема. Сама по себе си постъпката на Симеон Дянков е глуповата демонстрация на сила. Каквато е и идеята на 500 съдии и съдебни помощници да заведат дело срещу Дянков.

Както и да е… надявам се тая година състезанията по наглост и простотия да спрат, защото няма значение кой ще победи в подобна надпревара…

А в случая с бюджета – се показаха като нагли копелета. Скандал след скандал тази година и накрая искаха по 2 заплати на калпак да си раздадат. Освен това тези уж икономии са предназначени за назначаване на други хора в системата. Не са ги назначили.. не са и свършили и яхната работа – извънредно.

Дали съдебната система работи ефективно или не, и фактът, че има нужда от преустрояване и оптимизиране (както пише в статията си г-н Ангелов), или че не е съвсем морално да искаш в криза още две заплати, няма нищо общо със законното им основание за тези пари. Ироничните коментари и злобни забележки, че “съдиите са си получили справедливост”, всъщност са несериозни глупости, породени от незнание и обикновена злоба. Съдебната система ще си получи тези пари, просто ще е на 4-ти януари.

По-интересно е да ми обясни някой що за финансова политика е да закърпваш бюджета на държавата с прехвърляне на всички разплащания за следващата година??? Интересно това дали е лява стъпка, дясна стъпка, или стъпка в стил отпреди ’89, когато дълговете се прехвърляха на внуците. Правя си извода, че се мисли в краткосрочни рамки, от днес за утре или вероятно с идеята догодина някой друг да “бере плодовете” на посятото сега. Това са евтини трикове, а не управленско мислене. Да не говорим за стратегическо. Някой коментираше, че не било добре това затягане на разходите – не, това даже не е реално намаляване на разходите, това е просто прехвърляне за следващия отчетен период. Не мисля, че отлагане на разплащанията значи затегната финансова дисциплина, по-скоро е трупане на задължения и изтискване на всички в държавата с едничка цел – на 31.12.2009 да покажем неочаквано добри показатели в рамките на ЕС, да ни похвалят от Брюксел и да се изкачим в няколко класации с няколко места за 2009 г. И какво от това?? Имиджът е хубаво нещо, но не и ако е очевидно изкуствено, временно и фалшиво изграден. Особено за сметка на дисбалансиране на цялата система – и то в най-чувствителните и слаби точки – здравеопазване, социално осигуряване, административен капацитет, съдебна власт и т.н.

С мантрата “нямаме пари” ли смятаме да влезем в ERM2? А всъщност фискалния резерв бързо отива нагоре в последните месеци. И най-нелогичното е, че се случва в период на криза.

Весело посрещане на Новата година на всички! Едно е ясно – живеем в “интересни времена”.