кои частник ще иска да купи пощите???

I. Градският транспорт в големите градове, начело със София.

Грозна картина – дивен фар на чиновническото малоумие. Хем хората мръзнат по спирките, хем шофьорите протестират за ниски заплати, хем е редовна гледка да пътуват съчленени икаруси от 1974 г. (разход на дизел: 90 л на 100 км) с 3-ма пътника вътре. В mobile.de има се предлагат автобуси 2. ръка на 5-6 години за по 20 хиляди евро. Отвори ли се пазарът, първият частник ще купи 5 броя такива и въпросът ще приключи.

II. Пощата

Гигантски сгради в центровете на големите градове, в отвратително състояние, празни площи, бавно обслужване. Eдин частник ще обърне нещата на 100% за 2 години

III. Общинската инфраструктура

Тук вече хората не мръзнат по спирките, а се ядат като гущери в буркан за последното паркомясто пред блока. Случаите на физическа саморазправа зачестяват и без допълнителни мерки ще прераснат в мини-гражданска война. Скоро всеки ще има приятели и роднини, клани, бити, друсани с ток, душени, газени и т.н. при спор за паркиране. Най-вече защото разхищението е брутално, няма регламент и се налага най-наглият по неписания закон на джунглата. Има домакинства с по 7-8 коли, бракуваните трошки също не се извозват.

Трябва сингапурски вариант – паркоместата върху общински площи, вкл. улици, да се обявяват на търг. Ако улицата е без тротоари и със скапан асфалт (честа гледка), тогава се дава на концесия – частникът да я дооправи и да си направи синя зона отгоре. Откакто паркинга до ПИБ в “Дианабад” го направиха платен с 60 лева месечен целодневен абонамент и 25 лева нощен (забележете: 25 лева) изведнъж колите от него изчезнаха. Оказало се, нуждаещите се от паркиране не били толкова много…Или по-скоро се изместили между жилищните блокове отсреща, където синдромът “хлебарки в буркан” станал вече непоносим….

Нахвърлях няколко примера, но всъщност те са стотици и от всички държавни сфери.

България трябва да има независима от политиците централна банка, която да си изпълнява мандата за ценова стабилност без да се съобразява с банковото лоби и желанието на правителствата да “изпреварят инфлацията като вдигат заплатите” за сметка на повсеместно задлъжняване на населението или държавата – в зависимост дали правителството се води дясно или ляво.

Ако БНБ беше изтегляло агресивно паричната маса с издаване на свои ценни книжа, правителството нямаше да трупа излишъци и да ги харчи по свое усмотрение в края на годината. Гражданите нямаше да теглят толкова заеми подмамени от ниските лихви при висока инфлация. Сега нямаше Дянков да се чуди как да налее пари на банките от фискалния резерв. Нямаше да има въпроси как, на кого, защо. Независимата БНБ щеше да решава и да носи отговорност. Механизмът за рефинансиране на банките щеше да е прозрачен. Взимаш им парите по време на бума, забавяш им кредитната експанзия с повишените лихви, и после им връщаш парите по време на срива. Без да печаташ пари. Без да месиш политиците. Без да се съобразяваш с изборния цикъл.

Ние като държава влязла в ЕС трябва да спазваме законите. Не е работа на правителството да провежда рестриктивна парична политика чрез трупане на излишъци защото неговият интерес е противоположен на целта за ценова стабилност. Не е работа на правителството да финансира банките в условията на криза. Тези функции трябва да са в централната банка. Вместо да се прехвърлят функции на правителството трябва да се утвърждава независимостта на БНБ и да се развива капацитета и.

Друг въпрос е дали БНБ не би могла да провежда по-рестриктивна политика по време на кредитния бум при сегашното законодателство. Тя можеше да вдигне резервите по-агресивно. Можеше да плаща лихви върху тях, за да отслаби натиска от страна на банките да не вдига резервите. Но тогава нямаше да има печалба за внасяне в бюджета. Оттам нямаше да има пари за лапкане от бюджетния излишък. Нямаше да има рекорден растеж за отчитане от правителството.