След приемането на пределна цена на такситата, ще се наложи поне веднъж годишно такситата да оказват натиск върху съответната община – за да вдигне пределната цена (а може и по-често от веднъж, ако горивата поскъпнат силно). Ще бъдат принудени, защото ако не се организират целият сектор загива. Т.е. възможно е постепенно да се създаде силна организация на такситата (съюз, синдикат – каквото и да е).
Има и такива примери в Европа – за сведение на Министерството на транспорта:
След като дерегулира пазара на таксиметровите услуги (включително цените) през 1990 година, Швеция единствено изисква такситата да информират пътниците за тарифите преди да започне пътуването и възприема указания за начина на представяне на тази информация.
Правителството изпълни поредната стъпка в прекратяването на договора с една от рейтинговите агенции – Фич. По този начин ще спести няколкостотин хиляди лева годишно.
Обаче, аз си задавам въпроса защо въобще плащаме на агенции за кредитен рейтинг?
Да видим, например, Гърция – 3 месеца след като целият свят научи, че Гърция е фалирала, Мудис рязко намали кредитния рейтинг на страната. Каква точно полза има за инвеститорите това действие, като то се случва след, а не преди събитията? Каква полза има Гърция, след като рейтинговите агенции не свалиха рейтинга навреме, за да предупредят правителството за рисковата му политика?
В България – министър/чиновник прочита във вестника, че има някакъв проблем и скоро след това министерството е готово с проект на закон, който се представя като вече взето решение и като "най-доброто решение". Някакви по-задълбочени анализи, изследвания, обсъждания, проучвания не се правят. Дали прочетеният във вестника проблем наистина е голям проблем, дали дали предлаганото решение е добро или има други решения, дали "решението" няма да създаде много по-големи проблеми; дали всъщност този пазар няма всъщност съвсем различни проблеми – никой не се опитва да разбере (скорошният случай с такситата е точно такъв).
Говорейки за Петър Димитров си припомних още едно интересно негово мнение. На обсъждането на АЕЦ "Белене" в парламента в край на септември той каза горе-долу следното:
За разлика от страните в които има конкуренция в енергетиката, в България [където си имаме монопол] не намалихме цените на тока в кризата, а ги запазихме и по този начин успяхме да защитим отрасъла.
Интересни разсъждения на шефа на НАП:
Заемите между физически лица на стойност над 5000 лв. задължително трябва да бъдат вписани в годишната данъчна декларация за 2010 г... Според анализ на НАП общият размер на отпуснатите заеми между физически лица в България е 2,7 млрд. лв. Почти всички такива заеми са фиктивни и са сключени единствено, за да се избегне данъчно облагане. Абсолютно сигурен съм, че мярката няма да е административно бреме, защото всички знаем, че тези заеми реално не съществуват, тоест няма и да се декларират.
От "спешните" мерки на НАП виждам само една мярка, за която съм убеден, че ще има позитивен ефект (всъщност тази мярка дори не е идея на НАП):
От НАП обясняват, че в момента търсят начин да намалят и броя на платежните нареждания към банките, с които се превеждат сумите за осигурителни вноски. Промяна, за която фирмите настояват от години, защото значително ще намали бюрокрацията. По изчисления на Българската стопанска камара месечният брой на платежните нареждания, попълвани от една фирма, достига 23, като за всяко от тях се заплаща отделна банкова такса. Това затруднява и оскъпява дейността, особено на малките и средните предприятия.
